Лари Фари Шмекелари

Как Лари Фари Шмекелари спаси живота на Автоматичния цар Януари и на неговата дъщеря, а също и на Електрическия барон Хлъц-Хлъц и затова стана министър на орехите, лешниците и фъстъците

— Най-обичам приказките, в които се разправя как се женя, но да има и нещо за коне — каза днес Лари Фари Шмекелари. — Сега ще ви разкажа една приказка, в която се разказва и за двете неща — колко хубаво отпразнувах моята сватба и за четири огнени коня.

Тогава живеех в страната на приказките „Бонбон Кръц-Кръц“. Там царуваше Автоматичния цар Януари. Той имаше корона от тенеке и ключе за навиване. Негова дъщеря беше автоматичната принцеса Пудриера Вилхелмине Разглобиме, на която всичко й мърдаше. Предстоеше голяма сватба. Хубавата принцеса щеше да се омъжи за Електрическия барон Хлъц-Хлъц с петволтовата батерия в гащите. Той се беше вече малко разхлопал и постоянно хълцаше. Та точно за него щеше да се омъжва принцесата.

Сватбата стана в неделя. Имахме оркестър от трима души. Най-отпред свиреше на тромпет плюшената маймунка, след нея вървеше клоунът с хармониката, а най-отзад — мечето с барабана. Певица беше малката захарна кукла, която казваше „мама“. В колесницата бяха впрегнати четири коня, два един до друг отпред и още два един до друг отзад. Горе на капрата седеше като кочияш палячото с подвижните ръце. Специално за сватбата пристигнаха сто играчки и кукли от най-различни сандъци по света. Автоматичния цар Януари с короната от тенеке и ключа за навиване раздаде три пликчета дъвчащи бонбони. Лично аз строших сто чувала с орехи и лешници, които, трябваше да се пръснат за бедните дървени птички. Щеше да излезе царска сватба, но взе, че стана една…

— Понякога си мисля, че той сигурно не може да троши никакви орехи — изръмжа Честния лъв Ханс. — Нали знаете, че който много дрънка, няма работа, а който няма работа, няма и орехи. Ще трябва утре да потърся в нашия сандък някой костелив орех, та да го видя как ще го счупи и ако не може, ще го изям, ама честна дума ви давам.

— Тогава взе, че стана една — каза Хрупко-Черупко — съвсем страшна работа. Нали ви казах, че отпред свиреше на тромпет маймунката и хубаво свиреше. Но отзад мечето така силно думкаше барабана, че изведнъж конете се изправиха на задните си крака и полетяха като бесни. Палячото с подвижните ръце падна от капрата и се намери, мятайки ръце и крака, върху захарната кукла, която изохка и извика: „Мама, маама!“

Побеснелите коне се втурнаха през тълпата. Всичко се обърна надолу с главата. Автоматичния цар и хубавата му дъщеря започнаха автоматично да се клатят и да треперят в колесницата. Електрическия барон Хлъц-Хлъц страшно се разхълца. А никой не смееше и да пристъпи към конете. Какво ли щеше да стане, ако не бях аз там!

Оставих прочутите си зъби за лов на лисици зад барабана, а аз самият се скрих зад голямата маймуна с плюшената адмиралска шапка. Така конете не можеха да ме видят. Естествено! Иначе щяха да ме направят на кайма. Защото луд кон не се надвива със сила, а с разум. И така, когато се появиха отново и точно щяха да профучат край барабана, моите зъби за лов на лисици се хвърлиха, захапаха юздата, дръпнаха я и ги задържаха.

Автоматичния цар трепереше в колесницата, хубавата принцеса Пудриера плачеше. Тя се беше разпаднала на съставните си части, а Електрическия барон Хлъц-Хлъц хълцаше. Той спря чак когато батерията му се изтощи.

— Въпреки това сватбата се състоя. Аз бях обявен за новия младоженец, бързо сглобих принцеса Пудриера Вилхелмине Разглобиме и тържеството продължи. Хубава сватба беше. Аз станах и министър на орехите, лешниците и фъстъците в нашата страна на приказките и дясна ръка на Автоматичния цар.

Лари Фари Шмекелари показа лявата си страна, сякаш искаше да докаже, че тя е била откъм царя. А Честния лъв Ханс изръмжа:

— Точно си мислех, че ще мога да го излапам, но лявото си е ляво, а дясното — дясно — това е истината. А щом като е истина, не е лъжа. Ето, ляво е тук, при дясната ми лапа. Усещам го сам. Има късмет този хубостник, иначе щях да го излапам, без много да се церемоня, ама честна дума.