Моят хоризонтален живот (Колекция от свалки за една нощ)

Моето късче самородно злато

Струва ми се всички ще се съгласим, че случайните свалки са прекрасен начин да направиш нови запознанства. Нещо повече, случайните свалки с джуджета са прекрасен начин да се запознаеш с джуджета.

Хубавото около спането с джуджета е, че първо правиш секс с тях и после може да ги използваш за възглавница. Тези джудженца си живеят много добре. Понякога като видя някое джудже, изпитвам желание да го подгоня. Не искам да го плаша, а само да го взема в ръце и да го галя. Най-много ми трябва джудже, за да мога да карам в платното за коли с повече от един пътник.

Предполагам, че се опитвам да кажа следното: ако толкова много искаш да имаш нещо, трябва да го придобиеш.

Ето какво си спомням. Отидох на някакъв купон в Кабо Сан Лукас в Мексико. Живеех в Калифорния повече от година, с Айвъри, и трябваше да посрещна сестрите си, които идваха на почивка, но щяха да пристигнат на следващата вечер. Представата ми за хубаво прекарване е да се разполагам сама в хотелската стая.

Отидох на басейна и се запознах с една двойка. Казаха ми, че ще ходят на някакъв купон по случай 5 май — националния празник на Мексико — с много коктейли маргарита. Това ми се стори прекрасна идея и реших да придружа новите си приятели.

Обикновено двойките, които се държат най-дружелюбно, имат най-големи проблеми помежду си. Логично е, ако се замислите. Тъй като заедно са толкова нещастни, всеки друг естествено им харесва.

Когато не ми задаваха въпроси за еврейския ми баща и нееврейската ми майка, те през цялото време се ругаеха взаимно. Двамата се караха постоянно, което не ми пречеше. Много по-хубаво, отколкото да гледаш двойка, която само се натиска и си разменя телешки погледи. Една моя съквартирантка имаше гадже и двамата не правеха нищо друго, освен да се гледат влюбено. Той беше много емоционален, постоянно говореше за чувствата си и дълбоката си любов към нея. Малко оставаше да получи първата си менструация. Пишеше и поезия за нея. Лично аз съм убедена, че ако един мъж пише стихотворения, значи има какво да крие. Като например космат гръб или само един тестис. Не казвам, че да имаш само един тестис е нещо лошо. Поне аз не познавам жени, които умират от желание да вземат в ръце комплект тестиси. Така, както аз виждам нещата, колкото по-малко тестиси, толкова по-добре.

Все едно, тази двойка не беше от типа, който си разменя влюбени погледи. Ако сложиш салфетка между двамата, щяха да намерят начин да се скарат за нея. И така, те се караха по цял ден, а аз се печах на слънце и успях ужасно да изгоря. Майка ми току-що ми беше пратила един от онези пътни несесери, където слагаш шампоана и кремовете в малки шишенца без етикет, за да не пътуваш с големи шишета, които могат да се разлеят. Това, което си мислех, че е крем за слънце, се оказа крем за пети. Чудех се защо мирише толкова гадно. Майка ми беше прекарала цялото ми детство в следобедни дремки, докато аз с часове я чаках да ме прибере от мола или от еврейското училище, и ето че сега — когато съм на двайсет — изведнъж беше проявила желание да ми приготви багажа.

Не ми беше за пръв път да изглеждам като задник. Но сега за пръв път съвсем непознати хора ме сочеха и казваха: „Гледай какъв задник!“ Реших, че ако се облека в бяло за купона, ще постигна добър контраст с моя тен на мехури и това ще е прекрасен начин да привлека вниманието, което заслужавах.

Купонът беше фантастичен. Беше на пет минути от нашия хотел в плажното имение на някакъв милионер. Всички танцуваха салса край басейна, а вълните се разбиваха на брега. На балконите жени показваха кючек. Имаше ледени скулптури с формата на коктейл маргарита, които бяха направени от истински коктейли маргарита и всички бавно се разсъбличаха. Хората бяха невероятно дружелюбни и изпитвах леко подозрение, че може би тук е намесен и някакъв вид екстази, но аз самата се въздържах, защото не познавах никого и освен това имам лично правило да не експериментирам с наркотици, когато съм изгоряла толкова жестоко от слънцето. От друга страна, алкохолът винаги е разрешен.

После го видях. Моето джудженце — със сомбреро, пълно с чипс и салса! Беше най-божественото нещо, което съм виждала. И отгоре на всичко беше голо до кръста — носеше престилка и бели панталони. Имах чувството, че съм умряла и съм попаднала в рая.

Прекарахме заедно цялата вечер. Аз непрестанно го прегръщах. Беше едно от най-забавните джуджета, които познавах. Всъщност беше единственото джудже, което познавах — ако не се брои интернет. Имаше сладки малки ръчички и тънко гласче. Имаше формата на съвършено правилно кълбо. През цялото време ми разказваше расистки вицове и не можех да му се наситя. В един момент се наложи да го отблъсна, защото трябваше да си поема дъх. Стомахът ме заболя. То се смееше и ме пляскаше по гърдите, при което оставяше по цялото ми тяло отпечатъци като от лапи на кученце. После започна да лае. Обичам мъже, които не се взимат прекалено сериозно. Беше и голям хитрушко. Даваше ми чашка след чашка текила и ставаше все по-висок и по-висок и по-висок.

Казваше се Ерик и беше от Кливланд. Исках да му викам „късче самородно злато“, но реших да почакам, докато се опознаем по-добре. Беше дошъл в Мексико да купонясва една година, след като беше завършил училище за погребални агенти. Мислеше си, че бъдещето му ще е доста мрачно и искаше преди това да се позабавлява, колкото може.

Приказвахме си и танцувахме и в един момент се опитах да го вдигна на ръце, но макар и малък, беше много тежък. Майка му също била джудже, но баща му имал нормален ръст. Сигурно си е падал по малки хора, тъй като преди майка му бил женен за друго джудже. Тя му изневерила с някакъв мъж с нейните размери, затова той продължил нататък по пътя си. Реших, че баща му трябва да е прекрасен човек. Толкова непредубеден и толкова свободомислещ, след като си пада по малки хора.

Главата ми почна да се замайва от слънчевото изгаряне в комбинация с четиринайсетата ми маргарита. Потънах в дълбока мъгла и възстанових пълните 90 процента от умствения си капацитет чак рано на другата сутрин.

Първото нещо, което видях, бяха две крачета, които пробягаха по плочките към банята. Изпаднах в пълно объркване. Отначало си помислих: „О, прекрасно, имам си бебе“. После пъхнах ръка под завивката. Бельото ми беше на мен. Знаех, че не можеш да имаш бебе, ако бельото ти все още е на теб.

В следващия момент чух как някой скача от тоалетната дъска и се приземява на пода. „Пфу, колко студени са плочките“ — каза той, а гласът му звучеше, сякаш беше вдишал цяла бутилка хелий. Това пискливо гласче ми дойде много. Започнах да си припомням всичко и споменът не беше приятен. Виеше ми се свят и не бях в добро настроение. Не знаех дали нещата щяха да стигнат до насилие, но знаех едно: трябваше да разкарам Ерик. Първо обаче исках да знам дали бях преспала с джудже и то да знам веднага.

После видях друго. Пенисът му беше с размерите на боа удушвач. Не можех да повярвам на очите си. Челюстта ми увисна и го гледах почти минута, изпълнена с наистина дълбок ужас.

— Правихме ли секс? — попитах аз.

— Може, ако искаш — отговори веднага Ерик.

Вагината ми незабавно се затвори като мида. Уплаших се както за себе си, така и за моето малко животинче. Оставаше единствено надеждата, че двете ще се измъкнем живи и здрави от тази ситуация.

— Снощи беше много пияна — каза той снизходително. Оле, казах си аз, на този нищо не му убягва.

— Слушай, Коломбо, правихме ли секс или не правихме? — попитах аз.

— Е, зависи какво имаш предвид под секс — отговори той. Почваше все повече да ми лази по нервите. Без текила вече не ми се виждаше толкова сладък и сега ми приличаше на гърне. Дали можех да се справя с него? Бях ли достатъчно силна да се бия с мъжко джудже?

Като видя, че съм ядосана, той побърза да каже:

— Не, доставих ти малко удоволствие и после ти заспа.

Слава богу, че съществува алкохол. Само като си помисля, че наистина бих могла да пъхна това нещо в моето уплашено малко момиченце.

После чух, че сестрите ми влизат в стаята.

Сестрите ми са много интересна двойка. Едната прие мормонската вяра. Другата е нормална.

Двете с мормонката Слоун през по-голямата част от живота си сме в много бурни отношения. Тя изглежда си мисли, че с раждането си съм й откраднала идеята. Слоун е пет години по-голяма от мен и си беше присвоила трона на най-малкото дете без никаква конкуренция. Според нейната версия след появата ми на бял свят — тя изпаднала в дълбока емоционална криза, не можела да се изявява и да получава вниманието, с което била свикнала. Все още страдайки от синдрома на средното дете, на двайсетгодишна възраст сестра ми реши да изпъкне сред другите членове на семейството, като приеме мормонската вяра. Тя беше убедена, че това е начин да изгради собствената си самоличност. Планът й беше успешен, макар че сега придоби самоличност на откачалка. След като навърших двайсет, бавно започнахме да се сближаваме, но Слоун винаги търсеше някакви недостатъци в другите и ако разбереше, че съм спала с джудже, отношенията ни щяха силно да пострадат. Сидни, най-голямата ми сестра, винаги беше моя втора майка. През цялото ми детство Сидни ме взимаше от еврейското училище, когато родителите ми ме забравяха, и пак тя искаше да запише телефоните на приятелките ми, когато оставах да спя при тях. Майка ми беше прекалено спокойна за родител. До десетгодишна възраст, ако й кажех, че през уикенда отивам на автостоп в Хималаите, тя би ми пожелала приятно прекарване и непременно да й се обадя, като се върна.

Цялото ми семейство знаеше, че имам склонност към хедонизъм, но спането с джуджета едва ли попада в тази категория. А и не е преживяване, което може да споделиш с друг. Поне засега. Не исках да гледам изпълнените с разочарование лица на сестрите си през следващите пет дни. Налагаше се да мисля бързо.

Излязох в хола и обясних, че в стаята ми има голо джудже, защото хората от рум сървис не са разбрали поръчката ми.

И двете ме изгледаха с отвращение.

Ерик се измъкна, докато сестрите ми чакаха в другата стая. Аз, разбира се, продължих да се карам на Слоун, че е наела стая в хотел, който предоставя този вид рум сървис.

— Ако искаш да знаеш, това е извратено — казах й аз.

През следващите пет дни в Кабо не мина ден, без всеки път, когато покрай нас минеше някой под метър и петдесет, което в Мексико се среща много често, сестрите ми да не се възползват от случая.

— Челси — повтаряше непрестанно Слоун, докато седяхме край басейна, — този път наистина падна възможно най-ниско.

— И то буквално — пригласяше й Сидни.

После двете избухваха в истеричен смях, последван от звуци, показващи колко са отвратени от мен. През това пътуване ми стана ясно, че джуджетата са прекрасни за купон, но лично за мен нещата свършват дотук.