Майка Нощ

ГЛАВА ТРИЙСЕТАДОН КИХОТ…

Щяхме да летим до Мексико сити — Крафт, Рези и аз. Планът ни стана такъв. Доктор Джоунс щеше да ни осигури не само транспорт, но и комитет за посрещането ни там.

От Мексико сити щяхме да тръгнем с автомобил, за да потърсим някое затънтено селце, в което да прекараме остатъка от дните си.

Този план наистина беше най-очарователната мечта, която бях имал от много време насам. И ми се струваше не само възможно, но направо сигурно, че отново ще започна да пиша.

Срамежливо споделих това с Рези.

Тя плака от радост. Истинска радост? Кой знае? Мога да гарантирам само, че сълзите и бяха мокри и солени.

— Имам ли нещо общо с това прекрасно, божествено чудо? — попита тя.

— То е изцяло свързано с теб — уверих я.

— Не… не изцяло — каза тя. — Но донякъде… Слава Богу, донякъде. Голямото чудо е талантът, с който си се родил.

— Голямото чудо — поправих я аз — е способността ти да вдигнеш мъртвите.

— Това е дело на любовта. Тя вдигна и мен. Мислиш ли, че бях жива… преди?

— Да напиша ли за това? В нашето мексиканско село, някъде край океана… Мислиш ли, че най-напред трябва да пиша за това?

— Да, да. Наистина, скъпи, скъпи… Как само ще се грижа за теб, докато пишеш! Ще… ще ти остане ли поне малко време за мен?

— Следобедите, вечерите и нощите — отговорих аз. — Само това време ще съм в състояние да ти отделя.

— Спря ли се вече на име?

— Име?

— Твоето ново име… Името на новия писател, чиито творби тайнствено се появяват от Мексико — обясни тя. — Аз ще съм мисис…

— Сеньора — поправих я.

— Сеньора коя? — попита Рези. — Сеньор и сеньора кои?

— Ти измисли.

— За мен този въпрос е твърде важен, за да го реша веднага.

В този момент влезе Крафт.

Рези го помоли да предложи псевдоним за мен.

— Какво ще кажете за Дон Кихот? Тогава — обърна се той към Рези — ти ще си Дулцинея дел Тобосо, а аз ще подписвам картините си със „Санчо Панса“.

Влязоха доктор Джоунс и отец Кийли.

— Самолетът ще е готов утре сутринта — каза Джоунс. — Сигурен ли си, че ще си достатъчно добре, за да пътуваш?

— Чувствам се достатъчно добре и сега.

— В Мексико сити ще те посрещне един човек на име Арндт Клопфер. Можеш ли да запомниш това име?

— Фотографът?

— Да не би да го познаваш?

— На времето той направи официалния ми портрет в Берлин.

— Сега е най-големият пивовар в Мексико — обясни Джоунс.

— Последното, което чух за него, беше, че върху ателието му е паднала двестакилограмова бомба.

— Ако някой го бива, не можеш да му попречиш да изплува — отблеляза доктор Джоунс. — А сега, отец Кийли и аз искаме да отправим една специална молба към теб.

— О!

— Довечера ще се състои ежеседмичната среща на „Желязната гвардия на белите синове на Американската конституция“. С отец Кийли искаме да проведем нещо като възпоменателна служба за Август Краптауер.

— Аха — кимнах аз.

— Отец Кийли и аз смятаме, че не бихме могли да произнесем хвалебственото слово, без да се развълнуваме. За нас двамата това би било огромно емоционално натоварване. Бихме искали ти, професионалният радиоговорител, човекът със златния език, ако мога да се изразя така, бихме искали да приемеш честта да кажеш няколко думи.

Едва ли можех да откажа.

— Благодаря ви, господа. Хвалебствено слово?

— Отец Кийли измисли основната тема, ако това може да ти помогне.

— Ще ми помогне много — кимнях аз. — Една основна тема ще ми бъде от полза.

Отец Кийли се изкашля, за да прочисти гърлото си.

— Струва ми се, че темата трябва да е — каза изкуфелият стар свещеник — „Неговата истина продължава своя марш напред“.