Най-непохватната вещица

Шеста глава

Всяка година празнуваха Хелоуин сред руините на един стар замък, близо до училището. По залез-слънце запалваха специални огньове, а когато се стъмнеше достатъчно се събираха всички вещици и магьосници.

Когато слънцето залезе, ученичките от Академията на госпожица Какъл се подготвяха да напуснат сградата на училището. Милдред приглади робата си, каза довиждане на котенцето, сложи си шапката, грабна метлата на Етел и изтича на двора, но преди да излезе от стаята, хвърли един бърз поглед през прозореца и видя запалените в далечината огньове. Беше много вълнуващо.

Цялото училище вече се бе събрало, когато Милдред се втурна през вратата и зае мястото си. Госпожица Хардбрум изглеждаше великолепно в пълния комплект официални роби и островърха шапка.

— Всички вече са тук — уведоми тя госпожица Какъл.

— Тогава да тръгваме — предложи директорката. — Напред към празненството! Първо пети курс, след това четвърти и така нататък до първи курс.

Представляваха невероятна гледка, докато летяха над дърветата, към замъка.

Наметалата им се развяваха от вятъра, а по-големите момичета бяха поставили дори и котките си на края на метлите си. Госпожица Хардбрум изглеждаше впечатляващо, седнала изправена като струна, а черната ѝ коса се разливаше като водопад на гърба ѝ. Никога преди това момичетата не я бяха виждали със спусната коса и бяха удивени колко много коса успяваше да прибере в малкия, стегнат кок, с който я виждаха всеки ден. Та тя стигаше чак до кръста ѝ!

— Х. Б. изглежда доста добре с тази прическа — прошепна Мод на Милдред, докато летеше до нея.

— Да — съгласи се приятелката ѝ. — Не изглежда дори наполовина толкова страшна.

Госпожица Хардбрум се обърна и пронизително изгледа момичетата.

— Без приказки! — сряза ги тя.

Когато пристигнаха, при замъка вече се бе събрала огромна тълпа.

Ученичките от Академията се строиха в стройни редици, докато госпожица Какъл и останалите учители се здрависваха с главния магьосник. Той беше много стар, с дълга бяла брада и пурпурна роба, върху която имаше избродирани луни и звезди.

— И какво сте ни подготвили тази година? — попита той.

— Отборно летене на метли, Ваша Светлост — отговори госпожица Какъл. — Ще започваме ли, госпожице Хардбрум?

По-младата учителка плесна с ръце и момичетата се подредиха в редица, в началото на която стоеше Етел.

— Може да започвате — оповести класната им.

Етел се издигна грациозно във въздуха, следвана от останалите от класа. Първо оформиха права линия, като се спускаха надолу и издигаха нагоре една след друга, за което получиха бурни аплодисменти. След това започнаха стремглаво да се гмуркат надолу към земята. (При този номер госпожица Какъл си затвори очите, но за щастие нищо не се обърка.) След това момичетата се подредиха под формата на буквата V, което изглеждаше много красиво.

— С всяка година ученичките ви стават все по-добри — сподели една млада вещица с госпожица Хардбрум, която само се усмихна.

Последен от всички номера беше кръгът, който бе и най-лесен за изпълнение.

— Скоро всичко ще приключи — прошепна Мод, докато нагласяше метлата си точно пред тази на Милдред.

Веднага щом оформиха кръга, Милдред разбра, че с метлата ѝ се случва нещо нередно, тъй като започна да се тресе и като че ли се опитваше да накара момичето да изгуби равновесие.

— Мод! — извика тя към приятелката си. — Има нещо… — Но преди да успее да каже каквото и да било повече, метлата заподскача подобно на необязден кон и тя се изплъзна от нея, като сграбчи Мод, докато падаше.

Във въздуха настъпи хаос. Всички момичета крещяха и се вкопчваха една в друга и много скоро се оказаха на земята в една оплетена камара от метли и вещици. Единственото момиче, което се приземи спокойно, беше Етел. Няколко от по-младите вещици се смееха, но болшинството останаха сериозни.

— Толкова много съжалявам, Ваша Светлост — извини се госпожица Какъл, докато госпожица Хардбрум се опитваше да разплете купа от момичета и да ги изправи на крака. — Убедена съм, че има някакво много просто обяснение за това.

— Госпожице Какъл — отвърна главният магьосник строго, — вашите ученички са бъдещи вещици. Изтръпвам като си помисля какво ще бъде това бъдеще. — Той спря за момент, а наоколо се възцари пълна тишина. Госпожица Хардбрум изгледа гневно Милдред. — Както и да е — продължи магьосникът, — ще забравим за този инцидент до края на вечерта. Сега, нека започнем с песнопенията.