Където злото властва

Пролог

Под леглото няма никакви чудовища.

Той се опитваше да диша равномерно и да е много, много тих. Всеки един звук можеше да го издаде. Ако не вдигаше шум, лошият чичко нямаше да го намери, щеше да се обърне и да си тръгне. И всичко щеше да бъде наред? Но дошлият щеше да вземе майка му със себе си.

Момчето бе видяло само една ръка. Ръкавът бе от същия груб плат, от който бе и бащиният му гащеризон. Баща му го обличаше, когато поправяше спортното колело или майстореше нещо.

Космическият кораб, който момчето бе сглобявало почти цяла седмица, се бе счупил и детайлите му се търкаляха по пода. Някои от тях лежаха под леглото, съвсем близо до скривалището му. Тичайки през спалнята, то бе бутнало кораба от масата. Масата му бе зелена и пластмасова. Бяха я купили с баща му от „Икеа”. Момчето се страхуваше, че психарят долу е чул шума, с който частите „Лего” се бяха изсипали на пода. Играчката Люк Скайуокър, за която бе мечтало толкова дълго и която родителите му бяха подарили наскоро, за рождения му ден, се търкаляше току до носа му и пулеше черните си празни очи.

Всичко, което бе видял, бе ръката и лоста, който бе ударил майка му по главата, зад дясното ухо. Главата на майка му бе отскочила назад като на парцалена кукла. Шията й бе толкова тънка и бяла. Кръглите капки кръв сякаш бяха увиснали във въздуха. Майка му се бе стоварила беззвучно на пода, а на него му се бе наложило да направи крачка назад, за да не го затисне. А на вратата бе застанал тъмен силует. Не бе имал смелостта да го разгледа по-добре. Дори не знаеше дали бе чичко, или лелка. Дошлият обаче със сигурност искаше да им навреди. За един миг - не по-дълъг от вдишване - той бе изпитал желанието да защити майка си. А след това човекът бе влязъл в дома им и момчето бе видяло отново лоста. По него бе имало кръв. Кръвта на майка му. То се бе обърнало и бе побягнало.

„Трябва да дишам тихо - мислеше си момчето, - безшумно.”

Чуваше стъпки по стълбището. Тежки стъпки, като на баща му. А може би това бе той? Може би се бе прибрал вкъщи точно навреме, за да ги спаси? Най-горе стъпките замряха. Той се стараеше да не диша. Вече усещаше болка в гърдите. Стъпките се чуха отново. Сега се приближаваха към него.

Два крака на пода. По пътя към леглото те настъпват останките на кораба и сега детайлите му са съвсем счупени.

Под леглото няма никакви чудовища. Чудовището стоеше до леглото. То бавно, много бавно приклекна. Момчето чу непознато дишане. След това - глас:

- Аз съм навсякъде.

Една ръка го хвана за косата и го повлече по пода. Момчето вече нямаше желание да крещи. В главата му имаше само една мисъл: „Сега ще отида при мама”.