Където злото властва

Послеслов

Всички съществени елементи в интригата на романа са измислени от автора, поради което напомнянето, че всички герои са измислени, като че ли е излишно. В повествованието обаче има имена на някои реални исторически персонажа. Преди всичко това са Брудер Люсхолм Кнютсон и Алесандро Бенедети. В романа те фигурират предимно като литературни герои, надарени само с някои от чертите на историческите си прототипи. Това се отнася най-вече за монсеньор Алесандро.

Истинският Алесандро Бенедети (1445 - 1525), наричан също така Александър Бенедиктус, живее и работи в Падуа. Известно е, че той, както и монсеньор Алесандро в романа, пътува из Средиземноморието и събира книги. Сведенията за приятелството му с известния печатар Мануциус от Венеция не са много сигурни. Алесандро се прославя с труда си „Historia Corporis Humani”[35], където сред всичко останало описва начин, по който хирургът може да пресади кожа от ръката върху увреден човешки нос. Научава това в Сицилия, от потомствените лекари от фамилията Бранка, които правят подобни операции още през 15. век.

През 1497 година Алесандро нахвърля първите чертежи на анатомичния театър. Това помещение трябвало да осигурява на всички зрители добра гледка, като се предполагало в центъра да се постави добре осветена маса, и били предвидени също така вентилационна система и наличието на стражи, които да възпрепятстват влизането на нежелани посетители. Не се знае дали Алесандро построява анатомичен театър по своя замисъл. А дори и да го прави, то едва ли е в собствената си градина. Знае се обаче, че през 16. век се изграждат подобни театри на различни места. Първоначално театрите за аутопсии се правят дървени, както градинската постройка на монсеньор Алесандро в нашия роман. От края на 16. век започват да се строят по-трайни съоръжения към университетите. Възникнали в Италия, анатомичните театри се разпространяват след това из цяла Европа.

Постиженията на Алесандро в областта най-вече на анатомията не са документирани кой знае колко добре. Не се знае нито колко аутопсии извършва като цяло, нито по какъв начин прави това. Поради това измисленият монсеньор Алесандро прилича в това отношение повече на живеещия малко по-късно и доста по-известен анатом Везалий (1514-1564). Знае се със сигурност, че той аутопсира много трупове. Гробището, наречено Гробището на невинните, което в романа е разположено близо до градските стени на Падуа, всъщност се намира в Париж, където слуша лекции по анатомия и започва своите проучвания белгиецът Везалий. Запазени са негови собственоръчни записки как под покрова на нощта събира човешки останки от това и подобни на него гробища във френската столица. По-късно, преместил се в Падуа и станал професор в тамошния университет, той получава желаната свобода, благодарение на която става най-великият анатом на времето си.

На Везалий дължим и преосмислянето на учението за строежа на човешкото тяло, създадено от гръцкия лекар Гален (130 - 200). В романа се казва, че Гален аутопсира не хора, а животни, и това наистина е така. Голяма част от учението му обаче произтича от трудовете на гръцките му предшественици и преди всичко на знаменития и оплют от мълвата Херофил (4. в. пр.Хр.). За него се говори, че взимал осъдени на смърт от затворите и ги аутопсирал живи.

Най-известният труд на Везалий е анатомичният атлас ,,De humani corporis fabrica” (1543).

Що се отнася до Брудер Люсхолм Кнютсон (1788 -1864), той наистина е роден в Тронхайм, в семейството на търговец, и се е интересувал от науката и културата повече, отколкото от търговията. Истина е и това, че е близък приятел на лорд Байрон и страстен събирач на книгите му. Преди да умре, предава колекцията си на Кралското норвежко общество за науки и книжнина. Днес тази сбирка е част от фондовете на университетската библиотека „Калшинет”, наричана още библиотека „Гюнерус”.

За съжаление, Кнютсон изгаря много от писмата си. Изглежда, че унищожава много старателно писмата от лорд Байрон. Дали Брудер Люсхолм Кнютсон занася на Фосен книга, смятана за прокълната? Това е повече от съмнително.

Останалите исторически персонажи, споменати в романа, както например, Едгар Алън По, не участват пряко в действието. Повечето от случките от биографиите им са истински или се основават на широко разпространени митове. Има обаче и незначителни измислени подробности. Така например може да се окаже съвсем случайно, че Едгар По наистина е притежавал том на лорд Байрон с кожена подвързия, който да е купил от шапкар, емигрирал в Щатите от Тронхайм.

Свещеникът Юханес, разбира се, не е нищо повече от плод на авторска фантазия и в книгохранилището на библиотеката „Гюнерус” съответно няма никаква Книга на Юханес. Дневникът на Абсалон Педершон Байерш и „История на Норвегия” от същия автор продължават да са най-интересните литературни източници от 16. век - време, което като цяло е бедно на добри литературни произведения в страната ни.

Искате ли още една среща с Уд Сингсакер и Фелиша Стоун? Очаква ви в романа „Заспивай в сладък сън“.

Йорген Бреке

КЪДЕТО ЗЛОТО ВЛАСТВА

Роман

Норвежка

Първо издание

Редактор Мариян Петров

Коректор и компютърен дизайн Теменуга Пенчева

Формат 84x108/32 - 24 п. к.

Издание на „Светлана Янчева - ИЗИДА“ ЕООД

e-mail: ik.izida@abv.bg