Медуза

23

Сградата на централното управление на ФБР, кръстена на Джон Едгар Хувър, е антитезата на пасторалния, потънал в сенки двор на Куантико. Масивната, седеметажна сграда беше направена от бетон в популярния през шейсетте архитектурен стил Брутализъм. „Хувър” още повече заприлича на крепост след терористичните нападения на 11 септември. Всички туристически обиколки бяха прекратени и около първия етаж изникнаха бариери.

Кейтлин Лайънс се беше обадила предварително, което улесни достъпа на Дзавала до светилището на ФБР. Отново му дадоха пропуск на посетител и вежлив придружител – този път сериозен млад мъж. Той умело водеше госта си из лабиринта от коридори, без да се налага да ползва карта или GPS.

Придружителят спря пред една врата без надпис и почука лекичко. Глас от другата страна на вратата се провикна да влязат. Дзавала благодари на младежа и натисна дръжката.

Кабинет, в който се озова, беше малко по-голям от сивата метална маса и столовете, които бяха разположени в средата му. По стените нямаше нищо, с изключение на една чернобяла снимка на Великата китайска стена.

Зад бюрото седеше мъж и разговаряше по телефона на китайски. Той махна на Дзавала да седне, продължи да говори още около минута, после прекрати разговора и остави слушалката. Подобно на човече на пружина, той се изправи бързо и стисна ръката на Дзавала, сякаш се опитваше да извади вода с помпа. После отново седна на стола си.

– Съжалявам, че ви накарах да чакате – каза той. – Аз съм Чарли Ю. – Мъжът се усмихна приятелски. – Моля ви, не се шегувайте с фамилното ми име. Чувал съм достатъчно „юху-та” и „ю-юкания”. Стигат ми за цял живот.

Ю беше тънък като молив мъж на около трийсет и пет години. Беше облечен в стилен лъскав сив костюм, кобалтовосиня риза и вратовръзка на сини и червени райета. Стилът му повече подхождаше на човек, който често посещава бара на хотел „Уилард”, отколкото на служител, работещ в подземията на ФБР, където консервативните сини униформи бяха задължителни. Ю говореше с нюйоркски акцент, като изреченията излизаха подобно на залпове от фотонна енергия.

– Приятно ми е да се запознаем, агент Ю. Аз съм приятелят на Кейтлин, Джо Дзавала.

– Човекът от НАМПД... Прекрасна организация, Джо. Моля, наричай ме Чарли. Кейтлин е фантастична жена и изключителен полицай. Тя спомена, че се интересуваш от Триадата „Пирамид”.

– Точно така. Тя каза, че би могъл да ми помогнеш.

Ю се облегна на стола и сключи пръсти.

– Извинявай за въпроса, Джо, но доколкото знам, НАМПД се занимава с подводни изследвания. Защо някой човек от агенцията ще се интересува от китайската организирана престъпност?

– Обикновено не го правим, но някой се опита да саботира операция на НАМПД и разполагаме с косвени доказателства, че един от филиалите на „Пирамид Трейдинг”, занимаващ се с морска храна, може да е замесен.

Ю вдигна вежди.

– Прощавай, че подхождам толкова скептично, Джо, но не мисля, че „Пирамид” се занимава с такива неща. С какви доказателства разполагате?

– Нека да започна отначало. Преди няколко дни, НАМПД спусна във водите на Бермуда „Батисфера 3” – копие на една известна водолазна камбана. Потапянето се предаваше на живо по целия свят... Може да си го гледал по телевизията.

Ю разтвори ръце. Не беше.

– Доста съм зает, Джо. Нямам време да гледам телевизия. Това ли е апаратът, за който твърдиш, че „Пирамид” се е опитал да саботира?

Дзавала кимна.

– Аз проектирах водолазната камбана – каза той, – а Кърт Остин, моят партньор от НАМПД, ръководеше проекта. Най-интересната част от спускането не беше предадена, защото един подводен робот преряза кабела на батисферата.

– Еха! – възкликна Ю с широка усмивка на момчешкото си лице. – Подводен робот. Това е доста откачено, Джо.

– И аз си помислих същото. Когато въжето се скъса, сферата беше заровена в калта на деветстотин метра под повърхността на водата.

Ю се наклони над бюрото. Усмивката му беше изчезнала.

– Не се шегуваш, нали? Каква невероятна история! Как се измъкнахте от тази ситуация?

– Кърт се гмурна да ни спаси и успяхме да задействаме плавателната система. Докато пътувахме към повърхността, роботът нападна и Остин. Той обаче успя да отчупи парче от механичната ръка, с която беше прерязал кабела ни. Върху метала открихме триъгълник, който съвпада с емблемата на „Пирамид Трейдинг”.

Ю поклати глава.

– За момент си помислих, че може да си прав. Съжалявам, Джо, но триъгълникът е много разпространен символ. Може да означава всичко.

– Съгласен съм, Чарли, но има още нещо. Роботът е идентичен с този, който филиалът на „Пирамид”, занимаващ се с морска храна, използва, за да проверява мрежите си.

– Сигурен ли си в това?

Дзавала кимна.

– Напълно, Чарли!

Дзавала бръкна в джоба си и извади сгънато копие на статията, в която се разказваше за робота на „Пирамид”, и го сложи на бюрото. До него постави снимки от камерата на Остин. Ю прочете статията и огледа снимките.

– Леле! – каза Ю. – Добре, печелиш... От „Пирамид” са се опитали да саботират гмуркането ви. Но защо?

– Нямам представа. Затова дойдох да се срещна с Кейтлин. Тя каза, че „Пирамид Трейдинг” са най-лошите сред лошите, когато става дума за китайски Триади.

– „Пирамид” определено е един от големите играчи, но е една от стотиците Триади, действащи в повечето китайски градове. Кейтлин каза ли ти какво да правиш?

– Тя спомена, че ти си специалист по китайските банди в света.

– Аз съм нещо повече от специалист. Членувах в такава банда. Роден съм в Хонг Конг, но родителите ми се преместиха в Ню Йорк.

– Ето защо имаш американски акцент – каза Дзавала.

– Научих се да говоря английски на тротоарите на улица „Мълбери”. Там се присъединих към „Призрачните сенки”, една от най-големите банди в страната.

– Кейтлин каза, че тази банда е клон на „Пирамид”.

– Точно така. Родителите ми видяха какво става и решиха да се преместим в Китай, за да ме предпазят от бандите. Татко имаше сервиз за велосипеди и непрекъснато ми намираше работа. Целта му беше да съм постоянно уморен и да нямам време да мисля за глупости. Странях от неприятности и влязох да уча в колеж. Сега вече съм част от специалното звено към Министерството на сигурността.

– Как попадна във Вашингтон? – попита Дзавала.

– Вие имахте нужда от моя опит. Ще остана няколко месеца, за да споделям информация с ФБР. Това е временен офис, както предполагам си се досетил.

– Кейтлин каза, че „Пирамид” започва да нарушава старите традиции, съсредоточава влиянието си и това е една от основните причини да е на нож с китайското правителство. Както и скандалите със заразените продукти.

– Кейтлин е експерт по Триадите – каза Ю. – Ще се съглася с думите ѝ.

– Тя каза още, че лицето на „Пирамид” е мъж, на име Уен Ло.

Ю направи едва забележима пауза, не по-дълга от секунда, преди да отговори.

– Както вече казах – започна той, – Кейтлин знае повече за Триадите. Аз познавам организацията и как тя действа на улично ниво, но други хора могат да ти разкажат за лидерите ѝ.

Ю говори още пет минути за ритуалите на бандите и силовите структури, преди да погледне часовника си.

– Съжалявам, че трябва да прекъснем, Джо, но имам среща.

– Няма проблем – отвърна Дзавала. Той се надигна от стола си. – Много ти благодаря за отделеното време, Чарли. Много ми помогна.

Двамата си стиснаха ръцете и Ю звънна на охраната. Изчакаха няколко минути в коридора, преди придружителят да дойде и да заведе Дзавала до изхода.

Ю се усмихна.

– Ти събуди любопитството ми с този разказ за робота. Ще проверя тук-там и ще опитам да намеря нещо повече.

Ю си записа телефонния номер на Дзавала и му пожела успех. После се върна в кабинета си и заключи вратата. Той седна зад бюрото и с безизразно лице набра един номер от списъка в телефона си. Сигналът обиколи света няколко пъти, минавайки през поредица от филтри и отклонения, докато вече не можеше да бъде проследен.

– Докладвай, Номер 39 – каза сърдит глас.

– Току-що излезе – отвърна Ю.

– Какво знае?

– Прекалено много, за да бъдем спокойни.

Ю преразказа накратко разговора си с Дзавала.

– Това е едно щастливо съвпадение – каза гласът. – Дзавала е дребна риба. Използвай го като примамка. Искам да заловиш Остин жив и да ми го доведеш.

– Незабавно ще се заема – отвърна Ю.

Дзавала пътуваше със своя „Корвет” към главното управление на НАМПД, когато телефонът му звънна. Беше Чарли Ю.

– Здравей, Джо, отдавна не сме си говорили. Виж, открих нещо интересно за Триадата „Пирамид”.

– Доста бързо – каза Дзавала с искрена изненада в гласа. Мислеше, че Ю ще е доста муден, щом се отнася до полицейска работа.

– Извадихме късмет. На момчетата от Бюрото трябва да им вадиш думите с ченгел. Те са ме проучили щателно, но аз съм чужденец, така че все още ми нямат доверие. Както и да е, в момента тече разследване на една операция за вкарване на незаконни емигранти в страната. Разказах им за нашия разговор и те ни поканиха на среща. Така ще имаш шанс да поговориш и с други специалисти по азиатска престъпност. Може да стане интересно, ако заловят бандитите в крачка.

– Къде и кога? – попита Дзавала.

– По-късно тази вечер, от другата страна на реката. Съгласен ли си? Партньорът ти, Остин, също е поканен, ако не е зает.

– Ще го попитам и ще ти се обадя.

Дзавала затвори и побърза да се обади на Остин, за да му разкаже за поканата на Ю.

– Очаквам до няколко минути обаждане от Сандекър – отвърна Кърт. – Нямам представа какво е подготвил старият морски вълк. По-късно ще ти звънна.

– Обади се, когато се освободиш. И не позволявай на Сандекър да те задържа прекалено дълго.

– Няма шанс, приятел – каза Остин и добави нещо, което щеше да го преследва по-късно. – По дяволите, Джо, не бих искал да се забавляваш без мен.