Мистерии

1

В първото издание на Мистерии драконът Трифон публикува извадки от дневника на Хък Хогбен без негово знание и, естествено!, лишени от контекста. Във всички издания след осмото са включени коментариите на Хък Хогбен по този повод, случайно открити по белите полета на един антикварен екземпляр от 2006 г. Бележка на издателя.

2

Драконът Трифон постоянно се стреми да поддържа легендата, че през 1806 г. съм го изоставил без да ми мигне окото в онази пещера в Чечня. Истината обаче е, че щом шоупрограмата в планината се провали, просто го изключих, за да чака по-добри времена за бизнеса. В края на ХХ в. обаче стана ясно, че по някакъв мистериозен начин той успял сам да задейства захранването си и, понеже по онова време то не беше преносимо, горкичкият получи комплекс за изоставено дете. Коментар на Хък Хогбен.

3

Как ли не си е прехапал дългите езици драконът, когато е написал тази оценка. Защото обикновено, когато се сблъска с някоя щуротия на баща ми, Трифончо първо се напикава от страх и едва след това се опитва да раздвижи ленивия си ум. Коментар на Хък Хогбен.

4

Вече споменах за комплексите на дракона, който изглежда съвсем се изживява като изоставено дете от роман на Дикенс. Коментар на Хък Хогбен.

5

Защото не съм аз. Коментар на Хък Хогбен.

6

Този път драконът Трифон прекалява:

1. Никога не съм твърдял, че Франсис Бейкън е писал произведенията на Шекспир. Наистина имаше нещо съмнително във факта, че старият Бил не ми направи особено впечатление на времето, но съвременниците по традиция не само че никога не оценяват по достойнство гениите в своите редици, но много често направо ги низвергват.

2. За 1300 години само три пъти съм се напивал до козирката все заради жени и в два от случаите драконът Трифон все още не съществуваше дори в мислите ми.

3. С Хъдзън не сме гонили михаля, а търсехме друг морски транспортен коридор към Индия, конкурентен на португалския, защото турците бяха препречили единствения естествен път по суша.

4. Винаги съм се гордял, че съм един от изобретателите на тоалетното казанче. Коментар на Хък Хогбен.

7

Естествено Хък лицемерно не споменава, че обича този празник, защото лично той с огромно усилие успява да го наложи в православния български календар едва през XIX в., т.е. хиляда години след смъртта на двамата си приятели, за които, между другото, някои сериозни изследователи изказват съмнение, че са били византийски шпиони. Бележка на дракона.

8

Защото по-ненаситен от човешкото око е само търбухът на холорафните дракони. Коментар на Хък Хогбен.

9

Имал е голям късмет. Навярно Стур е бил сит, защото съм го виждал да излапва по трима натрапници едновременно. Дори и аз гледам да стоя надалеч, когато Стур е гладен. Дали пък да не ги събера някой ден с дракона. Коментар на Хък Хогбен.

10

Истината е, че създадох само едно холографно чудовище, но като видях какъв изрод се пръкна, меракът ми да ставам демиург се изпари яко дим. Коментар на Хък Хогбен.

11

Колко пъти съм му наливал в чутурите на този дракон, че древните български владетели не се наричаха ханове, а канове, ама дървена глава увира ли?! Едно си знае баба, едно си бае! Иначе чинно е преписал от дневника ми израза Канасубиги Аспарух, което ще рече Аз великият кан (а не хан!) Аспарух. Коментар на Хък Хогбен.

12

Ега ти мегаломана! Коментар на Хък Хогбен.

13

Този път драконът не позна. След смъртта на Методий в 865 г. ми се наложи да финансирам прехвърлянето на учениците на Солонските братя от Моравия в България, но понеже по него време бях закъсал финансово, създадох тия монети и ги пробутах на колекционерите. Коментар на Хък Хогбен.

14

Божичко, иде ми да потъна в земята от срам, че тоя дракон се е пръкнал изпод ръцете ми. Дори клонираната овца Доли е по-скромна! Поне деветдесет на сто от тази история е пълна измислица. Нещата изобщо не стояха така, но никога няма да му кажа истината, за да не се пръсне от гордост. Нека го гризят съмнения, та по-скоро да се пукне от яд. Коментар на Хък Хогбен.

15

Великанът от Кърн е точно толкова от римско време, колкото и монетите с изображението на дракона. Коментар на Хък Хогбен.

16

Браво, драконче! Този път почти позна! Коментар на Хък Хогбен.

17

Ама че тъп е тоя дракон. Проектът с чадърите на Кристо и Жан-Клод от 1984–1991 г. по начало бе разработен като духовен и естетически мост между САЩ и Япония. Що се отнася до намека за Георги Димитров, макар от сърцето ми да капе кръв, че се налага да защищавам комунист, все пак истината ми е по-скъпа. А тя е, че Гьоринг подкупи Ван дер Любе под носа на Георги Димитров и успя да го изпревари. Коментар на Хък Хогбен.

18

Този път драконът по изключение е прав! Сетих се едва след 500 години във Виго по време на един научен диспут с моя приятел д-р Хуан Гомес Алонсо, който сам бе стигнал до същия извод. Коментар на Хък Хогбен.

19

Това е официалната версия. Истината е, че във фаталната за зачеването му нощ баща ми замества в леглото пияния Влад II Дракула и Влад Тепеш всъщност ми е полубрат. Косвено доказателство е фактът, че между Влад и братята му Мирча и Раду нямаше никаква прилика.

20

Драконът пак се фука! Влад II наистина беше носител на Ордена на Дракона — доблестно отличие, което в ония години се даваше на най-изявените врагове на османските поробители заедно с правото да извезват дракони на бойните си знамена. Ала прозвището Дракула на румънски означава Син на Дявола — drac (дявол) и ul (син) — и то не е свързано с генетичния произход на династията, а отразява прийомите, с които си служеха влашките войводи, за да запазят властта си и оттам свободата на Влашко. Коментари на Хък Хогбен.

21

Това твърдение ми се струва малко пресилено, тъй като чичото на графинята Стефан (Ищван) Батори не само според мен, но и според мнозина съвременници достойно заемаше полския престол от 1575 до 1586 г. Коментар на Хък Хогбен.

22

Не без помощта на граф Андраши.

23

Всъщност повечето от тях също не бяха цвете за мирисане и изобщо не се интересуваха от интимния живот на тъщата си, а се стремяха да добият правата върху имотите й. Коментари на Хък Хогбен.

24

За съжаление имах честта да се запозная с майсторката-готвачка Петронила само месец преди да я обесят през 1325 г. в Ирландия. Коментар на Хък Хогбен.

25

През Средновековието бяха достатъчни само две-три такива привички, за да се озове някоя нещастница на кладата. А понякога и само една — щом си жена, значи си вещица! Коментар на Хък Хогбен.

26

Драконът Трифон пак се перчи! Всъщност той беше в пълно невидение относно изследванията на сър Арчибалд в Сиатълския изследователски център за генетични корекции на извънземни, благодарение на които моята съпруга Ана-Мария зачена нашите близнаци. Всички подробностите около тая история са описани в Няма хък-мък (1997) — първата книга от Истории за Нищото, публикувана под № 21 в Библиотека фантастика на Издателска къща Офир. Коментар на Хък Хогбен.

27

Този път Трифон наистина ми скри шапката. Дълги години традиционно египетския бог на слънцето се наричаше Ра. Най-новите изследвания обаче доказаха, че името му трябва да се произнася Ре. Не съм и подозирал, че следи научните публикации. Браво, драконче! Коментар на Хък Хогбен.

28

Понеже е гузен, драконът Трифон изобщо не споменава, че двамата с Ана-Мария са използвали междупланетната организация с идеална цел Хогбен Фаундейшънс Криптозуолъджи Рисърч, в управителния съвет на която въвлякоха и мен, като прикритие за търговията си с вълшебни цветя. Подробностите по този въпрос можете да намерите във Втората библиотека (1998) — следващата книга от Историите за Нищото, публикувана от Издателска къща Сталкер. Коментар на Хък Хогбен.

29

Кой знае защо драконът не съобщава забележителния факт, че за достоверността на този разказ гарантира със специално писмо до Дружеството за изследване на човешката психика лично енорийският свещеник К.Т.Форстър. Коментар на Хък Хогбен.

30

Всеки човек вижда и запомня това, което иска. Коментар на Хък Хогбен.

31

Тоест имат повече феромагнити в главата си! Тъкмо затова се отказах да играя на табла с Ана-Мария. Тя не само че си хвърля каквито иска зарове, но щом извърна очи, мигом премества с поглед някой пул. Но понеже и аз правя така, играта не е интересна. Коментар на Хък Хогбен.

32

Глупости на търкалета! Винаги си връщам загубите, защото много по-добре от дракона мога да подреждам картите, но той помни само редките си победи! Коментар на Хък Хогбен.

33

Няма да коментирам глупостите, които драконът е надрънкал в края на тази глава! Коментар на Хък Хогбен.

34

За тази гадна инсинуация ще ти издърпам ушите, драконче! Коментар на Хък Хогбен.

35

Оригинала, от който на всички стана ясно, че това е една книга, подхвърлих на публиката в 1858 г., а другото произведение на Сирано Искрата запазих в библиотеката си, възпиран от причини, които все още не мога да изтъкна. Коментар на Хък Хогбен.

36

Ти си бил голям плагиат бе, Трифончо. Та тази хипотеза Александър Казанцев я изказа 15 години преди тебе и дори написа диалогия на тази тема. Мисля, че се казваше Клокочещата пустош, Кипящата пустота или нещо подобно. Коментар на Хък Хогбен.

37

От всички глупости, които драконът надрънка за Сирано, само едно нещо е вярно. Сирано ми беше приятел. Може би най-добрият приятел, който някога съм имал! Когато се напиехме, аз се увличах и му разказвах за своите приключения и за нещата, които съм виждал, когато с баща ми се разхождахме из Вселената. Не съм и подозирал, че те са му правели толкова силно впечатление и той си ги е записвал на трезва глава. А че Сирано бе почтен човек, се вижда от факта, че приживе той не публикува книгите си и никога не е претендирал, че лично е преживял всичко това. Коментар на Хък Хогбен.

38

Дълбоко се съмнявам, че драконът се е загрижил за честта на фамилията. По-скоро той не е открил в дневника ми други връзки с артефактите на Земята просто защото не умее да чете между редовете. Но затова пък е голям майстор на преднамерените извадки. Признавам, че в повечето случаи той доста ловко е измъкнал само ония редове от дневника ми, които му вършат работа, но така е лишил читателите си от контекста и често ги навежда на погрешни изводи. Типичен пример е историята със земните жаби и волтарианските принцеси. Навярно мнозина са останали с впечатлението, че всички земни жаби, които дават убежище на волтарианските принцеси, са уродливи (от земна гледна точка, разбира се) и живеят в разни дупки. А това не е вярно! През XVIII в. например принцеса Дордадж обитаваше един стар дъб в Южна Франция, а нейната внучка Толбадж се криеше в зидарията на една църква в Северна Англия. Коментар на Хък Хогбен

39

Навярно сте забелязали манията на Трифончо да изкарва драконите потомци и духовни наследници(!) на динозаврите. Колко пъти му обяснявах, че тях ги дели пропаст от поне сто милиона години, но за него това е малко повече от една секунда и може да се пренебрегне като статистическа грешка. Коментар на Хък Хогбен

40

Още един красноречив пример как драконът Трифон цитира преднамерено извадки от дневника ми, като ги лишава от контекста. На този ден по традиция аз се напивам от мъка и пиша какви ли не глупости. Разбира се, никой град на Земята не е по-ценен от живота на 50 милиона човека. Пропилях целия ХХ в. да се боря с всевъзможните тоталитарни извращения на баща ми и толкова се уморих, че когато фашизмът и комунизмът най-сетне се сгромолясаха, успях да натиря баща ми от Земята и хукнах подире му, за да не стори пак някоя пакост. В „Няма хък-мък или Първа книга от Историите за Нищото“ подробно са описани последните години от този кошмарен семеен сблъсък и аз винаги съм предпочитал тази книга пред „Втората библиотека“ — любимото четиво на дракона. Коментар на Хък Хогбен

41

Трябва да призная, че изсмуканата от пръстите на десния му крак хипотеза на дракона Трифон изглежда логична. Работата е там обаче, че в живота нещата рядко се подчиняват на логиката. Що се отнася до стойността на доказателствата, които той открива в дневника ми, за същността на разни мистерии, оставям неговата оценка да лежи на остатъците от холографната му съвест. Коментар на Хък Хогбен

42

Аз присъствах на този разговор. Глупавият дракон попита чичо ми какво Соломон, а не таоа е подарил на Савската царица! А таоа му отвърна, че спомените му са избледнели, като имаше предвид, че не си спомня добре тази твърде дребна подробност от Библията. Но с типичното си дебелоочие драконът пак се опитва да направи от мухата слон. Има едно друго, доста по-сериозно доказателство за вмешателството на баща ми и чичо ми в живота на цар Соломон, но никога няма да отворя очите на дракона, за да си умре в невидение. Коментар на Хък Хогбен

43

Това е най-опашатата лъжа, която драконът някога е изричал. Та той се уморява до смърт дори когато прочете до средата спортната страница на някой вестник. Коментар на Хък Хогбен

44

Ето че му лъсна задникът на дракона, който смята Р.Хагард за най-великия писател на всички времена. Коментар на Хък Хогбен

45

Драконът Трифон отново злоупотребява с дневника ми. Всъщност никога не успях да докажа тези мои подозрения, които му хрумнаха, докато общувах с моя приятел Артър Кларк в Шри Ланка, така че те не струват и пукната пара. В същото време баща ми има сериозен принос Вавилон да попадне в неговия „списък на изчезналите градове“, но той явно не се е докопал до тази част от дневника ми. Коментар на Хък Хогбен

46

Горкото драконче! То е младичко още и не прави разлика между силикон и силикат. И как да прави като умът му е все в бюста на Памела Андерсън. Все пак трябва да се смилите над холографния глупак, защото неговата Церберина, горката, хич не е надарена. Коментар на Хък Хогбен

47

За съжаление по него време плавах с Кук и рядко се връщах в Лондон. Апропо, уж аз съм мистификатор, а в текста за Чатъртън драконът е сложил портрет на Кийтс!!! Коментар на Хък Хогбен

48

Драконът никога няма да преработи книгата си, защото обемът й ще падне поне с една трета, а, което е по-важно!, хонорарът му ще се смъкне на половина! А ви гарантирам, че това той няма да може да го преживее! Коментар на Хък Хогбен