Митична бъркотия

ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА:

Сватбата мина без засечки.

Не ми е ясно защо се бях тревожил. Нямаше никакви прекъсвания, никакви пропуснати реплики, никой не взе да протестира и дори не се закашля в неподходящ момент. Както бе отбелязано по-рано, кралица Бучиниша се беше заела с планирането и на най-дребната подробност… ако се изключат няколкото изненади, които държахме в запас.

Аха, ето защо се бях тревожил! С моите стари приятели разбирахме, че колкото и крещяща и претрупана да е кралската сватба, тя служеше само като загрявка за главното събитие. Освен това аз бях под допълнително напрежение, понеже знаех, че не съм споделил всичките си планове със своите съконспиратори. Изглежда, че туй беше още един лош навик, който бях усвоил от Аахз.

Гримбъл и Злабрадва стояха на обичайните си места край трона досущ като някакви разнокалибрени подпорки за книги. По-нататък Дружан, Тананда, Маша и аз благодарение на моите заклинания за преобразяваме и на влиянието на генерал Злабрадва бяхме строени в подножието на същия трон като телохранители. Всичко беше готово да тръгне… стига да имахме време!

Докато сановник след сановник пристъпваха напред, за да поднесат своите поздравления и подаръци, аз нямах кой знае с какво да занимавам мисълта си, освен с това колко много неща могат да объркат малкия ми план. С този мой план си бях заврял носа твърде дълбоко и ако той не сработеше, щяха да пострадат доста хора, начевайки с краля и поданиците на Посилтум.

Колкото повече разсъждавах, толкова повече се обезпокоявах, докато накрая вместо да искам сановниците да се поразбързат, установих, че ми се ще те да се влачат вечно и тоя кратък миг на спокойствие да се запази.

Разбира се, щом започнах да се надявам нещата да се проточат, и те приключиха. Последният доброжелател се изниза навън и самата кралица се надигна, за да напусне, когато Гримбъл и Хю Злабрадва зарязаха привичните си позиции и пристъпиха пред трона.

— Преди да тръгнеш, скъпа — рече Родрик, — нашите поданици искат да доизкажат почитанията си.

Кралица Бучиниша леко се навъси, но отново седна на мястото си.

— Канцлерът на хазната е длъжен да подкрепи Техни величества по всеки възможен начин — подзе Джей Ар. — Естествено дори при новия приток на богатства в страната ние трябва да следим за ненужни разходи. Както винаги, аз съм готов да дам пример за спестяване на разни пера и затова реших, че да ви купя подарък, отговарящ на моята оценка, би било скандален и излишен разход, поради което…

— Да, да, Гримбъл — прекъсна го кралят, — ние разбираме и оценяваме твоята саможертва. Генерал Злабрадва?

Джей Ар се поколеба, сетне отстъпи думата на своя съперник.

— Аз съм боец, а не оратор — отсечено съобщи генералът. — Армията е готова да поддържа кралството и трона на Посилтум. Що се отнася до мен… ето моя подарък.

Той измъкна брадвата от пояса си и я положи на стъпалата пред монарха. Независимо дали предлагаше любимото си оръжие, или личната си лоялност, жестът ми се видя по-красноречив от всякакви слова.

— Благодаря ви, генерал Злабрадва, Гримбъл — надменно каза Бучиниша. — Сигурна съм, че аз мога…

— Скъпа моя — меко я прекъсна Родрик, — има още един васал.

И дойде моят ред.

Като събрах кураж, свалих маскировката си и пристъпих към трона.

— Ваши величества, Великия Скийв ви поднася своите поздравления по повод това щастливо събитие.

Кралицата не беше будала. За един сърцетуп очите й се ококориха, а на следващия тя вече се взираше в съпруга си. Човек можеше почти да чуе мислите й: „Щом магьосникът е тук, господинът, за когото току-що се омъжих…“

— Точно така, Ваше величество. Както вие самата казахте при нашите по-раншни разговори, „една кралска особа се омъжва за друга кралска особа“.

Макар че от драматична гледна точка вероятно би било добре да се насладя на този момент, аз забелязах, че очите на Бучиниша се присвиват умислено, тъй че побързах да продължа.

— Преди да изразите вашата радост — предупредих я аз, — навярно би следвало да обясня моя подарък към трона.

Сега умисленият й взор се насочи към мен. Изразих своята собствена радост чрез обилно потене.

— Моят подарък са венчалните пръстени, носени днес от краля и кралицата. Надявам се, че ги харесвате, защото те не могат да се свалят.

Озадачена, Бучиниша направи кратък опит да махне халката си, после очите й отново се спряха върху мене. Този път нейният поглед хич не беше замислен.

— Също както съдбата на кралство Посилтум е свързана с трона, от мига, в който вие сложихте тия пръстени, вашите съдби са свързани помежду си. По силата на магия, която е толкова проста, че не може да бъде развалена или контрирана, когато единият от вас умре, ще умре и другият.

На госпожата това изобщо не й хареса, а дори и Родрик Пети извади връз челото си малка бръчица от смръщване, сякаш обмисляше въпрос, на който по-рано не бе обърнал внимание. Туй ми послужи като сигнал да му изясня ситуацията… че пръстените предполагат нещо, за което не съм му споменал.

— Тези халки не са замислени като „еднопосочен“ дар, защото както кралица Бучиниша отсега трябва да защитава здравето и благосъстоянието на нейния крал, така и на крал Родрик се налага да защитава своята кралица срещу всички опасности… всички опасности.

Монархът скочи на нозе, очите му святкаха.

— Какво трябва да означава това, лорд магьоснико?

Колкото и да се бях изпраскал в дворцовата реч, имаше неща, които ми се струваше, че е най-добре да бъдат казани на простонароден език.

— Това означава, че ако ти или някой друг я убие, да речем, по твоя заповед, тогава ти си мъртъв. Сега СЯДАЙ И СЛУШАЙ!!!

Целият гняв и безсилие, които бях чувствал, откакто открих, че кралят се опитва да ме измами, ала по онова време бях прекалено зает, за да ги изразя, се отприщиха в туй избухване. То свърши работа. Родрик се пльосна обратно в креслото си — блед и леко потресен.

Аз обаче не бях приключил. Бях минал през много премеждия и няколко думи не ми стигаха, та да се успокоя.

— Откак приех тази задача, не чувам нищо друго освен колко безжалостна и амбициозна е кралица Бучиниша. Е, може би то е вярно, НО И ТЯ НЕ ПОЛУЧАВА НЯКАКВА ПРИКАЗНА НАГРАДА! В тоя миг, крал Родрик, аз изпитвам по-голямо уважение към нея, отколкото към теб. Тя не е изоставила своето кралство насред криза.

Започнах да крача напред-назад пред Техни величества, тъй като разгрявах за главната ми цел.

— Всички приказват за „нашия дълг към трона“. Това е водещата директива във всекидневния живот на обикновения човек. Онова, което никога не се споменава, е „дългът на трона към хората“.

Спрях и посочих право във владетеля на Посилтум.

— Аз седях в същото кресло някое време. Голямо забавление е да определяш живота на хората вместо тях. Властта е опияняваща, а пък допълнителните придобивки са огромни! Всичкият този прекален етикет, да не говорим за страхотния гардероб. И все пак това е работа като всяка друга, а при всяка работа на човек понякога му се налага да прави неща, които не харесва. Злабрадва не се занимава единствено с паради и прегледи на войските си, той трябва да ги обучава и да ги води в битката… нали схващате, в такава битка, дето „Тук могат и да ме убият“. Гримбъл прекарва безбожно много време взрян в своите числа, за да заслужи привилегията да стои до теб. Всеки занаят си има своите добри и лоши страни и когато минусите натежат, събираш смелост и напускаш… освен, разбира се, ако си крал Родрик. Тогава вместо да абдикираш и да прехвърлиш плюсовете и минусите на нечий друг гръб, ти поставяш някого да върши работата от твое име и се измъкваш през задната врата. Може би така постъпват издигнатите люде, но аз мисля, че това е поведение, от което един селянин би се срамувал.

Изгледах ги, подпрял нападателно ръце на хълбоците си.

— Е, аз си свърших моята работа. Посилтум беше защитен от непосредствената заплаха. С мъничко късмет вие двамата ще се научите да действате заедно. Вярвам, че крал Родрик Пети ще понамали амбициите на кралицата. Мога само да се надявам, че огненият дух на госпожа Бучиниша ще успее да вкара малко повече твърдост и смелост у съпруга си.

Сега скочи първата дама.

— Роди, нали не смяташ да го оставиш да ти говори по такъв начин? Ти си кралят. Никой не може да тормози един крал.

— Стражи! — викна с твърд глас владетелят. — Хванете тоз човек.

Стана! Техни величества се обединиха срещу общия си враг… мен! В момента единственото, което трябваше да направя, беше да остана жив.

Още едно махване наум и моите другари се показаха като другоземци, каквито си и бяха.

Непривикналата на номерата ми с демоните кралица Бучиниша се отпусна в креслото с леко ахване. Когато осъзна истинската причина за присъствието на моите приятели, Родрик просто се намръщи.

— Ваши величества — подзе Злабрадва, пристъпвайки напред, — аз се заклех да пазя трона и с готовност ще дам живота си в негова защита. Тук обаче не виждам физическа заплаха. По-скоро ми се струва, че и тронът, и кралството ще бъдат по-силни, ако думите на Великия Скийв бъдат чути и взети предвид.

— Аз не съм боец — обади се Гримбъл, като се присъедини към Злабрадва, — така че при това положение моите задължения са пасивни. Но съм длъжен да добавя, че аз също смятам, дето думите на лорд магьосника имат основание и би трябвало да бъдат казани на всеки управник.

Очите му се присвиха и той се извърна към мен.

— Обаче оспорвам дали те би следвало да бъдат казани от васал на двора. Едно от първите ни задължения е да покажем уважение към трона — със слово и с държане.

— С това и ние сме съгласни, Гримбъл — кимна Хю Злабрадва, присъединявайки взора си към многото насочени към мене погледи.

— Колкото и странно да звучи — изтъкнах, — аз също съм съгласен. По тази причина с настоящото поднасям своята оставка като дворцов магьосник на Посилтум. Сега кралството е обезпечено военно и финансово и по мое мнение няма никакъв смисъл то да носи разходите за един щатен магьосник… особено такъв, който се е държал нагло с трона. Не намирам нужда да обсъждаме обезщетението за преждевременно прекъсване на договора. Кралското възнаграждение за последната ми задача заедно с парите, които вече получих от хазната, ще задоволят адекватно моите потребности. Аз просто ще си взема вещите и ще потегля.

Видях как, щом осъзна, че няма да върна подкупа му, Джей Ар Гримбъл леко пребледня. Аз обаче имах пълна вяра в способността му да скрие всичко в своите купчини изписани с числа листове.

С най-незабележимото възможно кимване към трона събрах с поглед моя антураж и излязох.

Операцията бе минала идеално. Не бих могъл да желая нещата да се развият по-добре. И поради това бях много озадачен защо, когато стигнах в покоите си, бях плувнал в пот и треперех като лист.