Моят хоризонтален живот (Колекция от свалки за една нощ)

Сватбеният разказ

Обадих се по телефона в кабинета на моя лекар, с цел да се сдобия с малко викодин.

— За какво ви е необходим? — попита сестрата, която вдигна слушалката.

— Имам силни болки — излъгах аз. През уикенда претърпях малка злополука.

— Съжалявам да чуя това, но трябва да сте по-конкретна, мис Хендлър.

— Добре — казах аз. Щом искате да знаете, скочих с парашут и той не се отвори.

— О, господи, и как сте сега? — попита сестрата.

— Добре съм, само много ме боли.

— Какво… къде… как се приземихте?

— На едно дърво — казах аз.

— Ходихте ли в болницата? Има ли нещо счупено или контузено?

— Не, имам главно вътрешни травми, външно не личи нищо. Усещам също, че страдам от посттравматичен синдром, затова имам нужда от хапчета за сън.

Чух сигнал, че ме търси някой друг и казах на сестрата да не затваря.

Обаждаше се сестра ми Слоун, която след два месеца имаше сватба.

— Може да доведеш някой приятел на сватбата, ако искаш — каза тя.

— Чакай малко — казах й аз и превключих на другата линия, единствено за да установя, че сестрата е затворила.

Прехвърлих се пак на Слоун.

— Добре. Кой? — попитах я аз.

— Не знам. Някоя приятелка или ако си се запознала с някой мъж, който искаш да доведеш.

Мисълта да заведа някой любовник на сватбата на сестра ми звучеше толкова привлекателно, колкото да постъпя на служба при Военноморските тюлени. Всеки път, когато водех някой вкъщи, за да се запознае с родителите ми, независимо дали беше приятел или наистина гадже, близките ми се чувстваха длъжни да ми напомнят, че имам ужасен вкус при избора на хора и предпочитат да ги посещавам сама. Всички споделяха мнението, че приятелите ми от Калифорния са повърхностни, изпаднали са в мозъчна смърт и за всички е по-добре да ги оставя там, където са.

Сестра ми, която е мормонка, беше сгодена за нормален човек и той като че ли й помагаше бавно да се изтръгне от магията, която й бяха направили мормоните. Сватбата на Слоун щеше да бъде във вилата ни в Мартас Винярд. Макар че напоследък излизах два пъти с мъж, който ми харесваше, не исках да изпадам в неудобното положение на третата ни среща да го помоля да прелети от единия до другия край на страната, за да присъства на сватбата на сестра ми.

Тъй като моят гей приятел Нейтан ме беше използвал в много от семейните си празници и ваканции, изглежда беше време да поискам да ми се отплати. Баща ми никога не беше виждал гей на живо и си помислих, че може би е време да преживее това откровение. Оказа се, че правя поредната си голяма грешка.

Трябва да кажа, че Нейтан не е типичен гей. Той не е отявлен хомосексуалист като Харви Файърстайн, но ако имате и най-малка склонност към хомосексуализъм — каквато аз нямам — едва ли ще са ви нужни повече от една-две вечери с Нейтан, за да ви светне.

Дълго време не съзнавах, че е гей, като отдавах женствеността и особеностите му на факта, че е евреин. Той е висок, красив, фанатик на тема спорт и в много отношения изглежда истински мъж — освен когато не е съгласен за нещо и тогава се превръща в осемгодишно момиче.

Двамата с Нейтан сме приятели от дълги години. Запознахме се, когато бях деветнайсетгодишна и намерих първата си работа като сервитьорка в „Мортънс“, един ресторант в Лос Анджелис. Той ме обучаваше през първия ден и когато излях чаша червено вино върху някаква жена, която носеше повече грим от Лайза Минели, той ме увери, че в бъдеще ме очакват велики неща.

Да заведа Нейтан вкъщи обаче не се оказа точно толкова гениална идея, колкото си мислех. Минути след като го представих на майка ми, той седна на кухненската маса и й каза, че умира от глад след пътуването.

— Какво да ти направя, миличък? — попита тя. — Има шунка, картофена салата, мога да претопля чили…

— Искам четири яйца на очи, без абсолютно никакво олио или масло. Искам и сандвич с пуешко филе и многозърнест хляб с горчица — дижонска, ако има.

Не бях сигурна как да приема поведението на Нейтан, но реших да защитя майка си.

— Това ли е всичко или искаш да ти поднесе и телешки стек със сос?

— О, извинявай — каза той. — Толкова съм гладен, че не мога да мисля.

— Стига, Челси — каза майка ми с неодобрителен тон и после излъга: — Не ставай глупава, за мен е удоволствие.

Брат ми Грег пристигна в хола по боксерки и тениска, като се прозяваше и се чешеше по врата. В същия момент кучето ни Уайтфут и баща ми, който беше облечен с анцуг „Шон Джон“ и кожени боти „Ъгс“ влязоха през плъзгащата се врата, която води към задната тераса. При вида им Нейтан започна да квичи като прасе.

— О, господи, погледни това красиво същество! — Той хукна към Уайтфут, коленичи и започна да го гали неудържимо. — Да, да, харесва ти, нали, звяр такъв, кученце малко, нали? Да, харесва ти, много ти харесва. Обичам те вече, да, обичам те, обичам те. Ти обичаш ли ме? Струва ми се, че ме обичаш!

Уайтфут размахваше опашка и маниакално ближеше Нейтан, който също беше отворил уста. На Уайтфут не му трябваше много, за да се възбуди, и знаех, че вече беше включил миниатюрната си висулка на пълна газ.

— Какво великолепно създание! — възхищаваше се Нейтан с глас, с който някоя майка говори с детенце. Уайтфут е най-обикновен помияр, притежаващ способността да сяда при команда — мило куче, но не чак да се побъркаш по него. Нейтан не беше човек, който показва чувствата си и никога не го бях виждала да се държи по този начин.

Баща ми наблюдаваше цялата сцена с отвращение. После силно се изкашля. Това не беше добро начало. Междувременно Грег следеше всичко с широка усмивка. Той обича да наблюдава реакцията на баща ни към всичко вляво от центъра. След като в продължение на още десет секунди Нейтан позволи на Уайтфут да го изнасилва в лицето, той се изправи и се приближи към баща ми с широко отворени ръце. Баща ми отстъпи крачка назад и вместо прегръдка му подаде ръка.

Грег познаваше Нейтан от посещението си в Лос Анджелис и двамата се прегърнаха сърдечно.

— Това ще е фантастично — каза ми Грег на път към кухнята.

Щом Нейтан свърши с малкото пиршество, което му беше приготвила майка ми, той попита къде е стаята му и веднага се преоблече в дрехите си за джогинг. Беше рано следобед и всички бяха на плажа, затова нормално хаотичната ни къща, пълна с петимата ми братя и сестри, техните възлюбени и половин дузина деца, беше празна и необикновено тиха.

Дадох указания на Нейтан в каква посока да тича, като реших да остана вкъщи и да загладя нещата.

Щом Нейтан отиде на джогинг и вратата зад него се затвори, баща ми вдигна глава от вестника, който четеше, и ме изгледа ядосано над очилата си, свалени ниско на носа.

— Е, Челси изглежда е довела вкъщи поредната откачалка — каза той на майка ми.

Налагаше се да сменя бързо темата от страх, че баща ми, който и без това беше кисел, ще изпадне в още по-лошо настроение, затова го попитах дали градинарят е свършил с подготовката на ливадата за сватбата.

— Да, свърши — отговори баща ми с безразличие. — Казах му да вземе като хонорар една от липите.

— Какво? — попита майка ми.

— Едната липа. Имаме две и обикновено се срещат само в Германия. Много са редки.

— Мелбин — каза майка ми, — как според теб ще вземе едно от дърветата ни?

— Много просто — отговори баща ми. — Трябва само да го отреже и да го натовари на камион. Не е кой знае колко трудно.

Лицето на Грег светна. Грег много се забавлява от всички бизнес маневри на баща ми. Убеден е, че баща ми е напълно луд и оперира в съвсем друго измерение.

— Защо градинарят би пожелал едно от дърветата ни? — попита невинно Грег.

— Тези дървета са много ценни, Грег. Те струват около хиляда и петстотин долара. Въпросът е кой не би пожелал такова дърво.

— Добре — отговори Грег, — но градинарят не се занимава с търговия на дървета. Дървото не е нещо, което може да закараш на пазара и да го продадеш.

— Не съм сигурен — каза баща ми и продължи да чете вестника си.

— И кога ще го отреже? — попита майка ми.

— Не знам, трябва да доведе хора и да вземе камион под наем — каза той.

— Е, дано да не е преди сватбата — каза майка ми.

— Може би ако имаме късмет, ще го отреже точно в разгара на сватбата — каза Грег.

— Не, едва ли би постъпил така — каза баща ми, като че ли брат ми говореше сериозно.

— Сигурно в еВау ще се скъсат да наддават — каза Грег.

— Ако иска да го продава в еВау, нека го продава там, какво ме интересува? Знам само, че този човек направо ни ограби — каза баща ми.

Отидох в стаята си, преоблякох се и слязох пак долу, където заварих сестра си и годеника й. Бяха ходили на гости на свои приятели, пристигнали за сватбата.

— Погледни каква фигура — каза баща ми, като ме видя по бански костюм. — Тази вечер сме много секси!

После смушка сестра ми и добави:

— Погледни каква фигура — като пясъчен часовник. Може да ти разбие сърцето, да, такава е.

Слоун реагира както винаги с отвращение.

— Това е дъщеря ти, татко. Не е прието да й правиш комплименти за фигурата.

Не бях съгласна. Обичам комплименти и не ме интересува откъде идват. Освен това баща ми винаги ни възхвалява, докато почнем да изпитваме неудобство, само за да се обърне в следващата минута и да подхвърли нещо като: „Някои жени се омъжват чак след като прехвърлят четирийсетте“.

— Татко е влюбен в теб и според мен това е отвратително — каза Слоун.

— Обичам еднакво всичките си дъщери — обяви той. — Всяка от вас е по-хубава от другата!

— Така ли? И къде съм аз в тази класация? — попита Слоун.

— В началото — отговорих аз. Баща ми се обърна към мен.

— Много си безочлива, мила. Мъжете невинаги могат да приемат това. Ти си едно от тези момичета, които са способни да вършат всичко сами. Да спечелят състояние, да имат няколко деца… да построят къща.

— И от кого ще са децата, татко? — попита Слоун.

— Все едно от кого! Днешните жени са точно такива. Тази твоя сестра все много знае — каза той на Слоун и после ме погледна. — Но ти си прекалено умна и много мъже сигурно се плашат от теб. Точно затова обичаш да се движиш с откачени типове като твоя приятел Нейтан.

— Слоун, научи ли новината? — попита Грег.

— Да — намесих се аз, като не обърнах внимание на забележката на баща ми. — Утре няма нужда да плащаш на кетъринга, може само да им дадеш някое от дърветата ни. Те са много редки.

Вратата се отвори широко и влезе Нейтан — след джогинга от него се лееше пот.

— Това място е красиво, господи, Мелвин, много красиво — каза той на баща ми. После забеляза Слоун. — Ти трябва да си Слоуни Балоуни! Ура! — изкрещя той и изтича да я прегърне.

Бъдещият ми зет се измъкна през задната врата веднага щом усети, че евентуално и него го чака прегръдка. Баща ми смъкна вестника на пет сантиметра под очите си и наблюдаваше Нейтан като детектив, преследващ заподозрян.

— Силвия — каза Нейтан на майка ми, — много бих искал едно плодово мляко.

— Хей, задник такъв — прошепнах аз, — това да не ти е супермаркетът.

— Челси, чух какво каза — отговори майка ми. — С удоволствие ще приготвя плодово мляко на Нейтан.

— Хубаво, хайде направи едно плодово мляко и за кучето — каза баща ми и измърмори нещо под носа си.

След като прекара четирийсет минути под душа, а после остави екипа си за джогинг на пералнята и помоли майка ми да не пере заедно шортите и тениската му, Нейтан вдигна телефона и отиде в спалнята, където спяха всички деца.

Бързо се измъкнах на терасата, за да избегна по-нататъшни разправии с баща ми. Половин час по-късно, когато се върнах вътре, Нейтан все още спореше на висок глас със своя букмейкър/любовник, а баща ми го подслушваше през бебе монитора на сестра ми, който държеше на сантиметри от ухото си. После стана, хвана ме за ръка и ме завлече в кухнята.

— Знаеш ли какво е шнорер? — попита ме той.

— Татко, какъв ти е проблемът? — казах аз.

— На идиш шнорер означава авантаджия. Този твой приятел — този файгеле — отговаря на класическото определение за авантаджия и това никак не ми харесва. Кога ще пусне проклетия телефон? Трябва да уреждаме сватбата на тази твоя сестра — мормонката — и тук няма покритие за мобилния. Що за мишигас е това? — Мишигас е друга дума на идиш, която означава лудост. — Знаеш ли, че си има букмейкър? Къде е израснал този човек, в гората ли?

— Пусни ми ръката, татко.

— Никак не ми харесва. Я ми кажи истината, да не е изпаднал в делириум? — попита баща ми съвсем сериозно. Това беше неговият начин да ме попита дали Нейтан не взима наркотици.

Истината е, че Нейтан взима всякакви наркотици, но не си представях, че е успял да се качи на самолета за сватбата на сестра ми с доза амфетамин, скрита в ректума му. И доколкото ми беше известно, преди сватбата не беше взимал нищо, само пиеше. Неговият модус операнди е да изпада в няколкоседмични запои, а после да прекарва два-три месеца в пълно въздържание. Когато е в запой, Нейтан има навик да стои буден цяла нощ, надрусан до козирката, и после да се обажда на мен или на някой от приятелите ни в седем сутринта, за да обсъждаме теми като защо в играта „Монополи“ Болтик Авеню е по-евтино от Вентнър, когато всъщност локацията му е по-добра. Има и дълги периоди на мълчание — ако не броите моментите, в които скърца със зъби или потракването на вертикалните щори, когато застане на прозореца и се оглежда за ченгета. Винаги искам да затворя, но се страхувам, че може да си глътне езика.

— Татко! — невинно отговорих аз. Нейтан не взима наркотици. Престани да се държиш така. Бъди любезен с него! — Когато баща ми не харесва някого, не е нужно да си екстрасенс, за да го разбереш. Той е деликатен като секира — стига ти само един директен поглед в очите. И въпреки че някога се забавлявах да го гледам как се ядосва, отдавна бях оставила зад себе си златните години, когато да разочаровам баща си ме изпълваше единствено с пълно въодушевление. На около двайсет и четири осъзнах, че просто искам да преживея отново онова вълнуващо чувство, което изпитваш, когато на шестнайсетгодишна възраст за пръв път кажеш на баща си, че си бременна и мислиш да родиш детето.

— Само го дръж по-далече от майка си и по-далече от кучето — нареди баща ми. Грег влезе в кухнята точно при тези думи.

— Да, Челси, според мен това е добра идея. Освен разбира се, ако кучето не си носи презервативи — каза Грег. Баща ми мрази чувството за хумор на брат ми дори повече, отколкото мрази моето. Той изгледа и двама ни с отвращение и се отправи към храстите.

— О, виж, татко отива да се облекчи. Колко очарователно — каза Грег, докато гледахме как баща ми си сваля ципа.

Най-после Нейтан освободи телефона и му предложих да отидем на плажа. Той отговори, че предпочита да остане на терасата и да се любува на гледката.

След малко почнаха да пристигат още роднини и се надявах, че ще отклонят поне малко вниманието от Нейтан. За щастие сестра ми Слоун го хареса. Той й правеше абсурден брой комплименти и Слоун му се връзваше. Ако не превъзнасяше „пронизително сините й очи“ й обясняваше колко му харесва, че пръстите на краката й са еднакво дълги. Това й даде смелост да го затрупа с въпроси за членството му в Алианса на гей активистите.

Надявах се, че и баща ми ще остане очарован от Нейтан, както ставаше с повечето жени, но нито той, нито братята ми не искаха да имат нищо общо с него. Почувствах се неудобно, че съм го довела с мен и съм разочаровала семейството си. Истината беше, че Нейтан наистина се държеше ужасно. Той имаше мнение за всичко и говореше нонстоп, като почти не даваше възможност на никой друг да каже нито дума. Мъчех се да го примамя навън, по-далече от баща ми, но той колкото по-ясно усещаше, че не може да го спечели, толкова повече разширяваше атаката си. Когато не хвалеше баща ми какъв късметлия е, че има достатъчно силна сперма, за да произведе шест здрави дера, той си поръчваше ядене от майка ми, сякаш се намираше в денонощен ресторант. Беше минал само един ден от пристигането му и вече беше изял близо шест различни блюда, като искаше всичко да му се приготвя без абсолютно никакво олио или масло.

— Защо не отидем до града да пийнем по нещо? — предложих аз, като за десети път насочвах Нейтан към вратата.

— Защо ще напускаме този рай? — каза той и се освободи от хватката ми. — Тук имаме всичко необходимо.

— Не знам, Нейтан, може би защото се държиш като задник и защото майка ми не ти е личен готвач.

— За какво говориш?

— Давай го малко по-кротко, може ли?

— Слоун ме обича, а също и кучето, Уайти. Как може да говориш такива неща?

— Кучето се казва Уайтфут! И родителите ми не дават пет пари кой го харесва.

— Винаги преувеличаваш нещата! — каза той и ме остави сама пред вратата.

Към 8 часа вечерта нямах друг вариант, освен да разредя два тиленола в маргаритата му. Час по-късно той беше в леглото.

На другия ден беше сватбата на сестра ми и Грег ме събуди, за да ми каже, че Нейтан вече е говорил по телефона със своя букмейкър повече от час.

— Сега излезе да се поразходи с един от каяците. И татко го наблюдава с бинокъла. Възможно е всеки момент да изкризи — каза развълнувано Грег.

Слязох в кухнята, където майка ми правеше палачинки с боровинки.

— Миличка, според мен трябва да изкараш приятеля си Нейтан от полезрението на баща си, когато се върне — каза майка ми. — Баща ти всеки момент ще изхвърли бъбречен камък. Направила съм списък на нещата, които двамата с Нейтан да купите в града.

— Добре — казах аз. — Извинявай, той обикновено не е такъв.

Влезе баща ми.

— Няма да мога да си държа езика зад зъбите още дълго.

— Татко, моля те, извинявай. Не му казвай нищо. Той е имал труден живот и баща му го е биел.

— Съвсем основателно! — отговори баща ми и лапна една боровинка. — Е, да се надяваме, че ще стигне с каяка обратно в Калифорния, откъдето е дошъл. Или ако имаме късмет, ще падне гъста мъгла и ще се загуби. Искам да изчезне от полезрението ми. Избрала си си страхотно гадже, Челси, истински мъж!

Очевидно родителите ми бяха обсъждали полезрението на баща ми.

— Защо от всичките си тъпи приятели в Лос Анджелис избра да ни доведеш точно този гей? Да не се мъчиш да ни съобщиш нещо? — каза баща ми, като игриво ме смушка в ребрата. — Нашата малка Челси да не е лесбийка?

— Не, татко, не съм лесбийка. Спя само с мъже — отговорих аз и излязох навън.

Час по-късно изправях с ютия косата на двегодишната си племенница и Нейтан влезе в стаята — потеше се обилно и вонеше на текила.

— Двамата със Слоун току-що пренаписахме брачния й обет — каза той.

— За какво говориш? — попитах аз.

— Обетът беше добър, но не чак дотам — отговори той.

— Помогнах й да го направим малко по-пикантен.

— Пиян ли си вече? Вониш на текила.

— Не, не, добре съм. Пих само една чашка — каза ми той.

— Баща ти ме помоли да помогна да подредим столовете за церемонията. Струва ми се, че ме харесва!

Стана време шаферките да помогнат на Слоун да се приготви. След като я облякохме, тя помоли да я оставим насаме с Нейтан, преди да излезе и да тръгне към олтара. Макар да се зарадвах, че някой от близките ми го приема позитивно, не ми беше ясно що за бърз съюз бяха сключили двамата, при това толкова дълбок, че да предпочете да сподели най-важния момент в живота си с него, вместо със сестра си.

Поразходих се насам-натам из къщата, като оглеждах едно друго и се мъчех да натъпча циците си в роклята, която майка ми ми беше ушила. Тя беше направила на всички шаферки рокли от един и същ плат. Разбира се, накрая само аз приличах на проститутка.

Тъй като е мормонка, Слоун никога не използва наркотици и рядко пие алкохол. Затова когато тръгна по пътеката със залитане, за всички, която я познават, стана ясно, че е пияна. Новият й брачен обет включваше изречения от три различни песни на „Грейтфул Дед“. След като Слоун каза: „Толкова си умен, че би могъл да бъдеш учебник“, сестра ми Сидни прошепна в ухото ми:

— Какво, по дяволите, приказва?

Церемонията свърши и се подредихме на опашка да поднесем поздравленията си на терасата, която гледаше към океана. Слоун вдигна чаша шампанско и разля малко на земята. Баща ми се намеси. Той взе чашата, влезе вътре и я изля в купичката на Уайтфут. После ми нареди да й занеса газиран сайдер.

Когато започна тържеството, намерих масата си и седнах до Нейтан.

Нейтан ми намигна и посочи между краката си. Беше откраднал бутилка „Куерво“ от бармана и я беше скрил под масата ни, за да му е под ръка. Очевидно петметровото разстояние до бара му се струваше прекалено голямо усилие — освен това не искаше да спре нито за миг да сваля хетеросексуалния ми братовчед, който седеше до него. Братовчед ми Нийл, който е от Ню Йорк, любезно се извини, стана и отнесе със себе си картичката с името си.

Нейтан се потеше като професионален борец, когато поръча на сервитьорката третия си омар.

— Какво си взел? — попитах аз. — Целия си мокър.

— Нищо, глупава краставичке! Само се забавлявам. — Реших, че ще е зает с бутилката и станах да се поразходя сред гостите. Баща ми дойде при мен и попита дали Нейтан си мисли, че се намира в ресторант „Червеният омар“.

— Слушай, татко, не му обръщай внимание. Забавлявай се! Виж! — казах аз и посочих с ръка. — Слоун иска да танцува с теб.

Двамата със Слоун потанцуваха не повече от трийсет секунди, когато Нейтан се появи на дансинга с изискана стъпка и ги раздели. Бързо преместих три маси и разчистих дансинга, за да отдалеча Нейтан от личното пространство на баща ми.

— Веднага спри! — казах му аз през зъби, като в същото време се усмихвах, в случай че някой ни гледа. — Отиди на разходка. На дълга разходка.

— Искам да вдигна тост — беше отговорът на Нейтан.

Той започна да почуква с нож по чашата с текила. Затворих очи от ужас.

— Това е от мое име и от името на Челси — каза той, като сливаше думите.

Музиката и разговорите спряха и брат ми Грег се провикна:

— Хайде да чуем!

— Искам само да кажа, че никога и никъде не съм срещал по-голямо гостоприемство от това на г-н и г-жа Хендлър. Тази къща е такава почивка от моя хаотичен и напрегнат стил на живот в Холивуд, където продуцирам музика. Занимавам се и с фитнес. Все едно, няма нищо по-красиво от това да видиш как мормонка и непрактикуващ християнин свързват съдбите си на еврейска сватба. В любовта и войната всичко е честно.

После грабна бутилката текила изпод масата и с препъване излезе навън.

След около час, главно страхувайки се за сигурността на Уайтфут, обиколих къщата в търсене на Нейтан, но напразно. Все пак намерих Уайтфут. Беше вързан за едно дърво от другата страна на къщата и ядеше омар, който несъмнено баща ми му беше поднесъл. До омара беше поставена купичка сос.

Към осем часа вечерта, когато купонът почна да затихва, слязох в тоалетната в мазето. Именно там намерих Нейтан да пуши марихуана с тринайсетгодишния ми братовчед Кевин. Той не можеше да разбере какво лошо виждам в ситуацията и защо съм такава кучка.

Аз не разбирах как някой може да се държи толкова неадекватно в къщата на родителите на своя приятелка. Когато ме беше завел на гости при неговите родители, аз се държах като истинска Емили Поуст, нито веднъж не изпсувах и дори не ми хрумна да изпия цяла бутилка текила без разредител. Крещях му почти пет минути, после хванах за ръка невръстния си братовчед, дръпнах си от неговия джойнт и го поведох нагоре по стълбите. Казах на Нейтан, че му забранявам да излиза от мазето до края на вечерта, на което той отговори:

— А как ще си изям омара?

Отидох на масата ни, взех чинията с омара и я хвърлих към него. Той реагира с нещо, което прозвуча като писък на котка, подложена на групово изнасилване.

На сутринта се събуди на ливадата пред къщата, защото баща ми го поливаше с маркуч.

— Ще си изпуснеш самолета — каза баща ми. Все още бях толкова вбесена от поведението на Нейтан, че помолих брат ми Грег да го закара на летището четири часа по-рано. Когато се върна, Грег съобщи на всички в хола с широка усмивка:

— Е, не се страхувайте, изглежда Робърт Дауни младши успя да си замине благополучно. По-късно ще слушаме новините, за да разберем дали самолетът е кацнал или той все пак е успял да го отвлече.

— Млъкни — казах аз. — Той обикновено не е такъв.

— Според мен всички ще се съгласят, че трябва да забраним на Челси да води, когото и да е на семейни празници, освен ако не е сгодена и ще се жени за него.

Брат ми знаеше, че шансът да се сгодя е горе-долу толкова голям, колкото и да издам хип-хоп албум.

Майка ми, която си играеше с племенницата ми, погледна към нас и каза:

— Струва ми се, че Грег е прав, мила. Струва ми се, че може би когато си сама, имаме възможност повече да ти се радваме.

Майка ми винаги представя нещата така, сякаш основното съображение е, че за останалите е огромно удоволствие да бъдат в твоята компания. Но аз и без това нямах желание да водя повече гости. Не бих могла да понеса друга ваканция с придружител при толкова обиди от страна на баща ми, сестрите и братята ми.

— Наистина трябва да внимаваш с какви хора се събираш — каза баща ми. — Имаш слабост към откачалки, а си хубаво момиче и ще ми е много неприятно да гледам как прахосваш тази фигура.