Отпуснах се отчаяно върху някакъв сандък.
— С няколко добре подбрани думи, успя да ме сразиш! Колко по-беден съм тази минута, отколкото бях в предишната! Приятел, мечта и любовница — казах аз — alles kaput!
— Продължаваш да имаш приятел — увери ме Уиртанен.
— Какво искаш да кажеш?
— Той е като теб. Може да бъде много неща едновременно, при това съвсем искрено. — Полковникът се усмихна. — Това е дар.
— Какво е смятал да направи с мен? — попитах аз.
— Искал е да те накара да напуснеш страната и да те заведе в чуждбина, откъдето да бъдеш отвлечен с по-малко международни усложнения. Той е подхвърлил на Джоунс кой си и къде живееш, той е събудил духовете на О’Хеър и другите патриоти и всичко това, за да те накара да се махнеш.
— Мексико… Мечтата, която ми пробута…
— Знам. В момента в Мексико сити те очаква самолет. Ако отидеш там, няма да прекараш на земята и две минути. Веднага ще полетиш за Москва с най-модерна реактивна машина, без да си купуваш билет.
— Доктор Джоунс също ли е в играта? — попитах.
— Не — отговори Уиртанен. — Той взема интересите ти присърце и е един от малкото, на които можеш да се довериш.
— А за какво съм им притрябвал в Москва? Какво ще правят с мен… с такава стара останка от Втората световна война?
— Искат да те покажат на света като пример за това, какви фашистки военнопрестъпници приютява нашата страна. Надяват се и да признаеш, че между американците и нацистите е съществувало тайно сътрудничество.
— А защо ще признавам подобно нещо? С какво смятат да ме заплашват?
— Това е много просто. То е очевидно.
— Изтезания?
— По всяка вероятност, не. По-скоро смърт.
— Не се боя от смъртта — казах аз.
— Не твоята.
— Тогава, чия?
— На момичето, което обичаш и което те обича — отвърна Уиртанен. — Смъртта, ако не им сътрудничиш, ще бъде за малката Рези Нот.