Лорд Златен

Глава 26Преговори

Естествено, докладвах на Сенч за Уеб, а той на кралицата. Така на следващата среща, на която присъстваха и представителите на Шестте херцогства, Кетрикен се погрижи Уеб да има възможността да говори пръв. Представи го на делегатите на Шестте херцогства и посочи, че е от най-старите родове на Старата кръв и че желае да се отнасят към него с дължимото уважение. Но когато му даде думата, той увери всички, че е просто скромен рибар, потомък на далеч по-мъдри предци, отколкото може да се надява да бъде самият той. След това ме изуми, като направо изложи позициите си за това как да се сложи край на несправедливите гонения срещу Осезаващите. Обръщаше се колкото към кралицата, толкова и към своите. Каза, че според него най-добрият начин за сближаване между двете групи е като за начало кралицата да приеме някой Осезаващ в двора си.

Приличаше по-скоро на някой уреждащ спорове мъдрец от Джаампе, отколкото на говорител на Старата кръв. Кралицата го слушаше с блеснали очи. Забелязах, че не само Сенч, но и поне двама от Шестте херцогства кимат замислено. Стъпка по стъпка Уеб започна да излага съжденията си зад това предложение. Обясни голяма част от гоненията със страха, а страха — с незнанието. Незнанието пък се дължеше на това, че Осезаващите трябваше да се крият заради собствената си безопасност. Какво по-добро място да се сложи край на невежеството от двора на кралицата? Нека някоя общуваща с птици жена от Старата кръв да помага в птичарника, а момче кучкар — на Ловкинята. Нека кралицата си вземе Осезаващ паж или прислужница само за да покаже на хората, че по нищо не се различават от пажовете и прислужниците, които не притежават Осезанието. Нека другите благородници видят, че тези хора не вредят на нейното домакинство или на което и да било друго, а тъкмо напротив — помагат за благополучието му. Разбира се, кралицата трябва да гарантира закрилата им, докато останалите не се убедят в правотата на каузата? А Старата кръв ще положи клетва да не започва никакви вълнения.

След това ме накара да зяпна с ловкостта, с която предложи на кралицата собствените си услуги. Направи го любезно и по всички правила като възпитан в двора син на благородник. С безпокойство се запитах дали наистина е син на обикновено рибарско семейство. Отпусна се на едно коляно пред нея и помоли да остане в Бъкип, след като останалите заминат. Да остане в крепостта, за да се учи и да обучава другите. Внимателно запази тайната на Предан пред съветниците от Шестте херцогства и в същото време се предложи като „може би малко груб учител, но все пак такъв, който с радост би се заел да разкаже на принца за живота и обичаите ни, така че да знае повече за своите поданици“.

— Но ако не се върнеш при своите, както обещахме, няма ли някои да кажат, че те задържаме за заложник против волята ти? — възрази Сенч. Заподозрях, че някогашният ми наставник няма желание някой от Старата кръв да съветва принца.

Уеб посрещна опасенията му със смях.

— Всички тук видяха с очите си, че сам предлагам услугите си. Ако след това решите да ме накълцате и да ме изгорите, какво пък — нека се знае, че това е станало заради собственото ми твърдоглавие и грешната ми преценка. Но се съмнявам, че ще стане така. Нали, милейди?

— Разбира се, че не! — заяви кралица Кетрикен. — И какъвто и да е изходът от тази среща, ще се радвам да имам сред хората си човек с такъв ясен ум.

Внимателната оценка на положението и предложенията му отнеха цялата сутрин. Когато настъпи време за обяд, Уеб заяви, че самият той предпочита да се нахрани с новите си приятели от стражата и да ги запознае с птицата си. Преди Сенч да успее да възрази, кралицата заяви, че заедно със съветника си и представителите на Шестте херцогства също ще отиде с него, защото и тя искала да види Риск.

Страшно много ми се искаше да присъствам на обяда и да видя реакцията на стражите, когато се окажат почетени от самата кралица на масата им. Това само щеше да укрепи, позициите на Уеб сред тях. И не се съмнявах, че още повече хора ще поискат да видят птицата му, щом научат, че самата кралица не се бои от нея.

Само че бях вързан за поста си и трябваше да съм очите на Сенч, докато го нямаше тук. Гледах как хората от Старата кръв свалят маските си, след като им донесоха храната. Бойо и Среброока отново заговориха за изтърпените несправедливости и нуждата от възмездие, но този път се обадиха и други. Някои бяха възхитени от Уеб. Една жена каза, че след срещата си с Кетрикен не би имала нищо против да й повери сина си за паж, защото чула, че всички деца в крепостта се учат на смятане и писане. Млад мъж, несъмнено менестрел, се запита на глас какво ли е да пееш песните на Старата кръв край камината на самата кралица и дали това не е най-добрият начин да се покаже на обикновените хора, че Осезаващите не са нито страшни, нито чудовища.

Вратата беше открехната. Благодарение на оптимизма на Уеб надеждата набираше сила. Запитах се дали ще порасне достатъчно, за да заглуши бурените на старите грешки.

Следобедът обаче бе дълго и скучно разочарование. Когато кралицата и съветниците й се върнаха с Уеб, Бойо стана и поиска думата. Предупредена от Сенч и мен, Кетрикен го изслуша спокойно, докато той описваше всички прегрешения на Пророците към Старата кръв, а след това премина към спецификите на собствения си случай. Тогава кралицата най-сетне успя да го накара да млъкне. Заяви любезно, но твърдо, че сега не е времето за уреждане на лични сметки. Ако семейството му било лишено несправедливо от земи и богатство, да поставел въпроса пред нея в по-подходящ ден, а не днес. Сенч щял да му помогне да уговорят среща и да му каже какви документи следва да представи. В общи линии, най-вероятно трябвало да докаже, че е безспорен наследник на рода си, в това число и свидетелството на менестрел, който да потвърди, че е най-големият син на най-големия наследник.

Така Кетрикен много умело показа, че Бойо поставя собствените си интереси пред тези на събранието. И наистина беше така. Кралицата не му отказа справедливо правосъдие, а го съветваше да тръгне по същия път, който би поел и всеки друг гражданин на Шестте херцогства. Напомни на всички, че целта на съвета е всички да обединят усилията си и да намерят начин да се сложи край на несправедливите гонения срещу Старата кръв.

Среброока обаче разбърка тиня, която бе доста по-трудна за уталожване. Заговори за онези, които били убили семейството й. Гласът й се извиси, изпълнен с гняв, омраза и болка, и видях как тези емоции се отразяват в доста лица около нея. Уеб стана мрачен и кисел, кралицата замръзна. Лицето на Сенч беше като изсечено от камък. Но гневът най-често поражда гняв и това пролича у физиономиите на представителите на Шестте херцогства. Никой не бе склонен да обещае, че исканията й за мъст и наказания ще бъдат удовлетворени.

Среброока вдигна летвата твърде високо за всеки преговарящ и накрая каза, че няма да се задоволи с по-малко. Това, заяви тя, било единственият начин да се сложи край на гоненията на Старата кръв: престъплението да бъде наказано толкова сурово, че никой да не помисли да го извършва отново. Освен това трябвало да се открият и елиминират всички, които се били държали зле със Старата кръв или са толерирали подобно поведение. От личната си трагедия Среброока премина към мъките, преживени от всички Осезаващи през последното столетие. Настояваше за наказание и възмездие, като наказанието бъде точно същото, което е сполетяло жертвите. Кралицата бе така мъдра да я остави да говори, докато думите й не свършиха. Несъмнено не бях единственият, доловил нотката на безумие в исканията й. Но пък ако безумието й бе подхранвано от мъката, кой съм аз, че да я съдя?

Когато Среброока приключи, доста от Старата кръв вече желаеха да разкажат своите загуби от гоненията. Изрекоха се имена на хора, заслужаващи смърт. Гневът се сгъстяваше като буреносен облак. Накрая кралицата вдигна ръка и попита тихо:

— И кога ще свърши това?

— Когато бъде наказан и последният виновник! — разпалено заяви Среброока. — Когато бесилките се огънат от тежестта им и димът от кладите скрие небето за цяло лято. Искам да чуя как семействата им плачат от същата мъка, която ние бяхме принудени да скриваме, за да не ни разпознаят. Искам да си получат заслуженото. Нека за всеки убит баща да умре баща. За всяка майка — майка. За всяко дете — дете.

Кралицата въздъхна.

— А когато изстрадалите вашето отмъщение поискат от мен също да си отмъстят? Как мога да им откажа? Предлагате ако някой е убил деца на семейство от Старата кръв, неговите деца също да умрат заедно с него. А какво става с братовчедите на тези деца? Нима няма да дойдат при мен и да поискат същото, за което настоявате и вие? Нима няма да са също толкова прави да кажат, че при безумни гонения са загинали невинни? Не. Това няма да стане. Искате нещо, което не мога да ви дам. И много добре го знаете.

Очите на Среброока пламнаха от омраза и ярост.

— Знаех си, че ще стане така — горчиво заяви тя. — Празни обещания и нищо друго.

— Предлагам същото правосъдие, което може да потърси всеки жител на Шестте херцогства — уморено рече кралицата. — Елате при мен в деня за съд със свидетели. Ако е извършено убийство, убиецът ще бъде наказан. Но не и децата му. В това, което търсите, няма справедливост. А само мъст.

— Нищо не предлагате! — разпалено заяви Среброока. — Много добре знаете, че няма да посмеем да дойдем при вас. Твърде много ще са онези между нас и замъка Бъкип, които ще изгарят от нетърпение да ни затворят устата завинаги.

Замълча. Кралица Кетрикен остана абсолютно спокойна пред лицето на гнева й и Среброока направи грешката да се възползва от преимуществото, което си мислеше, че има.

— Или това е било намерението ви още от самото начало, кралице от Пророците? — Погледът й обходи присъстващите. — Може би ни прилъгва с празни обещания, за да се разправи с всички ни?

Настъпи кратко мълчание.

— Хвърляш думи, в които и самата ти не вярваш — тихо рече Кетрикен. — Твоето намерение е да нараняваш. Но все пак, ако обвиненията ти имаха реална основа, нямаше да съм наранена от тях, а по-скоро щях да имам право да ненавиждам Старата кръв.

— Значи признавате, че ненавиждате Старата кръв? — тържествуващо рече Среброока.

— Не съм казала такова нещо! — гневно отвърна Кетрикен.

Страстите се нажежаваха, при това не само сред представителите на Старата кръв. Съветниците от Шестте херцогства изглеждаха едновременно оскърбени и неспокойни от надвисналата буря. Не знам как щяха да завършат преговорите, ако съдбата не се бе намесила в лицето на жената с кравата. Тя внезапно стана и заяви:

— Трябва да ида при Мърдоноска. Дойде й времето и иска да съм до нея.

Някой в дъното на залата се разсмя примирено, друг я наруга.

— Знаеше, че ще се тели. Защо я взе?

— А да не искаш да я оставя сама вкъщи? Или изобщо да не присъствам, а, Бригън? Много добре знам, че ме мислиш за празноглава, но имам точно толкова право да съм тук, колкото и ти.

— Мир — обади се неочаквано Уеб. Изграчи думата, после прочисти гласа си и опита отново. — Мир. Най-добре е да поохладим страстите и сърцата си, а ако Мърдоноска се нуждае от партньорката си, едва ли някой тук би оспорил, че тя трябва да е до нея. И аз ще ида с нея, ако няма нищо против. И може би докато се върнем, всички ще си спомним, че търсим решение на сегашните си проблеми, а не как да променим миналото, колкото и да е изпълнено с мъки.

Изведнъж ми просветна, че Уеб контролира срещата по-добре дори от кралицата. Съмнявам се, че някой в залата го забелязваше. Това е преимуществото на страничния наблюдател, както често ми бе казвал Сенч. Тогава всичко се превръща в представление и човек може да съди актьорите безпристрастно. Наблюдавах как делегацията на Шестте херцогства последва кралицата и Сенч навън, след което Уеб отиде с жената до конюшнята. Останах на поста си, защото реших, че случващото се тук ще е най-важното.

И наистина беше така. Някои, сред които менестрелът и жената, която искаше да направи сина си паж на кралицата, попитаха Среброока дали не иска да унищожи бъдещето им заради миналото, което не може да бъде променено. Дори Бойо беше склонен да мисли, че Среброока е прекалила.

— Ако кралицата наистина държи на думата си, може би ще е по-добре да отнесем жалбите си към нея. Чул съм, че решенията й били справедливи. Може би трябва да приемем предложението й.

Среброока засъска.

— Страхливци. Долни страхливци и подлизурковци! Предлага ви подкупи, безопасност за едно или две от децата ви, а в замяна сте готови да забравите миналото. Можете ли да забравите писъците на братовчедите си, можете ли да забравите как отивате да навестите приятели и вместо дома им намирате димяща купчина? Как можете да предавате собствената си кръв? Как можете да забравите?

— Да забравим? Не става въпрос за забравяне. А за помнене. — Каза го един от Старата кръв, на когото не бях обърнал внимание досега. Беше на средна възраст, слаб, с градски вид. Не беше добър оратор, но всички го заслушаха. — Ще ви кажа едно. Родителите ми загинаха, защото ги предадоха Петнистите. Да. И един от тях яздеше с онези, които ги обесиха и ги нарязаха на парчета. Привържениците на Лодвайн се осмелиха да нарекат родителите ми предатели на Старата кръв и заплашиха да ги накажат, защото не искаха да крият онези, които насаждат омразата срещу нас. Е, кой е истинският предател тогава? Моите родители, които просто искаха да живеят в мир, доколкото могат, или Петнистият, чийто факел подпали кладата им? Имаме по-лоши врагове от кралицата на Пророците, от които трябва да се боим. И когато тя се върне, смятам да поискам от нея правосъдие за онези, които ни заплашват и предават. Правосъдие срещу Петнистите.

Настана тишина, гъста като съсирваща се кръв. Менестрелът приближи и сложи ръка върху ръкава му.

— Боск. Тя не може да ни помогне с това. Ние сами трябва да се оправим с тая работа. Така само ще изложиш на опасност себе си, както и жена си и дъщерите си.

Младият мъж се огледа почти уплашено. Сърцето ми се сви. Старата кръв се страхуваха от собствените си хора. Дори в тази стая можеше да има шпиони на Петнистите. Мисълта плъзна тихомълком и смрази всички. Някои намериха предлог да се оттеглят в стаите си и скоро помещението почти се опразни. Среброока мълчаливо се взираше в огъня. Менестрелът крачеше безцелно напред-назад. Малцината останали почти не разговаряха.

Чух шум на стъпки в коридора и след малко Сенч клекна до мен.

— Чу ли нещо важно? — прошепна.

Докоснах китката му и предадох всичко, което бях видял. Той се умисли.

— Така значи. Това насочва мислите ми в друга посока. Няма да ми е за първи път да превърна грешката в преимущество. Стой на поста си, Фиц. — После се сети още нещо. — Гладен ли си?

— Малко. Ще се оправя.

— А принцът?

— Нямам причина да мисля, че не е добре.

— Напротив, имаш. Ако в залата може да има Петнисти, нищо не пречи да има и сред онези, които го държат за заложник. Предупреди го, момче. И си отваряй очите и ушите.

И си тръгна. Запитах се какво ли е замислил. После се свързах с Предан. Беше добре. Било му студено и скучно, но никой нито го обидил, нито го наранил по някакъв начин. Предимно говорели за това как ли се развиват нещата в Бъкип. Явно някоя птица, може би Риск или ястребът, разнасяше новини в двете посоки. Засега всичко било обнадеждаващо. Но Предан сподели, че всички са напрегнати и разтревожени.

Кравата се била отелила леко — чудесно теленце, мъжко. Жената беше доволна, че партньорката й и теленцето са на топло и сухо. Гледах как Старата кръв отново сваля маските си — пак беше време за ядене. Изучих внимателно всяко лице, но дори и да имаше хора от бандата на Лодвайн, не успях да ги разпозная.

На вратата се почука. Неколцина извикаха на предполагаемите слуги, че още не са приключили.

— Пуснете ме — чу се тих глас. — Стара кръв приветства Стара кръв.

Уеб стана и отиде до вратата. Отключи я и пусна Любезен Бресинга и котката му. Катеричката на масата зацвърча уплашено и се навря под косата на партньорката си. Пард не й обърна внимание: обходи помещението, огледа всичко и се настани удобно пред камината. Любезен затвори вратата и се обърна към присъстващите.

Погледите, които срещна, биха обезсърчили всекиго. Но Уеб се изправи, дружелюбно постави ръка на рамото му и каза високо:

— Стара кръв приветства Стара кръв. Добре дошъл, момко. Кой си ти?

Младежът пое дъх и изправи рамене.

— Аз съм Любезен Бресинга. Вече лорд Любезен Бресинга от Гейлкип. Верен поданик на кралица Кетрикен и приятел на принц Предан Пророка. Аз съм Стара кръв. И кралицата, и принцът го знаят. — Замълча, за да им даде време да осъзнаят, че пред тях е Осезаващ благородник от двора на Пророците. — Дойдох по молба на съветник Сенч да ви разкажа как се отнасят с мен тук. И за връзката ми с Петнистите. И как щях да умра от ръцете им, ако не беше намесата на Пророците.

Гледах го с нещо като страхопочитание. Момчето определено не бе репетирало разказа си. Докато говореше, често му се налагаше да обяснява предишни събития. Когато разказа какво е изтърпяла майка му и какъв е бил краят й, захълца и се разплака. Уеб го сложи да седне, даде му вино и го потупа, сякаш бе малко дете. Примигнах и видях самия себе си като петнадесетгодишен и потопен в интрига, далеч надхвърляща силите ми. Изведнъж си дадох сметка, че Любезен наистина е почти дете. Владеещ Осезанието и постоянно изложен на риск, принуден да шпионира в отчаян опит да спаси майка си и семейното богатство. Беше се провалил. Сега се носеше безцелно по течението, без майка и дом — дребен благородник в пропит от политически машинации двор. И единствената причина да е жив бе, че беше приятел с Пророк. И то такъв, когото бе предал не веднъж, а два пъти. И двата пъти му бе простено.

— Дадоха ми убежище — завърши той. — Кралицата, принцът и съветник Сенч много добре знаят, че съм от Старата кръв. Знаят как бях използван срещу тях. И какво ми струваше това. — Замълча и поклати глава. — Не ме бива в думите. Не мога да опиша всичко, което бих искал да видите. Само… само искам да кажа, че не съдиха за мен по миналите дела. Не съдят за Старата кръв според онова, което опитаха да направят Петнистите срещу принца. Кралицата не се отдръпна от Осезаващия си син. Не можем ли да им отговорим със същото? Да се отнасяме с Пророците според това, какви са сега, без да ровим прекалено в миналото?

Среброока изсумтя презрително. Но Бойо кимна замислено — може би виждаше сродна душа в този Осезаващ благородник. Любезен погледна Уеб и усетих, че му е хрумнало нещо. Сякаш в отговор на горещото ми желание отново чух тътрещите се стъпки на Сенч. Замахах му трескаво да побърза и същевременно му дадох знак да мълчи. Момчето говореше с Уеб. Думите му едва достигаха до нас.

— Съветник Сенч ми каза какво си предложил. Ако хора от Старата кръв могат да дойдат в Бъкип и да живеят открито тук, обикновените хора могат да се убедят, че не сме чудовища, от които следва да се боят. Предаде ми и думите ти: „Човек, който няма какво да губи, често е в най-доброто положение да се жертва в името на другите“. Нямах много време да мисля върху това, но не мисля, че ми е нужно кой знае колко, за да разбера, че наистина нямам какво да губя. Единствената заплаха, която остава, е за самия мен. Не ми остана семейство, което да понесе последиците от действията ми. — Огледа присъстващите. — Знам, че мнозина от вас се боят, че ако се разкриете, съседите ви ще ви убият. От много време този страх е съвсем основателен. Аз също го споделях, както и майка ми.

Внезапно млъкна. Когато се насили да продължи, гласът му трепереше.

— Затова се криехме. И благодарение на това дадохме възможност на нашите „приятели“ да ни убият. Вече не виждам смисъл да се крия.

Не знаех дали силата на чувствата му го накара да млъкне, или спря, за да обмисли следващите си думи. Отново погледна Уеб и кимна замислено.

— Всички в крепостта вече знаят за Уеб Осезаващия, който върви сред нас, без да се страхува, без да заплашва никого. Почти ме е срам, че той, който е чужд тук, излезе открито пред всички, а аз, който познавам най-добре принц Предан, се спотайвам по ъглите. Утре ще променя това. С гордост ще заявя своята Стара кръв и ще покажа, че човек като мен може да е изцяло предан на принца, точно както той заслужава.

— Учих го на нашите обичаи и той с готовност ги опознава — продължи Любезен. — Каза, че когато през пролетта замине за Външните острови да съсече дракона и да спечели годеницата си, мога да ида с него. И аз ще отида — като негов Осезаващ другар. В Бъкип няма майстор на Умението и принцът ще тръгне сам, без котерия, на каквито винаги са разчитали кралете Пророци в миналото. Тъй като е лишен от онази магия, ще използвам вместо нея нашата и ще докажа, че е не по-малко способна. Ще покажа магията на Старата кръв на всички и ще се гордея с това.

Сенч стисна китката ми, за да ми покаже, че всичко това е съвсем ново за него — не само че Любезен смята да се разкрие, но и че Предан е казал, че приятелят му може да го придружи в пътешествието му. Умението на стария убиец бе несигурно, но достигна до мен. Казах ли ти, че ще превърна грешката в предимство. Май се справих прекалено добре и предимството се превърна в грешка. Исках само да каже, че кралицата се държи добре и честно с него, а не да се прави на посланик на Старата кръв в двора.

Той не разбира, че е рисковано принцът да признае, че има приятел от Старата кръв. Вижда опасността единствено за себе си и е готов да рискува заради Предан. Мислиш ли, че можеш да го разубедиш?

Не съм сигурен, че е разумно. Духът му ги завладя. Виж.

Нямаше бурни овации и уверения в подкрепа. Уеб беше единственият, който се усмихна широко и заяви колко се гордее с младия лорд Бресинга. Останалите — с явното изключение на намръщената Среброока — бяха по-резервирани. Менестрелът и Бойо изглеждаха ентусиазирани. Жената с кравата, отчасти спечелена от добрите грижи за нея, се усмихваше нежно. Останалите подходиха по-прагматично. Кралицата не можеше да позволи да го убият, след като вече му бе дала закрилата си и бе обещала, че никой Осезаващ няма да бъде убит само заради магията му. Така че Любезен си беше в безопасност. От друга страна, един благороден и хубав младеж можеше да спечели поддръжници за Старата кръв.

Тогава стана Боск. Изглеждаше изнервен.

— Пророците са убили Петнисти? — почна той. — Сигурен ли си?

— Сигурен съм — тихо отвърна Любезен. — Абсолютно сигурен.

— Имената им — прошепна Боск. — Знаеш ли имената им?

Любезен помълча за момент.

— Кеплер. Паджет. И Своскин. Под тези имена ги познавах. Но принц Предан нарече Кеплер с друго име — от времето, когато беше при Петнистите. Нарече го Лодвайн.

Боск поклати глава, явно разочарован.

— Лодвайн? — високо възкликна Среброока. — Не може да бъде! Той беше водачът на Петнистите. Щях да чуя, ако са го убили.

— О, така ли? — с любопитство попита менестрелът. Физиономията му не беше от най-милите.

— Да, така — рязко отвърна Среброока. — Мисли каквото си щеш. Познавам хора, които познават Лодвайн. Да, някои от тях са Петнисти. Аз самата не съм от тях, макар че напоследък започнах да разбирам какво ги принуждава да предприемат такива крайни действия. — Загърби менестрела и се обърна към Любезен. — Преди колко време се е случило това? И как ще докажеш твърденията си?

Момъкът отстъпи крачка назад, но отговори.

— Преди повече от месец. Колкото до доказателство… какво доказателство очакваш да дам? Видях го с очите си, но избягах. Срам ме е да си го призная, но е така. Това, което се говори в града, е вярно. Едноръкият, конят му и едно куче са мъртви. И другите двама, които бяха в къщата.

— И конят!? — възкликна Среброока и видях, че го приема като двойна загуба.

— Ако наистина е така, това е страшен удар по Петнистите — заяви Боск. — Напълно възможно е да е техният край.

— Не. Не е край! — непреклонно рече Среброока. — Петнистите са силни. Няма да се откажат от борбата, докато не получим справедливост. Справедливост и отмъщение.

Боск стана и бавно тръгна към нея, стиснал юмруци. Заплахата му щеше да е жалка, ако не бе така искрена.

— Може би трябва да си потърся отмъщението, където мога да го получа — задъхано рече той. Гласът му почти трепереше. — Ако обявя, че си Осезаваща и те обесят и изгорят, това ще огорчи ли петнистите ти приятели? Може би трябва да послушам съвета ти. Да им направя точно онова, което те направиха на мен.

— Тъпак! Не разбираш ли, че те се борят за всички нас и заслужават подкрепата ни? Чух слухове, че Лодвайн е открил нещо. Нещо, което можело да катурне трона на Пророците. Може би тайната е умряла с него, а може би не е.

— Май ти си тъпата — решително се намеси Любезен. — Да катурнат Пророците? Наистина тъпо! Да свалят единствената кралица, която се опитва да сложи край на бесенето и изгарянето. И какво ще спечелим от това? Само още повече гонения. Ако Старата кръв се опита да събори монархията, на това ще се гледа като на доказателство, че сме точно толкова зли и незаслужаващи доверие, колкото твърдят враговете ни. Да не си луда?

— Луда е — тихо каза Уеб. — И би трябвало да я съжаляваме, а не да я порицаваме.

— Не ми трябва съжалението ви — озъби се Среброока. — Не ми трябва ничие съжаление. Нито пък помощта ви. Пълзете пред тази ваша кралица. Простете всичко, което са ви сторили, и си останете техни слуги. Аз не прощавам и ще получа своето отмъщение. Ще го получа.

— Успяхме — прошепна ми Сенч. — Или по-скоро Среброока успя вместо нас. Накара всеки, който не мечтае за кръв и палежи, да мине на наша страна. И мисля, че това са повечето от тях. Виж дали съм прав.

И ме остави — изчезна като някакъв огромен сив паяк през тунелите.

Чак късно през нощта напуснах поста си и отидох да си намеря нещо за ядене и да си легна. Всичко стана така, както бе предрекъл Сенч. Любезен остана със Старата кръв и когато кралицата, Сенч и делегатите от Шестте херцогства се върнаха, се изправи пред тях и ги поздрави като владеещ Осезанието благородник. Видях смущението по лицата на делегатите, когато ги увери, че във всяко херцогство има Осезаващи благородници, принуждавани поколения наред да крият магията си. Някои от младите мъже, с които говореше, го познаваха добре. Бяха яздили, пили и играли с него. Спогледаха се и в очите им ясно се четеше „Ако той е Осезаващ, кой друг би могъл да бъде?“ Но Любезен или не забеляза, или пренебрегна това и продължи с прокламацията си. Възнамеряваше да остави магията си да пламти ярко за доброто на принц Предан и трона на Пророците. Зарече се да се посвети изцяло на това и ми се стори, че на лицата на трима от делегатите се изписа неволно възхищение. Може би този младеж от Старата кръв можеше да успее в борбата срещу предразсъдъците им.

През последния ден от преговорите бе постигнат значителен напредък. Менестрелът се появи без маската си и помоли да остане в двора. Кралицата представи на делегатите от Шестте херцогства прокламация, че екзекуциите вече могат да се извършват законно единствено под егидата на всеки от херцозите, които лично ще отговарят за всяка несправедливост, извършена на тяхна територия. Всяко херцогство трябваше да има само едно бесило, намиращо се под контрола на управляващия род. Херцозите и херцогините не само не биваше да допускат местните власти да екзекутират затворници, но и да присъстват на всяко смъртно наказание. Отнемането на живот извън това правило щеше да се разглежда като убийство и извършителите щяха да бъдат съдени от кралицата. Декларацията не решаваше проблема как Старата кръв може спокойно да повдигне обвинения, без да се страхува от репресии, но поне формално установяваше какви ще са последиците срещу несправедливите гонения.

Сенч ме увери, че до успех се стига именно с такива малки стъпки. Когато тръгнахме да изпратим делегатите до другарите им и да си вземем принца и Лоръл, забелязах съществена промяна. Всички говореха и се смееха, дори гвардейците. Жената с кравата яздеше до Любезен Бресинга, следвана от партньорката си и малкото теле, и изглеждаше много поласкана, че младият лорд разговаря с нея. От другата му страна беше Бойо. Явните му опити да се покаже равен на лорд Бресинга бяха доста подронени от непринуденото поведение на младежа към жената. Котката на Любезен се беше настанила на седлото зад него.

Снегът в гората се беше стопил, бяха останали само тънки ледени пръсти, които се забиваха в земята в сенчестите места. Първата зеленина дръзваше да се появи в озарения от слънцето свят и вятърът наистина носеше промяна. Среброока яздеше сама, макар и заобиколена от толкова много хора. Уеб яздеше до мен и не млъкваше — кралицата и Сенч бяха настояли да тръгне с нас, за да могат всички от Старата кръв да видят с очите си, че се връща в замъка Бъкип по своя воля.

Любезен и Пард бяха еднакво радостни да видят принца. Предан изглеждаше изненадан и наистина доволен, че са дошли, и това впечатли както останалите в гората, така и делегатите на Старата кръв. Естествено, бях му съобщил с Умението, че Любезен ще дойде.

Когато потеглихме обратно към замъка, с нас беше не само Уеб, но и менестрелът — казваше се Кокъл. Запя и изскърцах със зъби — пееше „Кулата на Еленов рог“, историята на защитата на остров Еленов рог срещу набезите на Алените кораби, като особено наблягаше на ролята на копелето на Рицарин. Вярно, че бях там, но се съмнявах в половината от делата, приписани на бойната ми секира. Уеб се разсмя на киселата ми физиономия.

— Не се усмихвай така подигравателно, Том Беджърлок. Осезаващото Копеле със сигурност е герой и за двата народа. Бил е и от Бъкип, и от Старата кръв.

И басът му се присъедини към гласа на менестрела за „син на Рицарин, с очи от пламък и кръв на Пророк, но с име друго“.

Тази балада не е ли на Славея? — с фалшива загриженост попита Предан. — Хич няма да й хареса, ако чуе Кокъл да я пее в Бъкип.

И не само тя. Лично бих го удушил, за да й спестя усилията.

А на следващия припев се включиха не само Любезен и Предан, но и половината гвардейци. Това прави пролетта с хората, казах си. Надявах се скоро да им мине.