Кьорферманът

IX

Накрая падна и Великият везир. Отначало бе съобщено, че се сваля от поста, за да премине на друга, не толкова отговорна работа, след това, че просто е освободен, докато накрая думата „свален“ бе заменена от „премахнат“. Значи не беше нито понижаване на ранга, нито преминаване на друга работа или пък освобождаване поради недобросъвестното изпълнение на държавните дела и по-специално на Кьорфермана, а просто сваляне от поста и поставянето му още същия ден под домашен арест с категоричното и жестоко обвинение, че има лоши очи.

Това, че погледът на везира беше малко кривоглед го знаеха всичките му близки, както и работещите с него. Но онова, което изуми хората бе как султанът, от чието око не убягваше нищо, не бе забелязал това досега? Не е и чак толкова лесно — оборваха ги други. Сега вече всички знаеха, че кривогледото око не винаги е опасно, ако това не е съчетано и с други неща. Ех, има работи, които можеш да ги тълкуваш както си искаш — намесваха се трети.

Непосредствено след падането на Великия везир отново плъзнаха предишните приказки: „Не ви ли разправяхме, че цялата тая патардия в крайна сметка е заради неговото сваляне“?

Ако е било така — противоречаха им другите, — сега, когато целта е постигната, защо не преустановят кампанията?

Именно за да не излезе наяве истинската причина, поради която я проведоха. Освен това, машината на ужаса, както й е необходимо време, за да бъде приведена в движение, докато набере необходимата скорост, изисква също така време, за да намали скоростта си и накрая да спре.

Както се случва след всяка разруха, бе нужно известно време, докато се слегне прахта, вдигната при разместването на пластовете, трусовете и повсеместното сгромолясване. Нова вълна на чистката, която всички почувствуваха, че е последна, обхвана цялата държава. Хората не мислеха за нищо друго, освен как да се спасят от тази вълна, защото като последна им изглеждаше още по-страшна.