Лари Фари Шмекелари

Как Лари Фари Шмекелари изпързаля Фот Мот, най-големия лъжец на всички времена, и как спечели за това тиквен медал първа степен

— Лъжците се познават по това — каза Лари Фари Шмекелари, — че носят шапките си накриво, че се обличат с хубави дрехи и обичат да се кичат с евтини украшения от тенеке. Веднъж аз надхитрих най-големия лъжец на всички времена — Фот Мот, — и то в майсторско надлъгване. Но нека да започна историята отначало, понеже тя наистина е хубава. Тогава вече бях по-известен и от оперен певец, защото ме имаше в телефонния указател. От него един човек от Африка бе научил за мене. Някой си мистър Буклукджексън. Той ми прати с въздушна поща писмо, в което ме молеше, така и така, ако обичам да му гостувам по време на един лов на лъвове, та да похапна някой и друг лъв.

— Каквооо си щял да хапнеш? — изръмжа Честния лъв Ханс. — Май не дочух добре. Не каза ли лъвове?

— Ллл… лъти… — избърза да се поправи лъжливият Хрупко-Черупко Шмекелари. — Лътигри, искам да кажа тигри, най-обикновени тигри. Защото аз никога не нападам лъвове. Всъщност те са ми приятели и аз ги обичам много. Те имат такава хубава мека козина отвън, а отвътре са толкова твърди, искам да кажа за зъбите ми.

— И хич не се съмнявай в това — изръмжа Честния лъв Ханс. — Ако искаш, ела да опиташ.

— А не, не, благодаря — отвърна Хрупко-Черупко Шмекелари, — нека да не си прекъсвам приказката. И така, пътувах точно четири години и три месеца. И то пеша през пустинята! Горе грееше слънцето, долу се стелеше пясъкът на пустинята, а по средата се пържех аз. И нито капка вода! Да знаете само каква жажда ме гонеше. Вече си мислех, че ще се подпаля.

И така, трябва да съм се отклонил от пътя, защото си бях забравил компаса и изведнъж гледам пред себе си някакъв град, който страшно приличаше на Йерусалим. Наоколо имаше много хора — стотици, хиляди, ако не и стотици хиляди. Лъжецът Фот Мот защищаваше титлата си на най-голям лъжец на всички времена пред претендентите — майстори на лъжата от цял свят. Състезанията се провеждаха в три дисциплини — сто метра гладко лъжене, четиристотин метра лъжене с препятствия и лъжене „Прескочи кобила“ с кълбо напред и назад. Наизуст, не по книга! Като пристигнах, бяха вече надлъгани и по този начин отстранени от състезанието двеста и единадесет майстори на лъжата. Безспорен победител по точки беше Фот Мот Мухокраков, най-големият лъжец на всички времена. Никой не смееше вече да се изправи срещу него.

И ето че точно в тоя момент се явих аз.

Съдия беше хвърковатата пустинна рибка без крила.

— Ох, този път, мошенико, си ми вързан в кърпа като въшка на циганска глава — изръмжа Честния лъв Ханс. — Ще те схрускам и то без сол и пипер, защото няма пустинни рибки. Пустинните животни поне познавам добре.

Честния лъв Ханс се приближи с няколко милиметра и почна да си ближе лапите.

— На централния площад стоеше Фот Мот Мухокраков, най-големият лъжец на всички времена, и лъжеше толкова страшно, че чак тирантите ми се разкопчаха. Пустиннотирантенаталъжливосъдийска хвърковата рибка ме попита как се казвам.

„Лари Фари Шмекелари.“

„Професия?“

„Хрупко-Черупко и то много силен. Роден съм в страната на приказките «Бонбон Кръц-Кръц»…“

— Ох, мошенико, ще те излапам заедно с дървото и червеите ти — развесели се Честния лъв Ханс и се приближи още малко.

— Моля, господин Шмекелари — каза ми лъжливопустиннататирантенопредседателска рибка — давам ви думата. Хайде, лъжете!

— И аз започнах: „И така, вървя си вчера през морето, без никакъв багаж и както се шляя така, усещам, че зъбът нещо ме сърби. Помислих си: «Аха, влязла ми е някаква прашинка!», но се оказа, че било половин орехова черупка. От ония орехчета, дето всеки ден си чупя по две-три хиляди. Изплюх я и като погледнах вътре, видях една грамадна пустиня. Гледам, в пустинята плува грамаден параход с хиляда моряка на борда. Параходът плува спокойно, а зад кормилото стои Маймунчо-Зяпльото, моят приятел от нашия сандък с играчки. Понечих да му стисна лапата, но точно в този момент слънцето се скри зад източния край на моята орехова черупка и залезе и аз се прекатурих и потънах в пясъка.“

— Спипах ли те този път, хубостнико? — изръмжа Честния лъв Ханс. — Сигурен съм в това толкова, колкото че отзаде си имам опашка, защото слънцето залязва на запад, мошенико.

— Хората започнаха да ръкопляскат и да подвикват: „Фантастична, колосална лъжа! И все пак не може да става и сравнение с лъжите на най-големия лъжец на всички времена.“

— Сега беше ред на Фот Мот: „Добра лъжа“ — каза той. — „Да… спомням си много добре, че на следващия ден трябваше да садя в една саксийка, по-малка от напръстник, малко орехово дръвче. Тогава трябва да е попаднало това орехче. Сега е пак ваш ред, господин Шмекелари.“

— Аз веднага продължих: „Това, което каза господин Фот Мот Мухокраков, е абсолютна истина.“

— „Каквооо?“ — извика Фот Мот Мухокраков. — „Кой казва, че това било истина? Никога през живота си не съм казвал истината. Ама че безсрамен лъжец! Не съм чувал по-голяма лъжа…“

— Фот Мот се беше хванал на въдицата ми, приятелчета, и сам каза, че не е чувал през живота си по-голяма лъжа…

— Ама и аз това казвам — изръмжа Честния лъв Ханс и си избърса устата с лапа. — А сега ще те излапам, хрус-хрус.

— Ами нали аз сам си казах — побърза да се оправдае Лари Фари Шмекелари, — че съм най-големия лъжец на всички времена. Това си е истина. Нима ще изядеш някой, който казва истината? Ти, Честния лъв?

— О, не — каза лъвът, — само това не! Той ще ми преседне на гърлото, честна дума.

— Е, виждаш ли? И понеже ти никога не лъжеш, значи наистина няма да ме изядеш. А аз сега ще добавя, че тогава получих тиквен медал първа степен за най-по̀ лъжец на всички времена в три дисциплини. Беше от истинска свинска тиква, позлатен и украсен с диаманти. Истина ви казвам.