Лари Фари Шмекелари

Как Лари Фари Шмекелари пътува с параход на куково лято, как един лъв го изяжда, но после Лари Фари го побеждава

— По-рано много обичах да пътувам на куково лято — започна да разказва днес Лари Фари Шмекелари. — Обикновено отивах в планината да бера цветя, веднъж обаче реших да замина за Индия…

— И аз знам — задрънка Мастиления палячо — кога е куково лято! Точно през лятото, не, не, искам да кажа, когато през лятото кукувицата отглежда малките си…

Мечето Цигу-Мигу му свирна бързо един лък през носа и каза:

— Какво си седнал да ни обясняваш. Това и децата го знаят. Не прекъсвай хубавата приказка!

Мастиления палячо млъкна веднага и Хрупко-Черупко Шмекелари продължи.

— И така, тръгнах за Индия на лов за лъвове.

Този път Честния лъв Ханс реши да не го прекъсва и си помисли:

„Колкото повече разправя, толкова повече сам ще се оплете в лъжите си, по-лесно ще го пипна и по-сладко ще го схрускам. Може дори да не го карам да си събува ботушите, защото иначе ще се забавя много. Ще го излапам направо, както си е, ама честна дума.“

— И така, параходът за Индия тръгна в осем часа и двадесет и три минути от Патешкото поточе.

„Втора лъжа — преброи Честния лъв Ханс, — на Патешкото поточе няма никаква спирка.“

— Пътуването с параход е хубаво нещо, защото можеш да видиш много чайки, но е и опасно, защото нашият параход например замръзна насред океана. Такъв студ хвана, че водата се превърна в дебел лед. Параходът не можеше да се помръдне нито милиметър — ни напред, ни назад. Ние си казахме: „всяко чудо за три дни“ и решихме да прекараме весело и да си поиграем на карти.

Да, но това с „чудото за три дни“ не се оказа вярно. Ледът се задържа толкова дълго, че край нас минаха първите пингвини, които отиваха през лятото на почивка от Северния полюс на Южния.

„Трета лъжа — преброи Честния лъв Ханс, — на Южния полюс е също така студено, както и на Северния. Едно време имах за приятел един бял мечок. От него научих това и оттогава го знам със сигурност.“

— Вече бяхме изиграли всички игри на карти по сто пъти — продължи Лари Фари Шмекелари, — пък и запасите ни от храна вече се свършваха. Моряците бяха премръзнали и почнаха да се бунтуват.

Кой знае какво щеше да стане, ако не се бях заел с тази работа!

Закрепих зъбите си за трошене на камъни на носа на парахода и капитанът даде заповед за тръгване. Кормчията застана зад руля. Моите зъби за трошене на камъни започнаха съвсем лесно да разбиват леда и така много скоро ние взехме курс към Индия. Там ме чакаше приятелят ми, емирът Ибибабаб-бум.

„Четвърта лъжа — преброи Честния лъв Ханс, — в Индия няма емири. Емирите са в Арабия.“

— Емирът Ибибабаб-бум носеше прочутата си пушка уинчестерка, напълно автоматична, с единадесет патрона в пълнителя, самозареждаща се. Лично аз ходя на лов винаги без пушка. Смятам, че не е честно, щом лъвът се бори с острия си разум, ловецът да излиза насреща му с автоматична пушка.

— Виж, това за „острия разум“ е вярно — каза Честния лъв Ханс, — но щом то е вярно, значи, той не лъже, а щом не лъже, не мога да го излапам. Съвсем ме обърка този хубостник — ту ми се струва, че лъже, ту — че не лъже.

— Отправихме се по най-краткия път към джунглата, защото поради застудяването бях загубил много време и моята куковолятна ваканция скоро щеше да свърши. Първо минахме през прерията. Там тревата стърчи над главата ти. После минахме през блатата, където дебнеха стотици опасности, и най-накрая стигнахме в джунглата. Аз, като по-силен, вървях отпред, а приятелят ми, Ибибабаб-бум — отзад.

Промъквахме се предпазливо към лъвовете, защото трябваше да вървим така, че вятърът да духа откъм тях. Но лъвовете не бяха прости. Те отдавна ни бяха подушили и ни следваха по петите, също срещу вятъра. Начело беше най-големият и най-опасен лъв, с най-големите и остри зъби и с най-меките лапи, с които можеше да дебне така безшумно, че дори и комар не може да го усети. И така, той все повече и повече се приближаваше към нас — и ето че в един момент изведнъж се хвърли и захапа уинчестерката, отскубна я от ръцете на приятеля ми, емира Ибибабаб-бум, и я глътна. Нали ви казвам, че лъвовете не са прости.

— Имаш право — изръмжа Честния лъв Ханс, — а да не говорим пък аз колко съм умен. Защото, приятелче, веднъж само да излъжеш — веднага ще го разбера. И тогава…

— И така, лъвовете са умни животни — продължи Лари Фари Шмекелари. — Нашият лъв сигурно си е помислил: „А бе, нека аз първо да му взема пушката, че без нея ловецът е като муха без глава!“ А това си е вярно!

— В този момент аз се обърнах и гледам, моят приятел, емирът Ибибабаб-бум е в опасност. Лъвът вече си облизваше горната устна…

— Ох, ох, и аз също — зарадва се Честния лъв Ханс, — днес си ми вързан в кърпа. Щом като почна да лъже и за лъвове, прошка няма!

— За пръв път виждах моя приятел Ибибабаб-бум изплашен. Краят му бе настъпил, но аз не го изоставих. Хвърлих се помежду им и се оставих лъвът да ме изяде.

— Спипах ли те сега, господинчо Хрупко-Черупко? — изръмжа Честния лъв Ханс. — Който е изяден и то от един лъв, изчезва завинаги от лицето на земята, ама честна дума ти давам. Хайде, братленце, ела ми насам, подай лапа и нека се сбогуваме преди да те излапам.

Честния лъв Ханс пристъпи към Хрупко-Черупко, облиза си муцуната и подаде лапа за сбогом, но точно тогава Лари Фари Шмекелари му каза:

— Почакай само минутка, Честни лъве Ханс! Аз ще ти докажа, че не лъжа. Знаете ли защо се оставих да ме изяде? Защото знам, че лъвовете са непобедими. Не е ли вярно това?

— И как още — изръмжа Честния лъв Ханс, — а щом е вярно, значи, не е лъжа!

— Е, виждаш ли?! Понеже лъвът е непобедим отвън, аз исках да го победя отвътре. Нали вътре беше пушката. Аз я грабнах бързо, натиснах спусъка и бум! — убих лъва с един изстрел.

Моят приятел Ибибабаб-бум вече плачеше зад храсталака, където се беше скрил, защото мислеше, че с мене е вече свършено и че никога вече няма да ме види. Но ето че лъвът падна и умря…

От напрежение Лари Фари Шмекелари започна да разказва все по-бързо и по-бързо. Страх го беше да не бъде излапан от Честния лъв Ханс.

— Лъ… лъвът падна убит, победен отвътре от мене…

— Това е чиста лъжа — изсъска ядосано Честния лъв Ханс. — Никой не може да победи един лъв…

— И все пак не е лъжа — отговори бързо Лари Фари Шмекелари. — Аз мога да ти докажа. Внимавай сега. Виждаш ли ме в този момент, ти, Честни лъве Ханс?

— Как да не те виждам? — изръмжа Честния лъв Ханс.

— И не лъжеш, нали? — попита Лари Фари Шмекелари.

— Аз да лъжа? За нищо на света — каза Честния лъв Ханс.

— Тогава това е вярно — продължи Лари Фари Шмекелари, — а това, което е вярно, не е лъжа. Ти сам го казваш.

— Сега съвсем ме обърка — изръмжа Честния лъв Ханс. — Вече не знам кое е лъжа и кое — истина. Но само да го пипна веднъж, че лъже, ще го излапам така, както си е — барабар с ботушите, капата и всички дървесни червеи, честна дума ви давам.

Тайнственият сандък си стои още на тавана на къщата, в която живее старият железничар Траверсопиронков, точно зад седмата греда на покрива. И ако утре вечер луната се покаже на капандурата, някой ще повдигне капака на сандъка и Лари Фари ще се покатери и ще запее:

И ако Честния лъв Ханс още не го е излапал, той сигурно всяка вечер продължава да разказва нови и нови приказки.