Лари Фари Шмекелари

Как Лари Фари спаси страната на приказките и изгони черпиперените джуджета, като победи тези негодници със собственото им оръжие

— Най-противните джуджета в целия свят са черпиперените джуджета от мишите дупки; сега ще ви обясня защо.

Първо, защото изгонват милите малки мишлета от дупките им, за да се разполагат там, само защото са мързеливи и не искат да си изкопаят сами дупки. А нали никога не трябва да гоним, бием и да се подиграваме на по-слабите? Второ, защото са подли, и трето, защото не мога да ги понасям. Ей сега ще ви кажа защо. Те не се мият и миришат, а на всичко отгоре и лъжат. Лъжци изобщо не мога да понасям. Черпиперените джуджета са малко по-малки от едно свито таралежче, но притежават сила колкото един истински козел. Искам да кажа, че двеста черпиперени джуджета са един и половина пъти по-силни от един козел, но затова пък миришат сто пъти повече от него. Те са съвсем сиви, имат голяма колкото детска четка за зъби брада и почти не се виждат на голата земя. Ядат чер пипер, а на външен вид са като хората, само че по-малки. Те нападат една след друга страните на приказките. Стриват с острите си като кремък зъби зърна чер пипер и ги духат в очите на куклите, за да ги накарат да плачат. След това отиват при тях като божи кравички, погалват ги и се правят, че уж искат да ги утешат и лап-лап — излапват горките кукли така, както са поръсени с чер пипер. Мене, разбира се, те не можеха да изядат, защото съм от дърво и не съм вкусен. Пък и хиляда черпиперени джуджета не могат да се мерят с мене по ум и по сила. Ей сега ще ви разправя как ги победих. Тогава аз живеех още в страната на приказките „Бонбон Кръц-Кръц“.

— Виж, това чак не мога да повярвам, лъжеш, мошенико — изръмжа Честния лъв Ханс, — не може да има истинска страна с такова глупаво име.

— В нашата страна на приказките имаше шест сандъка — и шестте бяха пълни до горе с играчки. Живеехме си хубаво, но изведнъж — край на мира и спокойствието. Около границата на страната ни бяха забелязани да се промъкват и тълпят черпиперените джуджета. Една играчка дори беше видяла, как те вече точат зъбите си и пият цели литри вода за пръскане, за да си настройват мерника. Бяха довлекли и складирали цели планини от чер пипер, високи чак четиристотин метра.

— Сега вече наистина лъжеш, мошенико — извика Честния лъв Ханс, облиза се и мръдна по-близо до ръба на сандъка, — четиристотин метра е много високо.

— Честна дума, не лъжа — каза Хрупко-Черупко Шмекелари. — Чакай да свърша приказката и ще ти докажа, че е вярно! И така, в нашата страна на приказките настана такава суматоха, каквато е имало само по време на прочутия Черпипербург в Русия. Играчките почнаха да лъскат оръжията си, търкаха тромпетите, докато светнат, наливаха олио в раздрънканите пиана и надуваха хармониката на шимпанзето Франц.

— Ако случайно искаш да кажеш, че тромпетите са оръжия — изръмжа Честния лъв Ханс, — трябва да ти обърна внимание, че това, което говориш, е просто ужасно смешно. Но понеже глупостта е половин лъжа, този път ще ти простя, но ще си го прихвана след това.

— И така — каза Хрупко-Черупко Лари Фари Шмекелари, — аз поех командването. И издадох заповед: „Парцалените кукли и животните, по-малки от три сантиметра — веднага в сандъка с железните пирони!“ Самият аз застанах в средата на бойното поле и наредих скачащите тенекиени жаби да заемат позиция от двете ми страни — една редица отляво и една отдясно. Тогава черпиперените джуджета ни нападнаха. В случай, че с мен станеше нещо, тенекиените жаби щяха да се нахвърлят върху негодниците и да ги отблъснат. Лично аз си бях поставил зъбите за мелене на чер пипер, като си мислех: „Най-добре можеш да победиш врага си със собственото му оръжие!“ А то беше…

— Чер пипер е то — се раздрънка Мастиления палячо. — Веднъж, като живеех на едно друго място, ние също…

Мечето Цигу-Мигу замахна с лъка и тъкмо щеше да го цапне по капелата, когато бъбривият палячо се усети и млъкна.

— Веднъж например победих един лъжец, като го излъгах със собствените му лъжи — продължи да разправя Хрупко-Черупко. — Утре ще ви разправя приказката за най-големия лъжец на всички времена — Фот Мот.

И така, още докато зърната чер пипер летяха във въздуха, аз ги улавях с уста, сдъвквах ги и духах смляния чер пипер обратно към джуджетата. Стана така, както си и знаех — те сами не можеха да понасят собствения си чер пипер, особено когато им попаднеше в очите. Удариха на бяг и повече никой ни ги чу, ни видя. А сега, приятели, да ви покажа, че приказката е истинска.

Лари Фари се извърна.

— Ето тук, на̀, имам цяла дузина дупки — попадения от черпиперените зърна.

Това обаче бяха дупки от дървесни червеи.

— Дупки от дървесен червей, мошенико — каза Честния лъв Ханс. — Свърши се с тебе, измамнико. Хайде, събувай си ботушите да те излапам.

— Не… недей! — каза Лари Фари Шмекелари. — Ще ти докажа, че не лъжа. Сега внимавай! Ти поне имаш ум в главата.

— Охоо, и то повече от един ловец на лъвове, ха, ха, ха!

— Я ми кажи тогава, видял ли си едно-единствено черпиперено джудже?

— Не, не съм — каза Честния лъв Ханс, — очите им дори не съм виждал.

— Е, и защо смяташ, че не си ги виждал? Защото ги няма. А защо ги няма? Защото аз ги прогоних. Иначе нямаше да изчезнат, или как смяташ? И така, ако продължаваш да твърдиш, че лъжа или пък, че си видял черпиперени джуджета, което е едно и също, тогава самият ти си лъжец! А сега, ако искаш, можеш да ме изядеш, приятелю Лъв!

— Има право — изръмжа Честния лъв Ханс, — тогава аз самият ще изляза лъжец. Да, ама аз не съм, честна дума, не съм.

— Ако е за въпрос, аз мога да лъжа като разпран. Утре ще ви разкажа една приказка — как се запознах с Фот Мот, най-големия лъжец на всички времена, и как го надлъгах.