Много съм ти задължен, Джийвс

Глава 17

На следващото утро небето беше ведро и чисто — всъщност предполагам, защото не бях буден по това време. Когато най-накрая се събудих готов за живот, слънцето грееше, цялата Природа сякаш се усмихваше, а Джийвс внасяше масичката със закуската. Котаракът Огъстъс, който консумираше своя осемчасов сън на един съседен фотьойл, се размърда, отвори едно око и направи скок към леглото, с желанието да не пропусне нищо от събитията.

— Добро утро, Джийвс.

— Добро утро, сър.

— Времето изглежда чудесно.

— Извънредно приятно, сър.

— Охлювът е в небесата, чучулигата из трънаците или по-скоро обратното, както съм те чувал да казваш неведнъж. Това, дето надушвам, пушена херинга ли е?

— Да, сър.

— Отдели една порция за Огъстъс, моля те. Сигурно ще иска да я хапне в купичката за супа и да си запази чинийката за млякото.

— Много добре, сър.

Аз се изправих и подложих възглавницата, за да ми е по-удобно. Усещах се безмерно спокоен.

— Джийвс — казах след това, — усещам се безмерно спокоен. Мисля си… Дали си спомняш… Преди няколко дена ти бях казал, че имам остър пристъп на еуфория?

— Да, сър. Спомням си точно думите ви. Казахте, че се чувствате на седмото небе и небесната дъга ви е обгърнала.

Подобно състояние изпитвам и тази сутрин. Мисля, че всичко се нареди много добре снощи, а ти?

— Да, сър.

— Благодарение на теб.

— Много мило от ваша страна, сър.

— Предполагам, старата прародителка е стигнала до задоволително споразумение с Рънкъл.

— Много задоволително, сър. Госпожата току-що ми каза, че господин Рънкъл е бил изключително отстъпчив.

— Значи Тъпи и Анджела ще встъпят в свещен брак, както, се казва?

— Доколкото разбрах от госпожата, почти веднага.

— А в този момент Джинджър и Магнолия Гленденън сигурно оформят подробностите по сключването на своя брак.

— Да, сър.

— А Споуд е с насинено око, което, надявам се, е болезнено. Накратко, отвсякъде изскачат щастливи развръзки. Жалко само, че Бингли процъфтява като зелено… какво беше там. Но човек не може да има всичко.

— Не, сър. Medio de fonte leporum surgit amari aliquîd in ipsis floribus angat.

— Мисля, че тук не ти схванах мисълта.

— Цитирах римския поет Лукреций, сър. В груб превод би означавало „От сърцето на този фонтан от наслади, извира нявга вкус горчив, способен да ги задуши и сред цветята.“

— Кой, казваш, е написал това?

— Лукреций, сър, 99–55 г. преди новата ера.

— Доста мрачен тип.

— Може би настроенията му са били малко меланхолични, сър.

— И все пак, като изключим Бингли, можем да кажем, че радостта царува навсякъде.

— Много красива фраза, сър.

— Не е моя. Прочел съм я някъде. Да, можем да кажем, че всичко е много или малко тип-топ. С едно изключение, Джийвс — казах с по-сериозен тон, докато поднасях втора порция херинга на Огъстъс. — Остава един тъмен облак в ясното небе, позната фраза, която означава… е, не знам съвсем точно какво означава. Отнася се до такова състояние на нещата, при което от човек се очаква да гледа подозрително, но защо, питам се, да няма тъмни облаци в ясното небе? Обаче ти схващаш накъде бия, нали? Клубната книга на „Ганимед Младши“ все още съществува, нали? Това е нещото, което прибавя безпокойство към въодушевлението ми. Всички видяхме колко е натъпкана с тринитротолуол и колко лесно може да попадне в ръцете на тъмните сили. Кой може да гарантира, че някой друг Бингли няма да дойде и да я свие от стаята на секретаря? Знам, че ще е твърде много, ако поискам от теб да изгориш тази книга, но не би ли могъл поне да унищожиш тези осемнайсет страници, които се отнасят до мен?

— Вече го направих, сър.

Подскочих като пъстърва, с което раздразних Огъстъс, който беше заспал върху слънчевия ми сплит. Не намирах подходящите думи, но почти на момента намерих пет.

— Много съм ти задължен, Джийвс.

— Няма защо, сър.