Кръвожадност

21

Прибрах се привечер и заварих Лекси приседнала на дивана, със скръстени пред гърдите ръце, а кракът й потропваше нервно по пода. Приличаше на недоволна от децата си майка. Хюго и Пърси се бяха излегнали върху шезлонгите в другия край на салона. С облекчение забелязах, че Бъкстон го нямаше. Запитах се откога ме чакат.

— Виждам, че най-сетне си решил да се върнеш — отбеляза Лекси намръщено.

— Да — отвърнах, опитвайки се да потисна усмивката си.

— И нещо се е променило — додаде тя. Подуши въздуха. — Но не си се хранил и това е добре. — Свъси вежди.

— Здравейте — казах на Хюго и Пърси, пренебрегвайки думите на Лекси. Те ме погледнаха изненадано. Досега никога не си бях давал труд да говоря с тях.

— Здрасти — измърмори Пърси.

Хюго само продължи да се взира в мен.

Лекси продължи да ме съзерцава сърдито с ръце на кръста.

— Престани, Стефан. В тази къща нямаме тайни един от друг.

— Имам план как да освободя Деймън — заявих и трепнах, изненадан колко лекомислено прозвуча гласът ми.

— Това е страхотно! — плесна с ръце Лекси. — И как ще го направиш?

— Ами, ъъ, като начало ще отида на среща — признах си.

— На среща? — Веждите на Лекси се стрелнаха нагоре. — С кого?

Прокашлях се смутено.

— С Кали, дъщерята на Галахър.

— Имаш среща с човек?! — възкликна Пърси едновременно с Лекси, която избъбри:

— Имаш среща с Кали Галахър?

Вдигнах ръце отбранително.

— Тя поиска тази вечер да я разведа из града. А докато съм с нея, ще измъкна информация за Деймън. Тя е неподвластна на внушението заради върбинката, но има и други начини да накараш една жена да говори.

Пърси и Хюго се спогледаха. По лицата им като буреносни облаци преминаха изражения на неодобрение.

— Ако бях на твое място, не бих го направил — оповести Хюго. Погледнах го изненадано. Като се изключи нощта, в която ме намериха, сега за пръв път го чувах да говори.

— Съгласен съм. Ти ще поискаш да я убиеш или да я целунеш. И в двата случая нещата няма да свършат добре за теб — заключи Пърси. Думите прозвучаха абсурдно, изречени от кльощав вампир с бебешко лице.

— Те са прави — намеси се възбудено Лекси. — Научили са урока си по труден начин. Кой би могъл да предвиди какво ще се случи, когато останеш насаме с онова момиче, да не споменаваме какво би ти причинила тя. Видя къщата й… оръжията, с които разполага. Просто се притеснявам, че…

— Зная, зная. Аз съм млад, не мога да се контролирам и със сигурност ще допусна грешка — прекъснах я раздразнено.

Лекси стана и впи поглед в мен.

— Всичко това е истина. Ти си силен, но се боя, че може да позволиш на емоциите да надделеят.

— Няма — възпротивих се. — Просто ще изляза с нея. И ще се опитам да узная нещо повече за Деймън. Ако искам да го спася — по мирен начин — тя е най-добрият ми избор.

Лекси стисна челюсти, после изпусна тежка въздишка.

— Само бъди внимателен.

— Щом ще ходиш на среща, не може да си облечен така — намеси се Хюго и се надигна от шезлонга си. — Пърси, донеси му да облече нещо по-прилично.

Пърси погледна умолително Лекси. Тя скръсти ръце.

— Какво? Чу го.

Пърси се надигна от дивана и се запъти към стълбите.

— Щом ще излизаш с дама, трябва да изглеждаш добре — обясни Хюго сърдито. — Лекси, май трябва да го заведеш на пазар.

— Да, утре вечер ще излезем, Стефан — кимна тя.

— Защо изведнъж станахте толкова услужливи? — попитах подозрително Хюго.

Той се усмихна, разкривайки малките си зъби.

— Ако освободиш Деймън с помощта на човешко същество, няма да се наложи да се замесваме. А сега, върви да се обличаш!

Завъртях очи, но последвах Пърси нагоре по стълбите. Той ми даде бяла ленена риза и чифт черни панталони.

За миг ми се прииска да облека съвсем нови дрехи и да пригладя косата си назад с брилянтин. Но после си спомних какво бях казал на Лекси: в момента трябваше единствено да опозная Кали Галахър и след това да разбера кое е слабото място на Патрик Галахър.

Ала въпреки че тази вечер не спирах да си повтарям, че единствената причина да отида на тази среща е Деймън, не можех да не забележа, че в съзнанието ми постоянно изплуваше онзи миг, когато Кали ме целуна по бузата.