Моят хоризонтален живот (Колекция от свалки за една нощ)

Познай кой си тръгва през прозореца

„Шварцер“ е терминът, който баща ми използва за черни хора. Това е жаргонна дума на идиш, която общо взето означава „черен“, „цветнокож“ или „негър“. Баща ми е готов да спори с всеки до изгрев-слънце, че в него няма и капчица расизъм, като един от любимите му доводи е: „Майтапиш ли се? Аз обичам черните, те са прекрасни работници. Плюс това могат да тичат адски бързо“. Това е същият човек, който в края на осемдесетте години бил на коктейл с майка ми и щом видял единствената присъстваща там черна двойка, отишъл при жената и я попитал дали иска да чисти къщата ни.

Запознах се с първото си черно гадже в местния колеж. Тайрън и аз седяхме един от друг в часовете по руска история. Преподавателят беше руснак със силен акцент, който говореше повече за детството си, отколкото за историята на Русия. На изпитите ни задаваше въпроси за личния си живот — в кой град е роден и на колко години се е научил да кара велосипед без помощни колела. Двамата с Тайрън се подигравахме на абсурдното важничене на професор Берегова, но според всички други неговият метод на преподаване беше съвсем нормален.

— Това не може да се случи в истински колеж — каза ми Тайрън един ден след лекцията. — Защо никой друг в класа не го намира за странно?

— Така е — отговорих й. — А уж този колеж е сред десетте най-добри в страната.

Когато заведох Тайрън вкъщи на вечеря, баща ми полагаше всички усилия да се държи така, сякаш изобщо не му пука, но непрестанно го следеше под око. Когато се държахме за ръце, баща ми леко потръпваше и се обръщаше на другата страна, фантазирах си дали да не поканя Тайрън да спи у нас, като знаех, че баща ми няма да възрази пред него. Ако беше някое бяло гадже, той щеше да ми забрани пред всички, но в безкрайното си желание да се прави на далтонист, знаех, че не само ще му позволи да преспи вкъщи, но и вероятно ще му предложи собствената си пижама. Единствените теми, за които баща ми беше в състояние да разговаря с Тайрън, бяха футбол, баскетбол и робството.

С Тайрън се разделихме след няколко месеца, когато той се премести в по-добър колеж някъде в Мичиган. Когато казах на баща ми, че се е прехвърлил другаде, той се престори на разочарован:

— Много лошо, мила. Той беше добро момче. Не беше прекалено тъмен, почти можеше да мине за колумбиец.

— Защо ще иска да минава за колумбиец, татко? — попитах аз.

— Слушай, не почвай пак с тези расистки приказки, а? Според мен шварцерите притежават много смелост; аз обичам черните. Май кучетата не ги харесват, но аз нямам проблем. Я виж Опра!

— Това е много мило, татко. Много хубаво си служиш с думите. Трябва да помислиш дали да не се кандидатираш на следващите избори.

— Да, и право да ти кажа, идеята не е лоша. Ти не си първият човек, който ми го казва, мила. А сигурно няма да си и последният.

Тайрън беше първият черен мъж, с когото правих секс, и бях преизпълнена с желание да се впусна по-нататък на тази арена. Затова през двата месеца, които трябваше да запълня, преди с Айвъри да заминем за Калифорния, Започнах да си чатя онлайн с Джером, с когото се запознах на сайта chocolatesingles.com. Тъй като и той живееше при родителите си, трябваше да почакам, докато моите заминат някъде, преди да можем да направим първото си рандеву. Всичките ми братя и сестри се бяха изнесли и аз бях единственото дете, останало вкъщи. Двамата с Джером си разменихме снимки и при условие, че приличаше поне малко на снимката си, знаех, че ще правим секс.

Споразумяхме се за вечеря и кино, което предложих главно за да не покажа прекалено ясно огромното си желание да правя секс с още един черен мъж.

Според плана трябваше да се срещнем в един ресторант недалеч от къщата на родителите ми в шест часа. За нещастие по-рано същия ден бях направила доста грозно изпълнение с косата си. Получих вдъхновение да подстрижа само къдриците и резултатът от това действие съвсем не беше положителен. С една дума, приличах на човек, който се е сражавал с ножицата и е загубил битката. Успях да овладея къдриците си, като си сложих барета и я нахлупих почти до очите си. При тези обстоятелства никой не може да изглежда добре, но ако се погледне от положителната страна, бях опънала косата си толкова силно назад под баретата, че имах много по-буден вид, отколкото обикновено.

Когато пристигнах, Джером вече беше седнал на масата. Беше висок метър и осемдесет и пет, беше много сладък и имаше тяло, за което бях готова да умра. Беше на двайсет и пет, косата му беше остригана съвсем ниско, имаше светлокафяви очи и голяма щастлива усмивка. Изглеждаше десет пъти по-добре, отколкото на снимката си.

— Джером? — попитах аз невинно, сякаш той не беше единственият черен човек в целия ресторант.

— Здравей — каза той, стана и ме целуна по бузата. Не бях усещала по-мека кожа от неговата и беше точно с цвета на фъстъченото масло „Рийз“. Не можех да повярвам колко е красив. Ако това момче не живееше при родителите си, никога нямаше да падне в лапите ми. Той погледна няколко пъти към баретата ми и усетих, че се изчервявам. Очевидно се чудеше защо съм я нахлупила толкова ниско на челото си.

Бях бясна на себе си, че реших да се подстрижа сама. Как можеше да съм толкова глупава? Беше ясно, че трябва да кажа нещо, за да разсея страховете му.

— Днес ми се случи дребен инцидент — казах му аз.

— О, не! — разтревожи се той.

— Нищо сериозно. Помагам доброволно в един център за сираци и едно момченце, без да иска, ми запали косата. То страда от синдром на дефицит на вниманието — много тъжна история.

— О, господи, пострада ли? — отговори Джером.

— Не, не, не — казах аз с облекчение от това, че лъжата изглежда подейства. — Почувствах се много глупаво, като се погледнах в огледалото, но много повече се тревожа за Линъс.

— На колко години е момчето? — попита с ужас Джером.

— Помъчих се да измисля подходяща възраст за дете, което би запалило човек.

— На седем — казах аз, — но е трудно дете.

Не знам откъде ми идваха наум тези лъжи, но не можех да се спра. Бях толкова впечатлена от Джером, че се впуснах в разказ, който със сигурност щеше да ни даде тема за много други разговори.

През следващите петнайсет минути Линъс се роди като един от двама сиамски близнаци. Брат му беше умрял при операцията по разделянето им, а биологичната му майка се беше опитала да го продаде на търг през еВау.

— Дори не знаех, че тук има такъв център за сираци — отбеляза Джером.

Аз изобщо не бях виждала център за сираци през живота си, но нямах намерение да споделям това с Джером.

— Отскоро е — отговорих аз. Знаех, че в крайна сметка трябва да спра да лъжа, но не знаех как. Налагаше се бързо да сменим темата и имах нужда от едно питие, за да се поуспокоя.

Въпреки че не бях навършила възрастта, на която е разрешено да се пие, имах лична карта с моята снимка и всички данни на сестра ми Слоун. Майка ми ми беше дала акта за раждане на Слоун, когато станах на осемнайсет години и й обясних колко трудно ще се впиша в колежа без такава карта. Тя се съгласи да ми помогне да злоупотребявам с алкохол, но само ако обещая никога да не казвам на сестра си, която наскоро беше приела мормонската вяра.

— Добре ли си? — попитам Джером. — Изглеждаш леко…

— Няма ми нищо — отговорих аз.

Ако можех да се успокоя поне за малко, щях да се държа нормално. Повиках келнера и поръчах водка и сок от боровинки. Джером си поръча вода с лед. Мамка му, помислих си аз.

— Не искаш ли да пиеш нещо?

— Аз не пия — отговори Джером.

Очертаваше се пълна катастрофа. Как така да не пие?

— Никога ли? — настоявах аз.

— Не ми харесва вкуса — каза той. После се наведе към мен: — Това не означава, че не знам как да се забавлявам.

Усмихнах се и казах:

— Сигурен ли си, че не искаш поне една бира или нещо друго?

— Сигурен съм.

Той се усмихна. Тази вечеря щеше да ми се стори много дълга. Никога не бях излизала с мъж, който не пие, и това не ми харесваше.

Ако този човек беше свързан по някакъв начин с Анонимните алкохолици, определено щеше да се опита да ме привлече за лечение, и го попитах, за да съм сигурна.

— Не си в Анонимните алкохолици, нали? — попитах аз с тон, който показваше, че ако беше член на Анонимните алкохолици и обстоятелството, че аз пия, го притесняваше, просто щях да се въздържа. Това, разбира се, нямаше да се случи в действителност; просто исках да му покажа, че имам добри маниери. Веднага си представих как ставам негов спонсор в Анонимните алкохолици и чакам някоя нощ да ми се обади и да ми каже, че му се пие. Аз почвам да скачам от радост и да крещя по телефона: „Имам пиене! Идвай веднага!“

— Не, не. Ти си пий, нямам нищо против. Аз просто не обичам да пия.

И аз почнах да си пия с пълна скорост. На петото питие придобих по-нормален вид, което означаваше, че украсявах разказите единствено с полуистини, вместо да си ги измислям напълно.

Оказа се, че е студент по право в трети курс в „Сетън Хол“. Родителите му имаха магазин за обувки в Секосъс в Ню Джърси.

— О, колко обичам обувки! — бяха думите, които се изтръгнаха от душата ми.

Той беше наистина добро момче с чаровен характер и нямах представа защо се занимава с мен. Много обичаше родителите си и говореше за майка си така, както би трябвало правят повече мъже. Беше трогателно и се надявах, че след като се оженим, ще изпитва същото уважение и към мен.

Мисълта да не спя с него веднага ми мина през ума, защото исках да спечеля уважението му, но нямаше начин да успея да се въздържа. Беше прекалено хубав и сладък. Знаех, че ако почна да излизам с него, вероятно накрая така или иначе щеше да ме намрази.

— Искаш ли да пропуснем филма? — попитах го аз.

— Разбира се, ако ти искаш — отговори той.

— Родителите ми са извън града. Можем да отидем вкъщи и да си поприказваме.

— Можем — отговори той.

Джером караше след мен по пътя за вкъщи и паркира на улицата. Като повечето хора, които ми идват за пръв път на гости, той ме попита защо в двора има толкова много коли и му обясних, че баща ми страда от този лош навик по отношение на колите и не може да продаде нито една от бричките, паркирани на двора. Казах му, че стига да иска, бих могла да му уредя да вземе много евтино един буик комби модел 1985 без двигател.

— Значи никоя от тези коли не е в движение?

— Една-две са в движение — казах аз — Но все едно, кой би искал да движи нанякъде с такава кола?

Лицето му придоби същото намръщено изражение, с което съседът ни всеки път се обажда в полицията, за да се оплаче, че баща ми държи в двора прекалено много коли.

— Боже! — възкликна Джером.

Влязохме и отидохме право в хола. Пуснах телевизора и си налях една водка „Грей Гус“ с портокалов сок. Той, разбира се, не искаше нищо алкохолно, затова му дадох кола.

Имах чувството, че сме на детски рожден ден. Как щеше да се опита да ме награби, без да е пил алкохол? Аз бих могла лесно да го награбя, но не бях сигурна дали ме харесва толкова много, колкото аз харесвах тялото му.

Беше само девет часът, затова включихме телевизора и почнахме да гледаме „Най-смешните домашни видеоклипове“. Изкушавах се да пусна порното, което бях откраднала от брат си, но не исках Джером да си помисли, че съм напълно покварена. Брат ми учеше в колеж за готвачи и беше оставил вкъщи над петдесет порнофилми, които се мъчеше да крие в шкафа за чаршафи. От време на време се обаждаше по телефона и молеше майка ми да му прати някое видео. Кутиите им се бяха изгубили и човек можеше да разбере, че са порно, само по заглавията. Веднъж майка ми ме попита дали съм гледала „Кристен оправя Кентъки“ и й казах: „Да, това е разказ за едно момиче, което се разкъсва между двама мъже. В буквалния смисъл“. Майка ми отговори: „Брат ти сигурно наистина обича този филм, щом иска да му го изпратя“.

Двамата с Джером започнахме да се местим все по-близо един към друг. Той потъркваше крака ми, а аз положих глава в скута му и го погледнах.

— Ти си божествен — казах му аз. Той се засмя и ме целуна. Най-после почнахме да се натискаме. Той имаше най-меките устни на света и ухаеше на „Дракар“. Луда съм по „Дракар“. Обвих врата му с ръце и се притиснах към огромната му физика на футболист. Където и да го докоснех, усещах нов мускул. Пъхнах ръцете си под ризата му и намерих най-твърдите шест плочки, които съм срещала. Това момче беше в невероятна форма и кожата му беше тооолкова мека.

Бях толкова възбудена, че едва се контролирах. Но се налагаше да запазя спокойствие и да не забравям да си гълтам корема. Исках да си мисли, че физически съм му равностойна, затова заех позата, в която тялото ми изглежда най-добре — хоризонтално.

Той се намести върху мен и направи няколко движения „на сухо“, при което усетих нещо, което не можеше да бъде друго, освен трети крак. Поразмърдах се под него, за да се уверя, че е така.

— Това пенисът ти ли е? — ахнах аз.

Той се захили и продължи да ме целува.

— Сериозно — казах аз. — Това пенисът ти ли е?

Той спря да ме целува, вдигна глава и ме погледна строго.

— Да, това е пенисът ми.

— Е, явява се голям проблем — казах аз. Той продължи да ме гледа безмълвно.

— Съжалявам — казах му аз. — Пенисът ти е прекалено голям.

Имах една приятелка, която веднъж по време на секс се беше разплакала и сега знаех защо.

Той стана от мен.

— Пак може да се натискаме — успокоих го аз. — Само не може да правим секс.

— А ти откъде знаеш, че изобщо искам да правя секс с теб? — каза сърдито той.

Искаше ми се да му отговоря, че това е съвсем очевидно, ако се съди по бомбата с часовников механизъм, която нарастваше в панталона му.

— Добре, добре, само не се обиждай — казах аз. — Но ако случайно искаш, да знаеш, че не мога.

За да събера това нещо в мен, би трябвало да съм с размерите на тунела „Линкълн“.

— Е, няма да си първата — каза той, признавайки поражението си. Очевидно му се беше случвало и преди.

— Наистина ли? Съжалявам, но си много голям. Това нещо е като космическата совалка — казах му аз. Изглеждаше съсипан и ми стана мъчно за него. — Може да отидем в моята стая и да правим други неща.

Под други неща имах предвид да спим, защото се страхувах, че ако това нещо излезе от калъфа си, може да ме нападне.

След като отидохме в стаята ми, се впуснахме в много целувки и разгорещено натискане, и общо взето се задоволихме с това. Започнахме да го правим „на сухо“ и съм съвсем сигурна, че той свърши в панталона си, защото след трийсет секунди заспа.

Към осем часа сутринта чух звуци от кухнята. Стаята ми беше на първия етаж, близо до кухнята.

Баща ми говореше на кучето ни Уайтфут.

— Кое е това добро еврейско кученце, което е било послушно момченце по целия път до вкъщи? Ти ли си? Искаш ли да учиш в еврейското училище заедно с другите еврейски кученца от квартала? Кое е доброто куче? Кое е доброто куче? Кое е доброто куче?

Мамка му. Родителите ми се бяха прибрали. Погледнах към Джером, който спеше дълбоко. Бързо станах и заключих вратата, после поразмислих, сложих някакви дрехи и го събудих.

— Джером — прошепнах аз, — нашите си дойдоха.

— О, кофти! — каза той и скочи от леглото. — Мислех, че са на вилата ви.

— Бяха. Не знам защо са се върнали толкова скоро. Ти стой тук, а аз ще разбера дали пак ще заминат.

Джером не можеше да се измъкне, без да е минал през кухнята. Нещата не изглеждаха добре. Отворих вратата и излязох навън.

— Ето я! Здравей, скъпа, какво ново?

Баща ми беше в добро настроение и не исках да му го развалям.

— Какво правиш тук? — попитах сънено аз, сякаш не бях напълно будна и нащрек.

— Запознахме се в Мартас Винярд с едно семейство, което иска да купи кола на сина си. Той отива да учи в колеж. Казах им, че съм търговец на коли и са попаднали, на когото трябва. Ще им закарам една кола. Ето тази хубава хондичка сивик, която стои на двора.

Той го каза, сякаш не виждах всеки ден пред къщата синия хечбек с две врати, едната, от които беше покрита с червен кит. Каза го с такъв тон, сякаш това е прекрасна кола, която всеки нормален човек би искал да купи.

— Тези хондички могат да вървят сто години — добави той.

— Пали ли изобщо? — попитах го аз.

— Пали ли изобщо? Разбира се, че пали! Трябва й само малко помощ, това е всичко. Ще отида да й сменят маслото и после ще им я закарам.

Искаше ми се да му кажа: „Моли се да не те остави по пътя“, но вместо това го попитах:

— Мама още ли е на вилата?

— Да, там е, кукло, и много й липсваш. Затова ще дойдеш с твоята кола, за да ни прибереш вкъщи.

— Кога? — попитах аз, но преди да ми отговори, отвън се разнесе силен трясък. Никога не съм разговаряла с Кейто Кейлин — свидетеля в процеса срещу О Джей Симпсън, но допускам, че приличаше на силния трясък, който е чул, когато О Джей се е промъкнал обратно в къщата, след като е убил Никол и Рон (или след като не ги е убил).

— Какво по дяволите беше това? — извика баща ми, докато в същото време Уайтфут изплю поничката с крем сирене, разлая се и изтича към входната врата.

Познай кой си тръгва през прозореца?

— Не чух нищо, татко.

— Не се прави на идиот, скъпа, как да не си чула — отговори той, стана и се насочи към вратата. Тръгнах след него, като се мъчех да измисля някакъв начин да му попреча да види бягството на Джером. Но не се сетих за нищо.

Баща ми отвори вратата и видяхме как Джером, гол до кръста, тича през ливадата. После скочи в колата си и изчезна.

— Какво по дяволите беше това? — попита баща ми.

Погледнах към небето, като се надявах да падне някой астероид.

— Дявол да го вземе, Челси. Какво си направила този път?

Отношенията с баща ми бяха доста обтегнати още от времето, когато бях петнайсетгодишна и се обадих в полицията, за да съобщя за случай на тормозене. — Той никога не ме беше тормозил, но исках през уикенда да вдигна купон и се мъчех да го разкарам от къщи. Отдавна не ми беше удрял шамар — коронния му номер — но все пак бях нервна. Само преди няколко месеца беше изпаднал в нещо, което мога да опиша единствено като пристъп на гняв, достоен за Кинг Конг, и беше съборил на земята всички саксии в задния двор, заедно с цветята, растенията и пръстта. Избликът беше предизвикан от това, че майка ми беше скрила дистанционното за телевизора, а той беше прекалено мързелив, за да стане и да го включи на ръка.

Отдалечих се от него, колкото можех по-бързо, и хукнах към стаята си.

— Ти си голяма работа, Челси, да знаеш. Голяма работа. Няма да е зле да се обадя в полицията и да съобщя номера на колата, с която избяга. Сигурен съм, че я е откраднал — изкрещя баща ми и тръгна след мен.

— Не, татко — казах аз зад заключената врата. — Не я е откраднал, расист такъв. Негова е.

— Дявол да го вземе, Челси, отвори проклетата врата, докато не съм я разбил. Кое момиче постоянно излиза с непознати мъже? Ти изобщо познаваш ли това момче?

— Разбира се, че го познавам — отговорих зад вратата. — Запознахме се в интернет.

— О, господи. Знаеш ли какво, Челси, трябва да ти кажа нещо. Ако искаш хората да се отнасят към теб с уважение, не трябва да се раздаваш по този начин.

Какво? Баща ми намекваше, че трябва да почна да взимам пари?

Чудех се дали да му разкажа, че Джером имаше много голям пенис и не сме правили секс, но не знаех дали думата „пенис“ е разрешена. Знаех, че „мръсница“ е разрешена дума, защото току-що ме нарече така. Обърнах се назад, видях, че прозорецът е отворен и после лицето на баща ми се появи на него.

— Аааа! — изкрещях аз.

— Слушай какво ще ти кажа, малка глупачко! — Главата на баща ми е с размерите на плажна топка и не можеше да мине през прозореца дори с обувалка, но това не му попречи да продължи да опитва. — На нас с майка ти ни омръзнаха твоите истории. Ходиш с непознати мъже, преструваш се, че учиш, не работиш. Така ли искаш да прекараш живота си?

Докато баща ми сипеше обиди, си помислих дали да не запратя по главата му един стъклен глобус със снежинки. За съжаление нямах такъв.

— Приготви си багажа. Тръгваме за вилата и трябва да караш след мен, в случай че хондичката се развали.

После той слезе и се прибра в къщата.

След около два часа и половина път баща ми спука гума. Спрях зад него и наблюдавах как се мъчи да я смени.

След малко до нас спря тойота рънър и от нея излезе един черен мъж. Аз също излязох от колата си. Двамата се срещнахме пред колата на баща ми и непознатият каза:

— Трябва ли ви помощ да смените гумата, сър?

Баща ми погледна към него и каза:

— Да, много мило. Не знам какво стана. Трябва да сложа резервната, за да дам тази на ремонт.

Гумата би трябвало да бъде хвърлена на боклука, вместо да се дава на ремонт, но това беше поредният случай, в който баща ми страдаше от илюзии относно състоянието на колите си. Когато забеляза, че оглеждам черния младеж, който не изглеждаше никак зле, той каза:

— Челси, прибирай се в колата и си вдигни гащите.

Черният младеж ни изгледа с объркано изражение на лицето и после се наведе да развие болтовете.

След като пристигнахме на вилата, баща ми разказа на майка ми цялата история.

— Двамата с Уайтфут закусвахме на масата и кой мислиш излиза от стаята си, сякаш всичко е разцъфнало в рози? Челси, ето кой. И преди да разбера какво става, чувам как шварцерът скача от прозореца й и открадва една кола.

— Татко, млъквай. Знаеш, че не е откраднал колата, беше негова — казвам аз. Повторното описание на събитията ме отегчаваше.

Майка ми дойде и седна при мен.

— Мелвин, моля те остави я на мира — каза тя.

— А, хубава работа. Майчето обича Челси, а татко е лош. За всичко аз съм виновен. Разбирам, ясно е какво става сега. Нека всичко падне върху татко. Аз съм най-лошият баща на света!

Исках целия този разговор вече да е свършил. Но най-много от всичко исках баща ми да престане да нарича сам себе си „татко“. От тази дума ми ставаше лошо. Брат ми Грег влезе, докато се разиграваше цялата тази история, и се поздравихме с пляскане на ръце.

— Браво, Челс. Добро изпълнение.

— Не я насърчавай, Грег. Челси, трябва да си помислиш кои са най-важните неща, вместо цял ден да се мотаеш и да не правиш нищо друго, освен да гледаш телевизия и да говориш по проклетия телефон. И какво толкова много ти харесва в тези черните? Или само искаш да ме дразниш? — попита той.

— Е, за тях се знае, че имат доста големи пениси — каза Грег.

Излязох през вратата, преди да видя как лицето на баща ми се разкривява от неудържим гняв. Брат ми и майка ми последваха примера ми, тримата скочихме в колата на Грег и потеглихме към града да ядем сладолед.

След два дена пълно мълчание от страна на баща ми той събра смелост и ми донесе три големи кутии боровинки. Боровинките са моя слабост. Остави ги на масата и се върна в Ню Джърси.