Краят на историята

2.

Първо разплати сметките си. После си купи шише евтино уиски. Отпи глътка още пред входа на супермаркета и щастливо въздъхна:

— Ех, да имаше още толкова, че да си наема секретарка…

Това засега бе блян. Но те са пък да се преследват — така че той тръгна по следата „Муса Кеседжия“.

Е, в полицията нямаше цветя и рози. Всички знаеха, че е във фалит и не му обърнаха никакво внимание. Дори Дебелия Стоянов, който бе измъкнал толкова пари от него, го изгони като малко цигане.

— Абе ние веднага го препратихме към лудницата!

— Може ли там от досието…

— Виж Дора.

Дора обаче го посрещна като импотентен.

— Чупката, частник!

— Мило момиче…

— Какво момиче съм ти аз?

— Красиво, секси…

— Оная мастия те заряза, а? Чувам, че и паричките ти прибрала.

— Доре…

— Казах: нямаш работа тук!

Веднага се показа и оня плъх Василев.

— Абе, Шишманов, не чуваш ли какво ти реди жената?

И се попипва по пистолета!

В коридора налетя на Колимечков — тлъст, тлъст!

— Кой ви е пуснал тук, Шишманов? Дежурен!…

Изнесоха го като счупен гардероб.

Тръгна по улицата без цел — тъжен, занемарен и самотен.

А беше лято… Слънцето грееше, в клоните на дърветата пееха птици, в градинките се смееха жени. Улиците гъмжаха от бързащи хора.

Ник вървеше унесен и чужд на цялото това щастие. Чувстваше се излишен. Нещо си бе отишло — Мария… Нещо бе свършило — живота…

Група хлапета, шумни и кресливи като врабци, го изпревариха, едно дори се блъсна в краката му и потънаха в интернет-кафето отсреща. Той машинално зави след тях.

В полутъмната зала като че ли му стана по-добре. Седна и даде на търсачката „нападение над аквапарк“. Излязоха стотина файла. С неохота започна да ги преглежда. Повечето бяха разни литературни боклуци — теми върху народното творчество, песни… Хоп, ето и вестникарски публикации.

След половин час Ник бутна мишката настрани и си рече: „Добре, че му вземах на тоя капаро!“

Вестниците разказваха надълго и нашироко как огромен мъж на кон и със боздуган бе налетял на аквапарк в предградията, как бе помлял охраната, съоръженията и прочие. Особено място заемаше описанието на навързаните с дебели въжета трийсетина момичета. После епичната битка с полицията… Изводът на всички издания бе, че психиатрията се е попълнила с особено интересен екземпляр.

Както и да е — важното бе, че плати някои от сметките. Ник въздъхна и тежко стана.