Лъвът

4

Лайън я преобърна и я притисна под силното си тяло на леглото. Доловила тежкия му поглед върху себе си, Ариана вдигна очи и срещна неговите. Лицето му беше потъмняло от страст. Мускулестите му бедра я обгърнаха в желязна хватка, устата му жадно превземаше нейната. Ръцете му трескаво отстраниха малкото дрехи помежду им.

— Моля ви, милорд…

— Не се безпокой, скъпа. Мислиш ли, че не знам как да доставя удоволствие на една жена?

Устните му докоснаха шията й, езикът му нежно притисна пулсиращата плът на ключицата й и се спусна към долчинката между гърдите й. Ариана потръпна, поразена от топлия му дъх върху гърдите си. Той подухна лекичко зърното й и напрегнато загледа как то се сви и се устреми към него. Докосна го изучаващо с език, а Ариана извика от смущение. Какво й правеше този мъж? От гърлото й се изтръгна задавен стон, а ръцете й неистово се вкопчиха в ленените чаршафи. Той погълна с устни зърното й, смучеше го, гризеше го и го милваше, докато Ариана не си помисли, че духът всеки миг ще напусне тялото й.

Извика накъсано името му, което иначе избягваше да споменава, а гласът се изтръгна от устните й дрезгав и приглушен.

— Лейди — простена Лайън и собственият му глас беше дълбок и дрезгав. — Вие ме водите към гибел.

— Какво правите с мен? Милост, милорд!

— Не знам що е милост, Ариана. — Твърде силно копнееше за нея, за да се остави молбите и да го разколебаят. Щеше да я накара да го желае като свой съпруг, любовник и похитител. Щеше да я прелъсти.

Той се плъзна надолу по тялото й, а ръцете му разтвориха и обездвижиха бедрата й. Щом грубият му език се плъзна по пулсиращата плът между краката й, Ариана си помисли, че ще се разпадне на хиляди късчета. Тя се гърчеше и извиваше, и отчаяно се опитваше да се изтръгне от желязната му хватка, но ръцете му бяха безмилостни. Стаята се завъртя шеметно наоколо й, щом езикът му нахлу дълбоко в нея — твърд, гладен и нетърпелив. Той се плъзгаше неумолимо навън и пак навътре, изучаваше я и я измъчваше, и уверено я водеше към друга вселена, където вече нямаше значение, че тя е саксонка, а той — норман.

Ариана се вкопчи отчаяно в чаршафите, когато едрото му тяло се отпусна собственически върху й, а устните му потърсиха нейните. Устата му ухаеше на нейната плът и кой знае защо, това я зашемети.

Лайън повдигна глава и сините му очи я пронизаха.

— Умолявам ви, милорд, не ме принуждавайте да правя това — прошепна дрезгаво Ариана.

— Мога да те принудя или да те взема доброволно, Ариана. Изборът е твой. Но със или без твоята воля, ти ще бъдеш моя.

Ариана потръпна и затвори очи. Тялото й изгаряше в сладка болка, каквато не бе познала досега. Но каквото и да беше това странно усещане, знаеше само, че Лайън й го бе причинил. Знаеше също, че иска час по-скоро да се отърси от него. Дали този мъж бе способен на нежност? Вероятно. Или на жестокост? Със сигурност. Дали можеше да я накара да го пожелае? Ариана се боеше, че е така.

— Тогава знайте, че ме вземате против волята ми — излъга тя. Беше твърде горда, за да си признае, че едно норманско чудовище може да я накара да тръпне от желание. И ако от нея се искаше да изпълни съпружеските си задължения, щеше да го накара да повярва, че е било против волята й.

Той се вгледа напрегнато в нея и внезапно се разсмя.

— Да те взема против волята ти? Не, Ариана, не мисля, че това ще ти хареса. Струва ми се, че и ти ме искаш толкова, колкото и аз теб.

И макар тя да очакваше грубост, ръцете му бяха изумително нежни, когато се плъзнаха изучаващо по тялото й, а силните му пръсти помилваха с любопитство кожата й. Ариана простена, останала без дъх, щом тези силни пръсти се плъзнаха опипом във влажната плът между краката й. Лайън не откъсваше поглед от лицето й, омагьосан от зелените й очи, които бавно потъмняваха при първия си досег със страстта. Внезапно го сполетя мисълта, че тя не го бе излъгала, и Лайън се усмихна. Наистина беше девица. Реакцията й беше толкова невинна и спонтанна, че нямаше как да е преструвка.

Ариана се задъхваше, притворила очи, връхлетяна от емоции, каквито не беше предвкусвала и в най-смелите си представи. Почувства, че гъвкавите пръсти на Лайън търсят нещо дълбоко във влажната пещ между краката й и ахна в почуда, щом го откриха. Ханшът й диво се устреми към него, докато пръстите му милваха и притискаха малката пъпка.

— Готова си да ме посрещнеш, Ариана — прошепна Лайън и вдиша с наслада мекия, прелъстителен аромат на сладките й сокове. Тя усети издайническата влага между краката си и премигна объркано.

Пръстите му разтвориха плътта й, подготвяйки я за последния набег върху непорочната й женственост. После Ариана почувства члена му, опрян в слабините й — горещ, нетърпелив и твърд като стомана. Заслепен от страст, Лайън едва се сдържаше да не нахлуе бясно в нея — и всичко да свърши за миг. Тя бе пожелала да я вземе насила, но нещо вътре в него го възпираше. Тази жена не беше някоя слугиня, свикнала на грубо и безцеремонно отношение; това беше неговата съпруга, бъдещата майка на децата му. Нищо не можеше да му попречи да я има пряко волята й, но предпочиташе тя да го посрещне е жар и нетърпение.

Той се плъзна още по-дълбоко в нея и потърси девствената й ципа. Не че имаше нужда от още едно потвърждение, че съпругата му е непорочна — вече бе разбрал, че е девица. Ариана простена и прехапа долната си устна. Плътта между краката й се разтвори и се изпълни с него. Внезапно, необяснимо и за самия себе си, Лайън изпита съжаление, ще че трябва да я нарани.

— След малко ще те заболи — прошепна той. — Твърде тясна си за мен. Съжалявам, но няма друг начин.

Той се плъзна още по-навътре в нея и притисна тънката ципа. Ариана простена и пребледня.

Не знаеше почти нищо за интимните контакти между мъжа и жената. Сигурно затова сега, докато той навлизаше все по-надълбоко в нея, за миг й хрумна, че едва ли ще го побере. Наистина я заболя, точно както я беше предупредил, но не чак толкова, че да заличи приятните усещания от допира му. И точно когато й хрумна, че не е чак толкова страшно, Лайън напрегна бедрата си и с един отсечен тласък нахлу докрай у нея. Тя извика и прокара кървави дири по гърба му. Лайън замръзна неподвижен и зачака болката да отшуми.

— Отпусни се, мила, най-лошото свърши — зашепна успокоително той и приглади влажните кичури по възглавницата. Толкова отчаяно копнееше да я обладае, че от усилието да остане неподвижен по челото му избиха едри капки пот.

Лайън се раздвижи, отначало много бавно, сякаш милваше отвътре разкъсаната й плът. И макар Ариана все още да изпитваше болка, усещането й се стори почти приятно. Но точно когато понечи да се притисне към него и да посрещне с желание милувките му, тласъците му станаха по-бързи и необуздани. Бедрата му се надигаха и отпускаха в бесен ритъм и стремглаво го приближаваха към върха. Тялото му се напрегна. Лайън знаеше, че за Ариана е твърде рано, но просто не можеше да се сдържи. Физическата му нужда да я притежава бе стигнала твърде далече. Той знаеше, че ако се остави да свърши сега, няма да й достави никакво удоволствие, и мислено си обеща, че следващия път ще бъде по-добре.

Ариана почувства как тялото му се напрегна, чу трескавото му дишане в ухото си и усети как топлото му семе се изля между краката й. След миг той се отпусна тежко край нея, а потното му тяло се притисна към нейното.

Ариана подскочи и седна в леглото, поруменяла от гняв. Мразеше го за това, което бе направил с нея, а още повече мразеше себе си, задето му се бе наслаждавала почти до последно, докато не я нарани.

— Норманско копеле! — извика ожесточено тя. Уви, не успя да пророни и думичка повече, защото дългата му ръка внезапно се протегна, обгърна собственически талията й и я придърпа на леглото край него. Лицето му беше мрачно и неопрощаващо. Приличаше на самия дявол. Не, приличаше по-скоро на диво животно — опасно и необуздано. Приличаше на лъв. Целият излъчваше груба мъжественост.

— Вярно е, че съм копеле. И не го отричам. Знам какво си мислиш — че си твърде добра, за да се омъжиш за едно норманско копеле, но един ден ще осъзнаеш колко мъдро е постъпил Уилям, като те посочи за моя съпруга. През целия си живот бях принуден да живея с позорното петно на моя произход, но това вече е минало. Сега имам земите, за които винаги съм мечтал, и своя собствена крепост. Имам и хубава жена с безупречно потекло. Децата ни ще станат господари на тези земи и верни васали на Уилям.

— Може би няма да ти родя деца — отвърна ядно Ариана и разтърка китките си, които още пазеха следите от ръцете на Лайън.

Очите му се присвиха заплашително.

— Откъде знаеш? Нима твоите видения са ти подсказали, че си безплодна? Да не би да си вещица?

Ариана се сви от уплаха.

— Не съм вещица. Нещата, които виждам, рядко се отнасят до мен самата.

— Това поне е успокоително — отвърна сухо Лайън. Внезапно лицето му се смекчи. Очите му се плъзнаха по нея с нова жар и неочаквано я накараха да осъзнае, че стои съвсем гола пред него. — Знам, че този път не успях да ти доставя удоволствие.

— Нима се предполага, че трябва да изпитвам удоволствие?

— О, да, лейди, и така ще бъде, кълна се.

— Не и ако не го правим повече. Може би вече съм заченала. Тогава няма да се налага да ме измъчвате повече.

— А може би не си. А дори да си заченала, това не означава, че не можем да го правим просто за удоволствие.

— За вашето удоволствие — вметна кисело Ариана. — Едва ли някоя жена може да изпита удоволствие от онова, което сторихте.

В сините му очи проблеснаха весели искрици.

— Уверявам те, че грешиш. С малко усърдие един мъж може да накара всяка жена да изпита удоволствие и аз ще се погрижа за това — следващия път.

Той я накара отново да легне на леглото, стана и запали нова свещ от пламъка на старата, която вече догаряше. После намери каната с вода, наля пълна чаша, взе ризата си и се върна при нея на леглото. Ариана го наблюдаваше смутено и се опитваше да се отгатне каква е крайната му цел. Но когато Лайън потопи крайчето на ризата си във водата и й нареди да разтвори краката си, от устните й се изтръгна дрезгав протест.

— Не!

Но преди да успее да му се изплъзне, той вече притискаше мокрия плат между краката й. След миг го отдръпна и Ариана видя, че е напоен с кръв. Очите й се разшириха.

— Видяхте ли какво ми сторихте? Аз съм смъртно ранена.

— Не се бой. Това е нормално. Кървенето не е обилно и скоро ще секне. Опитах се да бъда внимателен, макар че ти настояваше да те взема насила. Следващия път няма да боли, ще видиш.

— Едва ли ще е по-добре. Сигурно просто не сте много добър в тези неща. Нали не трябва да го правим много често? — попита с надежда Ариана.

При думите й Лайън се разсмя на глас — дълбоко и от сърце.

— Досега не ми се е случвало да се оплакват. Повечето жени твърдят, че съм доста добър в леглото.

— О, сигурна съм, че вашата метреса се наслаждава на всеки миг с вас. Чух, че лейди Забрина била много красива.

Лицето на Лайън сякаш се вкамени.

— Откъде знаеш за Забрина? — Ариана прехапа устни и извърна очи. — Не, нека се досетя — пророни Лайън, внезапно проумял. — Едрик ти е казал, нали? По-добре го забрави, защото никога няма да си с него. Аз съм твой законен съпруг, бракът ни е консумиран и смятам да те любя толкова често, колкото пожелая — всяка нощ, и дори по три пъти на нощ.

Ариана го изгледа невярващо.

— За толкова глупава ли ме смятате? Това е невъзможно.

Лайън се ухили по момчешки.

— Така ли мислиш? Аз съм млад и доста потентен. Дай ми само пет минути и ще видиш дали е невъзможно. — Той сграбчи ръката й повелително и я постави върху члена си. В слабините му нахлу гореща кръв и възбудата му се усили. Сякаш по своя собствена воля, пръстите й се сключиха около члена му, сякаш искаха да почувстват силата му. От устните му се изтръгна задавен стон, а мощното му тяло се напрегна, щом ръката й несъзнателно притисна набъбналия му член. Заля го тръпка на изумително блаженство.

— Господи! — Гласът му я сепна и Ариана мигом отдръпна ръката си. Но вече нямаше връщане назад. Той я претърколи на леглото, повдигна я във въздуха и сръчно я настани върху себе си. — Искате ли да пояздите, милейди? Дадох дума и смятам да я спазя. Преди изгрев слънце вие ще бъдете задоволена.

— Или мъртва — прошепна уплашено Ариана.

Той придърпа главата й и устните й срещнаха неговите. Преплете пръсти в копринените кичури руси коси, докато езикът му изучаваше жадно устата й. Докосваше я, милваше я, а пръстите му бяха като неуловими пеперуди по тялото й. Езикът му се плъзна по гърдите й, раменете й, меката извивка на шията й, а ласките му събуждаха у нея отскоро познатите емоции.

Внезапно сърцето й се преобърна, сякаш покосено от мълния, и Ариана несъзнателно започна да отговаря на целувките му, да притиска раменете му, да прокарва пръсти през косата му. Никога преди не бе изпитвала такава непреодолима нужда да докосва, да вкусва, да изучава. У нея сякаш се събуждаха някакви заспали чувства и Ариана за миг си помисли, че сигурно е полудяла. Лорд Лайън бе покорил страната й, беше отнел земите й и я бе принудил да се омъжи за него. Мразеше този човек до дъното на душата си, но тялото й предателски отговаряше на ласките му, тръпнеше от целувките му.

— Идвам, скъпа — прошепна задъхано Лайън и трескаво нахлу в нея. Пасваха си идеално, но този път нямаше преграда, която да го спре, а само топла и хлъзгава плът. Ариана се напрегна в очакване да изпита познатата болка, но не последва нищо, освен усещане за съвършена пълнота.

Тя се притисна доверчиво към него и, следвайки диктата на тялото си, посрещаше с готовност тласъците му. Лайън се движеше бясно в нея, воден от непреодолимата нужда, която тя бе разпалила в тялото му. Никога преди, с никоя друга жена не беше губил контрол над себе си, както му се случваше сега. И когато почувства, че върви към края и е на път отново да я остави незадоволена, той плъзна ръка помежду им и докосна с мазолестите си пръсти крехкия хълм на нейната женственост.

Ариана внезапно се озова в някакъв приказен водовъртеж, а светът около нея пулсираше и сякаш щеше да избухне. Главата й се замая, а тялото й се напрегна в сладостно очакване. Сетивата й отказаха да й се подчиняват и изведнъж като бурна вълна я връхлетя първият й истински оргазъм. В ушите й отекна гръм и няколко звезди се откъснаха от небето. После всичко замря, сякаш вече не беше на този свят. Когато най-после се съвзе, Ариана осъзна, че лежи отпусната върху дългото бронзово тяло на Лайън.

— Какво стана?

Лайън, който тъкмо се съвземаше от най-бурния и разтърсващ климакс, който някога бе изпитвал, изчака дишането му да се успокои, преди да й отговори:

— Ето че спазих обещанието си. Все още ли ме мислиш за неопитен?

Ариана пламна и извърна очи, смутена от несдържания плам, с който бе отвърнала на ласките му.

— Може и да съм сгрешила. — Тя зърна първите лъчи на утринното слънце в небето. — Вече съмва, милорд. Време е да се захващам за работа.

— Първо ще се изкъпем, Ариана. Ела. — Той й подаде ръка. Ариана понечи да му откаже, но очите му я предизвикваха. А щом мъничката й длан легна в неговата, Лайън вътрешно се усмихна. И докато й подаваше тънката й туника и сам обличаше своята, той вътрешно се закле, че ще я опитоми. Един ден Ариана щеше да се превърне в милата и покорна съпруга, която желаеше.

Малко по-късно на сутринта Ариана вече бе приключила сутрешния си тоалет и обличаше новата си туника. И докато приглаждаше меката ленена материя на ханша и бедрата си, тя си помисли, че е прекрасно отново да носи нещо ново и истински красиво, което да не дразни голата й кожа. Новата й разкошна рокля, ушита от синкавочервена коприна и поръбена с хермелин, беше най-елегантната дреха, която бе виждала от години, и със сигурност бе достойна за господарката на Крагмер. На рамото й дори блестеше скъпоценна брошка. На времето майка и имаше прекрасна колекция от бижута, които сега й принадлежаха. За миг се запита дали Лайън щеше да я забележи, но мигом се смути от неуместната си мисъл. Лайън не го беше грижа за нищо друго, освен за неговия крал, неговите земи и сексуалните му подвизи.

Вече на вратата на спалнята, Ариана се извърна и погледна свенливо към леглото, смутена от онова, което Лайън бе направил с нея миналата нощ, и от начина, по който тя му бе отвърнала. И макар че през цялото време беше се опитвала да се бори с него и със собственото си тяло, накрая господарят на Крагмер бе постигнал своето. Беше я любил два пъти в леглото, а после и в банята, докато водата плискаше шумно по пода около тях. И тя отново не успя да му се противопостави, защото задръжките й падаха в мига, в който Лайън посегнеше към нея. Вярно, че тази сутрин изпитваше някаква сладка отмала и тялото я наболяваше на места, за които я бе срам дори да си помисли, но Ариана знаеше, че всъщност не Лайън я е наранил. Ако трябваше да бъде откровена, тя дори бе изненадана от нежността му.

Поруменяла от спомена за изминалата нощ и последвалата я сутрин, Ариана побърза да излезе от спалнята. На стълбището я пресрещна развълнуваната Терса.

— Слава богу, че ви срещам, милейди, защото трябва да ви кажа нещо много важно. Но никой друг не бива да ни чува. — Момичето се огледа тайнствено наоколо, видимо притеснено. — Чуе ли ме лорд Лайън, веднага ще ме накаже. А аз не искам сър Белтан да си мисли лоши неща за мен.

Вече съвсем объркана, Ариана се вгледа изпитателно в Терса и, забелязала силната й уплаха, побърза да предложи:

— Да влезем в моята стая, Терса. Лорд Лайън излезе на лов още призори и не вярвам да се върне преди залез слънце.

Двете се вмъкнаха в спалнята и Ариана зачака да чуе важните новини, които Терса й носеше. Не й се наложи да чака дълго. Слугинята веднага се разприказва, а гласът й беше тих и напрегнат:

— Той е тук, милейди. Иска да се срещнете в градината, зад кухнята. Каза, че ще ви чака при задната стена на укреплението, под асмата.

— Кой е тук, Терса? Казвай подред.

— Как кой — мъжът, който ми плащаше да ви нося бележките, докато бяхте в манастира! Доколкото разбрах, трябва да е лорд Едрик Блекхийт. Изпърво не го познах, защото носеше дълго палто с качулка. Видя ме в селото и ме помоли да ви предам това.

Сърцето на Ариана сякаш замря. Вярно беше, че повече от всичко искаше да говори с Едрик, но нима щеше да се осмели да се срещне тайно с него? И как ли щеше да реагира Лайън, ако узнае? През изминалата нощ бе видяла нежната му и любяща страна, но Ариана подозираше, че знатният нормански рицар има и друга, тъмна половина, която досега бе останала скрита за нея. Дори когато го нарече норманско копеле, не беше успяла да предизвика изцяло гнева му.

— Благодаря ти, Терса. И не се бой, нито лорд Лайън, нито сър Белтан ще научат за това. Поне не от мен.

Момичето видимо изпита облекчение. Тя определено не искаше да предава доверието на господаря си, който я бе спасил от неизбежен брак със стария Дорал. Но преди всичко трябваше да бъде лоялна към господарката си.

— Ще се срещнете ли с лорд Едрик, милейди? Той е заможен, с добро потекло и доста привлекателен… но не чак колкото лорд Лайън или Белтан… — допълни свенливо девойката.

— Ще си помисля, Терса — отвърна меко Ариана. — А сега върви, днес ни чака много работа. Кийн спомена, че ще се нуждае от помощта ти.

Ариана дори не забеляза кога вярната й прислужница напусна стаята. Умът й беше зает с други мисли. За щастие, Лайън щеше да е навън през целия ден. Така можеше да се срещне с Едрик, без никой да узнае. Лайън беше хитър и пресметлив — и сигурно щеше да нападне, когато най-малко го очакват. Във вените й течеше саксонска кръв и Ариана се чувстваше длъжна да предупреди Едрик, за да е подготвен за удара, когато той връхлети. Каквото и да й струваше това, Ариана реши да се промъкне крадешком в градината и да се срещне с бившия си годеник.

Едрик стоеше, облегнат на крепостния зид, сигурен че никой няма да го види сред филизите на кичестата асма. Не знаеше дали Ариана ще дойде, но от все сърце се надяваше да се отзове на молбата му. Сърцето му се късаше само като си помислеше, че животът й изцяло зависи от милостта на лорд Лайън. Но с малко късмет скоро щеше да я освободи от оковите на този нелеп брак и да я направи отново своя. След миг обаче мислите му бяха прекъснати от лекото шумолене на листата.

Беше Ариана.

— Едрик, къде сте?

— Ето ме, милейди. — Водена от шепота му, Ариана най-после се добра до скривалището му под асмата. Той улови ръцете й и несдържано я привлече към себе си. — Боях се, че няма да дойдете.

— Не мога да остана дълго, но трябваше да ви предупредя.

— Да ме предупредите? Нима ме грози опасност?

— Става дума за Лайън. Той знае за тайните ни срещи в манастира. Не знам на какво е способен, но се боя, че чака изгоден момент.

— Не ме е страх от съпруга ви, Ариана. Освен това — добави уверено той, — аз се заклех във вярност на Уилям. Той смята, че войската ми е готова да попълни редиците на неговата армия. Ако Лайън ме убие, ще престъпи волята на своя крал.

Ариана свъси вежди.

— Нима наистина вече сте човек на Уилям? Мислех…

Лицето на Едрик потъмня.

— Не, Ариана. Аз съм истински саксонец, не бива нито за миг да се съмнявате в това. Ненавиждам онова копеле, Завоевателя, и никога няма да стана част от неговата армия. Но трябваше да му обещая подкрепата си, защото имам цел. Един ден, много скоро, саксонските благородници, които загубиха земите си, ще се вдигнат на бунт. И когато този ден настъпи, аз ще се присъединя към тях. Установих контакт с крал Малкълм. Той също ми обеща подкрепа. Кълна се, че скоро ще ви отърва от омразния ви брак и ще ви направя своя съпруга. Само заради вас не се ожених през всичките тези години. Искам само вас, милейди.

Ариана бе озадачена от думите му и дори й хрумна, че е невъзможно да бъдат прекъснати връзките, които я свързваха с Лайън.

— Не мисля, че този ден някога ще дойде. Глупаво е да се надяваме.

— Напротив, Ариана, този ден ще дойде, и то много скоро, ако помогнете да сразим Лайън. Без него Крагмер няма да издържи една атака от страна на Малкълм. Този човек е твърде силен и добре охраняван. Смъртта му трябва да дойде отвътре, от неговия лагер. Затова ви моля за помощта ви, Ариана. Вие сте близо до него, спите в неговото легло. Ще направите ли това — за нас?

Ариана се вторачи в Едрик, обзета от ужас.

— Нима искате от мен да убия Лайън? Не, искате твърде много. Вярно е, че ненавиждам всички нормани и че не исках да стана жена на Лайън, но нямам сили да го убия или по някакъв начин да причиня смъртта му.

Едрик присви очи.

— Какво ви е сторил? Нима му се заклехте във вярност?

— Не! Никога! — тръсна тя глава.

— Обичате ли го?

— Разбира се, че не! — отвърна уверено тя, макар вътрешно да не изпитваше увереност. Лайън Нормански беше загадка, беше един цял неузнаваем свят. Не приличаше на никой друг мъж, който бе срещала досега. Ариана си спомни ясно ръцете му, толкова силни и същевременно така нежни върху тялото й. И макар да му беше дала безброй причини, той никога не й беше посегнал или нагрубил.

Едрик се усмихна доволно.

— Така си и мислех. — Без да откъсва очи от нея, той бръкна в джоба си и извади мъничка стъкленица, пълна със сивозеленикава течност. После хвана ръката й, положи стъкленицата върху дланта й и сви пръстите й около нея.

— Какво е това? — Запита Ариана, вторачена в мътната зелена течност, с надеждата да не е това, което си мислеше. Уви, думите на Едрик само потвърдиха страховете й.

— Отрова — отвърна меко той. — При това много силна и бърза. Нужни са само капка или две.

— Отрова?! — едва процеди Ариана, едновременно шокирана и отвратена. — И защо ми е?

Едрик я изгледа невярващо.

— Милейди… Ариана, помислете си само колко уязвим ще е Уилям, ако великият лорд Лайън не стои зад гърба му! Без силната ръка на Лайън, Нортумбрия няма да удържи набега на шотландците. Помислете си само какво ще означава това за нас!

Ариана понечи да пъхне стъкленицата обратно в ръцете на Едрик.

— Аз… не мога. Наистина не мога.

Едрик тръсна глава и отново сви пръстите й около стъкленицата.

— Задръжте го. Вие сте саксонка. Сърцето ви ще ви подскаже какво да сторите.

— Не мога!

— Но трябва, Ариана. Спомнете си за баща си и братята си, които бяха убити от жадните за кръв нормани. Помислете за земите си и за това как ви бяха отнети, или за годините, които прекарахте между четири стени. И осъзнайте, че смъртта на Лайън ще ни помогне за извоюваме независимостта на Англия.

Ариана не можеше да мисли. Не можеше дори да диша. Думите на Едрик бавно проникваха в съзнанието й, но предизвикваха само объркване. Тя бавно се отдръпна от него, после се обърна и се втурна тичешком към замъка. Но колкото и да се опитваше, не можеше да изхвърли думите на Едрик от ума си.

Исусе! Той искаше от нея да отрови Лайън. Мислите се лутаха отчайващо в съзнанието й, докато изкачваше стълбите към стаята си. А после, когато напълно вцепенена се отпусна на леглото си, тя разтвори дланта си и видя, че все още стиска стъкленицата с отровна зелена течност.

Не, не можеше да го направи. Наистина не можеше.