Ловецът

Глава 8

Когато се върна на двадесет и осмия етаж, Хънтър се срещна отново с полицай Травис.

— Някакъв успех? — попита детективът.

Полицаят кимна и му подаде снимката, която бяха изпратили по факса в колата му. Джейк Губоу бе привлекателен мъж с къса, тъмна коса, силни челюсти, изразителни очи и с лек намек за трапчинка на квадратната брадичка. Тънък белег прорязваше дясната му вежда.

— Имаме пълно съвпадение — информира го Травис. — Господин Грант потвърди, че това е мъжът, когото е видял да напуска този етаж късно вечерта в понеделник. Спомни си дори белега.

— Точно както си мислех — каза Хънтър и разказа на Травис за разговора си с Рашана Люис. — Знам как го е направил. Знам защо предпазната верига е била непокътната на мястото си, когато двамата с партньора ви сте пристигнали тук.

— Наистина ли? Как?

— Нека ви покажа.

Върнаха се в апартамента на Хелън Уебстър. Двамата съдебни следователи все още работеха в спалнята, но казаха на Хънтър, че са събрали достатъчно количество влакна и косми, както и няколко пръстови отпечатъка, които, както изглежда, принадлежат на два различни индивида. Вече можеха да потвърдят, че едните са на жертвата. Вторите бяха на някой с огромни ръце.

Детективът не се съмняваше, че вторите отпечатъци ще съвпаднат с тези на Джейк Губоу.

— Добре — полицай Травис се обърна към Хънтър, — сега вече мога да си представя някак си сцената. Приятелят е зарязан точно след Свети Валентин, не го приема много добре, продължава да се обажда на жертвата като я моли за още един шанс. Тя обаче продължава да казва „не“, но той така и не разбира намека. В понеделник вечерта той решава да се отбие за един разговор очи в очи. — Травис присви рамене. — Може би е почукал и тя го е пуснала вътре или е използвал своя ключ, защото вече знаем, че е имал такъв.

Детективът го слушаше и кимаше от време на време.

— Вероятно е изпил няколко питиета, преди да дойде тук — продължи с хипотезата си полицаят, — което е влошило нещата още повече. Двамата се скарват шумно. Част от скандала е дочута от госпожа Пиърз от 2815 — той посочи към съседния апартамент. — Жертвата казва на бившия си, че няма шанс да се съберат отново и той губи контрол. Хваща я за гърлото и започва да я души, може би без да е имал намерение да я убива, но тя припада и той откача. Знае, че когато дойде в съзнание, най-вероятно ще подаде оплакване срещу него. Като се има предвид досието му, знае също, че това ще е провинение номер три9 и ще го затворят за доста дълго време.

— Затова измисля план — допълни Хънтър.

Полицай Травис кимна в знак на съгласие и продължи отново:

— Знае, че жертвата страда от биполярно разстройство и от време на време изпада в депресивни състояния. Може да му го е казала самата тя по време на някое от онези състояния, в които е мислела за самоубийство в миналото.

— Много вероятно — съгласи се детективът.

— Затова решава, че ако инсценира самоубийство, това ще бъде билетът му към свободата, особено ако може да го направи да изглежда така, че е била съвсем сама, заключена в апартамента си. Слага я в леглото, съблича я и прерязва китките й.

— Много добре, полицай Травис — похвали го Хънтър. — Не мисля, че аз самият бих могъл да изградя по-добра теория.

— Да, но това все още не обяснява как го е направил. Как е излязъл и как е заключил вратата от вътрешната страна?

— Умно — отговори му Хънтър, като се върна в спалнята. Полицаят го последва.

Детективът се върна до гардероба на Хелън Уебстър и отвори вратата.

— Виждате ли колко прецизно е подредено всичко? — попита той. Травис кимна. — Но погледнете това — Хънтър показа черната копринена блуза, която бе паднала върху обувките.

— И-и-и? — Травис провлече думата — Каква за нея?

— Първоначално помислих, че блузата просто се е изплъзнала от закачалката си — обясни Хънтър. — Но ако проверите стойката, ще видите, че няма празни закачалки, което означава, че една от тях липсва. — Травис се намръщи. Детективът се протегна, взе друга блуза и я изхлузи от закачалката й. — Тогава забелязах, че Хелън Уебстър е използвала само телени закачалки. — Той излезе от спалнята като взе закачалката със себе си. Във всекидневната посочи към малката стереоуредба върху телевизионния модул. — Ето, тук липсва един високоговорител.

— Да, виждам това — отговори Травис.

— Е, господин Джейк Губоу е озвучител, затова си мисля, че спокойно можем да предположим, че знае това-онова за музикалното оборудване, включително и за стереоуредбите като тази.

— Съгласен съм.

— Знаел е, че тези високоговорители са магнитни, като силните магнити в тях са част от устройството на субуферите.

Травис отново бе започнал да хапе долната си устна.

— Не знаех това.

Хънтър отиде бързо до кухнята, взе кошчето за боклук и го донесе във всекидневната.

— Намерих другия високоговорител тук — каза той. — На парчета е. — Той изсипа съдържанието на кошчето на пода. — Субуферът, както можете да видите, е напълно унищожен. Обзалагам се, че ако отделим достатъчно време и съберем всички части на разбития магнит и ги съберем отново заедно като пъзел, ще открием, че липсва едно малко парче.

— Кучи син — прошепна Травис, докато се взираше в снимката.

Хънтър си сложи ръкавици, избра едно малко парче от магнита на субуфера, приближи се до скрина до източната стена и отвори най-горното чекмедже, което беше пълно с канцеларски и офис материали. Това, което стоеше най-отгоре беше тубичка с много силно лепило.

— И това е последното парче от нашия пъзел — каза той, докато я показваше на Травис.

Детективът взе телената закачалка, освободи кукичката и я изправи. Тридесет секунди по-късно, държеше в ръцете си дълго, извито парче твърда и здрава тел. Той я завъртя отново и започна да променя формата й докато не я изви като буквата L — тел с дължина около четиридесет и пет сантиметра, с малка извита кука накрая. След това залепи внимателно малкия магнит на върха й.

— И ето, че вече го имаме — оповести той, като се запъти към вратата. Докато придържаше държача на предпазната верига на първоначалното му място, Хънтър изпробва устройството си. Магнитът на върха на телта се залепи здраво за кръглото метално парче в края на предпазната верига. Като използваше приспособлението си, Хънтър бавно и много лесно плъзна веригата през целия път докато накрая я извади от заключалката.

— Вероятно се е упражнил няколко пъти отвътре, за да изпробва как ще стане, преди да излезе отвън в коридора — обясни Хънтър. — Всичко, което е било необходимо да направи, е да притвори вратата. Първоначалната пролука, която може да се отвори, когато защитната верига е сложена, е напълно достатъчна някой да пъхне теленото приспособление, да го залепи върху веригата, да я придърпа до заключалката, внимателно да я мушне на мястото й и само да я приплъзне по каналчето, докато я заключи. Убеден съм, че са му били нужни само няколко опита, за да го направи. Не му е отнело прекалено дълго време. Веднъж след като се е справил с това, е затворил вратата, използвал е ключа си, за да заключи и е изчезнал от тук. За наш късмет, се е сблъскал с господин Грант, който се е прибирал по същото време.

— Умен кучи син — възкликна Травис, докато изучаваше теленото приспособление, което бе направил Хънтър. — Кога се сетихте за това?

— Идеята ми хрумна, докато излизах от апартамента на госпожица Люис на петнадесетия етаж — отговори детективът. — Хладилникът й е покрит с магнитчета и изведнъж всичко си дойде на мястото.

Травис погледна детектива:

— Съжалявам — каза той, като протегна ръка. — Съжалявам, че се отнесох толкова лошо с вас по-рано. Позволих на цялата тази изкуствено подредена сцена да ръководи преценката ми. Всичко сочеше самоубийство, затова предположих, че е такова. — Хънтър пое ръката на полицая и я разтърси. — Предполагам, че точно за това вие сте детектив, а аз не съм — усмихна се Травис. — И сега какво?

— Сега ще вземем заповед, ще арестуваме господин Губоу и продължаваме нататък — заяви Хънтър. — Убеден съм, че някои от космите и пръстовите отпечатъци, които намерихме в стаята на госпожица Уебстър, са на Джак Губоу. Ако имаме късмет, може да получим дори съвпадение на ДНК. Но ако нямаме, след като веднъж го вкараме в стаята за разпит и го запознаем с това, с което разполагаме, той ще започне да се пречупва много бързо, без значение каква скапана история ни е подготвил предварително. Повярвайте ми, Травис, пипнахме го.

Детективът извади телефона си и позвъни на капитан Болтър.