Лъвът

17

Лайън остави Ариана в залата, обградена от хора, които се тълпяха около нея и развълнувано я поздравяваха за добре дошла. Той се върна бързо в задния двор на замъка, за да види своите рицари и конете, а Ариана се почувства още по-тъжна, усещайки необичайната му студенина и желанието му да я избягва. Безмилостната извивка на челюстта му и острите, неумолими черти на устните му доказваха желанието му да се освободи от досадното й присъствие.

Ариана се нуждаеше от време да размисли и да реши какво да бъде бъдещото й отношение към Лайън. Любовта й към него далеч надвишаваше гордостта й. В името на Лайън тя беше готова да направи всичко необходимо, само да спечели любовта му.

— Милейди, вероятно сте капнала от умора — каза Терса, забелязала странното настроение на Ариана. — Желаете ли да си вземете гореща вана веднага или първо предпочитате да починете?

— Гореща вана — отвърна Ариана без колебание. — Но нямам нужда от помощта ти. — Тя забеляза, че погледът на младото момиче е постоянно устремен към вратата и знаеше, че девойката е нетърпелива да зърне Белтан. — Иди да посрещнеш сър Белтан. Вероятно нямаш търпение да го видиш!

Терса се усмихна срамежливо.

— Да така е, милейди. Не съм го виждала, откакто двамата с лорд Лайън ме доведоха от Лондон тук, в Крагмер. Веднага след това те отпътуваха за Шотландия.

— Тогава отивай да го поздравиш, Терса. След като го посрещнеш както подобава, ще ме намериш в покоите ми.

— Благодаря ви, милейди — отвърна Терса, направи реверанс и се отправи към двора на замъка да търси сър Белтан.

Ариана се усмихваше доволно на път за банята, преминавайки през кухненските помещения. Една от прислужниците я последва, за да й помогне при пренасянето на кофите с вода, които се грееха на огнището. След като напълниха ваната с необходимото количество гореща вода, Ариана отпрати прислужницата. Разсъблече се бързо и със задоволство се отпусна във ваната. Затвори очи и се отдаде на приятната топлина, наслаждавайки се на лукса да се потопи изцяло в гореща вана, а не да се къпе с кани хладка вода. В този момент благославяше баща си, задето бе отделил цяло помещение за баня, и се опитваше да не мисли за нищо друго.

Напълно изтощен, Лайън отвори врата на банята и замръзна. Съвсем не очакваше да завари тук Ариана. Предполагаше, че тя почива в покоите си след дългото изморително пътуване. Очите й бяха затворени и му се стори, че е заспала. Искаше му се да излезе тихо от банята, да затвори вратата и да забрави това, което видя, но краката отказаха да се подчинят на решението му.

Водата едва покриваше заоблените гърди на Ариана. Лайън втренчи поглед в тялото й. Той ясно видя бледорозовите й, набъбнали зърна, съблазнителната извивка на пъпа й, гладката кожа на корема й. Постепенно отмести погледа си върху сребристите й къдрици, които безмълвно го зовяха изпод водата. И макар да не му се искаше, гледката мигом го възбуди. Трябваше да се насили, за да не съблече дрехите си и да се присъедини към нея във ваната.

Водата започна да изстива. Ариана се протегна лениво и посегна към сапуна. В този момент тя забеляза Лайън и се втренчи в него с широко отворени очи. По смутеното му лице разбра, че я наблюдава от доста време.

— Свършвам след малко — промърмори тя и едва тогава забеляза, че той беше махнал доспехите си и се беше разсъблякъл. — Има място и за двама ни, ако искаш да се присъединиш към мен.

Дрезгавият й глас извади Лайън от унеса. Трябваше да прочисти гърлото си преди да заговори.

— Няма да е редно.

— Защо? Да не би да се страхуваш от мен? Или може би ме мразиш до дъното на душата си?

Лайън присви устни и се изпъна като струна.

— Не се боя от никоя жена. А колкото до омразата… — Той присви раменете си многозначително. — Това е много силна дума. Не изпитвам нищо към вас, милейди.

Ако Ариана имаше и най-малка представа колко много му костваше да произнесе това, щеше да бъде шокирана. Дори когато Лайън изричаше жестоките думи, тялото му се смущаваше от близостта й.

— Тогава ела при мен — отвърна предизвикателно Ариана. — Ако не изпитваш нищо към мен, няма смисъл да ме избягваш.

— Именно — отвърна сухо Лайън, докато сваляше ризата си. Знаеше че навлиза в опасни води, но не можеше да не отвърне на предизвикателството й.

Лайън се надяваше Ариана да свали погледа си от него, докато събува панталоните си, но остана излъган. Тя го наблюдаваше дръзко, а зелените й очи се присвиха замислено. Лайън се бореше със силното желание да последва естествените си инстинкти. Вместо това той бавно влезе във ваната, стараейки се да не се докосне до нея. Но и в това се провали. Бедрата му се допряха до нейните, докато се потапяше във юдата. Той се дръпна като опарен.

— Позволи ми да ти измия гърба — каза благо Ариана. Само лекото потрепване на гласа й издаваше копнежа й по този мъж, когото обичаше от все сърце.

— Не, аз…

Думите му заглъхнаха, след като тя бавно го обърна с гръб към себе си, взе гъба и сапун и затърка яростно гърба му. Удоволствието да чувства ръцете й върху тялото си извика ситни капчици пот по челото му. На гърлото му заседна задавен стон и Лайън прехапа езика си, за да не пророни и звук. Когато най-после Ариана изплакна гърба му, той почувства значително облекчение и се успокои, че изпитанието е приключило. Но за свое най-голямо удивление откри, че то едва сега започва. Макар че ръцете на Ариана вече бяха далеч от тялото му, гърдите й се притискаха настойчиво в гърба му. Той се вцепени за миг и се отдръпна рязко настрана.

— Нима се опитваш да ме съблазниш?

— Да.

— Само си губиш времето.

— Лайън, моля те, не ме мрази.

— Не изпитвам нищо — повтори той. — Вече не съм същият човек, който изгуби честта си заради страстта си към теб. Като твой съпруг те защитих и не позволих на Малкълм да те омъжи за сър Едрик. Не ти дължа нищо повече.

— О, Лайън, нима трябва да пренебрегна гордостта си и да моля за любовта ти?

Той се обърна и я погледна, разтърсен от емоции, които отчаяно се опитваше да отхвърли.

— Не мога да променя чувствата си, Ариана. Не мога да ти бъда съпруг със съзнанието, че предадох своя крал заради теб. Как очакваш да те обичам, след като не мога да обичам дори себе си самия?

— Може би все пак трябва да се опитаме. — Искаше й се да изкрещи колко много го обича, но се страхуваше, че Лайън само ще й се изсмее.

— Не.

— Да. — Тя протегна ръка да го докосне и прокара пръсти по устните му. Те омекнаха при допира й, и Ариана придърпа лицето му, притискайки устните си към неговите в сладка, изкусителна целувка.

Лайън нямаше да устои дълго на настойчивите й ласки, затова сграбчи дланите й ги задържа като преграда помежду им.

— Защо правите това, милейди? Не ви ли казах, че не ви желая вече? Нямате ли гордост?

— Преди време бях по-горда от всяка друга жена на света. Сигурно помниш, че изпитвах омраза към всички нормани, включително и теб. И все още не храня топли чувства към тях, но някои неща се промениха. Ти стана мой съпруг. Уилям ме принуди да се омъжа за теб. Дължиш ми повече от целувка.

— Нима? А вие какво ми дължите, милейди? Аз предадох Уилям заради вас. Независимо колко беден е един човек, никой не може да му отнеме неговата чест. Уви, аз изгубих завинаги честта си. Ако привързаността ми към вас не беше толкова силна, все още щях да съм верният рицар на Уилям. Трудно е да простиш, когато някой направи компромис с честта и гордостта си. Затова кажете ми, Ариана, след всичко това вие какво ми дължите?

— Мога да ти предложа само себе си — отвърна Ариана и извърна унило глава, защото знаеше, че любовта й не беше достатъчна в замяна на изгубената му чест.

Той стисна още по-силно ръцете й и я придърпа към себе си, така че устните им почти се докоснаха. Погледът му я смразяваше. А после я целуна студено, без капчица нежност.

— Това ли искате, милейди? — попита той и грубо се изсмя. — Все още мога да ви доставя удоволствие, ако това желаете.

Ариана се отдръпна ужасена.

— Не…

— Да. — Целуна я той отново, а ръцете му се плъзнаха грубо по гърдите й, притискайки зърната й с твърдите си пръсти. — Това харесва ли ти? — той започна да притиска грубо зърната й, докато Ариана не простена. Прокара езика си около ореола на едната и гърда и след това я засмука.

Пръстите му се спуснаха надолу по корема и бедрата й, достигайки до блестящите перлени гънки на нейната женственост. Ариана рязко се сгърчи и по пода се разля вода. Лайън пъхна безмилостно пръстите си в нея и тялото й се сви конвулсивно. Сините му очи горяха, докато наблюдаваше как изражението й се променя под бързите тласъци на пръстите му.

Ариана сякаш се откъсна от тялото си, чувстваше се така, сякаш наблюдаваше от разстояние как Лайън неумолимо я води към върха. Внезапно й хрумна, че той не смята да се присъедини към нея в мига на страстно удоволствие. Откъсвайки се от онова, което правеха с нея устните и ръцете му, тя се овладя и се опита да отблъсне пръстите му.

— Лайън, не искам така. Искам да те почувствам в себе си.

В очите му заблестя опасен пламък, а зъбите му се оголиха в грозна гримаса.

— Напротив, лейди, искахте точно това. — Пръстите му проникнаха още по-дълбоко в нея. Самият той беше толкова болезнено възбуден, че се побоя да не изхвърли семето си в горещата вана.

Сякаш хиляди иглички преминаха през тялото на Ариана. Гърбът й се изви, а сребристорусите й къдрици се разпиляха по ръба на ваната. Тя прошепна името му, обгърната от топли, шеметни вълни. Когато Лайън отдръпна ръцете и устните си от нея, Ариана затвори очи. Щом го погледна отново, в погледа й кипеше безумен гняв.

— Копеле!

— Винаги съм бил такъв, милейди!

Той се надигна от ваната и й обърна гръб, но не преди Ариана да види набъбналия му член. Сърцето й се сви от болка. Нима съпругът й смяташе да излее своята похот върху някоя девойка в крепостта? Или щеше да отиде в селото да търси удоволствия?

Лайън изтърпя стоически болката, причинена от ерекцията, но болката в сърцето му беше по-страшна. Ариана вече имаше основателна причина да го мрази. Той искаше да я накаже, задето го доведе дотам да се нуждае от нея толкова отчаяно, че да предаде своя крал. Може би наказанието му беше прекалено жестоко за нея, но в сравнение с неговата болка беше нищо. Да, той беше копеле във всяко едно отношение. Човек, който няма чест, не заслужава любов и не може да обича.

Лайън се обличаше припряно, когато почувства погледа на Ариана върху ръцете си и сърцето му се преобърна.

— Няма да ви притеснявам повече, милейди.

Ариана се гърчеше в агония. Той стоеше в сумрака на стаята — висок, силен и невероятно красив. Беше я наранил и унижил, но ако легнеше с друга жена, тя щеше да умре. Лайън можеше да отрича колкото поиска, но Ариана знаеше, че той не е безразличен към нея. Ако не беше така, щеше да позволи Едрик да се ожени за нея и да запази честта си. Защо ще рискува да си навлече гнева на Уилям, ако не изпитваше нищо към нея?

— А кого ще притеснявате, милорд — някоя благоразположена млада слугиня?

Той се извъртя и впери поглед в нея.

— Има ли значение за теб? Нима не съм само едно норманско копеле?

— Да, така е. И винаги съм го знаела. Може би си забравил, че дадохме обет пред свещеник да се откажем от всички останали. Смятам да те накарам да спазваш своя обет, Лайън от Крагмер.

— И какво? — отвърна Лайън с непроницаемо изражение. — Искаш от мен да живея като монах? — Ако трябваше да бъде откровен, той изобщо не можеше и да погледне друга. Но щеше да е пълен глупак, ако й признаеше чувствата си, особено сега, когато помежду им стоеше неговата гордост.

— Не е необходимо да живееш като монах — отвърна Ариана и го изгледа продължително изпод спуснатите си ресници. — Аз съм твоя съпруга.

— Моя съпруга! — извика Лайън. — Как бих могъл да забравя! Та нали затова загубих честта си. Ти ме омагьоса, Ариана. Превзе ума и тялото ми. Искам да забравя това, което стори с мен и това, което направих заради теб.

Горчивината в гласа му я остави безмълвна. Думите му съвсем не бяха признание в любов. Можеше да предполага, че Лайън мрази всичко, свързано с нея. Тя му напомняше, че безвъзвратно бе загубил благоразположението на Уилям. И все пак, той й признаваше, че не е безразличен към нея, а това поне беше нещо. При Лайън нищо никога не беше просто — мъжът, за когото я бяха омъжили против волята й, и който бе обикнала от все сърце.

Ариана се потопи в обичания ритъм на живота в Крагмер. Трябваше да се приготвят свещи, да се опуши и осоли месо, да се консервират последните летни плодове и зеленчуци. Освен това, Ариана предприе и цялостно почистване на замъка, като затрупа себе си и прислугата с доста работа.

Докато в замъка кипеше трескава дейност, Лайън се опитваше да прекарва повече време навън със своите рицари, да участва в забавленията им и да ходи на лов. Не изпускаше състезанията по стрелба с лък, а също и посещенията в селото. Често придружаваше съдебния пристав при неговите обиколки за събиране на данъци и дори се включваше в преговорите, ако се наложи. На вечеря сядаше на обичайното си място до Ариана, ядеше тихо, пиеше прекалено много. Поглъщаше я с поглед, но почти не й говореше. Ариана нямаше представа къде прекарва нощите си, защото той нито веднъж не потърси общото им брачно ложе.

Две седмици след завръщането им в Крагмер Ариана разбра, че носи в утробата си дете от Лайън. Като се събуди една сутрин, тя започна да повръща мъчително. Това не беше достатъчно доказателство, но скоро Надая потвърди съмненията й. Ариана виждаше старицата за първи път след завръщането си от Шотландия. След мъчителните спазми Ариана вдигна глава и видя Надая да стои до нея с чаша студена вода и кърпичка за лицето. Старицата й подаде водата и кърпата и Ариана ги пое с благодарност. Мистериозната поява на вещицата отдавна вече не я учудваше.

— Знае ли Лайън, че ще има дете?

Ариана не се изненада, че Надая вече знае за бременността й, независимо от това, че самата тя сега научаваше.

— Дори аз не знаех до този момент. Освен това се съмнявам, че Лайън изобщо го е грижа. Сигурно знаеш, че почти не съм го виждала, откакто се завърнахме в Крагмер.

— Великият Лайън е горд човек, милейди. Вие представлявате опасност за него. Трудно му е да разбере чувствата си. Само вижда какво му навлече привързаността му към вас.

— Опасност? Аз? О, не, Надая, аз не означавам нищо за него. Той иска тялото ми, сам ми го призна. Но е твърдо решен да се бори с повика на страстта си. Лайън не ме желае с разума си. Как искаш да му кажа за бебето, щом той отхвърля майката?

— Какво ще сториш тогава? Лайън и бездруго скоро ще разбере.

— Ще отида в манастира — отвърна Ариана, сякаш внезапно я бе споходило просветление. — Никой няма да ме върне, ако им даря парче земя. Ще се отдам на вярата и ще отгледам детето си в манастира „Сейнт Клер“.

— Празни приказки, момичето ми! Това е глупава идея. Не можеш да дариш земя, която принадлежи на съпруга ти, а игуменката няма да те приеме, ако не си платиш. Не, милейди, ще трябва да търпиш Лайън, да живееш под неговия покрив и да отгледаш неговото дете.

Ариана присви упорито устни.

— Не и ако той не ме иска!

Устните на Надая се изопнаха, а погледът й се зарея в празното пространство.

— Виденията ми разкриват много неща, милейди. Тъмен спектър заплашва лорд Лайън. Ще се наложи да се преборите със смъртта, преди да намерите истинско щастие — предрече тя с поглед, прикован в нещо, което Ариана не можеше да види. — Бъди нащрек, Ариана, защото виждам голяма опасност на далечно бойно поле. Виждам смърт. Но ти имаш силата да победиш жестоката жетварка.

Пророчеството на вещицата едновременно уплаши и обърка Ариана. Как можеше Лайън да се сблъска със смъртта на бойното поле, след като беше заточен в Крагмер и нямаше право да влиза в схватка под никакъв предлог?

Когато Надая проговори отново, гласът й вече звучеше нормално, а очите й бяха загубили странния си блясък:

— Кажете на лорд Лайън за детето му, милейди. Ако изчакате, може да стане прекалено късно.

— Предричаш зла участ — недоверчиво рече Ариана. — Защо тогава моите видения не са ме предупредили досега?

— Дали не са, милейди? Спомнете си онзи първи ден, в който Лайън се появи на вратата ви.

Ариана пребледня. Ясно си спомняше тъмния спектър на смъртта, който бе видяла около Лайън. Надая кимна утвърдително.

— Знаех си, че ще си спомниш. Предупредих те и това е всичко, което мога да направя.

— Не съм имала видения от много седмици — отвърна вяло Ариана. — Спохождат ме само смътни предчувствия и нищо конкретно. Мислиш ли, че съм изгубила способностите си?

— Какво мисля аз няма никакво значение. Важно е това, което виждам. Желая ви приятен ден, милейди.

Ариана премигна и докато отвори очи, Надая беше изчезнала. Проклета жена! Появяваше се и изчезваше по свое желание и винаги идваше, за да предскаже ужасни неща или да предупреди за беди. Защо поне веднъж досега вещицата не предрече нещо хубаво? Или поне да говореше ясно, а не с познатите заобикалки.

Ариана не успя да стане от леглото дълго време, приведена над легена с мътна стомашна течност. Спазмите продължиха дълго и бяха изтощителни. Когато след половин час Терса се появи в покоите й с кана студена вода и чаша бира, Ариана се чувстваше по-слаба от малко коте.

Терса хвърли бърз поглед върху своята господарка и бързо се приближи до нея.

— За бога, милейди, какво има? Болна ли сте? Да повикам ли някой лечител?

Ариана поклати отрицателно глава и се опита да успокои момичето.

— Не се безпокой, Терса, нищо ми няма — просто леко неразположение. Вече се чувствам много по-добре.

Терса погледна господарката си колебливо.

— Сигурна ли сте, милейди? Какво мога да сторя за вас?

Ариана се насили да се усмихне.

— Не, нямам нужда от нищо. Затова пък можеш да ми разкажеш как вървят нещата между теб и сър Белтан.

По устните на Терса се разля сияйна усмивка и симпатичната прислужница се преобрази в истински привлекателна жена.

— Белтан ще поиска разрешение от лорд Лайън да се ожени за мен. Моля се господарят да няма нищо против.

— Не мисля, че има някаква причина лорд Лайън да откаже — каза Ариана, но думите й прозвучаха неубедително. Лайън беше толкова непредсказуем в последно време, че дори тя не можеше да бъде сигурна в това какъв отговор ще им даде.

— Дано да сте права, милейди, и въпреки че Белтан не е съвсем сигурен, аз мисля, че лорд Лайън ще се съгласи. Може и да реши, че Белтан е прекалено добра партия за мен. Но аз го обичам, милейди. Умолявам ви, поговорете с лорд Лайън, да не отказва на молбата на Белтан.

— Съмнявам се, че думите ми ще имат тежест пред моя съпруг — отвърна Ариана тъжно и прокара ръка по празната половина на леглото.

— Моля ви, милейди — настоя момичето. — Сигурна съм, че ще ви послуша. Белтан смята, че лорд Лайън е безумно влюбен във вас.

Ариана се сепна и погледна Терса недоверчиво. Лайън безумно влюбен в нея? Нима Белтан бе останал с такова впечатление? По-скоро й се струваше, че Лайън не може дори да понася присъствието й.

— Ще направя каквото мога — каза тя най-после, защото не искаше да разочарова девойката, която й служеше толкова предано.

— Благодаря ви, милейди. Да ви помогна ли да се облечете?

— Не, възнамерявам да остана в леглото още малко.

Терса се опита да не издаде учудването си. Ариана съвсем не беше от хората, които обичат да се излежават до късно в леглото. Имаше толкова много за вършене в замъка, че обикновено господарката й от ранни зори се залавяше неуморно за работа. Девойката излезе от стаята умислена.

Лайън стана бавно от импровизираното си легло до огнището и седна до масата. Съвсем скоро се появи прислужница с кана бира в ръка.

— Добро утро, милорд.

— Добро утро — промърмори Лайън безразлично и се зачуди какво му е доброто. Нищо не се беше променило. Всяка сутрин той се излежаваше в леглото си, колкото се може повече. Копнееше да зърне жена си и да срещне с погледа си прекрасните й зелени очи. А всяка вечер с мъка се удържаше да не нахлуе в спалнята й и да я люби до полуда. Той презираше постъпката си и се отвращаваше от себе си все повече и повече. Все по-трудно му ставаше да стои далеч от жената, която го беше пленила и беше причина той да загуби доверието на своя крал. И въпреки всичко, той страстно желаеше нейното тяло, душа и любов.

Лайън отпи глътка бира и остави каната обратно на масата. Прислужницата веднага я допълни. Скоро донесе и подноса със закуската. Той бутна настрана чинията със студено месо и сирене, без дори да погледне нея. Явно не беше преценил добре разстоянието, защото чинията се строполи с трясък на пода.

Къде ли е тя, трескаво мислеше Лайън. До това време на деня той обикновено успяваше да види Ариана, която задължително минаваше през залата, за да отиде на църква или улисана в домакинските си задължения. С периферния си поглед той долови движение по стълбите. Обърна се рязко и видя Терса да влиза. Изчака още малко и след като Ариана не се появи, той махна на Терса да се приближи.

— Какво ще желаете, милорд? — попита Терса срамежливо, развълнувана от мисълта, че може би Белтан вече е говорил с господаря си.

Лайън сложи край на мечтите й с грубия си тон:

— Къде е господарката ти?

— Все още е в леглото, милорд.

— В леглото? Да не би да е болна? — В гласа му се долавяше загриженост. Знаеше, че Ариана не е човек, който ще се излежава без причина при толкова работа наоколо.

Терса обмисли отговора си. Тя не беше сигурна дали Ариана е болна, но ако беше, съпругът й имаше право да знае. Всички в замъка бяха разбрали, че между тях нещо не е наред. Те дори спяха отделно. Ако не кажеше на лорд Лайън за неразположението на своята господарка, той можеше да й се ядоса. Тя сведе очи пред вторачения му поглед.

— Попитах те нещо, Терса. Болна ли е господарката ти?

— Не знам. Може и да е болна, но не пожела да сподели с мен нищо.

Лайън видимо се успокои, но изразът в очите на Терса все още го безпокоеше.

— Кажи ми истината Терса.

— Господарката ми се стори прекалено бледа тази сутрин — сподели момичето. — Каза ми, че има обикновено стомашно неразположение. Има ли още нещо, милорд?

— Не, връщай се към задълженията си.

Терса побърза да излезе, оставяйки Лайън да размишлява над думите й. Ако Ариана беше болна, той трябваше да знае. Реши да изчака до вечерта и ако Ариана му се стори зле, да повика някой лечител.

Ариана си възвърна обичайното настроение и апетита чак към обяд. Тя обядва с удоволствие, като през цялото време се чудеше къде е Лайън и дали изобщо се храни редовно. Но когато денят започна да избледнява, тя отново почувства странна слабост. Привечер отново усети колики в стомаха и се притесни да не й прилошее на масата пред Лайън и рицарите му. Скоро след това тя влезе в залата, чувстваше се значително по-добре и нямаше търпение да вечеря. Не беше забравила обещанието, което даде на Терса, и възнамеряваше да говори с Лайън за желанието на сър Белтан да се ожени за девойката.

Мрачното настроение на Лайън не се беше променило през деня, даже се бе влошило. Той не можа да се успокои, докато не видя с очите си Ариана. Когато тя влезе в залата, се почувства облекчен, сякаш огромна тежест се смъкна от плещите му. Тя изглеждаше прекрасна, както винаги. Беше толкова красива, че Лайън едва успя да откъсне погледа си от нея.

Беше облечена с бледорозова туника, украсена със скъпоценни камъни. Сребристата й коса беше прибрана на кок, прихванат със златна мрежичка. Главата й беше покрита с бледорозов воал. Когато се запъти към мястото си до него, той се поклони вежливо и умишлено отмести погледа си от нея, за да не се смути още повече. Когато обаче Ариана се отпусна на стола до него, Лайън забеляза неестествената й бледност.

Известно време се хранеха без да разговарят, споделяйки общи блюда, както беше прието. След като тя приключи с вечерята, той се обърна към нея и потърси погледа й.

— Надявам се, че се чувствате добре, милейди — загрижено попита той.

— Нима за вас това има някакво значение, милорд?

— Само чудовище би могло да не се интересува от здравето на жена си. Просто съм загрижен.

— Добре съм, както виждате — отвърна Ариана.

— Да, така изглежда. Радвам се да го чуя.

— Сър Белтан говори ли с вас за Терса? — попита тя, опитвайки се да смени темата на разговора. Едва ли щеше да има друг шанс да го попита.

— Да, днес.

— Какво му отговорихте?

— Още нищо. Обмислям неговото желание. Сър Белтан е от благородно потекло, а Терса е дъщеря на обикновен земевладелец.

— Мисля, че е добре да го обсъдим, преди да дадете окончателен отговор — настоя Ариана. — Обещах на Терса да се застъпя за нея.

Лайън я прониза с проницателния си поглед.

— Добре, ще имам предвид вашето мнение. — А после, с присъщата си невъзмутимост, Лайън отново се зае с вечерята си.

Ариана пламна от гняв и стана рязко от масата.

— Явно съм твърде изморена. Лека нощ, милорд.

Лайън не искаше да бъде груб с Ариана. Освен това, нямаше нищо против намеренията на Белтан и Терса. Той вече бе решил да даде благословията си за техния брак. Причината да изглежда толкова навъсен беше лошото му настроение, което не го напусна през целия ден. Сега съжаляваше, че не сподели решението си за Белтан и Терса с Ариана. Реши, че след като се подкрепи с чудното вино на крагмерските винари, ще отиде при нея и ще й разкрие намеренията си. Измина цял час, преди Лайън да стане, олюлявайки се, от мястото си, и да се отправи към покоите на Ариана.

След като напусна залата и влезе в спалнята си, Ариана се съблече и остана по долната си снежнобяла туника. Седна до запаления огън в камината и зачака Терса. Нямаше и най-малка представа какво да отговори на девойката за решението на Лайън, защото той така и не разкри пред нея как възнамерява да постъпи. Затова пък ясно бе показал, че не желае да обсъждат тази тема. Ариана беше приятно изненадана от загрижеността му за нейното здраве, но след като му каза, че е добре, той отново бе престанал да я забелязва. Една част от нея се питаше как ли ще реагира Лайън, когато узнае, че ще става баща. Имайки предвид мрачното му настроение напоследък, Ариана предположи, че той няма да обърне особено внимание на вестта. Освен това тя знаеше, че съпругът й не желае да има деца от тази, която обвиняваше за изгубената си чест.

Едва доловимо потропване на вратата прекъсна размишленията на Ариана. Съвсем сигурно, че това е Терса, тя не се обърна, а вяло махна с ръка на прислужницата си да влиза.

— Съжалявам, Терса, но не успях да разбера нищо от лорд Лайън, а още по-малко да повлияя върху решението му. Той изобщо не се интересува от моето мнение.

— Грешите, милейди.

Ариана се сепна и рязко се обърна. Изненада се да види Лайън, застанал плътно зад нея. Стоеше толкова близо до нея, че беше достатъчно да се протегне, за да го докосне.

— Лайън, аз… Помислих си, че е Терса.

— Срещнах Терса в салона, преди да се кача. Предполагам ще се зарадваш да узнаеш, че току-що й дадох благословията си да се омъжи за сър Белтан. Тя веднага се запъти да му съобщи за моето решение. Позволих си волността да й кажа, че тази вечер няма да имаш нужда от услугите й.

— Благодаря ти, че ми каза — отвърна признателно Ариана. — Сигурна съм, че ще бъдат много щастливи заедно.

Погледът му се плъзна жадно по тялото й. Очите му я поглъщаха. От светлината на пламъците туниката й изглеждаше почти прозрачна и разкриваше всяка извивка от тялото й. Можеше ясно да види гърдите й, дръзко набъбналите й зърна, примамливата вдлъбнатинка на пъпа й. Погледът му се спусна надолу, към засенченото кътче между краката й. Устата му пресъхна и Лайън с усилие преглътна стона, надигнал се в гърдите му. Усети силна болка в слабините, причинена от нарастващата възбуда.

Наблюдаваше толкова внимателно и съсредоточено, че Ариана неволно потръпна. Тя облиза устните си и напрегнатия му поглед настойчиво проследи движението на езика й. Ариана отново потръпна. Накрая почувства, че не може да понася повече напрегнатия му поглед, затова пристъпи колебливо напред и посегна към него.

— Лайън…

Гласът на Ариана го изтръгна от унеса, в който беше изпаднал. Той овладя тялото си и възвърна разума си.

— Лека нощ, милейди. Дойдох само да ви съобщя, че не беше необходимо да се застъпвате пред мен за Терса, тъй като вече бях решил да дам съгласието си за този брак.

Той се обърна бавно, неохотно, сякаш не искаше да я остави сама. Запъти се към вратата с мудни, сковани движения. Ариана сдържа дъха си, когато Лайън посегна към бравата. От устните й се изтръгна задавен стон, щом той спря и внезапно се обърна, а след миг Лайън вече беше до нея, притискаше я в прегръдките си и топлината на тялото му я изгаряше.

— Проклета да си, Ариана! — промълви той през стиснати зъби. — Ти ме омагьоса. Господ да ми е на помощ, защото аз не мога да си помогна.