VII

Кампанията срещу злооките беше в разгара си. Като река, заляла бреговете, с всеки изминат ден тя обхващаше все по-големи размери, поглъщайки във водовъртежа си безброй човешки съдби.

Не бяха само хората с лоши очи, които непрекъснато се преследваха. Наред с тях, с не по-малко усърдие, се издирваха онези, които се обявяваха в тяхна защита и по този начин спъваха прилагането на Кьорфермана. Това бяха обикновено близките, братовчеди на обречените или поддържащи защитниците на хората с лоши очи. Други се обвиняваха в недостатъчна бдителност, нехайство или липса на усърдие при провеждане на кампанията. Случваше се, последните да отправят същите упреци към ония, които ги обвиняваха в това. Една невиждана бъркотия фучеше като буря над огромната държава. Открито се говореше за разчистване на сметки и борба за власт между политическите кланове. Чуваха се гласове, че ще бъдат наказани и тези, които изглеждаха най-неприкосновени и защитени от бурята — служителите, които се занимаваха с изпълнението на Кьорфермана. Говореше се, че много от злооките успявали да проникнат и в кьорофисите, дори чак в Централната комисия и там, възползувайки се от положението си, правели сума поразии.

Аха, ето защо сме смятали, а понякога сме и дръзвали да кажем, че много неща ни изглеждат странни — разсъждаваха хората. Несъмнено, върховният владетел е напълно прав. Служил ли си предано, вземи възнаграждението, което ти се полага, но сгрешиш ли, провиниш ли се, независимо от извършената работа, ще понесеш наказанието си.

Много хубаво го каза. Слава богу, че имаме падишаха, аллах да му удължи дните, без него щеше да настъпи истинска бъркотия по света. Чухте ли какво станало пред Табир сарай?

И вълната от най-невероятни догадки отново се понасяше мътна и бучаща. А тук-таме като ивер сред виещите се талази пак се появяваха злословията около Великия везир.

Загрузка...