Медуза

27

Старата каравана на Дули, разположена до канала Пайн Айлънд не беше петзвезден хотел, но си имаше своите предимства, които не можеха да бъдат открити дори в „Четирите сезона”16.

Пайн Айлънд беше на няколко километра от Боунфиш Кий. Караваната имаше изглед към океана. Дули Грийн седеше на един градински стол в края на рушащ се кей, захапал остатък от пура. В скута му лежеше пушка 16-ти калибър, а той си отваряше очите за неприятности.

Малко по-рано Дули беше успял да докара лодката до брега, без да включва светлините ѝ, разчитайки на това, че познава отлично морето в района. Включи ги чак като навлезе в един канал, от двете страни на който имаше множество каравани. Докато лодката приближаваше кея в пълна тишина, защото Дули беше загасил мотора, Гамей се обърна към Пол.

– Преди да се пръсна от любопитство, моля те, кажи ми как успя да прелетиш от единия край на континента до другия точно навреме, за да спасиш две дами, изпаднали в беда.

– Кърт се обади и каза, че може неволно да те е изложил на опасност. Не можах да те открия по телефона, затова зарязах семинара и веднага отлетях за Флорида.

– Как се свърза с Дули?

– Извадих късмет, всъщност той се свърза с мен – каза Пол. – Обикалях кея в Пайн Айлънд и търсех превоз до Боунфиш Кий. Проверявах лодките и отчаяно се надявах някой да е оставил ключ на таблото, когато Дули ме видя и ме попита какво правя. Когато споменах твоето име, той веднага се съгласи да ме закара на острова. После забеляза, че двата каяка липсват и се досети къде може да сте отишли.

– Благодаря ти, Дули! – каза Гамей– и го целуна по бузата. – Вероятно се чудиш какво става тук.

– На това място човек бързо научава, че е най-здравословно да си гледа в своята паница, доктор Гамей, но признавам, че съм малко любопитен какво точно става.

– Не си единственият.

Гамей погледна Сонг Лий, която се беше свила на седалката.

Дули върза лодката и поведе тримата към караваната. Извади диетични коли от хладилника и ги раздаде заедно с пакет бисквити „Голдфиш”. Без да каже нито дума, той извади пушката си от един заключен шкаф и отиде на кея, за да пази.

Сонг Лий и семейство Траут влязоха в караваната и седнаха около пластмасовата кухненска маса. Сонг глътна колата си на един дъх и се загледа в празното пространство.

Гамей усети, че Лий е в шок от преживяното.

– Всичко е наред! – каза ѝ мило тя. – Вече си в безопасност!

Лий обърна глава и Гамей видя, че очите ѝ са пълни със сълзи.

– Аз съм лекар – прошепна Лий. – Би трябвало да спасявам животи, а не да ги отнемам!

– Ти спаси нашите животи! – каза Гамей. – Онзи мъж и неговите приятели щяха да убият и двете ни.

– Знам, но въпреки това...

– Имате ли някаква представа кои може да са били? – попита Пол.

Лий избърса сълзите с опакото на ръката си.

– Каза, че са ме следели от дни – заразказва тя. – Той ме чакаше там, където бях оставила каяка си и ме принуди да вляза в къщата. Чакахме някакви хора да дойдат и да ме отведат. Умолявах го. Започнахме да спорим. Тогава грабнах ножа и побягнах.

Гамей хвана ръката на Лий.

– Мисля, че е по-добре да започнеш от самото начало.

Лий помълча известно време и заразказва историята си.

Била родена в голям град в Китай, имала отлични оценки като студентка, спечелила стипендия от китайското правителство и заминала да учи в САЩ. Отблизо видяла опустошителното въздействие на някои болести върху най-бедните жители на Китай и искала да помогне с нещо. Специализирала имунология в Медицинския факултет на Харвард и известно време практикувала в болница в Масачузетс.

Като се върнала в Китай, започнала работа към една правителствена програма за подобряване на здравеопазването в най-бедните квартали. Работата била насочена предимно към превенция, ваксинация на населението и унищожаване на източниците на зарази във водата и въздуха. Успешната ѝ работа в тази програма ѝ осигурила място в болницата, където работела по времето на епидемията от ТОРС.

Накрая, Лий разказа на Гамей как била прокудена в провинцията, след като поставила под въпрос реакцията на правителството спрямо болестта, и как после я върнали при появата на новия вирус и я командировали на Боунфиш Кий. Тук тя трябвало да работи върху разработването на ваксина, съдържаща вещество от един морски организъм.

– Синя медуза?

– Точно така! – На лицето ѝ се изписа изненада. – Роднина е на изключително отровната морска оса. Откъде знаеш за това?

– Досадих на доктор Мейхю и той ми показа лабораторията.

– Учудвам се, че ти е позволил да я видиш – каза Лий. Те се взря в Гамей, сякаш я виждаше за пръв път. – Току-що осъзнах, че не знам коя си.

– Аз съм морски биолог и работя в НАМПД. Пристигнах на Боунфиш Кий, защото се интересувам от океанска биомедицина.

– Доколкото разбрах, се интересуваш повече от мен – каза Лий.

– Просто така се случи – обясни Гамей.

Лий се усмихна.

– Звучиш като китайски философ, доктор Траут. Както и да е, радвам се, че си се заинтересувала от мен, иначе сега нямаше да съм тук.

– Доктор Мейхю каза, че синята медуза е нов вид.

– Точно така. По-голяма и агресивна от морската оса. След като се преместихме в новата лаборатория, трябваше да използваме генно инженерство, за да създадем по-мощен токсин.

– Не знаех, че има друга лаборатория – каза Гамей.

– Защото беше тайна. Нарекоха я „Селенията на Дейви Джоунс”. Доктор Кейн и помощничката му, Луис Мичъл, напуснаха Боунфиш Кий и взеха няколко учени и техници със себе си. Доктор Мейхю и останалите от екипа останаха, за да се уверят, че няма пропуски в първоначалното изследване. Аз разграфявах възможното разпространение на вируса и как най-успешно можем да го ограничим.

– Колко ефикасен беше лекът, извлечен от отровата? – попита Пол.

– Отначало, действието му беше ограничено – отговори Лий. – Токсинът на медузата е изключително непредсказуем. И най-малкото количество може да убие човек и в началото повече опитни животни умираха. Тогава постигнахме изключителен пробив в идентифицирането на молекулярния строеж на микроба, отделящ токсина. Бяхме на косъм да го синтезираме. Следващата стъпка бяха клиничните тестове.

Клепачите на Сонг Лий се притваряха, докато говореше, и Гамей ѝ предложи да легне на дивана. После двамата с Пол излязоха от караваната. Отвън ги обгърна топлината на нощта.

– Благодаря ти, че дойде да ни спасиш, Галахад17 – каза нежно Гамей.

– Съжалявам, ако аз и господин Дули сме пристигнали в последния момент – отвърна Пол. – Какво мислиш за историята на Сонг Лий?

– Знам със сигурност, че не си е измислила мъжа, когото уби, нито неговите приятелчета, така че предполагам, че и останалото е истина.

– Ще говоря с Дули. Може той да попълни празните полета в историята.

Траут пое към кея и надуши дима от пурата на Дули, още преди да го види. Понечи да го заговори, но той му направи знак да замълчи. Пол се заслуша и успя да чуе шум от двигател на лодка, която идваше по канала. Дули изгаси пурата с крак, сграбчи Траут и го завлече зад купчина дървени кутии от риба.

Звукът се приближаваше и носът на една лодка се показа в канала. Движеше се бавно, прожекторът ѝ кръстосваше напред-назад и тя стигна до края на канала, където направи обратен завой и се насочи към открито море.

Пушката на Дули проследи лодката, докато звукът от двигателя ѝ не заглъхна напълно. Той си запали нова пура.

– Ще остана на пост, но мисля, че е по-добре доктор Лий да не остава тук – каза той.

– Съгласен съм с теб – отвърна Траут.

Пол се върна в караваната. Докато разказваше на Гамей за подозрителната лодка, телефонът му звънна. Той погледна към екрана. Остин се обаждаше да провери как е Гамей.

– В момента съм във Флорида – каза Траут. – Гамей е добре, но имахме малко неприятности на Боунфиш Кий.

– Какви неприятности?

– Нападнаха Гамей и доктор Сонг Лий, един от учените, която работи върху нещо, наречено „синя медуза”.

– Трябва да говоря с доктор Лий – каза Остин. – Обади се на НАМПД и им кажи веднага да изпратят самолет да ви вземе. С Джо ще напуснем града след няколко часа. Чакайте ме на летището.

– Веднага ще се заема.

– Благодаря! Трябва да те помоля за още една услуга. – Той продиктува на Траут един телефонен номер. – Обади се на Кейт Лайънс, приятелката на Джо от ФБР, и ѝ предай моите извинения, че не я доизслушах. Кажи ѝ, че отивам до фабриката за курабийки с късметче „Успех” във Фолс Чърч. Трябва да затварям.

Секунди по-късно, Траут вече предаваше съобщението му на Лайънс, която благодари и затвори. Докато набираше номера на транспортния отдел на НАМПД, той каза:

– Довечера отлитаме за Вашингтон. Кърт иска час по-скоро да говори със Сонг Лий.

Гамей поклати глава.

– Инстинктите на Кърт и този път не го подведоха – каза тя. – Той ме посъветва да внимавам за нещо странно на острова.

– По-странно от това едва ли можеше да се случи – отвърна Пол.

Гамей погледна спящата китайка, спомняйки си как се отърваха на косъм от смъртта и после се взря в сериозното лице на своя съпруг.

– Благодаря ти, че дойде!

16 Верига луксозни хотели – Бел. прев.

17 Един от рицарите на Кръглата маса – Бел. прев.