Мистерии

Аз съм холографен дракон, друг такъв няма в цялата вселена! Цели двеста години Хък Хогбен ме беше натирил вдън земя някъде из чеченските планини и през първите сто и петдесет от тях едва не умрях от скука. Добре, че по някое време се появиха късовълновите радиостанции и внезапно открих, че програмите им сами се пъхат в главите ми. Тогава разбрах какви гигантски пробойни в природната ми интелигентност е отворило краткото общуване с Хък. Животът взе да става поносим едва когато започнах да ловя без да искам и сателитните телевизионни канали. Най-хубавите са Дискавъри, Евроспорт и порнопрограмите, означени с ХХХ. Та, с една дума, покрай електронните медии, дето се разхождат като у дома из главите ми, станах нещо като крачеща енциклопедия и затова трябва да ми вярвате, че Стоунхендж не е никаква мистерия. Ама нали от 1956 г. насам тази прословута купчина камъни неизменно оглавява класацията за мистерии в специализираното издание на Гинес, някак си не върви да я пренебрегна.

Ако надникнете в Интернет на адрес http://www.activemind.com/Mysterious/Topics/ пак ще попаднете на Стоунхендж. Същата работа е и в http://www.mysteriousplaces.com/. И още много други такива сайтове има, но аз вече се научих да филтрирам набезите им до клетите ми чутури, защото получавам ужасно главоболие. Та мисълта ми беше, че започвам със Стоунхендж, за да не чувам обвинения от рода на: тръгнал да ни разправя за разни мистерии, а заобикаля най-голямата официална мистерия на Земята?! Сигурно има нещо гнило в тази работа!

Няма! И скоро ще разберете защо.

Като всички останали мистерии и Стоунхендж отговаря на разни класически въпроси от рода на кой, къде, кога, какво, как и защо е надробил и сърбал, дето следователите обичат да ги задават, макар че им знаят отговорите. И аз ги знам, въпреки че не съм ченге. Ама вие не ги знаете, щом сте се зачели в тази книжка. Затова предлагам да започнем с на пръв поглед най-лесния въпрос.

Къде се намира Стоунхендж?

Веднага ще кажете: и баба знае, че е на осем мили северно от Солсбъри в английското графство Уилтшър. Да, ама днес! А когато са го градили, наоколо е нямало помен нито от Солсбъри, нито от графове (дори и английски!). Тъй че, при цялото ми уважение към Енциклопедия Британика в този случай ви препоръчвам да не й вярвате. Едно е сигурно само. И по онова време наблизо си течала река Ейвън, както и да се е казвала тогава. Та, значи, верният отговор е: Стоунхендж се намира на голо поле, на три километра от река Ейвън в (днешна!) Южна Англия. Така! Мисля, че вече стъпихме на по-здрава почва. Да видим сега:

Кога е строен Стоунхендж?

По-видните изследователи спорят по този въпрос — става дума за някакви си 200–300 години!, — но тъй като веднъж пренебрегнахме Енциклопедия Британика, нека този път се отнесем с подобаващо уважение към това иначе престижно издание (особено във варианта му на компактдиск!) Та според Енциклопедия Британика първият градеж (Стоунхендж I) е наченат около 3100 г. пр. Хр. и мегалитното съоръжение е използвано в продължение на 500 години. Сетне още половин хилядолетие никой не се докосва до него. И, хоп!, в 2100 г. пак преди Христа започва основен ремонт (Стоунхендж II). А само след стотина години някой пак се захваща да обновява този пуст интериор (Стоунхендж III) и работата продължава чак до 1500 г. пр. Хр. Доста съмнителна работа, нали? Досущ като че ли някой подобно на Хък Хогбен е живял хиляда и шестстотин години на белия свят с досадна съпруга като моята Церберина, дето постоянно ми натяква да завърши най-сетне този прословут ремонт на къщата ни. Отначало и аз така си помислих. Но няма страшно. Нещата полека-лека ще започнат да си идват на мястото, когато си отговорим на въпроса:

Какво всъщност е построено?

В мига, щом за пръв път зърнах архитектурната скица на Стоунхендж I в Енциклопедия Британика, ми хрумна, че прилича на тиган. Хък тутакси възрази, че на ненаситния ми търбух постоянно му се привиждат омлети от щраусови яйца. Къде си виждал тиган, осеян с 56 дупки, бе, гладнико, рече Хък! Че нали през тях яйцата мигом ще изтекат! Тогава размислих и реших, че по-скоро е сито за прецеждане на макарони. Доста гигантско сито с диаметър 98 метра и почти двуметрови дупки!, ще кажете, и ще бъдете прави. Що за макарони трябва да са яли древните?! Освен ако не са били прегладнели дракони? Но аз съм сигурен, че от три хиляди години насам на Земята не е останал и пукнат дракон, ако не броя себе си, разбира се, но аз не си падам по макароните и останалите вегетариански буламачи, които Хък много обича да готви, така че тази версия отпада. И въпреки това според мен двуметровият насип от вътрешната страна на кръга добре се вписва във версията за тигана-сито, но в такъв случай за какво служи широкият цели шест метра ров отвъд него? За отводнителна канавка, естествено, подхвърли Хък! Пък и строителите са взели оттам материала за насипа и двете могили. (Не му обърнах внимание!) И накрая при дръжката на тигана-сито насипът е прекъснат и оформен като вход, а на 30 метра от него са поставени два големи, необработени сарсенови блока. Що за чудо е този сарсен ще видим след малко. Но и без него работата е бая объркана, нали?

Я да видим обаче какво ще излезе, ако вземем, че отсеем плявата: Стоунхендж I е кръгла площадка с две могили и 56 дупки по периферията, оградени с насип, а пред входа се издигат два големи камъка. Това е то! Сега изглежда доста по-смислено. Само след 1000 години обаче площадката вече не прилича на себе си. В Стоунхендж II дупките са запълнени и в центъра на кръга се появяват 80 четиритонни синьокамени колони (не от „син камък“, с който се пръскат лозята, а от природно синята скала долерит!). Част от тях са подредени в два концентрични полумесеца, отворени по посока на северната могила, а други са разпръснати по периферията и по оста на входа, оформен вече като път. Ама и в този по-представителен вид Стоунхендж се запазва само стотина години. После някой не харесва сините камъни и ги разкарва, като връща модата на 40–50-тонните сарсенови блокове. В центъра на Стоунхендж III неочаквано се пръкват пет каменни порти, оградени с импозантна покрита колонада, около която отново са изкопани дупки, подредени в два концентрични кръга.

Вече започвате да се досещате, нали? Но преди да видим дали наистина става дума за възстановяване на първоначалното предназначение на обекта, нека да отхвърлим въпроса:

Как е съграден Стоунхендж?

Ще подмина с презрителна усмивка предположението на дълбокоуважаемия Ерих фон Деникен, че Стоунхендж е дело на извънземните, докато не го докаже. Повече хляб има (дали всички дракони огладняват като мен, когато пишат?!) във версията на откривателя на 56-те дупки Джон Обри, който още през XVII в. предполага, че става дума за друидско светилище. Келтската секта на друидите по-късно може и да е ползвала изоставеното съоръжение за нейните си обреди, но със сигурност не го е строила в 3100 г. пр. Хр., защото по него време е нямало и помен от нея. Бащата на Хък, старият Хогбен, е категоричен по този въпрос. А за някои работи човек наистина може да му вярва, защото той е създал материалната вселена. Но все пак от тази версия си заслужава да запомните думата светилище.

Логична и красива, но трудно доказуема е догадката на Ричард Муни, че си имаме работа с културен феномен (акумулатор, календар, алманах, обсерватория) на отдавна изчезнала свръхцивилизация. Според мнозина от неговите последователи става дума за народа на Атлантида. За съжаление при анализа на тази хипотеза не можем да разчитаме на стария Хогбен, защото той презира хората и е убеден, че нито една човешка култура на Земята не е достигала равнището на свръхцивилизация.

Общо взето обаче, всички предположения за предназначението на Стоунхендж почти напълно игнорират първоначалния му вид, дето го оприличихме на сито за прецеждане на гигантски макарони. А всъщност там е разковничето!

Разбрах го едва когато една прекрасна сутрин на белия коралов плаж пред пещерата на Таоа на остров Фату Хива спипах Хък Хогбен да записва в дневника си как сънувал, че Стоунхендж е първата игрална рулетка на Земята. Докато лявата ми глава надничаше зад рамото му, дясната я напуши такъв смях, че Хък изрева:

— Не се смей бе двуглав изрод! Сънят ми си беше съвсем реалистичен. И при това цветен!

Кой знае защо Хък си е навил на пръста, че всички нормални холографни дракони са триглави, и откакто съм се пръкнал изпод ръцете му с две глави, има комплекс, че е създал изрод. Сега ясно ли ви е защо Хък Хогбен си води таен дневник? Забелязал съм, че само комплексираните хора неистово се стремят да увековечават дните си.

Тъй че за мен Стоунхендж не е никаква мистерия. А дали един сън може да послужи като доказателство, оставям да прецените сами. (Вж. Сънят на Колъридж)