Митична бъркотия

КРАЯТ НА ПЪРВАТА АСПРИНИАДА

За разлика от олимпийския цикъл аспринийският обхваща не четири години, а четири книги12. Тъй като след Айзък Азимов това е вторият автор, комуто правя услугата да преведа толкова много трудове, искам със задочната си благодарност към Робърт Асприн да преваря неговата към мен.

Да работиш над Асприн е истинско удоволствие, а да разгадаваш „цитатите“, служещи хем за мото на отделните глави, хем за допълнителен поглед към характерите и събитията, които се разиграват в тях — почти криминална загадка. Още повече че във всяка книга има по едно мото, което определя еднозначно превода на заглавието й. Понеже това може да се изплъзне от вниманието и на най-предания любител на Р. Л. Асприн, ще приведа цитатите, откъдето са извлечени заглавията на първите томчета от поредицата:

Както и сами разбирате, търсенето на втори, трети и т.н. смисъл в текстовете на Асприн превръща преводите му в нещо като задочно състезание. Досега той е отбелязал три точки, тоест не съм идентифицирал навреме трима от неговите донори на цитати. Двама от тях — инспектор Клузо от поредицата за Розовата пантера (в „Още един прекрасен мит“) и американския спортен коментатор Хари Козъл (в „Митично подвеждане“) — излових след предаването на съответните ръкописи за печат. Ще отбележа само, че въпреки призивите ми за помощ и обещаната специална награда никой от вас, скъпи читатели, не се обади, за да ми каже кой е неизвестният Д. Хенинг, осигурил цитата, свързан със заглавието на третата книга.

Е, надявам се, че след като се насладите на „Митична бъркотия“, ще дадете едно рамо в борбата с ирландско-филипинския американец.

Кънчо Кожухаров

ГЛАВА ПЪРВА:

Вярно е, че онова, дето се отнася за относително близките роднини, обикновено е непубликуемо, но Алберт Айнщайн е влязъл в историята не с него, а с неголемите монографии, които е публикувал относно относителността.

ГЛАВА ВТОРА:

Очевидно и самият Асприн изпитва респект пред явното израстване на Скийв, щом го вкарва под собственото му име в списъка на своите цитатодарители. Противоречието се заключава в това, че макар и да е отлично запознат със Закона за всемирната гадост, майстор Скийв е роден оптимист и самоутешенията му са от съвсем друг характер.

ГЛАВА ТРЕТА:

Каква прекрасна възможност да спечелите специалната награда! И понеже съм добър човек, ще ви подскажа: за сър Бела от Ийстмарш можете да се поровите в англоезичната литература.

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА:

Прекрасно определение, само че още не се е появило това Министерство на търговията — било то американско или някакво друго, — което да успее да осчетоводи понятието морален дълг.

ГЛАВА ПЕТА:

Класическите разработки на тема „Чиракът на магьосника“ са на Гьоте и Пол Дюка. Уолт Дисни се възползва от сюжета на първия и музиката на втория, за да създаде свой филмов вариант, където основен герой, разбира се, е Мики Маус. Мишокът действително се оказва по-лош, но не за другите, а за самия себе си, и за едната бройка не успява да се удави със собствената си магия.

ГЛАВА ШЕСТА:

Главният герой от филмовата сага „Звездни войни“ Люк Скайуокър няма основания да се оплаква — добрата информация сама му идва в ръцете, а оползотворяването й изглежда като детска игра за него.

ГЛАВА СЕДМА:

Нима? Ред Бътлър от романа „Отнесени от вихъра“ на Маргарет Мичъл е тъкмо онзи вдъхновен мъж, който успешно се противопоставя не на коя да е вдъхновена жена, а на станалата нарицателна с пробивността и твърдостта си Скарлет О’Хара.

ГЛАВА ОСМА:

Доста по арабски звучаща премъдрост, но едва ли точно палестинският водач Ясер Арафат може да бъде укорен в това, че не подбира внимателно враговете си.

ГЛАВА ДЕВЕТА:

Естествено е Котаракът с чизми от едноименната приказка на Шарл Перо да не се страхува от кралски особи — та той ги създава сам!

ГЛАВА ДЕСЕТА:

Американският генерал Джордж Смит Патън (1885–1945) и герой от Втората световна война е прочут с виртуозното използване на големи танкови съединения за създаване на превъзходство в огнева мощ. Само че то не му било нужно за преговори, а за дълбоки пробиви в отбраната на германските войски.

ГЛАВА ЕДИНАДЕСЕТА:

Единият възможен Велзевул — главният военачалник на Сатаната от „Изгубеният рай“ на английския поет Джон Милтън — не само че изобщо не се опитва да подслади някаква евентуална „сделка“ с небесните сили, но поначало отрича възможността за нея.

Другото тълкование а ла Асприн е, че Велзевул (вече като самия Сатана) действително подслажда сделките за нещастните хора, които се улавят на въдицата му, но после това им излиза през носа.

ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА:

При Индиана Джоунс, героя от „Похитителите на изчезналия кивот“, „Индиана Джоунс в храма на обречените“, „Последният кръстоносен поход“ и сериала за младежките му години, импровизацията е наистина водещо начало, но в неговата уста думите „в процеса на работата“ звучат леко префърцунено. По-точен би бил изразът „докато ме преследват, за да ме утрепят“.

ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА:

Малко вероятно е рицарят Синята брада да е давал предварително този приятелски съвет на всяка от многочислените си жени, които след поредната сватбена нощ убивал, за да не могат да му изневерят.

ГЛАВА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА:

Сентенцията е вярна, обаче темата на романа „Дългото сбогуване“ от Реймънд Чандлър е колко трудно се оказва за детектива Филип Марлоу се сбогува със собствената си представа за възползвалия се от приятелството и доверието му Тери Ленъкс — чаровен бохем, но и лишен от морални устои човек.

ГЛАВА ПЕТНАДЕСЕТА:

Ето още една възможност за награда. Не зная как ви звучи това М. Болан, ала на мен ми се чини да е важна клечка от компетентните органи на САЩ. Между другото и у нас, и в Щатите „компетентни органи“ казват единствено на полицията — вероятно защото останалите органи не са компетентни.

ГЛАВА ШЕСТНАДЕСЕТА:

Ако всеки генерал от всяка армия и от всяка епоха наистина мислеше така, може би войни изобщо нямаше да има. Веруюто на военните обаче е друго.

ГЛАВА СЕДЕМНАДЕСЕТА:

Зверове — разни, планове — всякакви. За да се реши загадката, не трябва да се забравя, че колкото и да е хитър хитрият койот, за него и най-грижливо подготвеният план се свежда до намиране на добре вмирисан леш. Асприн прави каламбур с името на Уили Койота (wily — лукав, хитър; Willie — Уили) — класически неудачник от поредица анимационни филми, чиито сложни планове неизменно се провалят.

ГЛАВА ОСЕМНАДЕСЕТА:

И тук, както при Велзевул, има два възможни варианта.

За крадеца, убиеца, завършения егоист Сейлър Рипли от филма „Диво сърце“ животът се оказва крайно непечелившо начинание до момента, когато той се отказва от комарджийския си мироглед, послушва дивото си сърце и се връща при любимата жена и извънбрачния си син.

Ако се съди по продължението на „Отнесени от вихъра“, неговата авторка — Александра Рипли — има по-скоро романтично, а не търговско-комарджийско схващане за живота.

ГЛАВА ДЕВЕТНАДЕСЕТА:

Генерал Чарлз Корнуолис (1738–1805) е командвал британските войски по време на Американската революция и както сочат печалните за него факти, не е успял да научи „дръвниците“ американци на подобаващо уважение към английските джентълмени.

ГЛАВА ДВАДЕСЕТА:

Каквото и да пише за него в „Тримата мускетари“ Александър Дюма, Арман-Жан дьо Плеси, кардинал дьо Ришельо (1585–1642) не е кроял интриги против Луи XIII, ами му е бил верен поддръжник. И ако се е ползвал от подобна логика, тя е била насочена не срещу установяването на втори властови център в кралството, а към възцаряването на абсолютизма във Франция.

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА:

Вероятно точно неистовото желание да останат живи на всяка цена е в състояние да направи от хората вампири, само че горните думи не са изречени от Влад Цепеш, граф Дракула, а са част от припева на една прекрасна песен на „Би Джийз“.