Нощите на османската принцеса - читать бесплатно онлайн полную версию книги автора Линда Лафърти (ч. notes)

1

Кайък — тясна и издължена лодка за преминаване през Босфора. Каяк. — Б.а.

2

Султане — османска принцеса — Б.а.

3

Древната столица на Византия, а впоследствие и на Османската империя. Името на града е променено официално на Истанбул едва през 1930 г. В османски времена е било известно наред с множество други имена и като Истанбул, Стамбул, Цариград, Новият Рим, Новият Йерусалим, Домът на халифата, Тронът на султаната, Портата на щастието, Окото на света, Убежището на Вселената и Градът. — Б.а.

4

Ладино — езикът на сефарадските евреи, които след прогонването си от Испания се пръсват по света; наричан е още „езикът на изгнаниците“. В основата му стоят иврит и арамейски, с примеси от арабски, но има и редица заемки от езиците на народите, сред които евреите се устройват да живеят. Днес е почти на изчезване. — Б.пр.

5

Топкапъ сарай — дворецът на султаните на Османската империя до 1853 г., разположен на брега на Златния рог, чиито източни стени са надвиснали над Босфора. — Б.а.

6

Акче — дребна турска сребърна монета. — Б.а.

7

Солак — член на личната гвардия на султана, принадлежащ към 63-та орта на еничарския корпус. — Б.а.

8

Сокак — тясна, виеща се уличка. — Б.пр.

9

Ат Мейдан (ат — кон, мейдан — площад, тур.ез.) е другото име на „Султанахмет“ или Хиподрума. Площад, в миналото бил хиподрум, през османския период място за фестивали, празнични церемонии и център, където се намират най-важните монументи на империята — Б.р.

10

Капъкулу — най-висшият ешелон в еничарския корпус, подбирани от агите и султана, за да бъдат обучавани в двореца Топкапъ. Най-добрите били подготвяни за елитни кавалеристи. — Б.а.

11

Джирит — копие. Военна игра, използвана за усъвършенстване на уменията на кавалерията. Играе се с копие или пика. — Б.а.

12

Орта — основна единица в еничарския корпус, съдържаща приблизително 100 войника. В армията на султана е имало 196 орти. — Б.а.

13

Мехмед II или Мехмед Завоевателя — османският султан, чиито сили завладяват Византия и столицата Константинопол през 1453 г. — Б.а.

14

Бастинадо — наказание, при което ходилата на жертвата се бият с пръчка или тояга. — Б.а.

15

Сладките води — широкото устие на Златния рог, напомнящо по формата си ятаган, се подхранва от водите на две реки, известни като Сладките води на Европа. — Б.р.

16

Улема — ислямско управително тяло, състоящо се от мъдреци и богослови, които са родени мюсюлмани и чиято задача е да тълкуват закона на исляма — шериата. — Б.а.

17

Фатва (или фетва) — писмен отговор или заповед на мюфтия, свързан с ислямския закон. — Б.а.

18

Имам — духовен глава или духовен водач на мюсюлманската общност. — Б.р.

19

Хамам — баня. — Б.а.

20

Бекташи — либерален орден на суфи дервиши, проповядващ религиозно-философско учение в рамките на исляма. Орденът покровителства еничарския корпус. — Б.а.

21

Ялъ — крайбрежна резиденция. Буквално „крайбрежие“. — Б.а.

22

Мюезин — викач; човек, който призовава за молитва. — Б.р.

23

Молла — мюсюлмански религиозен служител, духовник. — Б.р.

24

Мерхаба — здравей. — Б.р.

25

Ифрит — зъл демон. — Б.пр.

26

Валиде султан — майката на управляващия султан, втора по значение за управлението в Османската империя след самия султан. — Б.а.

27

Евнусите наистина са били кастрирани извън империята, обикновено от копти, тъй като Коранът забранява изрично кастрацията. Едва след това са откарвани в Константинопол. Повечето евнуси в Османската империя обаче са черни, от Северна Африка и Судан. — Б.а.

28

Кючук — малък, мъничък. Умилително обръщение. — Б.а.

29

Кадън — жена или съпруга. — Б.а.

30

Пери — добро духче или фея. — Б.а.

31

Теке — дервишка обител, манастир. — Б.р.

32

На гр. език — Б.р.

33

Чавуш — сержант. Официалното лице, което дава началото на всеки турнир по джирит и съобщава имената и заслугите на всички играчи преди началото на игрите. — Б.а.

34

Кълъч — турски меч. — Б.а.

35

От „ешкин“ — „раван“, редовни войници. — Б.пр.

36

Историческите факти сочат, че въстанията на сърбите за независимост започват с Първо сръбско въстание през 1804 г., а през 1829 г. договорно е узаконена автономията на Сръбското княжество. — Б.р.