Лъвът

21

Крал Уилям, Завоевателят на Англия, вдигна очи към небето и заплака от сърце. Когато погледна отново Ариана, лицето му сияеше от радост. По зашеметеното му изражение тя разбра, че е смятал, че раните на Лайън са твърде сериозни, за да оживее. През цялото време той не беше допускал възможността Лайън да се възстанови. Сега беше дошъл дотук, за да отдаде почит на падналия в боя другар, а вместо това откри неочаквана радост.

— Лайън е жив — повтори Уилям, вцепенен от изненадата. — Какво чудо направихте, милейди?

Ариана се усмихна сияйно.

— Не беше чудо, Ваше величество. Аз просто не му позволих да умре. Той искаше да дойде и за ви посрещне лично, но го помолих да не напуска леглото. Лорд Лайън е ужасно нетърпелив пациент. Раните му все още не са заздравели, а той иска да лудува като… като… — Изведнъж тя осъзна как звучат думите й в ушите на другите и започна несигурно да заеква. — Сигурна съм, че знаете какво имам предвид, Ваше величество — завърши тя неуверено.

Уилям я изгледа развеселен.

— Наистина, милейди, досещам се какво имате предвид. Заведете ме, моля ви, при лорд Лайън. Искам да го видя незабавно.

Ариана въведе Уилям в салона. Завоевателят явно се изненада да види там лорд Едрик. Той се спря и се обърна към него:

— Удивен съм да ви намеря в Крагмер, лорд Едрик. Нима нямат нужда от вас в Блекхийт?

— Тук съм, защото обещах услугите и помощта си на лейди Ариана, докато лорд Лайън е на легло — отвърна любезно Едрик. — Известно време бяхме в неведение дали той ще оживее.

— Разбирам — отвърна Уилям. — Останете още малко. Бих желал да разговарям с вас веднага, след като поздравя лорд Лайън.

— Разбира се, Ваше величество — отвърна покорно Едрик и направи дълбок поклон. — Удоволствието ще бъде изцяло мое.

Уилям продължи към стаята на Лайън и изведнъж зърна лейди Забрина, която се беше смесила с тълпата. Лицето му придоби раздразнено изражение. Той съвсем не очакваше да открие Забрина в Крагмер.

— Лейди Забрина — извика високо Уилям и й махна с ръка да се приближи. — Какво, по дяволите, търсите в Крагмер? Доколкото си спомням ви наредих да останете в Лондон.

Забрина се приближи припряно с пресилена усмивка.

— Така е, Ваше величество. Но докато бях в Лондон разбрах, че лорд Лайън е смъртоносно ранен. Както добре знаете, аз и лорд Лайън бяхме… много близки преди. В името на нашата продължителна връзка се почувствах длъжна да дойда в Крагмер.

— Сигурен съм, че лейди Ариана е оценила жеста ви — отвърна иронично Уилям.

— Готова съм да замина незабавно, ако това е вашето желание — каза покорно Забрина, защото не искаше да си навлича гнева на Уилям. Освен това, тя вече беше осъзнала, че идването й в Крагмер е било грешка. Интимните отношения между нея и Лайън бяха минало. Това, разбира се, съвсем не й харесваше, но нямаше друг избор, освен да се примири.

В очите на Уилям припламнаха весели искрици.

— Не, останете. Имам известни планове, които ви засягат. Бях предвидил това да стане в Лондон, но щом така и така сте тук, нека бъде в Крагмер.

— Какви планове? — попита Забрина, внезапно изпълнена с любопитство. Съвсем не й допадаше идеята Уилям да се разпорежда с личния й живот.

— Ще говорим за това по-късно, след като се видя с лорд Лайън. — Той я отпрати с ръка и помоли Ариана да го придружи до стаята на съпруга й.

Лайън нямаше и най-малка представа какво става долу в залата. Все още никой не го беше осведомил за пристигането на краля. Всичко, което знаеше, беше че към замъка се приближава малка армия, която можеше да бъде и вражеска, а той беше принуден да лежи в леглото си, безпомощен като новородено бебе. Е, не беше съвсем безпомощен, помисли си той и се усмихна при мисълта за страстния любовен сеанс. Тъкмо беше решил да стане и да слезе долу да види какво става, когато вратата на стаята му се отвори и влезе Ариана.

— Крайно време беше — промърмори навъсено той.

В този момент в стаята влезе Уилям и Лайън занемя от изненада. Опита се да се изправи, но Уилям поклати отрицателно глава.

— Не бива да ставате, лорд Лайън. Не е необходимо да ми отдавате почести. Вие доказахте лоялността си към мен на бойното поле. Ако не бяхте вие, вече щях да лежа в студената земя. Дойдох в Крагмер с намерението да отдам чест на вашата вдовица. Не мога да ви опиша радостта си, когато узнах, че сте жив. Освен това научих от вашата съпруга — добави той със задоволство, — че се възстановявате много бързо даже сте готов да лудувате в леглото.

Лайън погледна подозрително Ариана. Силно се надяваше, че тя не беше казала на краля, че са правили любов малко преди той да пристигне. За пръв път в живота си Лайън Нормански поруменя от неудобство.

— Не, милорд, не съм искала да… — Доловила смущението на мъжа си, Ариана опита да се намеси, но не намери какво да каже.

Уилям поклати глава и се разсмя от сърце. Това му се случваше толкова рядко, че Ариана и Лайън го погледнаха изумени.

— Спокойно, лорд Лайън — каза Уилям, след като се поуспокои и избърса радостните сълзи от очите си. — Само се пошегувах. Не мога да ви опиша колко се радвам за вас двамата. Истинско чудо е, че лейди Ариана все още има съпруг, а аз — верен другар. Ако не възразите, ще остана в Крагмер до утре, за да присъствам на сватбата.

— Сватба? — попитаха в един глас Лайън и Ариана.

— Да. Бях доста изненадан, когато открих тук лорд Едрик и лейди Забрина. Присъствието им тук е добре дошло за мен. Ако вие сте съгласни, бих желал сватбената им церемония да се състои в Крагмер, вместо в Лондон.

— Много ще се радваме, ако венчавката се състои в Крагмер — отвърна Лайън. — Ако нямате нищо против, бих искал да отпразнуваме и сватбата на моя рицар Белтан и неговата любима Терса.

— Така да бъде! — съгласи се Уилям. — Сватбите ще се състоят утре по обед. Сега ще отида да уведомя лорд Едрик и лейди Забрина за решението си. След това ще се оттегля да си почина. Дългият път от Честър си каза думата.

— Доколкото разбирам, сме спечелили битката — каза Лайън.

— Да, уелсците бяха отблъснати и изгонени от крепостта. Изпратих ги, там откъдето са дошли.

— Горкият лорд Едрик — възкликна Ариана, когато Уилям излезе от стаята. — Той заслужава по-добра съпруга от лейди Забрина.

— Смятам, че ще се спогодят добре, ако лорд Едрик я постави на мястото й своевременно.

Ариана му отправи гневен поглед.

— Предпочитам да не ми припомняш, че познаваш лейди Забрина по-добре от останалите. Ако ме извиниш, има твърде много работа за вършене преди церемонията. Трябва да говоря с готвачите за сватбените ястия и да поръчам на прислугата да почисти за събитието.

Лайън се усмихна доволно и се протегна към нея. Тя се изплъзна от ръцете му с развеселено изражение.

— Достатъчно се раздвижи за днес, мили! — После тръсна водопада от светли коси и излезе от стаята.

— Вече говорих с лорд Лайън. Решихме сватбата ви да се състои утре, тук, в Крагмер — каза Уилям, когато малко по-късно Едрик и Забрина се изправиха пред него. Той нарочно беше избрал малка и сравнително отдалечена от залата стая, в която спокойно да обсъдят подробностите за предстоящата церемония.

— Утре? — ахна Забрина и погледна с неприязън Едрик. — Не може ли да почакаме? Нека се оженим в по-подходящ момент, Ваше величество.

— Според мен моментът е напълно подходящ — отвърна твърдо Уилям. — Моят писар вече прави списък на имуществото, средствата и земите, които ще станат собственост на лорд Едрик след вашата сватба. Ще бъде двоен празник. Сър Белтан и слугинята Терса също ще се женят утре.

Едрик наблюдаваше внимателно Забрина. Тъй като не можеше да има Ариана, той нямаше нищо против да се ожени за Забрина, която беше богата и красива. Но ако тя смяташе да го вплете в женските си игри и да го командва, не беше познала. Колкото по-бързо го осъзнаеше тя, толкова по-успешен щеше да бъде бракът им. Той нямаше никакво намерение да толерира развратното й поведение и смяташе да вземе незабавно мерки.

След като им разясни намеренията си, Уилям се оттегли. Забрина понечи за излезе от стаята веднага след него, но Едрик я сграбчи за ръката и я върна обратно.

— Останете, милейди. Искам да говоря с вас насаме.

Забрина му отправи унищожителен поглед, който недвусмислено разкриваше мнението й за предстоящия им брак.

— Нямам какво да ви кажа, милорд.

— Не се осмелявай да ми говориш. Независимо от твоето мнение, Уилям те избра да носиш името ми и да родиш и отгледаш децата ми. Съвсем скоро ще ти се наложи да споделиш леглото ми и отношенията ни ще станат твърде интимни.

— Говорите за неща, които по всяка вероятност няма да се случат, милорд.

— Ще се случат, милейди, бъдете сигурна в това. И не ви съветвам да злоупотребявате с търпението ми. Когато се родят децата ни, не искам да има никакви съмнения кой е техният баща. Няма да толерирам развратното ви поведение. Ако се наложи, ще ви държа заключена до края на дните ви. Искам добре да запомните думите ми, лейди Забрина. От днес нататък никой друг мъж няма да се възползва от вашите прелести.

Забрина се вгледа в тъмните очи на Едрик и не откри и следа от колебание. Тя се страхуваше той да не отнеме свободата й. Беше свикнала да има много любовници. Не можеше да устои на изкушението да прелъстява мъже, за които се носеха слухове, че са невероятни в леглото, като Лайън Нормански например.

Тя не познаваше Едрик и се страхуваше да сподели бъдещето си с мъж, когото не може да контролира. Щеше да се опита да промени навиците и мисленето му и в никакъв случай нямаше да се предаде без съпротива.

— Не изпълнявам заповеди — каза високомерно Забрина. Едрик осъзнаваше, че тя проверява волята му и прие предизвикателството с вълнение, каквото не беше изпитвал отдавна.

— Ще изпълнявате, милейди, и още как. Нямам никакво намерение да бъда рогоносец. Но не се бойте. Няма да загубите плътските удоволствия, на които сте навикнала. Възнамерявам да правя любов с вас и денем и нощем, всеки път, когато съм в подходящо настроение. Никой няма да може да ме обвини, че пренебрегвам жена си.

Устните на Забрина трепнаха. Като че ли беше направила неточна преценка за човека срещу себе си. Тя го огледа от главата до петите. Беше едър, добре сложен и красив мъж. Струваше й се млад, но очевидно беше доста опитен. Тя обаче съвсем не възнамеряваше да му покаже симпатията си и решително му обърна гръб.

— Очевидно имате високо мнение за себе си, лорд Едрик. Но аз не вярвам на приказки. Очаквам доказателства.

Едрик прие това като покана.

— Искаш доказателство, Забрина? Ще го получиш.

Той я сграбчи за ръката и я обърна с лице към себе си. Забрина разтвори устни от изненада и Едрик забеляза как изкусително навлажни устните си с нежния си, розов език. Преди Забрина да осъзнае какво възнамерява да направи Едрик, той я целуна неустоимо. Езикът му намери нейния и двамата се отдадоха на неочакваното удоволствие. Ръцете му се плъзнаха по гърдите й и той си помисли, че идеално му прилягат — нито прекалено големи, нито твърди малки. Тя изстена високо, когато той бавно повдигна роклята й и пръстите му нежно проникнаха между краката й. Едрик се усмихна доволно, когато плътта й потръпна под дръзките му ласки.

— Господи! Явно са истина слуховете, че си била гореща като самия огън. Но аз ще те опитомя. Когато станеш моя съпруга, ще се наслаждаваме един на друг, колкото искаме. Но не и сега. — Той рязко отмести ръката си и отблъсна Забрина.

Тя дишаше тежко и виолетово-сините й очи бяха изпълнени със страстно желание. Гледаше Едрик така, сякаш той току-що беше загубил разсъдъка си.

— Защо спря? — прошепна тя задъхано.

Той я погледна предизвикателно.

— Надявам се да очакваш с нетърпение нашата първа брачна нощ. До утре, милейди — каза той и отправи дълбок поклон.

— Да не си посмял да ме изоставиш така! — извика разярена Забрина. — Ще си платиш за това, че ме унижи.

Устните на Едрик се извиха в доволна усмивка.

— Разчитам на това, милейди.

Зората се изтърколи на небето, хладна и чиста. Венчавката на Терса и Белтан се състоя по обяд. Терса изглеждаше великолепно. Беше облечена с прекрасна бяла копринена рокля, която Ариана й подари за сватбата. Белтан беше облечен в кожа и кадифе. Двамата изглеждаха много щастливи. Крал Уилям се усмихваше сърдечно, докато произнасяха брачните си клетви. Малко по-късно Едрик и Забрина заеха своите места пред свещеника.

Още предния ден Едрик изпрати да му донесат от дома одежди за сватбата. Беше облечен с туника от сребрист плат и хермелинова кожа. Панталоните добре очертаваха формите на силните му бедра. Раменете му изглеждаха много широки и силни под ефирната материя на туниката, и предизвикаха възхищението на всички присъстващи дами.

След дълги преговори с Ариана, Лайън стана от леглото и слезе долу на тържеството. Заедно с нея и крал Уилям наблюдаваха церемонията от специален подиум. Когато започна венчавката на Забрина и Едрик, Лайън се усмихна едва забележимо. Тази церемония обвързваше завинаги съперника му и бившата му любовница. Веднъж завинаги двамата с Ариана щяха да се отърват от тях и съпругата му щеше спокойно да роди първото им дете.

Последва празничният пир, придружен с много забавления. След като поседя колкото беше необходимо, Едрик отиде при краля и помоли за разрешение да отведе булката си в своя замък Блекхийт. На Лайън му се стори, че Забрина изглежда неестествено покорна, и се запита какво е направил с нея лорд Едрик, за да предизвика тази промяна. Мислите му се изпариха мигновено, щом забеляза сълзи в очите на Ариана.

— Какво има, мила? — попита той със свито сърце, сепнат от мисълта, че тя плаче за изгубената си любов.

Ариана се усмихна през сълзи.

— Нищо, скъпи. Просто си припомних нашия сватбен ден. Тогава пропуснахме по-голямата част от ритуала, ако си спомняш. Помислих си, че можем да го повторим, като изпълним цялата церемония.

Лайън избърса внимателно сълзите й.

— Не е нужно, любов моя. Способен съм да обичам само веднъж в живота си и само веднъж ще се венчая. Церемонията може да не беше пълна, но ми донесе най-голямото богатство, за което някога съм мечтал.

Сърцето на Ариана се преобърна от любов към този норман, когото се беше заклела да мрази, а сега обичаше от все сърце. Тя му се усмихна мило и каза:

— Не се ли чувстваш изморен, скъпи? Може би трябва да се връщаш в леглото.

Лайън я погледна озадачен. Далеч не се чувстваше уморен. Тържеството едва започваше и той имаше огромното желание да… Постепенно започна да проумява. Веселите искрици в погледа на Ариана не оставяха никакво съмнение за намеренията й. Изведнъж Лайън почувства отчаяна нужда да се отпусне в леглото си, но със сигурност не за да си почива. Малката хитруша до него нямаше да му даде тази възможност.

— Всъщност, напълно си права. В момента се нуждая точно от легло. Ще се извиня на крал Уилям и след това ще ме придружиш до спалнята.

Ариана се изчерви, докато Лайън шепнеше нещо в ухото на Уилям. Беше благодарна, че дългата й дреха прикрива треперещите й колене. Само при мисълта за ръцете и устните на Лайън по тялото й пробягваше гореща тръпка. Дали Уилям щеше да заподозре причината за ненадейното им оттегляне?

Уилям повдигна вежди и едва потисна усмивката си, докато слушаше несвързаните обяснения на Лайън. После кимна с глава и погледна Ариана с разбиране. Той не успя да прикрие приповдигнатото си настроение, докато им махаше за довиждане.

— Погрижете се добре за съпруга си, милейди — посъветва я Завоевателя. — Когато се роди първото ви дете, ще се радвам да го кръстите на мен.

— Значи си му казал? — прошепна Ариана, докато бавно си пробиваха път през тълпата.

— Да! — отвърна Лайън и палаво се усмихна. — Нямам нищо против целия свят да узнае, че носиш моето дете. А сега ми кажи каква беше тази глупост, че съм бил изморен? — попита я той, след като влязоха в общата си спалня. — Доста настояваше да ме сложиш в леглото. Надявам се, че имаш намерение да ме придружиш.

— Явно си ме разбрал правилно — кимна игриво Ариана. — Страхувам се, че булката на лъва е не по-малко дръзка от самия него, когато стане въпрос за удоволствия.

— Моята страстна, непокорна съпруга — промърмори Лайън, взе я в обятията си и я целуна пламенно. — Точно такава те обичам. Благодаря ти, че ме обичаше и тогава, когато не го заслужавах. Как мога да ти се отплатя за цялата мъка, която ти причиних?

— Просто ме обичайте, милорд!

— Обичам ви, милейди, наистина ви обичам.