Магията на дракона

ГЛАВА ЕДИНАДЕСЕТА

За пръв път от много седмици Тресалара отново изкачи стъпалата, водещи към стаята й в кулата. Лектор нареди да махнат резето на вратата и тя понечи да влезе, но той я хвана за ръката.

— Аз не се доверявам прекалено много на магията на Рил, Тресалара. Веднъж вече успя да избягаш, но втори път няма да ти се удаде.

Тя го погледна с огромните си аметистови очи.

— Както кажете, милорд.

Елани ахна смаяно, когато разпозна принцесата.

— Ваше Височество! — Спусна се към Тресалара, но празното изражение в очите й я възпря и тя гневно се обърна към Лектор.

— Тя е омагьосана! Какво сте й сторили?

— Внимавай какви ги дрънкаш! Доведох твоята господарка. Приготви я за празненството!

Двете жени се поклониха ниско пред Тресалара, без да обръщат внимание на Лектор. Лицето му потъмня от гняв.

— Утре, когато ще държа в ръката си Кристала на Андун, вие двете ще коленичите или пред мен, или пред дръвника! А сега облечете принцесата както подобава.

Лейди Грета го изгледа надменно.

— След като излезете от стаята.

Лектор грубо се засмя.

— Няма да остане нищо от принцесата, скрито за мен, когато тази нощ тя сподели леглото ми. Ако пък държите, можете да я облечете зад онзи параван. Аз ще чакам тук.

Тресалара пристъпи бавно към изкования от мед параван.

— Роклята от сапфирена коприна и колана с драконовата глава — с безизразен глас изрече тя. — И подходяща наметка.

Двете с Елани се скриха зад паравана, а лейди Грета отвори скрина с официалните одежди. Меките й ръце погалиха великолепната коприна и дългите ръкави, украсени с малки розови перли. Пелерината бе с подплата от розов атлаз, обточена с хермелин. Принцесата никога не ги бе обличала.

Сълзи замъглиха очите на придворната дама. Тази рокля тя бе ушила със собствените си ръце, за да бъде облечена в деня, в който Тресалара стане пълнолетна. Следващото лято крал Варо трябваше да даде на дъщеря си Кристала на Андун и да я провъзгласи за своя официална наследница. Лейди Грета преглътна сълзите. Предпочиташе да накъса роклята на парчета, отколкото да бъде облечена по такъв отвратителен повод.

Главната придворна дама отваряше и затваряше скринове, вадеше рокли от фин лен и копринени долни туники, толкова тънки и изящни, че минаваха през пръстен. Позабави се с избора на подходящи обувки и Лектор започна да проявява нетърпение.

— Ако принцесата още не е готова, ще ме придружи по долна риза.

— Момент — отвърна лейди Грета и извади една златна верижка от ковчежето със скъпоценности.

— Най-после Тресалара се появи, облечена в десетки метри блестяща синя коприна със златисти нишки, обсипана с малки перли. Тя изглеждаше величествено с яката от злато и сапфири и малката златна корона на главата. Пламъците на огъня в камината позлатяваха кожата й и дългата й прекрасна коса, която се спускаше на лъскави вълни до кръста.

Дори преситеният от жени Лектор бе стъписан от красотата й. Усети как слабините му се напрягат от желание. Всичко това, и кралството, щеше да бъде негово! Съдбата ставаше изключително щедра! Протегна ръка:

— Ела, Тресалара. Гостите вече ни очакват.

Тя вирна брадичка.

— Моите придворни трябва да ме придружат, за да се придаде по-голямо величие на церемонията, милорд.

Той бе твърде доволен, за да спори, затова само снизходително махна с ръка:

— Добре.

Поеха по коридорите и се спуснаха по широката извита каменна стълба, минаха покрай тъмните зацапани прозорци, откъдето висяха знамената на кралство Амелония. Лектор вече бе добавил към тях и своите, с емблемата на скорпиона.

Когато спряха на горната площадка на стълбата, водеща към голямата зала, прозвучаха тромпети. Лектор хвана ръката на Тресалара и я поведе надолу към множеството, събрало се край платформата. Принцесата се чувстваше странно отмаляла и отнесена. Ала сърцето й се преобърна в гърдите, когато видя върху масата обикновеното дървено ковчеже. Рил бе много предвидлив.

Лектор вдигна ръката й. Думите му прозвучаха като подигравка към думите на Кадор в лагера на бунтовниците:

— Представям ви коронованата принцеса на Амелония, която скоро ще бъде моя съпруга.

От тълпата се разнесоха смаяни възгласи. Тези, които вярваха в нея, бяха ужасени. Ако тя свържеше завинаги съдбата си с тази на Лектор, бунтът срещу тирана бе обречен.

Лектор се настани на кралския престол, върху чиято висока облегалка бе поставена огромна драконова глава, и посочи на Тресалара по-малкия и по-нисък трон, който се полагаше на съпругата на краля. След това отвори капака на малкото дървено ковчеже. Светлината на стотиците свещи и факли се отрази върху великолепния кристал вътре и избухна във феерия от пурпурно, зелено, синьо и златно.

Всички притихнаха. Бяха чували за вълшебния Кристал на Андун, но малцина го бяха виждали. Неговата форма показваше, че драконът е символ на кралския двор. Обаче въпреки многобройните легенди за неговата мощ, всички изпитаха някакво странно разочарование. Очакваха да усетят нещо по-особено, да почувстват вълшебното му излъчване.

Сърцата на тези, които се надяваха да прогонят тирана, се изпълниха с мрачно отчаяние. След като узурпаторът се научи как да управлява силата на кристала, той щеше да унищожи всеки, който се опита да му се противопостави. Кралството на крал Варо бе завинаги мъртво и подчинено на жестокия тиран, а заедно с него бе мъртва и надеждата на хората.

За в бъдеще страната щеше да се управлява от нова династия. На лорд Лектор.

Двете мишки се бяха сгушили под гоблена в нишата зад естрадата на музикантите и наблюдаваха разиграващата се сцена. В голямата зала влизаха и излизаха слуги, понесли огромни подноси с апетитно ухаещи ястия. Илюзъс размаха дългата си опашка.

— Не разбирам какво очаква Мириден от нас. Аз… опитах няколко магии. Нито една нямаше ефект.

Найни потри малките си розови лапички.

— Знам — унило отвърна тя. — Моите също се провалиха. Някога мечтаех само да издържа изпита за старша магьосница. Сега искам само да спася нашите нещастни смъртни. Никога досега Тресалара и Кадор не са били в по-голяма опасност.

Илюзъс приседна на задните си крачета и подуши въздуха.

— Имам една идея. Страхотна идея.

— Наистина ли? — щастливо изписка Найни.

— Да. — Муцунката му отново подуши въздуха. Цялото му телце трепереше от вълнение. — Хайде да се промъкнем долу и да си похапнем от онова сирене, преди да са го изяли всичкото.

— Сирене! Сирене! — Найни се надигна и го гризна леко по носа.

Лектор даде знак на музикантите да засвирят. Гостите продължиха да ядат и пият под нежните звуци на арфата и флейтите. Въпреки че принцесата изглеждаше студена и недостъпна, в аметистовите й очи проблясваше странна светлина. Лицето й приличаше на мраморна статуя. Седеше сковано изправена. Само от време на време отпиваше от чашата си с вино.

— Погледни колко странно се държи принцесата. Движенията й са много забавени — прошепна на съседката си една слаба жена, върху чиято глава се мъдреше украсена с пайети малка шапчица. — Да не би да е изпила прекалено много вино?

— Не, това е черна магия — обади се доста неблагоразумно един възрастен рицар. — Съвсем ясно е, че Лектор и неговият дяволски магьосник са я омагьосали. Денят, в който Лектор взе властта, бе най-черният ден за Амелония.

Настана напрегната тишина и съседите му побързаха да се отдръпнат. Другите се втренчиха в чиниите си. Един мъж със зачервено от виното лице скочи на крака.

— Предател!

— Хванете го! — Лектор рязко се изправи. Чашите се преобърнаха и червеното вино се разля по масата. Искрящата течност приличаше на локви кръв. Нещастникът, който се бе осмелил да говори, бе довлечен пред платформата и хвърлен в краката на Лектор.

Елани бързо отстъпи назад и се блъсна в един слуга, който носеше голям сребърен поднос, пълен с вдигащи пара чинии. Подносът се обърна и навсякъде се разпиляха парчета говеждо и еленско. Лектор изруга високо, когато едно тлъсто парещо парче го удари по гърдите. В този миг Тресалара скочи от масата с учудваща пъргавина. Нямаше и следа от досегашното й вцепенение и празен поглед. Дългата й пелерина се закачи за извитите странични облегалки на кралския трон. За да не падне, тя се хвана за изваяната драконова глава.

Лейди Грета се спусна да помогне на господарката си, докато един слуга с треперещи пръсти бършеше мазнината от дрехите на Лектор. Една прислужница се сблъска с лейди Елани и падна върху покритата с брокат маса, която се преобърна заедно с тях. По пода се посипаха чинии, чаши и кани с вино.

В суматохата по-малкият трон се преобърна. Двама слуги се спуснаха да го вдигнат, но лейди Грета ги възпря. Гостите мълчаливо наблюдаваха разигралата се сцена. Твърде много се страхуваха от домакина си, за да си позволят дори една усмивка. Хаосът продължи няколко минути. Най-сетне редът отново бе въдворен.

Лектор огледа мъжа, когото стражите му здраво държаха. След като го разпозна, лицето му придоби още по-мрачно изражение.

— Възрастта няма да те спаси, сър Трон. В тъмницата! — изрева той. — Ще бъдеш екзекутиран заедно с останалите утре на зазоряване. Нека да се знае каква съдба очаква всеки, който се осмели да заговорничи против мен!

В залата настана тишина. Изведнъж отвън се чу силен шум. Лектор извади меча си.

— Какви са тези безредици?

В този миг по тежките врати на залата се посипаха оглушителни удари. Гостите застинаха.

— Кой се осмелява да ме безпокои сега, когато празнувам? — извика Лектор.

Тресалара, която бе свалила пелерината си, отстъпи назад и се отдалечи от платформата. Камъкът на Кадор, който я закриляше срещу злата магия на Рил, се гушеше между гърдите й. Никой не забеляза как към нея се присъединиха един магьосник с пъстър тюрбан на главата, един благородник в богат костюм от синьо кадифе и двама от стражите на Лектор. Докато принцесата и предрешените бунтовници приближаваха към нишата на музикантите, други двама застанаха зад Лектор.

Вратата отново се разтърси от силни удари. Един от стражите до вратата доближи лице до малката желязната решетка и попита:

— Кой е?

— Армията на принцеса Тресалара, водена от Кадор от Килдор!

В следващия миг тежките врати се разтвориха с трясък, разпилявайки стражите на Лектор като есенни листа. В залата нахлуха конници, разнесе се звън на мечове и тропот на копита.

— Да живее принцеса Тресалара! Смърт на тиранина Лектор!

Лектор пребледня. Нямаше време за губене. Извърна се, за да сграбчи Тресалара, но с ужас видя, че тя бе изчезнала. Всички маси и пейки бяха преобърнати, а в залата влизаха още и още войници. Една голяма група се появи по коридора откъм кухнята. Всички бяха облечени в туники, върху които бе извезан бял дракон, символ на династията на крал Варо.

Битката бе жестока. Въздухът се изпълни с викове и конско цвилене. Кадор бе дал заповед да заловят Лектор, но да не го убиват. Не искаше да се лиши от удоволствието лично той да прониже черното му сърце.

Но докато напредваше сред морето от сражаващи се воини, Кадор осъзна, че нещо не е наред. Бойците на Бранд досега трябваше да се присъединят към него, но от тях нямаше и следа. Без тях хората на Лектор щяха да вземат надмощие. С меч в ръка Кадор си проправяше път към омразния си враг. Най-добрият начин да убиеш една змия беше да й отсечеш главата. И то с един замах. Ако успее да убие Лектор, поддръжниците му сами щяха да се предадат или да се разбягат.

Мечът му звънтеше наляво-надясно, а острието му проблясваше на светлината на свещите, докато поваляше враговете си един след друг. Приличаше на мъж, обсебен от жаждата да убива. Накрая се изправи пред Лектор и вдигна високо оръжието си.

— Най-после се срещнахме лице в лице, дяволско изчадие! Къде е принцесата? — гневно извика той.

Една прислужница изпищя. Рил размаха парчето кристал в ръката си и заговори от скривалището си зад трона на Лектор.

— Нима не чу вика й? Докато стигнеш до нея, меката бяла шия на Тресалара ще бъде прерязана!

Кадор не подозираше за черната магия, която вече замъгляваше взора му. Осъзна само, че звукът бе дошъл откъм нишата на музикантите и погледна натам. Една ужасна сцена изплува пред погледа му. Вместо да види само кадифената завеса, зад която се спотайваше страхливата слугиня, той си въобрази, че вижда Тресалара, сграбчена от един мускулест войник, с разширени от ужас очи. В следващия миг мъжът вече забиваше меча си в гърлото й.

„Твърде късно! Той бе дошъл твърде късно, за да спаси своята любима.!“

Измамната сцена го накара да се вцепени, но само за миг. Отчаянието му се превърна в студен и безмилостен гняв. Ала този миг бе достатъчен за Лектор. Острието му блесна и се насочи право към сърцето на Кадор.