Наследницата на Монтоя

Седма глава

Утринното слънце влезе през пролуката между пердетата и се разпростря в светла линия върху килима на пода в хотелската стая. То бавно се изкачи върху леглото, мина по възглавницата и заблестя срещу затворените очи на Маги.

— Хъм. — Тя отвори очи, но веднага придърпа завивката над главата си. На устните й се появи усмивка при мисълта за предишната нощ. Искаше да се наслади за миг на невероятния сломен, преди новият ден да нахлуе в мислите й.

— Мм? — Тя се претърколи, но ръката й срещна студеното и празно място до нея. Кристофър го нямаше. Маги отвори очи и сбърчи чело. — Кристофър? — повика го тя. Той не се виждаше в стаята.

На вратата се почука.

— Госпожо Талбът?

— Влезте, моля.

Беше камериерката.

— Господин Талбът ме помоли да проверя дали сте се събудили, госпожо — каза тя.

— Къде е господин Талбът? — попита Маги.

— В трапезарията, госпожо. Каза ми да ви съобщя, че е поръчал закуската. Да ви помогна ли да се облечете?

— Не, благодаря ви. — Англичаните явно имаха странни представи за това какво човек може и не може да направи сам. Маги си спомни как се бе мъчила да разкопчае корсажа си предната вечер. — Почакайте. Да, навярно ще ми е необходима помощ за закопчаването.

— Добре, госпожо.

Маги побърза да навлече фустите, камизолата и корсета.

Избра си лека габардинена рокля от дрехите, крито бяха донесени в хотела предния ден. Искаше да остане сама поне за няколко минути, за да може да си спомни с подробности случилото се предишната нощ. Докато камериерката беше в стаята, Маги се притесняваше и не можеше да се отдаде на спомените си.

— Благодаря ви — каза тя на жената, когато и последното копче бе закопчано. — Бих се радвала, ако съобщите на господин Талбът, че слизам веднага.

— Да, госпожо.

Маги се усмихна зад гърба на камериерката. Никога досега не й бяха казвали „госпожо“. Ако прислужницата знаеше коя е тя в действителност и какво бе работила само допреди пет месеца, бедната жена навярно щеше да се просне мъртва в стаята.

Тя разчеса енергично косата си. Бавна усмивка озари лицето й, когато я прибра назад и освободи няколко игриви къдрици. Не намираше някаква разлика в себе си, когато се взираше в огледалото, но се чувстваше по-различна от преди. Харесваше й да се люби с Кристофър Талбът. Дори в най-необузданите си мечти Маги не си бе представяла такова желание, такъв болезнен екстаз, такова пълно удоволствие.

Обгърна раменете си с ръце и се завъртя в пирует. Харесваше й да бъде омъжена жена и да живее с Кристофър. Може би дори го обичаше…

Маги влезе в трапезарията с разтуптяно сърце. Беше нетърпелива да види топлината в очите на Кристофър — мълчаливата връзка на тяхната интимност. След прекараната нощ той сигурно вече мислеше за нея като за нещо повече от парче земя.

Кристофър седеше на масата в ъгъла. Бялата покривка беше в тон със снежнобялата колосана риза, от която кожата му изглеждаше загоряла, а очите му — по-тъмни от когато и да било. Когато Маги се приближи към него, той се изправи учтиво. Лицето му беше безизразно. Липсваше дори забавната непринуденост, която го озаряваше преди сватбата. Очите му бяха тъмни и непроницаеми. Маги усети как сърцето й се свива като пробит балон.

— Добро утро, Маги. — Подаде й стол.

— Добро утро. — Тя седна на стола.

— Добре ли спа? — попита я вежливо.

— Да, благодаря. — Сякаш двамата не бяха лудели в леглото, обхванати от бурна страст! — Спах добре.

— Чудесно. Поръчал съм ти бифтек и яйца.

— Добре.

Възцари се тежко мълчание. Очите й му задаваха въпроси, но неговите не им отговаряха.

— Как е бифтекът ти? — попита я след малко.

— Отличен. — Набоде злобно месото с вилицата си. Можеше да бъде толкова студена като него. Щеше да види той! — А твоят как е?

— Малко суров.

— Това не е хубаво. — Ножът й задра по дъното на чинията.

За щастие закуската скоро приключи. Кристофър събра куфарите си и нейната малка чанта и нае кола, за да ги закара до вкъщи. Мокрият пролетен сняг вече се топеше на слънцето. Маги не се бе радвала никога в живота си така, както когато съзря Луиза. Имаше няколко важни въпроса относно женитбата и съпрузите, които искаше да зададе на по-възрастната си приятелка.

Кристофър се задържа вкъщи само колкото Маги и куфарите. Трябвало да излезе, обясни той, без да каже каква е причината. Отхвърли предложението на Питър да му прави компания.

— Радвайте се, че не сте с него сега — каза тя на Питър, когато влязоха в къщата. — Тази сутрин е като сърдит мечок.

Питър и Луиза си размениха тревожни погледи.

— Нещо… Ъ-ъ… Нещо нередно ли има? — залита Питър деликатно.

— Вие ще ми кажете — отвърна му Маги. — Вие сте мъж и сигурно знаете. — Произнесе думата мъж така, сякаш беше проклятие.

Луиза хвана Маги под ръка и я поведе към големия апартамент, който вече ставаше спалня за нея и Кристофър. Маги гледаше голямото легло с балдахин — брачното ложе, в което щеше да спи отсега нататък със съпруга си. Дали предстоящата нощ щеше да бъде прекрасна като предишната?

— Магдалена, кажи ми какво има! Нарани ли те Кристофър снощи? Може би е бил твърде груб? Мислех си, че точно теб не е нужно да предупреждавам за мъжките страсти, но може би трябваше да поговорим, преди да тръгнете от приема за хотела. Какво се случи?

— Не ме е наранил — отвърна Маги нетърпеливо. — Е, излъгах те, разбира се. — Вдигна вежди многозначително. — Той е достатъчно голям, за да нарани и крава.

— Магдалена!

— Ами… англичаните… този англичанин по-точно не е толкова превзет, колкото си мислех.

— Скъпа моя, мъжът винаги наранява жената, когато това й е за първи път.

— Аз не се оплаквам. — Приятен спомен разведри настроението й. — Да спиш с мъж е — засмя се дяволито — като да ядеш черешов пай, само че още по-хубаво! Много по-хубаво!

Луиза се подсмихна.

— Да, мила. Не съм вдовица толкова отдавна, че да не си спомням.

Настроението на Маги спадна.

— Тогава сигурно можеш да ми кажеш защо тази сутрин Кристофър се държи като януарска ледена шушулка.

— Той наистина изглеждаше доста официален — съгласи се Луиза замислено.

— След миналата вечер си мислех… Мислех си, че когато жената спи с един мъж, това ги сближава.

Луиза се усмихна съчувствено.

— Магдалена, детето ми, въпреки злините, които си видяла от мъжете, ти все още имаш някакви илюзии. За мъжа сексът е все едно да се почеше там, където го сърби. За него кой го чеше е без значение.

Маги мислеше за пламенните очи на Кристофър, които проникваха до дъното на душата й. Спомни си чувствената му усмивка, нежностите, с които я възбуждаше, гласът, с който й каза, че му харесва.

— Не съм убедена, че е така — възрази тя.

— Трябва да ми повярваш, дете. Ти си омъжена за благороден мъж, който сигурно няма да те бие. Очакваш да получиш голямо богатство и имаш умен съпруг, който ще го управлява вместо теб. Дадено ти е повече, отколкото много други жени получават. Не очаквай чудеса!

Не очаквай любов, така изтълкува думите й Маги. Но откога бе започнала да свързва Кристофър с любовта? Нали едва вчера се зарече пред себе си, че ще накара англичанина да си вземе обратно жестоките думи и ще спаси гордостта си, която той нарани, като заяви на целия свят, че се жени за нея заради земята й? Сега тя искаше нещо повече от реабилитация на гордостта си. Искаше той да я обича.

„Не очаквай чудеса“ — беше казала Луиза. Но чудеса се бяха случвали и преди, припомни си Маги.

Кристофър нареди колата да го закара до „Плаца“. Този ден нямаше конкретна работа в града, затова пък достатъчно задачи го очакваха вкъщи. През последната седмица писмата от неговия адвокат, счетоводител и делови партньор в „Питни енд Талбът оувърсиз фрайт лайн“ се бяха натрупали и чакаха одобрението или отказа му по редица важни въпроси — дали да се поправи, или да се изхвърли един от най-старите и най-незначителни кораби; дали да се продаде собствеността, която бе наследил от чичо си, или да се изчака някакво по-добро предложение; как най-добре да се разреши оплакването на една млада жена, че е била обезчестена от по-малкия му брат Родни.

Амелия Хоторн също му бе писала. Писмото й бе изпълнено е последните клюки и светски новини, който дамите считаха за много важни. Както винаги, тя се тревожеше заради дългото му отсъствие. Ако Амелия беше толкова загрижена за него, защо бе отхвърлила предложението му за женитба преди една година, питаше се Кристофър. Вече не го болеше от отказа й толкова много, колкото когато напусна Лондон, но въпреки това, щом прочете писмото й, усети някаква тежест в сърцето си.

Неприятно беше и писмото от майка му, която се оплакваше от влошаващото се състояние на баща му. Тя се интересуваше от мнението на Кристофър за един млад лекар, с когото той слабо се познаваше. Дали да го наемела за боледуващия херцог? Кристофър знаеше, че в действителност майка му не се интересува толкова от мнението му за компетентността на доктор Холоуей, колкото искаше да му напомни за влошеното здраве на баща му. Цялото му семейство бе съгласно, че мисията му в Америка е необходима, но в същото време майка му искаше той да се завърне в Лондон, за да й помага. Джеймс, по-големият брат на Кристофър и наследник на благородническата титла, беше твърде ангажиран със своите забавления и метреси, за да се занимава със семейните дела, а по-малкият му брат — Родни — се интересуваше само от хазарт и пиене. Сестра му Елизабет беше най-уравновесената от всички, но тъй като беше жена, не можеше да повлияе на другите.

Кристофър се разхождаше безцелно по „Плаца“. Тръгна по една от заснежените улички, които излизаха като лъчи от паметника в центъра на площада. Сега той трябваше да си бъде вкъщи, да седи зад бюрото си в библиотеката, да се занимава със семейните и деловите въпроси и да отговаря на натрупалите се писма. Но в къщата беше Маги, а на него му трябваше известно време, за да се отдели от тази изкусителна и измамна жена. Е, ако искаше да бъде честен, не можеше да я нарече измамна. Беше му казала, че „не го прави с клиенти“ и той сам бе решил да не й повярва. Но кой разумен и интелигентен мъж би повярвал, че кръчмарската танцьорка е девствена?

При тази мисъл Кристофър потръпна. Ако знаеше истината, може би щеше да се контролира повече. Поклати глава и си призна, че самоконтролът му се бе оказал печално недостатъчен. Маги го възбуждаше и съблазняваше преднамерено по начини, които една почтена дама не би дръзнала дори да си помисли. Можеше да изкуши дори самия дявол. Още преди да се оженят, беше усетил, че тя е примамка за неговите не чак толкова джентълменски инстинкти. Единственият начин да предотврати по-нататъшното усложняване на тази история е да държи Маги на разстояние от себе си, реши Кристофър. Дори при това положение щеше да му е необходима воля на светец, за да не я докосва.

Той прекара остатъка от предобеда из магазините, които ограждаха „Плаца“ и се редяха в уличките около нея. Нямаше никакво намерение да купува каквото и да било до мига, в който съзря сребърната огърлица с оникс. Ониксът му напомни за очите на Маги, а полираното сребро сякаш беше направено точно за нейната кожа с цвят на тъмна слонова кост. Той купи украшението, пъхна кутийката в джоба си и си каза, че това е просто един закъснял венчален подарък, нищо повече. Дори в браковете по сметка трябваше да се спазват добрите традиции.

Кристофър прекара следобеда и вечерта в един игрален дом. Обикновено не посещаваше такива места, но този ден изпитваше нужда да се утеши с някакво питие. Откри едно заведение, което беше доста добро за тази част на града. С игралните си маси и бара то му напомняше за „Лейди Лак“ — и за Маги, Всяко проклето нещо му напомняше за нея! Какво трябваше да направи, за да я отпрати там, където й е мястото — една незначителна участничка в сцена, която беше само малка част от неговия живот?

В продължение на час Кристофър седеше сам на масата в компанията на чаша хубаво уиски. Неочаквано един мъж го позна и седна срещу него без покана.

— Лорд… ъъъ… Талбът?

Кристофър се усмихна снизходително.

— Господин Талбът е напълно достатъчно.

— Извинете. Не разбирам от титли.

— Няма нищо. Не може да се очаква един американец да знае тези неща. Всъщност по-малкият син на херцог се нарича „лорд“ само тогава, когато се използва първото му име и никога само с фамилното име.

— Така ли? Доста е сложно.

— Всичко това е дяволски смешно. Започвам все повече да харесвам американската система. Тук хората са господа, госпожи или госпожици.

— Да, за тези неща би могло да се говори доста, предполагам. Между другото аз съм Томас Килгър. Запознахме се с вас на приема у губернатора преди няколко дни и се видяхме отново на обяда по случай вашата венчавка вчера.

— Лицето ви ми е познато. Извинете ме, моля. Обикновено помня добре хората и имената им, но днес съм малко разсеян.

Килгър се усмихна.

— Така се отразява бракът на мъжа. Ще свикнете.

Кристофър се надяваше, че това няма да му се наложи. Преди да са изминали няколко месеца, той щеше да постави океана между себе си и разсейващата го младоженка.

— С няколко мои приятели се питахме дали бихте желали да се присъедините към нас за една игра на покер.

Кристофър се подсмихна.

— Решили сте, че сте намерили един наивник, така ли?

Килгър се разсмя.

— Нищо подобно! Залаганията са ограничени до пет долара. Това е светска игра, не професионална.

— Май никога не съм играл покер.

— Ще се радваме да ви научим.

— Обзалагам се, че точно така ще стане.

Килгър се усмихна.

— Това е част от играта.

Приятелите на Килгър бяха Сайлъс Колби, местен търговец, и Дерек Слейтър, собственик на ранчото Рокинг Ар, което се намираше на един ден езда на север от града. Играеха приятелски. Отмъкнаха на Кристофър само петдесет долара, докато му напълнят главата с тънкостите и стратегиите, които не бяха написани в ръководствата по покер. За учудващо късо време Кристофър започна да печели, а не да губи.

— Най-проклетото комарджийско лице, което съм виждал — оплака се Колби след раздаване, в което Кристофър успешно блъфира с двойка дами срещу три негови петици.

— Господинът има талант — каза Слейтър. — Прави го съвсем естествено.

— Как е възможно човек да е толкова съсредоточен в деня след сватбата си! — изкоментира Килгър с усмивка.

Истината беше, че Кристофър бе напълно разконцентриран. Докато играеха, от време на време на сцената излизаха артисти, които забавляваха посетителите. Два номера се повтаряха. Грациозна млада жена пееше на френски и на английски език с ясен сопран, а четири закръглени момичета подскачаха в някакъв танц, който се състоеше най-вече от високо вдигане на краката. Нито едно от изпълненията не беше вълнуващо като испанския танц на Маги. Напълно облечена, със своите бавни и чувствени движения Маги притежаваше много повече сексуалност от тези момичета е всичките им подскоци и показване на дамско бельо.

В края на вечерта Кристофър водеше с около седемдесет и пет долара. За щастие мъжете, с които играеше, все още се държаха приятелски с него.

— Сигурен ли сте, че никога досега не сте играли покер? — попита го дружелюбно Килгър, след като вече бяха решили да прекратят и да се прибират.

— Играта на карти е често срещано забавление в Англия. Но тази вечер за пръв път играх покер.

Килгър поклати глава невярващо.

— Слава богу, че нямате намерение да ставате професионален комарджия.

— Има по-интересни начини за правене на пари — каза Кристофър с усмивка.

— Радвам се, че мислите така.

— Господин Талбът — намеси се Дерек Слейтър. — Томас ми каза, че вие сте човекът, който ще поеме ранчото на Монтоя на река Пекос.

— Ако дарението бъде потвърдено. Съпругата ми е наследницата.

— Така ли? И вие се оженихте за нея вчера?

— Да — отвърна Кристофър.

Когато се отправиха към вратата, Слейтър изостана и се приближи до Кристофър.

— Занимавали ли сте се някога със скотовъдство по тези места? — попита Слейтър.

— Трябва да призная, че никога не съм се занимавал със скотовъдство — отвърна Кристофър.

Слейтър поклати глава съжалително.

— Питам се дали съзнавате с какво се захващате. Зимите в Ляно Естакадо са много тежки. Добитъкът може да замръзне от студ. А летата са толкова горещи, че върху напечените скали може да се пържат яйца. В някои части човек може да язди в продължение на дни и да не види никакво дърво — само треви и проклетите ютени колове, докъдето погледът стига.

Навън ги посрещна студената пролетна нощ. Над главите им се разстилаше Млечният път. Килгър и Колби се сбогуваха и си тръгнаха. Слейтър и Кристофър пресякоха улицата и се запътиха към „Плаца“.

— Очаквам, че вие ще се окажете прав. — Кристофър поде разговора оттам, където Слейтър бе спрял. Не си даде труд да обяснява на господина, че няма намерение да живее в Ляно Естакадо. — Бил съм на различни места по света и разбрах, че всяко крие своите опасности. Човек, който е тръгнал нанякъде, без да познава земята и хората, си търси белята.

— Това е истината — кимна Слейтър.

— Смятам да наема компетентен управител на ранчото, който да се грижи за собствеността на съпругата ми — в случай че правата и бъдат потвърдени. Ще съм глупак, ако прахосам хубавата земя, като се опитвам да я управлявам сам.

— Вие, англичаните, сте по-разумни, отколкото си мислех. — В гласа на Слейтър се долавяше, макар и неохотен, респект.

— А вие, американците, сте по-интересни, отколкото предполагах — отвърна Кристофър.

— Дявол да го вземе, сигурен съм, че човек като вас ще се справи тук, Талбът. Знаете ли какво ще ви предложа? Защо вие и вашата чудесна съпруга не ни погостувате в Рокинг Ар за една седмица? Ние не сме в равнините, но скотовъдното ранчо си е скотовъдно ранчо навсякъде. Ще се радвам да ви въведа в основните неща на ранчерството. — Той се засмя. — Опашката на кравата е винаги отзад. Ще разгледате околността, ще пояздим до насита заедно, а жена ми Джени ще се зарадва много на дамската компания. Ние сме точно на един ден път с кола от града.

— Вашата покана е много любезна, господин Слейтър. Ще помисля върху нея.

— Ще се радваме да ни гостувате. Компанията е рядкост в страната на скотовъдците, както скоро ще се уверите сам. Аз ще остана в града още два дни. Отседнал съм в хотел „Ексчейндж“ ей там, на ъгъла. На връщане ще карам фургон с продукти, така че ще има място и за вас двамата. Съобщете ми дали ще дойдете.

— Ще ви съобщя — обеща Кристофър. За момент остана сам на улицата, тъй като Слейтър си тръгна. Вдъхна дълбоко студения чист въздух. Чудеше се дали ако „язди до насита“, ще се изморява достатъчно, за да пренебрегва съблазнителната си жена.

Маги прекара деня, фучейки. Беше безполезно да разговаря с Луиза, Каквато и тема да подхванеха, Маги свършваше с оплакването, че е зарязана вкъщи безцеремонно от съпруг, който си е вдигнал чукалата незнайно къде.

Тя се опита да убие времето с четене. „Осемдесет дни около света“ на Жул Верн беше увлекателно четиво, но не дотолкова, че младата жена да не поглежда всеки пет минути към стенния часовник в библиотеката, питайки се къде е съпругът й. Стигна до средата на втората глава и се отказа от това занимание. Крачеше нервно напред-назад, неспособна да отвлече вниманието си от тази мисъл. Оказа се, че съпругата на един могъщ и високопоставен лорд не може да прави нищо полезно. Хуан господстваше в кухнята и я пропъждаше оттам винаги когато дръзваше да влезе. Изабел, внушителна жена въпреки скромния си ръст, владееше останалата част от къщата; Педро царстваше извън нея. Беше прегрешение господарката на къщата да повдигне ведрото е вода или да изтръска перушинената метличка за бърсане на прах. Такова беше мнението на Изабел и тя не закъсня да запознае Маги с него.

Поради тази причина новата господарка на къщата имаше достатъчно време да разсъждава. Какво бе очаквала от Кристофър, питаше се Маги, докато кръстосваше килима в библиотеката. Нима бе помислила, че една-единствена бурна нощ ще промени отношението му към нея? Или бе повярвала, че пламъкът на желанието, който бе видяла в очите му тогава, ще прерасне в топлота към нея? Ако е така, то аз съм тъпа глупачка, каза си тя.

Но Маги не беше и малодушна страхливка, която би се отказала от плана си, защото се е оказал едно предизвикателство за нея. В края на краищата вече беше госпожа Кристофър Талбът, а може би като съпруга на английски лорд имаше и някаква титла. Той беше свързан с нея и тя бе решена да спечели любовта на това глупаво магаре дори ако трябва да се изправи върху главата си и да развява английския флаг с краката си, за да привлече вниманието му. Той не можеше винаги да стои настрана от нея.

Маги започна да се тревожи. Съпругът й все още не се бе прибрал, а минаваше полунощ. Не искаше да разкрие пред Луиза и Питър безпокойството си, затова се оттегли в спалнята, когато часовникът удари десет. Седна до прозореца и се загледа в светлата пътека, която месечината образуваше върху малката река Санта Фе. Луната залезе. Сребристата пътека изчезна заедно с нея. Звуците и шумът от разговора между Питър и Луиза секнаха и двамата се прибраха в стаите си. Измина още един час и Маги се предаде. Надяна дантелената нощничка, която не бе облякла предната вечер. Покатери се на голямото легло и злобно заудря възглавницата с юмруци. Беше убедена, че Кристофър ще се върне вкъщи за спане. Поне в спалнята можеше да намери начин да привлече вниманието му към себе си.

Все още беше будна, когато часовникът удари три. Стъпките на Кристофър край леглото я стреснаха и сърцето й заби лудо в очакване. Той застана като истукан до кревата. След това тя чу шума от събличането му, тихите му стъпки, докато внимателно слагаше дрехите си на закачалката до тоалетната масичка.

Леглото се огъна под тежестта му. Маги на мига усети топлината му. Той беше толкова близо до нея… Леглото беше голямо, но Кристофър имаше широки рамене. Господи, как й се искаше да го докосне!

Защо пък да не го докосна? — запита се тя. — Нали двамата сме женени! Съпрузите се отегчават от съпруги, които лежат като цепеници в кревата и чакат специални покани и увещания.

Маги се извъртя и докосна рамото на Кристофър. Той подскочи, сякаш пръстите й го опариха.

— Кристофър?

— Лека нощ, Маги.

Напрегнатият му глас я обезпокои.

— Зле ли ти е?

— Добре съм. Лека нощ.

Той произнесе думите с категоричност, от която сърцето й се вледени. Явно Кристофър беше отегчен от нея още след първата брачна нощ.

— Лека нощ — каза тя нежно.

След малко той проговори отново:

— След няколко дни заминаваме за едно ранчо на север.

— Защо?

— Защото има много неща, които трябва да науча за управлението на едно ранчо й за скотовъдството. Там има млада жена, която ще се зарадва много на твоята компания. Ти също ще можеш да научиш някои неща от нея.

Маги искаше да научи нещо ято беше как да вдъхне живот на парчето лед в леглото до себе си. Ако наистина възнамеряваше да събуди чувствата на Кристофър Талбът, това беше идеалната възможност.