Моят хоризонтален живот (Колекция от свалки за една нощ)

О, я млъквай!

Една от най-добрите ми приятелки на света е Шоника. Тя е черна. Освен това е висока метър и осемдесет и има задник с размерите на медицинска топка. Наричам я Железния крак.

Шоника е единственият човек, когото познавам, в чието присъствие изглеждам стеснителна. Тя може да влезе в стая, пълна с хора, и за секунди да установи контрол. Когато съм с нея, сядам, отпускам се и се любувам на представлението.

Приятелки сме от десет години и през цялото това време тя е с един и същ мъж — за когото е омъжена през последните пет години. Той е истински африканец, от Нигерия, и съм почти сигурна, че практикува вуду. Само те поглежда и преди да е говорил с теб, решава, че не си подходящ за Шоника. Страхувах се, когато се запознахме, защото знаех, че съм пропита с алкохол и бях сигурна, че това ще му се стори лош знак. За щастие той реши, че съм добър човек, просто съм малко объркана и не знам накъде да поема в живота. Анализът му звучеше много по-приятно, отколкото да каже, че съм „курва“, затова двамата бързо се сприятелихме. Запознах се с Шоника в нейното забутано малко кафене в Алта Дена. Тя организираше комедийни представления само с черни изпълнители и черна публика. Нямаше нищо против бели хора да идват като клиенти или изпълнители, но в тази част на града бялото население не беше преобладаващо.

Знаех, че барът на Шоника е идеалното място за моето шоу. Черната публика като че ли винаги има по-добро чувство за хумор от бялата. По-трудно е да ги разсмееш, но ако успееш, наистина се отварят. Обичам трудностите, затова следващата стъпка в кариерата ми беше да се харесам на братята.

Първият човек, когото срещнах в клуба, беше майката на Шоника, която по една случайност също беше черна. Когато ми зададе въпроса какво търси русо, синеоко еврейско момиче като мен в тази част на града, аз й написах чек за сто долара и я помолих да се държи мило с мен. Тя взе чека и ми каза да й купя една бира „Корона“. Защо продаваха „Корона“ в кафене, където не се сервира алкохол, не ми беше ясно, но когато човекът зад бара измъкна леденостудената бира от плажна хладилна кутия, разбрах, че заведенията в тази част на града очевидно се подчиняват на други разпоредби.

Бях изключително нервна, преди да изляза на сцената, но шоуто ми мина добре, благодарение на една 175-килограмова черна жена, която се смееше гръмко и подвикваше при всяка моя шега. Нямаше много хора и заради нея не можех да чуя дали и някой друг от публиката се смее, но реших, че преживяването е било позитивно и попитах Шоника дали ще ми разреши да дойда пак. Тя ми каза, че обича бели хора, но няма никакви близки бели приятелки и попита дали проявявам интерес към кръстосано опрашване. Отговорих й, че ще видим как вървят нещата, но засега да не поставяме пилешкото крилце пред яйцето.

Бързо станахме приятелки и няколко години по-късно решихме да отидем за уикенда в Голямата ябълка.

Наехме си отделни стаи в хотел „Пенинсула“, защото Шоника не обичаше да бъде в стая с друг човек. За разлика от нея, аз обичам да деля стаята си с всеки, особено с момичета. Напомня ми за преспиването при приятелки от детството, когато си говорехме до малките часове на нощта и топяхме в гореща вода пръстите на момичето, което заспеше първо, за да се напикае в съня си. Приложих това веднъж на Шоника, но не беше толкова смешно, тъй като нямаше кой друг да го види. На сутринта, когато разбра какво се е случило, Шоника за малко не ме опердаши. Нападна ме с дългите си ръце и крака от всички посоки, както ми се стори, и имах чувството, че се сражавам с истински октопод. След този случай мина известно време преди пак да ми проговори. Неохотно се съгласих при всичките си бъдещи съвместни пътувания да бъдем в отделни стаи. Не ми беше приятно, но се мъчех пак да спечеля доверието й.

На втората вечер от престоя ни в Манхатън консиержът ни разказа за един прекрасен нов ресторант, който се казваше „Тао“ . Опита се да ни направи резервация, но всички маси бяха заети, затова Шоника пое нещата в ръце.

Тя се обади в ресторанта и съобщи на рецепционистката, че ние сме изпълнителните продуценти на телевизионния сериал „Приятели“ и има възможност Моника и Чандлър да вечерят с нас. Напомних й, че това не са истинските им имена, но тя вече затваряше телефона.

— Имаме маса — каза тя.

— О, наистина ли? — попитах аз. — А откъде според теб ще намерим Моника и Чандлър?

— Слушай, кучко. Няма да ги е грижа за това, след като веднъж влезем.

Беше права. Не ги беше грижа. Но доста ни оглеждаха и се чудеха как две двайсет и седем годишни момичета може да са изпълнителни продуценти, на каквото и да е друго, освен на някой половинчасов сегмент по канал „Никелодеон“. Държах главата си наведена и избягвах контакт очи в очи. Шоника обаче се възползва напълно от ситуацията.

— Здравейте, радвам се да ви видя тази вечер. Готова ли е масата ни? — усмихна се широко тя и показа всичките си зъби, при което ми заприлича на разгонен пръч.

Когато седнахме, тя каза на сервитьорката:

— Моля непременно ни донесете и от безплатните напитки. Полетът ни беше дълъг. Искам нещо сладко.

— Недейте — казах аз на сервитьорката. — Не й обръщайте внимание.

— Млъкни, кучко! — скара ми се Шоника, после погледна сервитьорката и строго нареди: — На нея няма да обръщате внимание!

Сервитьорката се усмихна притеснено и се отдалечи.

— Стига с тези глупости! — казах аз. — Защо трябва да ни поставяш в толкова неудобно положение?

— Слушай, кучко, те нямат представа кои сме, така че нека изкараме нещо безплатно. Аз да не съм еврейка като теб. — Шоника си мислеше, че щом съм еврейка, съм родена с влог на мое име и получавам директни депозити по сметката си от банката на Авраам. Многократно й обяснявах, че родителите ми се занимават с вехтошарство и единственият влог, който баща ми ми е приготвил, е едно „Юго“ от 1985 година с липсващ радиатор. Тя предпочете да игнорира тази информация и вместо това да наблегне на факта, че имаме вила.

Вечерята беше фантастична. Запознах я с фоагра, заедно с Кобе стек и сашими от жълтоопашата риба. Шоника е изтъкана от противоречия: никога не би си купила чанта или слънчеви очила, ако не са „Прада“, „Гучи“ или „Шанел“, но не може да произнесе филе миньон, нито да се храни с китайски пръчки. Не съм най-изисканото момиче на света, но брат ми Рей е шеф готвач и не ми трябваше дълго да разбера какво си струва да ядеш и какво си струва да пропуснеш заради повече алкохол.

Двете с Шоника винаги прекарваме прекрасно, когато излезем, и тази вечер не беше по-различна. Тя ме забавляваше с разказ за едно от 107-те деца, които майка й беше осиновила, когато с крайчеца на окото си зърнах моето секси парче — перуански задник.

Той беше на бара, беше се облегнал на стъклената преграда и ни гледаше. Беше висок, с мургава кожа и къдрава черна коса. Имаше малко крив нос, но не толкова, че да развали външността му.

Казах на Шоника, че точно зад нея седи един красив екземпляр, но да не се обръща да го види веднага. „Хееееееееей!“ — изпищя тя с тон, който според нея беше подходящ за флирт, и почука на стъклото, сякаш по грешка ни бяха пуснали от другата страна на аквариума. Пак придоби вид на разгонен пръч.

Всички хора в радиус от десет метра погледнаха в нашата посока. „Хей ти!“ — изкрещя тя, като пак почука на стъклото. Наведох се и си помислих дали не използвам мръсната си салфетка като бурка. Шоника е идеална за запознанства с нови мъже, тъй като е омъжена и не й пука какво си мисли, който и да е от другия пол. „Аз си имам съпруг — отговаряше обикновено тя, ако я помолех да го дава по-кротко. — И си скъсвам задника да ти намеря и на теб такъв“. Шоника и мъжът й имат най-прекрасните отношения, които са ми известни. Мога да си го обясня единствено с факта, че нямат деца. Те постоянно си поднасят взаимно изненади, като екскурзии през уикенда, и се обсипват с подаръци. Разговарят по телефона почти десет пъти на ден. Напоследък осъзнах, не и аз имам нужда от такъв мъж. Само че бял.

Мъжете обичат прямотата на Шоника и тя винаги успява да ги омае. Тя е прекрасен партньор, когато свалям някого, защото не трябва да правя нищо друго, освен да й се подчинявам. Усъвършенствахме техниката си „ляво, дясно круше“ при няколко случая. Шоника се впуска в разговор с жертвата ми за религиите, техния произход и съпруга си, който е банкер. Аз се намесвам от време на време, за да затвърдя позицията си на бъдещ сексуален партньор с коментари като как статиите за дивата природа в „Нешънъл Джиографик“ все повече заприличват на епизод от „От местопрестъплението: Маями“.

— Идва — каза Шоника. — Гледай да не развалиш работата.

Моят латински любовник се появи зад ъгъла и седна до Шоника. Беше висок най-малко метър и осемдесет, с тъжни черни очи и полуусмивка, показваща готовност за флирт. Със сигурност знаех, че трябва да правя секс с него.

— Здравейте, дами — каза той с акцента на Антонио Бандерас.

Не знам защо, но акцентите ми действат така, че искам веднага да се съблека и победоносно да плесна едната си ръка с другата.

Безпомощна съм срещу всеки акцент — освен британския. Британският акцент на бившето ми гадже беше очарователен през първите два месеца, главно защото не разбирах нито дума. (Приличаше много на Дънди Крокодила. През първите два епизода си мислиш: „Този мъж е страхотен!“ Гледаш още два епизода и изпитваш желание да се облечеш като алигатор и да му отхапеш ръката.) След като фазата на първоначалния меден месец с бившето ми гадже свърши, бях готова да изкрещя: „Престани да говориш така, дявол да го вземе! Говори като мен! Поне опитай!“ Но не беше справедливо към човек, който дори не е обрязан. Не мога да разбера защо не обрязват мъжете в европейските страни; така или иначе, повечето от тях накрая идват в Америка.

Акцентът на моя малък Дон Жуан беше секси и силен. Понякога думите му бяха почти неразбираеми. Но може би това се дължеше и на влошаващия ми се слух. Влошаваше се и състоянието на черния ми дроб, който несъмнено се чудеше защо продължавам да го измъчвам. „Черен дроб“ — казвах му аз, — имаш само един живот или поне аз имам само един живот, и трябва да си ми благодарен, че съм те взела с мен.

Той беше в Ню Йорк като турист, идваше от Перу и беше машинен инженер. Това не ми беше много интересно.

— По-интересно ми беше да си го представям как лови анаконди в Амазонка, затова предпочетох да задържа в съзнанието си тази картина.

Той непрестанно ме гледаше влюбено, докато си приказваше с Шоника, което беше мило и ободряващо, тъй като за нас двамата оставаше да правим секс. С характерния си, убедителен маниер Шоника доминираше в разговора. Тя установи, че това е първото му идване в Щатите и че се казва Лупе. Винаги съм си мислила, че Лупе е съкратено от Гваделупе, което си мислех, че е женско име. За да не споделя това в разговора и по този начин да отложа момента, когато всички ще ме погледнат с разочарование в очите, се извиних, че ми трябва глътка чист въздух.

Излязох навън да изпрося цигара от някого. На ъгъла, близо до вратата, видях друго божествено лице. Седемте маргарити, които бях изпила, моментално си казаха думата.

— Хей, ти! Ела тук. Ще дойдеш ли вътре с мен да кажеш, че си ми гадже? На нашата маса има един човек, който не желае да си тръгне и искам да си помисли, че съм обвързана — излъгах аз. Беше време да хвърля в битката подкрепления. Трябваше да покажа на Лупе колко желана стока съм.

Върнах се с танцова стъпка на масата, ръка за ръка с новото си гадже.

Седнах до Лупе и ги запознах. Шоника ме изгледа ядосано и ме срита под масата с огромния си крак. Междувременно аз поглеждах ту едната, ту другата от двете си опции и се мъчех да определя кой е по-сладък. Новото ми гадже нямаше акцент и изглеждаше на около двайсет и една. Моят перуанец продължаваше да има акцент и изглеждаше на около трийсет и пет. После новодошлият спомена, че е организатор на рейб партита и вътрешната борба свърши.

— Още ли правят рейб партита? — попитах аз.

Не бях ходила на рейв парти от единайсетгодишната си възраст и от това, което помнех, да стоиш до шест сутринта и да се друсаш, не беше особено приятно. Реших, че ще съм по-добре с Ла Бамба.

Казах на младежа да се разкара, тъй като той благородно беше изпълнил задължението си към мен.

Лупе каза, че отива до тоалетната. За да съм сигурна, че ще се върне, го попитах дали иска още едно питие. Той помоли за уиски с лед. Никога не съм вярвала, че човек може да намери сродна душа, но след като чух този човек да си поръчва единственото питие, което обичам да видя един мъж да пие, реших да отида да ми гледат на таро.

— Кое беше това момче, откачалко? — изрева Шоника. — Ставаш нахална.

— Извинявай, пияна съм.

— Слушай, седя тук и се мъча да накарам този човек да те оправи, а ти ходиш насам-натам и сама си вредиш. Той харесва кльощавия ти маймунски задник, не знам защо, но щом го харесва, недей да правиш глупости.

Прехапах си езика. Не нарочно. Наистина го прехапах.

— О, мамка му, току-що си прехапах…

— Млъквай. Ето го, идва. Здраааааасти! — изпищя Шоника. — Лупе, готов ли си да си тръгваме оттук, знам един страхотен купон — каза тя с повече ентусиазъм от търговски представител на „Телешоп“ след шест кутии „Ред Бул“.

Един от приятелите на Шоника имаше премиера на новия си хип-хоп албум и планирахме да отидем на купона. Обикновено би било забавно, но определено не исках Лупе да ме види как танцувам с черни хора.

— Защо не се отбием в хотела да се освежим? — казах аз и й хвърлих поглед „внимавай“.

— Добре, добре, разбира се — отговори тя, като схвана какво й казвам.

Поискахме сметката и Лупе предложи да даде част от парите, но не исках и да чуя за това, като имах предвид какво съм му подготвила.

— Плати и моята сметка, кучко — каза Шоника. Трябваше да съм Хелън Келър, за да не видя, че това се задава.

Станахме да си тръгваме и Шоника ми прошепна:

— Всичко е уредено, ще си получиш своето, а аз отивам на купона без теб.

— Добре — казах аз. Само се преструвай, че ще дойдеш при нас в стаята да ни вземеш, за да не изглежда прекалено нагласено.

Винаги допускам, че всеки човек с акцент е бавно загряващ, докато всъщност единственият от компанията, на когото му липсваха само два полигона, за да изглежда като мажоретка, бях аз.

Тримата взехме такси и Лупе седна в средата. Обърнах се към него и казах:

— Според мен Америка наистина ще ти хареса.

— И аз така казвам — обади се Шоника.

— Две толкова красиви жени, голям късмет имам — отговори Лупе.

— Е, Лупе, ние просто ебаси сме така направени — каза Шоника.

Върнахме се в хотела, казахме довиждане на Шоника и поканих Лупе да се качи с мен в стаята ми. Щом влязохме в асансьора, той каза:

— Няма да тръгнем веднага за купона, нали?

— Всъщност изобщо няма да ходим на купона — отговорих аз.

На лицето му се появи широка усмивка и се зарадвах, че е доволен от това решение.

— Надявах се да останем малко двамата насаме, да си поговорим — каза той, като ме гледаше с големи любовни очи. — Мълчеше си в ресторанта. Но имаш красива усмивка…

Той се поколеба. Изглежда търсеше точните думи. Не исках да си губя времето, затова предприех първия ход.

Натискахме се в асансьора и беше страхотно — също като във филмите. А и асансьорът беше доста хубав. Никога не съм правила секс в асансьор и това изглеждаше идеална възможност.

— Имаш ли презерватив? — прошепнах между целувките.

— Кой? — попита той.

— Презерватив… предпазно средство.

— О — каза той, — не, не, не. Не притежавам презерватив.

Това ми прозвуча много сладко.

— Няма нищо — казах аз. — Може да изтичаме да купим.

Той престана да ме целува и взе лицето ми в ръце.

— Предпочитам да прекарам вечерта с теб в приятен разговор. Не е нужен презерватив. — Той замълча и добави: — Не ми е удобно да прекараме първата си вечер… заедно.

— Слушай, Лупе — казах му аз, — това е последната ни вечер заедно! Не искам да будя надежди в теб. Студено е, изморена съм, затова вади своята пинята и да почва купонът.

Не разбирах какво става. Това никога не ми се беше случвало. Вярно е, отказвала съм секс в определени случаи, но обикновено е било, ако ми се обадят в три часа сутринта.

— Разстроена си, нали? — попита той.

Разстроена! Бях направо бясна. Не можех да разбера как някой мъж може да пристигне в Съединените щати и да не подскочи при възможността да бъде малтретиран от американско момиче.

Знаех, че не мога да надвия физически Лупе, но след няколко питиета може би беше загубил част от силата си. Не съм голям фен да съм отгоре, но отчаяните времена изискват отчаяни средства и изглежда щеше да се наложи да го яхна като пони.

— Не съм разстроена — казах му аз, — изобщо не съм. Това е много мило. Ела да пием нещо в стаята ми.

Взех чашата за вода от банята и налях на Лупе едно хубаво голямо уиски направо от минибара.

— Хайде да пийнем — казах аз.

Пак почнахме да се целуваме, станахме и после паднахме на леглото. След около трийсет секунди се пресегнах към пениса му, но той ме спря.

— По-бавно, по-бавно — каза той.

Този човек наистина ме вбесяваше. Какво му имаше? Разбирах идеята, че не трябва да бързаме в леглото, но не и преди това. След като го разсъблека, с удоволствие щях да се търкалям в леглото с часове, щом искаше така.

— Сериозно ли няма да правиш секс с мен? — попитах аз.

Той ме притегли към себе си и ме обхвана в прегръдка, която подозрително приличаше на двоен нелсон.

Този човек щеше да ме тласне към пиене… към още пиене. Загубих интерес, взех дистанционното управление и намерих „Анимал Планет“.

Следващия час мина в притискане, докато гледахме как осем олигофрена участват в различни състезания с животни. Чувала съм, че в подобни случаи тестисите на мъжете посиняват, но не знаех, че може да се случи и на жена. Точно в този момент вагината ми придобиваше тъмносин цвят.

— Наистина ли искаш да отидеш на този купон? — попитах го аз.

— Не, тук е хубаво — каза той и зарови лице в рамото ми.

Този човек беше страшно объркан. Кой се държи по такъв начин? Какъв смисъл има да пътуваш за някъде, ако искаш да седиш в стаята в хотела и да гледаш телевизия? Сигурно беше израснал в джунглата, далече от цивилизацията, за да си мисли, че това означава приятно прекарване. Чудех се какво да измисля, за да го накарам да си тръгне, но бях прекалено изтощена. Опитах се да пръдна, но не излезе нищо. После той захърка.

Заспах малко след като се примирих с мисълта, че ще деля едно легло с мъж, който не иска да си го извади. Не си бях представяла, че вечерта ще свърши така. Вместо горещ латиноамерикански секс прекарах цялата вечер с Лупе, който се притискаше с всички сили към мен като коала за клон. Да те прегръщат, когато си будна, е приятно, но като спя, ми трябва пространство. През час се будех и се мъчех да го избутам към другата страна на леглото, но той спеше като пън. Рамото ме заболя от лежане на една страна, но нямах никакъв друг избор; когато се обърнех към него, усещах горещия му дъх в лицето си. Малко оставаше да се разплача и не бях далече от мисълта да повикам охраната на хотела, но не исках Лупе да свърши в затвора.

Към седем сутринта взех телефона, отидох в банята и си позвъних на мобилния телефон, който бях поставила до главата на Лупе, настроен да звъни на най-силно. Изтичах от банята в пристъп на паника, за да отговоря на повикването и видях, че леко отваря очи.

— Ало? — казах загрижено аз. — О, не, наистина ли? О, разбира се, аз просто, аз просто… ааа… добре, тук съм. — Затворих. — Мамка му! — изкрещях аз.

Лупе подскочи.

— Какво има?

— Ще имам среща след десет минути и то в тази стая. Налага се да си тръгнеш. Мноооого съжалявам.

— Добре, добре, каква е тази среща? — попита той.

Не бях подготвена, че може да си служи с английски веднага щом отвори очи и въпросът ме изненада.

— С управителя на хотела. Двете с Шоника мислим да го купим.

— О, не знаех, че се занимаваш с недвижими имоти. Шоника ми каза, че си професионална балерина.

Това беше ново за мен.

— Балерина съм… но купувам и сгради… главно хотели… после ги реновирам и ги продавам.

Казах това толкова убедително, колкото Памела Андерсън изпълнява ролята на воден спасител.

— О, добре… кога според теб ще се освободиш?

— Ще е дълга среща — казах аз. — Защо не ми дадеш номера на мобилния си телефон и ще ти се обадя довечера.

— Мислех си, че днес можем да отидем в зоологическата градина — каза той.

О, я млъквай! Това не ме изненада, като се има предвид склонността му да държи разни неща затворени в клетка.

— Едва ли, но ще ти звънна по-късно — казах аз. Той отговори, че няма мобилен телефон и поиска моя номер. Дадох му номера на Шоника.

Той се облече, приближи се да ме целуне за довиждане и държа лицето ми в ръцете си, както ми се стори, цял час. През цялото време ме гледаше в очите.

— Снощи прекарах прекрасно.

— Да, наистина беше страхотно — казах аз.

След като си тръгна, заключих вратата, спах три часа, после си сложих халата и отидох право в стаята на Шоника.

— Какво става? — попита тя, като отвори вратата.

— Какво става? Не и пенисът на Лупе, това е съвсем сигурно.

— Какво се случи? Качих се на леглото при нея и й разказах за нощта на инквизицията.

— Е, кучко, точно това заслужаваш, щом си правиш майтап с някоя черна сестра и я караш да се напикае.

— Какво? Как така?

— Хайде сети се, детектив Магнум — каза тя с широка усмивка. — Вие, белите кучки, не сте единствените, които може да измисляте подли номера. Казах на Лупе, че ти остават само три месеца да живееш и че това пътуване е последното за нас. Обясних му, че в миналото мъжете са се отнасяли ужасно с теб и предсмъртното ти желание е да те обожават емоционално, а не сексуално. — Тя направи пауза и добави: — Освен това му казах, че имаш херпес. — После избухна в маниакален, несдържан смях.

— Това не е никак смешно — повтарях аз, като през цялото време се мъчех да не се разсмея. Накрая не издържах и реших да отида в стаята си и да се посмея на спокойствие. Отказвах да й дам удовлетворението да види как се забавлявам от собствената си жалка ситуация.

— Разкарай се! — изкрещях аз на излизане от стаята. — Между другото днес искаше да отидем в зоологическата градина! — добавих, преди да тръшна вратата.

Лупе позвъни на Шоника няколко пъти след пътуването ни до Ню Йорк, за да провери какво е състоянието ми.

— Ще бъда честна с теб, Лупе — каза му тя при последния разговор. — Никак не е добре, ебаси. Никак.