Най-непохватната вещица

Пета глава

На следващата сутрин госпожица Хардбрум се разхождаше замислено из класната стая. Беше облечена в нова рокля на сиво-бели райета, а на рамото си имаше брошка.

— Добро утро, момичета — поздрави тя, не толкова строго както обикновено.

— Добро утро, госпожице Хардбрум — отговориха в хор ученичките.

Класната им ръководителка подреди книгите върху бюрото си и огледа класа.

— Момичета, имам да ви казвам нещо — започна тя, — което от една страна ми доставя огромно удоволствие, но от друга, ме кара да се притеснявам. — Тук тя погледна към Милдред. — Както знаете, след две седмици ще празнуваме Хелоуин и по традиция нашето училище подготвя програмата. Тази година подготовката й е поверена на нашия клас.

Момичетата ахнаха от възторг.

— Разбира се — продължи госпожица Хардбрум, — това е голяма чест, но също така и отговорност, тъй като Академията на госпожица Какъл има много добра репутация, която ние не бихме искали да опетним, нали? Миналата година ученичките от трети курс подготвиха програма, която получи многобройни похвали, и аз смятам, че тази година ние бихме могли да им представим отборно летене на метла. Ще са ви необходими много тренировки, тъй като някои от вас все още не са достатъчно стабилни върху метлите си, но съм убедена, че бихме могли да направим една интересна и успешна програма. Има ли някой, който предпочита да представим нещо друго?

Тя огледа с пронизващ поглед момичетата, които се бяха свили на местата си и не биха посмели да не се съгласят с нея, дори и да им се искаше.

— Добре — заключи госпожица Хардбрум, — тогава е решено. Ще представим отборно летене на метла. Хайде да слезем долу на двора и да започнем тренировките незабавно. Отидете да вземете метлите си и след две минути да сте отвън! — И като изрече това, тя изчезна.

Развълнувани, момичетата се втурнаха шумно навън от стаята и забързаха по коридорите, за да вземат метлите, които съхраняваха в спалните си. Спираловидното стълбище зазвънтя от подкованите с налчета ботуши, докато тичаха надолу към двора, където госпожица Хардбрум вече ги чакаше.

— Ще бъде най-добре първо да направите едно тренировъчно летене — каза тя. — Подредете се в хубава редица и направете една обиколка над училището.

Момичетата излетяха в подредена, но доста несигурна процесия и обиколиха училището.

— Доста добре, момичета — похвали ги госпожица Хардбрум, когато се подредиха в редица пред нея. — Милдред се клатушкаше доста лошо напред-назад, но като изключим това, всички се справихте сравнително добре. Сега, подготвила съм списък с нещата, които ще изпълните. Първо ще се подредите в линия, като всяка от вас ще трябва да слезе надолу и след това да се издигне отново нагоре. Това би трябвало да е сравнително лесно. Второ, летене под формата на буквата V, подобно на отлитащите на юг гъски. След това, пикиране надолу и излитане обратно нагоре, точно преди да докоснете земята. Това ще е най-трудната част от всички. — Милдред и Мод се спогледаха ужасени. — След това ще образувате кръг във въздуха, като всяка метла ще докосва задната част на метлата пред нея. Някакви въпроси? Не? Много добре. Тогава, веднага започваме с първата фигура. Каква беше първата фигура, Милдред?

— Ъъъ, устремно спускане надолу към земята, госпожице Хардбрум.

— Грешка! Етел, ти спомняш ли си?

— Трябва да се подредим в права линия, като всяка една от нас първо полита надолу към земята, а след това се издига нагоре — отговори Етел, както винаги безпогрешно.

— Правилно! — потвърди класната им, като изгледа студено Милдред. — Трябва да упражняваме това цялата сутрин и всяка друга сутрин до празненството и вероятно днес следобед, ако успея да убедя госпожица Бат и тя разреши ще пропуснете урока си по заклинания.

През следващите две седмици се упражняваха много упорито. Всяка свободна минута прекарваха в тренировки, и когато наближи Хелоуин, вече беше истинско удоволствие да се гледа програмата им. Шапката на Мод се намачка като акордеон, когато при една от тренировките не успя да се издигне достатъчно бързо нагоре след устремното си спускане надолу, но като се изключи това, нямаше почти никакви проблеми. Дори от страна на Милдред, която полагаше неимоверни усилия да бъде прилежна и внимателна.

В деня преди Хелоуин, госпожица Хардбрум строи класа на двора, за да им даде няколко последни наставления.

— Много съм доволна от вас, момичета — каза тя почти мило. — Утре ще облечете най-хубавите си роби, надявам се те да бъдат чисти и изгладени. — Докато казваше това, забеляза метлата на Милдред. — Милдред, защо по средата на дръжката на метлата ти има намотан цял топ тиксо?

— Страхувам се, че я счупих още в началото на срока — призна си Милдред.

Етел се изкиска.

— Разбирам — каза госпожица Хардбрум. — Е, определено не можеш да я използваш по време на представлението. Етел, спомням си, че имаш една резервна метла. Вероятно би могла да я дадеш назаем на Милдред.

— О, госпожице Хардбрум — извика Етел, — тя ми е подарък за рождения ден. Не бих искала да ѝ се случи нещо.

Госпожица Хардбрум изгледа момичето с един от най-неприятните си погледи.

— Ако мислиш така, Етел — заяви с леден тон учителката, — тогава…

— О, не исках да кажа, че няма да ѝ я дам назаем, госпожице Хардбрум — отвърна тя смирено. — Ще отида да я донеса още сега. — След което се затича към сградата на училището.

Етел така и не бе забравила за случая, когато Милдред я бе превърнала в прасе и докато се качваше по спираловидната стълба, изведнъж ѝ хрумна чудесен план за отмъщение. (Етел не беше никак добра.)

— Хубаво ще те подредя, Милдред Хъбъл — изкиска се тя, докато изваждаше метлата от шкафа. — Сега ме чуй добре, Метла, това е много важно…

Когато се върна на двора, класът се беше разотишъл. Само Милдред упражняваше устремното спускане надолу.

— Ето ти метлата, Милдред — извика Етел. — Ще я облегна на стената.

— Много ти благодаря — отговори съученичката ѝ, щастлива от това, че Етел бе толкова добра с нея, защото двете не си бяха говорили от историята с прасето. — Много мило от твоя страна.

— Няма защо — отвърна другото момиче, като се усмихваше злобничко, докато влизаше обратно в училището.