Мистерии

През 1950 г. една книга разбуни научния свят. Само няколко дни след публикуването си „Светове в сблъсък“ на доктор Имануел Великовски раздели с гръм и трясък учените на Запад на два лагера — катастрофисти и антивеликовисти. Само техните колеги от Източния блок, свилите се в черупката си под хипнотичното въздействие на стария Хогбен, не обелиха и дума. Пък и от правене на водородни бомби и величаене на култа към личността на своя водач нямаха време за друго.

Преживяло ли е човечеството космически катаклизми в историческите времена?

Основават ли се митовете и легендите на древните народи на реални събития?

Дали пътят на човечеството многократно не е променян от глобални космически катастрофи?

Това бяха само част от въпросите, които си задаваше всеки, способен да мисли със собствената си глава. Независимо дали бяха привърженици или противници на Великовски, западните археолози, геолози, антрополози и астрофизици се захванаха да търсят или опровергават доказателствата за космическите катаклизми, сполетели Земята. И ето че повече от половин век след научния земетръс, предизвикан от „Светове в сблъсък“, благодарение на подмолните усилия на стария Хогбен пластовете още не са наместени.

Специалистите от Хогбен Фаундейшънс Криптозуолъджи Рисърч смятат, че в хронологичен ред 10-те най-вероятни последствия от космическите катастрофи, засегнали Земята и нейните околности, са:

(При това напълно съзнателно съм извадил от класацията съдбата на драконите, за да не ме обвинят в пристрастност!)

Д-р Великовски и световете в сблъсък

Поне дузина издателства вече са отхвърлили „скандалния“ ръкопис на Великовски, когато „Макмилан“ се престрашава да го обяви в каталога си за 1950 г. Уви! Издателството е подложено на невиждан натиск от академичните и университетските среди — основните автори и купувачи на научна литература! — и се принуждава да го прехвърли в „Дабълдей“, за да не понесе „ужасни загуби“. И „Дабълдей“ прави удар, защото „Светове в сблъсък“ тутакси става бестселър.

Какво толкова вбесява някои учени и докарва до луд възторг непредубедените читатели? Докато чете Стария завет и други древни еврейски текстове и египетски папироси, Великовски стига до идеята, че в исторически времена планетата Венера се откъсва от газовия гигант Юпитер във вид на капка (по космическите мащаби, разбира се!) и започва да обикаля досущ като комета около Слънцето по силно елептична орбита. И в своя път преди около 3500 години Венера се приближава до Земята точно по времето, когато древните евреи напускат Египет.

Ефектът от навлизането на Земята в опашката на „кометата“ Венера е катастрофален. Земята потъва в мрак. Цели биологични видове погиват, пометени от калта, скалите и морската вода, заляла сушата. В Египет избухват епидемии. Войската на фараона се дави в Червено море от приливния ефект.

Постепенно катаклизмът отминава и Венера не се приближава до Земята в продължение на 52 години. После, по времето на Исус Навин, идва вторият удар. Този път земната ос се накланя, слънцето сякаш спира да се движи и настъпва всеобщо опустошение.

След няколко столетия Венера смущава планетата Марс и променя орбитата й. Първото приближаване на Марс към Земята предизвиква ужасни земетресения. По него време половината от планината, западно от Ерусалим, се откъсва и се срутва. Към небето се устремява огнен стълб. Сградите се рушат и много хора погиват.

Марс се приближава още два пъти до Земята — в 721 и 687 г. пр. Хр. Тогава разрушенията сякаш са по-малко, но при втората злополучна среща 185 хиляди войници на Сенахирим, разположени на бивак край Ерусалим, по удивителен начин са изгорени живи, а земната ос се накланя с 10 градуса. Оттогава Марс спечелва мрачната си слава на планета на войната. По-късно двете планети най-сетне се кротват и се установяват на близки до днешните си орбити около Слънцето.

По-голямата част от данните, използвани от Великовски в подкрепа на хипотезата му, са почерпени от древни писмени източници, грижовно цитирани в бележки под линия. Този факт особено вбесява консервативните академични среди. Класическият пример за насмешка е, че Великовски се позовава дори на слухове, макар да произлизат от мастити автори: „В откъс от съчиненията на Плиний, който не се е запазил, се споменавало нещо за комети, родени от планети“?! Платон пък не бил създал легендата на Атлантида, а просто я възкресил, след като загадъчният континент потънал при първото пагубно приближаване на Венера към Земята.

Днес привържениците на Великовски продължават да се множат. А любопитно е, че повечето от отявлените му критици никога не са чели книгите му! Те по принцип са против нахлуването на някакъв си медик, специалист по психоанализа, в дебрите на астрофизиката, геологията и генезиса на вселената.

И драконите, бих добавил аз. Хък, както обикновено, е лаконичен и с присъщата му надменност пренебрегва драконите39. А що се отнася до зловещия хогбенов замисъл, той сравнително добре е описан във „Втората библиотека“ или небезизвестната „Следваща книга от Истории за Нищото“, посветена на моите приключения в Плодовитата пустота. С две думи бащата на Хък никога не е харесвал животните на Земята и винаги е гледал на тях просто като на източници на тор за скъпоценните му растения, които съхраняват идеалите на Нищото. Който е чел „Втората библиотека“ ще разбере какво искам да кажа, а който не е чел, да я прочете.

Тунгуският метеорит

(img:609-kulik.jpg|Картинката липсва|-left)

В ранните часове на 30 юни 1908 г. на височина 7600 м над Сибир (сякаш целейки се в 13-годишния Имануил Великовски) се взривява космически обект. Въздушната вълна от експлозията обикаля цялата планета, а породеният земетръс е засечен чак в Йена, Германия. Иркутската обсерватория (на 900 км от епицентъра) регистрира смущения в геомагнитното поле на Земята. Облаците прах не могат да се разсеят в продължение на много часове. Днес специалистите оценяват взрива на 40 мегатона тротилов еквивалент, т.е. колкото водородна бомба.

Засегната област има формата на пеперуда с площ 2150 кв. км. Дърветата са повалени радиално и на снимките, направени от експедицията на Леонид Кулик през 1938 г., корените им още сочат към центъра на взрива. В самия епицентър обаче се мъдри мъртва гора. Дърветата са обгорени, с изпочупени клони и обелена кора, но… прави. Няколко дни след катастрофата от Сибир до Атлантика хората се дивят на бели нощи, достатъчно светли, за да четат вестник. Появяват се сребристи облаци, светли кръгове около слънцето, променя се цветът на небето, а в атмосферата зейва огромна озонова дупка.

Така изглежда, възстановена в детайли, картината на Тунгуската катастрофа след стогодишните изследвания на учените. А ето разказа на В. Симеонов — местен жител, който имал щастието или нещастието да бъде очевидец на катастрофата само на стотина километра от нейния епицентър:

Нека сега да сравним този простодушен разказ със знаменития текст от Първа книга Мойсеева на Стария завет, в който се описва как Господ наказва за неправедния им живот жителите на библейските градове Содом и Гомор:

Какъв ли вид е имало божието наказание на Содом — комета, болид, прост метеорит, кораб на извънземни, късче антиматерия, микроскопична черна дупка или нещо друго от злокобния арсенал на стария Хогбен? Дневникът на сина му мълчи по този въпрос. Но в него намерих друга любопитна бележка.