Магията на дракона

ГЛАВА ШЕСТА

Тресалара погледна нагоре през клоните на дърветата, растящи покрай брега на реката. Един бял ястреб кръжеше над главата й.

— Росмайн!

Тя подсвирна, птицата се стрелна надолу и кацна на един клон до нея. Към единия й крак бе привързана малка тръбичка. Заинтригувана, Тресалара внимателно я откачи. Върху тънката хартия имаше символ, приличащ на корона, а отдолу с почерка на Елани бяха написани следните думи: „Пази се от капан!“

Принцесата с облекчение въздъхна. Значи приятелката й не бе пострадала заради бягството й. Изглежда Лектор бе замислил нещо коварно. Но какво и кога щеше да задейства? И какво означаваше този символ?

Трябваше да изпрати вест, че е жива и здрава и е получила предупреждението. Взе едно малко кръгло речно камъче и го сложи в тръбичката, сетне отново я прикачи към крака на птицата. За всеки друг това не би означавало нищо, но Елани щеше да разбере. Когато и двете бяха малки, лейди Грета често мъмреше принцесата заради поредната й пакост.

— В името на небесата, Ваше Височество, понякога сте истинско мъчение за мен. Сякаш имам камъче в обувката!

Сълзи запариха в очите на Тресалара. Какво не би дала да може да върне времето. Изпрати с поглед Росмайн. Как й се искаше и тя да може да литне към двореца и да утеши приятелите си!

Избърса сълзите и се върна към работата си. Нямаше да се поддава на отчаянието. Беше готова на всичко, независимо колко е тежко и неприятно само и само да докаже, че е предана на делото. Трябваше да докаже на Кадор и на останалите бунтовници, че е способна да споделя всички изпитания в живота им…, че е готова да ги поведе в битка.

С мъка изтегли голямото дървено ведро от реката. Годините на езда и бойни тренировки я бяха направили силна и жилава, но сега всеки мускул я болеше от умора. Толкова за идиличния селски живот, намръщено си помисли девойката. И все пак бе по-добре, отколкото да седи в големия салон на замъка и да си губи времето с бродиране.

Кога най-сетне Кадор щеше да се върне в лагера и да сложи край на наказанието й! Тези жени я изморяваха до смърт! Постоянно й намираха работа, без да й дадат нито миг почивка. Донеси това, нарежи онова, изчисти това, изпразни онова, напълни другото. Вечер изгълтваше набързо горещото варено, слагаше дърва в огъня и най-после се тръшваше изтощена до смърт и веднага потъваше в дълбок сън.

Но сънищата й не винаги бяха спокойни. В тях често се появяваше красивият планинец. Понякога това бяха кошмари — тогава светлите му очи тъмнееха, златистата му коса чернееше и той внезапно се превръщаше в Лектор. Тези сънища я караха да се събужда разтреперана. Дали означаваха, че не бива да се доверява на Кадор? Дали и той не приличаше на подлия узурпатор, убил баща й? Дали не беше един алчен и властолюбив човек, който иска трона за себе си? Или това бяха напразни страхове?

Веднъж сънува Кадор такъв, какъвто е, но това я изплаши още повече. В съня й двамата стояха на брега на реката, окъпани от лунна светлина, а той се взираше в очите й и милваше нежно бузата й. После я привлече към себе си и буйно я целуна. Тресалара се бе събудила с разтуптяно сърце и бе изпитала едновременно облекчение и разочарование при вида на празното му легло.

Използва наказанието си, за да научи повече за враждата между Кадор и Лектор. Преди две години Лектор предвождал един отряд конници, които пресекли границата с Килдор. По-големият брат на Кадор и бременната му съпруга били убити, но не в битка. Те отказали да отговарят на въпросите на Лектор и той заповядал да ги екзекутират.

Тогава Тресалара трябва да е била на около шестнадесет години и не е знаела нищо за разбойническите набези на Лектор. Покойният й баща също не е подозирал за тях, тъй като по това време бе тежко болен от възпаление на дробовете. Но когато се е възстановил от болестта, кралят би трябвало да разбере за коварството и измяната на първия си съветник. Още едно доказателство, тъжно си помисли Тресалара, колко много баща й се е бил отдалечил от живота, отдавайки се на молитви и самовглъбяване и обръщайки гръб на задълженията си като владетел на Амелония.

Това се бе случило след ненавременната смърт на майка й при раждането на мъртъв син. От този ден насетне крал Варо постепенно се бе оттеглил от света. А е бил отговорен за живота и благополучието на толкова много хора!

Сега й се искаше да бе обръщала много повече внимание на работите в кралството, отколкото на конете и уроците по бой с мечове. Но тогава вече щеше да бъде съпруга на Лектор, а не свободна жена, замисляща свалянето му. Нито пък щеше да мечтае за някакъв си разбойник, известен като Кадор от Килдор.

Страните й порозовяха от вълнение и по тялото й пробягаха приятни тръпки. Господи, колко много й се искаше Кадор да се върне!

Когато Кадор и Бранд се прибраха в лагера, последните слънчеви лъчи вече гаснеха зад дърветата, превръщайки небето в огнен балдахин. Въпреки че Кадор смяташе да отсъства най-много ден-два, бяха изминали цели пет. Стражата го приветства с добре дошъл и докладва, че всичко е наред.

— Още сто бойци от север ще се присъединят. Ще донесат оръжие, боеприпаси и храна. Голяма част пристига още утре.

— Чудесни новини, тъй като Лектор е събрал наемници.

Кадор подкара коня по пътеката между палатките. На огъня се печеше тлъст глиган, а отстрани димеше казан, пълен догоре с ухаещо варено.

Острият поглед на планинеца се насочи към палатката му, разположена малко встрани от останалите. Изпита разочарование, тъй като не видя никого край нея. До този момент не бе осъзнал колко много му се иска да види преоблечената принцеса и да разбере как се бе чувствала, докато го нямаше. Не възнамеряваше да отсъства толкова дълго, а тя бе една нежна млада жена, свикнала с цял рояк слуги, а не с тежката работа във военния лагер.

— Чудя се как ли се е справял младият Трев с новата си работа — подхвърли той към Бранд, докато слизаше от коня.

Водачът на бунтовниците го изгледа косо.

— Струва ми се, че това момче ти е влязло под кожата. Вече за трети път го споменаваш.

Кадор бе благодарен, че огненият залез прикри червенината, пропълзяла по лицето му.

— Просто се чувствам малко виновен, че го оставих толкова дълго да се занимава с женски неща. Смятах да отсъствам само ден-два. Сигурен съм, че не са му дали и минута отдих. А онази история бе по вина на Нид.

Намеренията му бяха да накара принцесата да му се довери по-скоро. Не се съмняваше, че тя ще предпочете това пред необходимостта да върши работа, към която не бе привикнала. А може би беше измислила някаква хитрост, за да се измъкне от неприятните задължения. Струваше му се доста съобразителна.

А под мръсните и запуснати дрехи се криеше много привлекателна и чувствена фигура.

Кадор прогони неканените мисли. Точно сега не можеше да си позволи никакви усложнения. Но през дългите нощи, докато отсъстваше от лагера, фантазиите му бяха запълнени само с нея.

Реши обаче да не търси Тресалара, а първо да вечеря край лагерния огън. Не отказа, когато Бранд извади бутилка от най-хубавото бренди в Килдоран. Най-после осъзна, че е глупаво повече да отлага и се запъти към палатката си.

Отметна платнището и влезе. Вътре цареше мрак. Сигурно си бе легнала рано. Запали фенера, който висеше на дългия прът в средата. Всичко бе идеално подредено, оръжията — лъснати до блясък и спретнато складирани.

Всичко бе наред, само дето нямаше и следа от Тресалара. Кадор се намръщи и излезе навън. Една от жените мина покрай палатката.

— Къде е младият Трев? Да не би да е кръшнал нанякъде?

— Не и той! Този момък работи до пълно изтощение. Кеги не му дава мира от изгрев до залез. Сигурно ще го намериш край реката. Всяка вечер ходи да се къпе, след като приключи със задълженията си. Другите момчета му се подиграват за това.

Кадор благодари на жената и закрачи към реката. По-късно щеше да си поговори с Кеги.

Не се чуваше никакъв звук, освен тихият плясък на вълните, пенещи се край скалите, и нежният шепот на вятъра в листата на дърветата. Кадор навлезе в мъхестата трева. Нямаше и следа от предрешената принцеса.

Очите му постепенно привикнаха с мрака. Една бяла фигура проблясва сред лунните води. Морска сирена! В следващия миг Тресалара изплува. Белите й рамене сияеха като перлени под мократа коса. Пулсът му се ускори.

Тя наведе глава и я разтърси, за да изтръска водата от косите си и започна да ги сплита. Движенията й бяха грациозни, бързи и сигурни. Кадор бе напълно запленен от прекрасното създание пред себе си. Стоеше като омагьосан, неспособен да се помръдне и да откъсне очи от нея. Тресалара сплете косите си и тръгна да излиза от водата.

С огромно усилие на волята Кадор се отърси от магията й и съвсем навреме се скри в сянката на голямото борово дърво. Остана притаен там, докато тя се облече и закрачи към дърветата. Ужасната й шапка бе вече нахлупена на главата, но дрехите прилепваха към още мокрото й тяло, разкривайки чувствените му извивки.

Младият воин се запита как само за миг е могъл да я помисли за момче. Бе пропилял твърде много години, години, през които планираше и подготвяше отмъщението си и се опитваше да забрави болката от загубата на близките си и мъжките си нужди. Години на очакване и самота. Болката, нуждата, самотата се превърнаха в желание, толкова силно и изгарящо, че желязната му воля бе сломена.

Той излезе от сянката на дървото и застана пред нея.

— О! — уплашено извика Тресалара, сякаш видяла призрак. Мислеше за него и ето сега той стоеше пред нея, като че ли нейният копнеж го бе призовал.

Близостта му накара дъхът й да секне. За пръв път осъзна колко силно л привличаше. Не смееше да каже нито дума, за да не се издаде. Той я смяташе за младия Трев, едно съвсем неопитно момче…, а не за млада жена, разкъсвана от непреодолимото желание към един мъж, когото почти не познаваше.

Но Кадор бе твърде смутен, за да забележи объркването й. Опитваше се да се пребори със завладялата го потребност да я докосне. Но по-важно бе да спечели доверието й. Ако сега я изплаши, ще развали всичко. Трябва да запази самообладание, да потисне нуждата и копнежа, които можеха да провалят внимателно замисления му план.

— Търсих те навсякъде. Разбрах, че Кеги не ти е дала почивка, докато ме нямаше.

Тресалара сви рамене и се опита да се овладее. Докато говореха за обичайните неща, нямаше да се издаде.

— В толкова голям и постоянно разрастващ се военен лагер има много работа. Радвам се, че съм успял да помогна.

Тръгна да се изкачва по стръмния бряг, но кракът й се плъзна по мъхестата трева. Кадор мигновено протегна ръка, за да я хване. Когато мазолестата му ръка покри нейната, тя тихо извика.

— Какво е това? — Гласът му бе пресипнал. — Да не би да си ранен?

— Не, няма нищо.

— Я да видя! — Дръпна я извън сянката на дървото и обърна тясната й длан. Дори и на слабата светлина се виждаше, че кожата й е зачервена и покрита с мехури. Всичките му добри намерения отидоха по дяволите. Приближи ръцете й до устните си и нежно целуна изранените й пръсти.

Устните му бяха меки и горещи, а докосването им накара кръвта да закипи във вените й. Главата й се замая. Всичко в нея се разтопи и превърна в огнена лава. Тресалара бе толкова смутена от обърканите си чувства, че не можеше нито да говори, нито да мисли.

— Простете, милейди — промърмори той. — Само един негодник може да злоупотреби по този начин с една принцеса.

Целувката му я накара да прималее. Затова думите му едва проникваха в съзнанието й. Смаяна и изплашена, Тресалара рязко се дръпна. Кадор продължаваше да държи ръцете й. Те трепереха. Тя се опита да се съвземе.

— Какво? Принцеса? Сигурно си прекалил с бирата, Кадор.

— Аз не съм нито пиян, нито сляп. Ти си принцеса Тресалара, наследницата на трона. Няма защо да се страхуваш от мен, лейди. Знам тайната ти от самото начало и я пазя. Никой в този лагер не подозира коя си. Дори и Бранд. Така е по-безопасно.

Беше разкрита! Тресалара предизвикателно вдигна глава.

— Тогава сигурно се питаш защо съм в това окаяно положение.

Историята за бягството й от Лектор се изля като порой от думи. Беше истинско облекчение да я разкаже някому. През последната седмица бе започнала да вярва, че е Трев, а предишният й живот е бил само един сън. Сълзите, които бе преглъщала толкова дълго, заплашваха да бликнат от очите й. Примигна, за да ги спре, и осъзна, че Кадор все още държи ръката й.

Нейната гордост и смелост го поразиха. Той бе дошъл в Амелония да търси единствено отмъщение. Но тази жена заслужаваше лоялността му. И сърцето му. Без да пуска ръката й, Кадор коленичи в краката й, а сините му очи се втренчиха в лицето й.

— Вричам се с цялата си душа и сърце на теб, лейди. Кълна се, че ще посветя и живота, и меча си на твоята кауза! Приемаш ли?

Всичките й съмнения се стопиха като утринна мъгла. Сърцето й се преизпълни с благодарност.

— С най-голяма радост. — Устните й се извиха в усмивка. — Въпреки че ти си най-твърдоглавият, упорит и властен мъж, когото някога съм имала нещастието да срещна!

Кадор се засмя. В този миг нещо, по-бързо от мълния, премина между тях. Младият воин сведе глава и притисна устни към дланта й. Тресалара остана замаяна и безсилна.

— Изправи се, Кадор. Тук аз съм просто Трев. Не бива да коленичиш пред мен, нито пък да се отнасяш с мен като към принцесата на Амелония. Ти дори не си мой поданик — бързо добави тя, опитвайки се да се пошегува.

— Не — бавно отвърна той. — И съм много благодарен за това. Предпочитам да се отнасям към теб като към жена!

Привлече я в прегръдките си и страстно я целуна. Устните му бяха горещи, завладяващи, изискващи. Ръцете му я притиснаха към широките му гърди.

Светът се завъртя. Никой мъж досега не се бе осмелявал да си позволи подобно нещо. Би трябвало да бъде разгневена и възмутена заради тази проява на неуважение към царската й особа. Ала в сърцето й нямаше място за момински колебания. Тя беше жена, топла и покорна, приемаща с радост неговия страстен зов. Ръцете му се плъзнаха надолу, спряха върху тънката й талия, погалиха женствените извивки на бедрата й. В този миг всичко изчезна. Съществуваха само те двамата и изгарящата страст.

Жадният му копнеж не я изплаши. Тя не се страхуваше да му отвърне с не по-малък плам. В друго време и при други обстоятелства може би и двамата щяха да бъдат по-предпазливи. Но времената бяха смутни и опасни, те знаеха, че смъртта ги дебне отвсякъде. Как можеха да чакат какво ще им донесе утрешният ден, когато не бяха сигурни дали изобщо ще доживеят до него?

Кадор пъхна ръка под туниката й и простена от желание. Тя бе съвършена? Толкова топла! Така откликваща на докосването му!

Тресалара отметна глава назад и се изви в прегръдките му. Той обсипа шията й с бързи парещи целувки. Отначало те бяха нежни, сетне станаха по-пламенни и я понесоха по вълните на диви желания. Принцесата се вкопчи в широките му рамене и разтвори устни. Той толкова силно я притискаше към себе си, че тя си помисли дали някое от ребрата й няма да се прекърши. Обзелите я чувства бяха толкова силни, че тя се отдръпна за миг.

Кадор веднага я пусна. Очите му бяха замъглени. Докосна бузата й.

— Прости ми. Не смятах…

Тресалара вдигна ръце и ги обви около врата му.

— Наистина ли? — дрезгаво прошепна. — В такъв случай се чувствам обидена до дъното на душата си, Кадор от Килдор. Защото бленувах за целувките ти през всичките тези пет нощи!

Той гърлено се засмя.

~ Щом настояваш, така да бъде!

Притисна я към дървото, отметна главата й назад и отново впи устни в нейните. Ароматът на косата й и на кожата й замая сетивата му. Кръвта му закипя. Сърцето му бясно заби. Бавно и нежно я положи върху мъхестата трева, която бе мека като пухено легло.

Тресалара прокара пръсти през косата му. Силното му мъжко ухание на кожа и пот я опияняваше. Страстта им приличаше на буйна река. Тя я понесе по вълните си, за да я отведе към блаженство на насладата. Тресалара му отдаде невинността си, сърцето си и душата си.

Докато Кадор сваляше туниката си, нещо изпука в мрака и се чу тихо проклятие, сякаш някой се бе спънал, ала нито един от двамата не го чу. Не чуха и отдалечаващите се стъпки миг по-късно. Нежният плясък на водата и дивата песен на кръвта им заглушиха всичко наоколо.

Бранд поклати глава и се запъти обратно към лагера. Явно бе прекалил с брендито от Килдоран. Можеше да се закълне, че видя край реката Кадор и Трев. Вдигна забравеното ведро със студена вода и го изля върху главата си. Не му помогна особено. Капитанът на бунтовниците си обеща никога вече да не близва от брендито на Килдоран и с несигурна походка тръгна към палатката си.

Два лебеда се носеха плавно по реката, заслушани в любовния шепот и страстните въздишки. Най-сетне откриха едно закътано място сред тръстиките.

— Много впечатляващо — призна Илюзъс — Твоите любовни магии наистина си ги бива.

Найни изви грациозно дългата си бяла шия.

— Не бих казала. Това е просто магия, стара като света.