Медуза

25

Дзавала паркира корвета си пред търговския център „Идън” във Фолс Чърч, Вирджиния, както го беше инструктирал Чарли Ю. Китайският агент чакаше Дзавала близо до часовниковата кула в един черен „Форд Краун Виктория” с правителствени номера. Той свали стъклото на прозореца.

– Къде е приятелят ти, Остин?

– Забави се – отвърна Дзавала. – По-късно ще се присъедини към нас. А може и да го почакаме.

Ю се намръщи, вдигна показалец, за да покаже на Джо, че трябва да изчака и вдигна прозореца. Дзавала видя как устните му се движат и предположи, че говори по безжична „Блутут” слушалка. След малко прозорецът отново се свали.

– Момчетата, които подготвят засадата, казаха да отидем сега. После можеш да се обадиш на Остин и да му кажеш къде си. Качвай се!

На Дзавала не му хареса идеята да остави безценния си корвет на обществен паркинг, но вдигна гюрука, заключи вратите и седна на седалката до шофьора. Ю напусна паркинга, мина покрай „Седемте ъгъла”, насочи се към булевард „Уилсън” и след няколко километра забави, за да поеме по една странична отбивка. Не след дълго, двамата стигнаха до индустриален парк с внушителни сгради от метал и бетон. С изключение на кехлибарените охранителни светлини над вратите пред рампите за разтоварване, комплексът беше тъмен и привидно изоставен.

Дзавала очакваше Ю да отбие и да паркира, за да отидат пеша до мястото за следене. Ю намали скоростта и изведнъж, без да спира, завъртя волана рязко надясно и ускори през отворена врата с надпис: „Успех – Фабрика за курабийки с късметче“.

Ю продължи да натиска педала на газта, заобиколи сградата с рязък завой и насочи колата към входа на някакъв паркинг. Докато автомобилът летеше към големия черен квадрат, Дзавала се подготви за удар, но фаровете осветиха почти напълно отворена врата. Ю най-накрая натисна спирачките, задницата на колата поднесе и се заби в стена от картонени кашони.

Решетката на машината се удари със силен, хрущящ звук. Кашоните се отвориха, разпръсквайки по капака десетки курабийки с късметчета в прозрачни пликчета.

Въздушните възглавници експлоадираха и омекотиха удара.

Дзавала си пое дъх, а после се пресегна и разкопча колана си. След като отмести въздушната възглавница, той видя, че Ю вече не е на шофьорската седалка. Излизането на Дзавала от колата не беше много грациозно и той падна на едно коляно. Джо трудно палеше, но докато се изправи, вече искаше да откъсне главата на Ю.

Лампите над главата му се включиха. Чарли Ю не се виждаше никъде, но Дзавала не беше сам.

Беше заобиколен от няколко азиатци, облечени в черни анцузи. Те носеха автоматични оръжия, които сочеха към гърдите му. Най-близкият до Дзавала мъж го бутна в корема с дулото на оръжието си.

– Тръгвай! – заповяда той.