Няма хък-мък ((Първа книга от Истории за Нищото))

5. Бялата маймуна

Спаси го телефонът…

Малцина знаеха този номер. Разярена, Ана-Мария грабна слушалката, но бързо се успокои и взе да спори с Фред Лю колко пресни трябва да бъдат лястовичите гнезда и в каква мазнина и с какви подправки трябва да се пържи опашен плавник от акула-мако — най-добрият афродизиак в света.

Фред бе управител на китайския ресторант долу, на морския бряг под дома им, и се падаше зет на Хък. Бяха се запознали по време на Културната революция в Китай. По това време Лю събираше лайна в провинция Съчуан и ги продаваше като тор за пет юана ведрото. Хунвейбините му хвърлиха око, защото позорял фамилията, макар той да нямаше нищо общо с Лю Шаоци. Няколко часа преди да го приберат, Хък го изведе от Китай. По-късно му помогна да открие ресторанта и това съвсем заздрави приятелството им. Лю замени по търговски съображения трудно произносимото си собствено име Фудзиен с Фред, постави го пред фамилията си, където му беше мястото в цивилизования свят, и работата му потръгна.

Проблемите започнаха, когато Хък го запозна с по-голямата си сестра Шуин. В превод нейното име означаваше „Непорочно венчелистче“ и Хък много я обичаше. Шуин цели четиринайсет века бе живяла целомъдрено и се грижеше за баща му, докато един ден със сълзи на очи не призна на брат си, че се е влюбила в Лю. Хък напълно й влезе в положението, защото Фред Лю беше най-добрият човек, когото познаваше. А Хък познаваше много хора.

Когато разбра, че и Фред никак не е безразличен към сестра му, той им помогна да се съберат. Двамата бяха на седмото небе от щастие. Но не за дълго! Старият Хогбен бе категорично против този брак и направи всичко възможно да го осуети. Дори след като Шуин и Фред заживяха заедно, той продължаваше да тормози сестра му. Хък подозираше, че Хогбен още не може да забрави майката на Шуин и по някакъв присъщ на баща му патологичен начин е прехвърлил любовта и страстта си към собствената си дъщеря.

Баща му по принцип беше скаран с морала или поне с човешкия морал. И как нямаше да е скаран, като бе живял няколко милиона пъти по-дълго дори от дядото на Ной — Матусал, дето според Библията се мъчил на тоя свят 969 години. Та старият Хогбен бе видял какви ли не неща! Всъщност Хък не знаеше точно отколко години баща му е на Земята, но в една беше сигурен — старият Хогбен си беше абсолютна откачалка.

Векове наред бяха спорили на морални теми. Хък също бе видял и патил достатъчно, за да признае, че няма общочовешки морал, но настояваше, че всеки трябва да се съобразява с моралните принципи на обществото, в което живее. Тогава баща му го питаше:

— Добре де, наивнико. Я ми кажи, ти в кое общество живееш, след като постоянно скиташ по целия свят?

— Аз се съобразявам с моралните устои на всяка група хора, в която попадам — отвръщаше Хък.

Баща му си умираше от смях:

— Че как не се уморяваш, мъничето ми?

Старият Хогбен няколко пъти го развежда из другите светове във Вселената и Хък се увери, че моралът на така наречените разумни същества е доста различен. Само възвеличаването на собственото его се повтаряше навсякъде, като в развалена грамофонна плоча. Тогава Хък реши, че заради мутацията от смесването на несъвместими гени той, самият, трябва да е по-голяма откачалка дори от баща си и взе да му прощава много неща.

Баща му се възползва от привързаността на Хък към Шуин и успя да му внуши, че трябва да отдава предпочитание на собствените си морални ценности пред общоприетия морал в дадено общество. Старият Хогбен му даде да прочете една средновековна китайска легенда, в която се разказваше историята на майката на Шуин. Случката датираше още от края на епохата Датун при династията Лян, което на човешки език ще рече някъде в VI век след Христа.

По него време имало един пълководец на име Ъуян Хъ, който не бил чак толкова известен с войнските си подвизи, колкото с това, че бил женен за най-дивната, крехка и бледолика хубавица в Китайската империя. Казват, че тя била по-красива дори от знаменитите порцеланови статуетки на императора — еталонът за хубост по онова време.

Както му е редът, когато си женен за такава красавица, Ъуян Хъ много се боял да не я загуби и винаги я водел със себе си, заобиколена от най-верните стражи, които можели да се купят с много пари. Тя го придружавала дори когато се налагало да усмирява размирните провинции. Една ден армията на Ъуян Хъ навлязла в труднопроходими земи, пълни с крадливи духове, и той пак си развързал кесията и наредил да се удвои и без това голямата охрана.

Нощта се случила особено ветровита и тъмна. Заобиколени от безмълвна пустош, пазачите спокойно задрямали. И точно тогава жената на Ъуян Хъ изчезнала. Случката се сторила доста странна на всички, защото вратата на колибата, в която спели Ъуян Хъ и съпругата му, така и си останала залостена. Никой не проумявал откъде се е измъкнала или е била отвлечена жената.

Все пак властта на Ъуян Хъ била достатъчно голяма, за да махне с ръка на размирниците и да блокира цялата област. Обзет от страшен гняв и мъка, той пуснал потери по следите на похитителите сред околните стръмни планини и пропасти. Защото Ъуян Хъ бил уверен, че жена му е отвлечена.

Ъуян Хъ плащал добре и паднало голямо търсене. След месец на сто ли, което ще рече на петдесетина километра на юг от лагера, доблестните воини открили в бамбуковия гъсталак в сърцето на страшната пустош една от везаните пантофки на жена му. Ъуян Хъ щедро обезпечил с парите на императора трийсет храбри мъже до сетния им дъх и така ги склонил да продължат с него похода на юг. След още десетина дни достигнали до подножието на висока планина, гъсто обрасла със зеленина и опасвана от дълбока река. Тогава воините безплатно направили салове и я прекосили.

Над урвата, между изумруденозеления бамбук се мяркали красиви пъстри дрехи, чували се смях, весело дърдорене и песни. Отново насърчени морално и материално от Ъуян Хъ, смелите воини се изкачили по стеблата на виещите се растения и се озовали в кристално безмълвна долина, засадена с редици от борове и кипариси, а между тях се ширели полусвещените муданови храсти — ония, любимите на китайците, дето много приличат на обикновени божури. Културните насаждения доста мрачно контрастирали на заобикалящата ги пустош. Изобщо всичко наоколо било толкова необичайно и страховито, че воините плахо запристъпвали по гъстата зелена и мека като килим трева. Пред каменните порти отсреща се били скупчили няколко десетки жени, които ги гледали с любопитство.

Щом се приближили, жените ги попитали риторично:

— Защо сте дошли?

Ъуян Хъ първи се отърсил от шока и им разказал всичко най-подробно, като едва сдържал сълзите си. Дамите се трогнали от покъртителната история и с въздишки му рекли:

— Вашата съпруга е тук вече почти два месеца. Сега е болна, на легло е, и ние ще ви съпроводим да я видите.

Влезли през портите с дървени крила и пред тях се открили три просторни зали. Покрай стените били наредени меки дивани, а навсякъде по пода, както си му е редът, имало златоткани рогозки. Жената на Ъуян Хъ била трудна и лежала за задържане на каменно ложе, заобиколена от редки китайски деликатеси. Щом го съгледала, тя тутакси го отпратила с ръка. Ъуян Хъ така и не разбрал дали го пъди, или иска да го предпази от някаква магия.

Отвън жените взели да му обясняват:

— Някои от нас са тук от десет години. Това място се нарича харем — те го произнасяли „халемъ“, защото китайците не могат да казват ръ, а повечето им думи завършват на гласни. — Обитава го вълшебно същество, което е толкова силно, че дори сто въоръжени воини не могат да се справят с него. Имате късмет, че сега го няма. Непременно трябва да си тръгнете преди да се е върнало, защото ще ви убие.

Ъуян Хъ не можел да си позволи да бъде унизен пред собствените си воини, купени с парите на императора, и се изхвърлил, че той с голи ръце ще се справи с това вълшебно същество, за да защити честта си. Жените се засмели:

— То се хвали, че е най-силното на този свят и никой не може да го победи. Казва, че можело да надвие дори някакъв си митичен герой, когото нарича Конан Валвалина. Но обича да пие вино. Все говори за някакво кабежне суйлион, ама се налива с всичко каквото му попадне. А като се напие, винаги иска да покаже силата си: кара ни да му завързваме с пъстра коприна ръцете и краката за леглото и да го налагаме с бичове, а после с един скок къса всичко и…

Жените взели да хихикат в шепите си, засрамени, както го изисква китайската сексуална традиция. Ъуян Хъ бая оклюмал, смутен от непознатата техника, но жените го успокоили:

— Искаме да ни донесете едно буре с хубаво вино, десет охранени кучета за ядене и няколко връзки коноп. Елате вдругиден точно по пладне. Дотогава ние ще изплетем тройни върви. Да видим дали ще може да се освободи. Конопа ще вплетем скрито в бялата коприна и този път няма да се измъкне. Но ще ни трябва помощ, защото цялото му тяло е като желязно, той си пази винаги само мястото на една педя под пъпа. Там сигурно не може да устои на остро оръжие, но ние не смеем да опитаме.

Жените обяснили на Ъуян Хъ и воините му къде да скрият реквизита и зловещият план се задвижил по мед и масло. В уречения ден точно по пладне нещо като гигантско бяло валмо се спуснало откъм един връх, мярнало се край скритите воини, сякаш прелетяло, и влязло право в една пещера. След малко оттам излязъл едър мъж с прекрасна брада. Бил почти двуметров, с бели дрехи и жезъл в ръка. Жените се скупчили около него.

Като видял кучетата, гигантът малко се изненадал, но бързо се окопитил и с един скок ги сбарал всичките. Разкъсал ги до едно и се наял до насита, а жените се надпреварвали да му поднасят вино в нефритови чаши, като се шегували и се смеели в захлас. С една дума, голяма веселба паднала — като пир по време на чума.

Щом изпил сто чаши вино, великанът — защото на дребните китайци той наистина им изглеждал като великан — се прибрал в каменния палат, подкрепян от жените. Минало доста време и воините на Ъуян Хъ вече се чудели какво да правят, когато жените хеле ги повикали.

В централната зала доблесните наемници с удивление съзрели голяма бяла маймуна. Тя била простряна на странно легло с табли от ковано желязо и лапите й били завързани за тях. По козината й имало безброй кървави следи от удари с бичове и наоколо била разляна поне няколко литра семенна течност. И всички жени изглеждали доволни. Най-задоволена обаче била трудната жена на Ъуян Хъ.

Щом зърнала воините, бялата маймуна взела да се гърчи. Замятала се като бясна с надеждата да се измъкне, но конопените върви устояли, защото открай време жените в Китай са известни с това, че произвеждат качествени върви. Пък и умората от преживяното изглежда си казвала думата. Тогава смелчаците на Ъуян Хъ взели да се надпреварват да го мушкат, но копията и мечовете им сякаш се удряли в желязо или камък. Едва когато го улучили в ахилесовата му пета на една педя под пъпа, кръвта на бялата маймуна рукнала като поток и тя простенала:

— Ех, глупави жени, да видим сега къде ще намерите някой да ви задоволи, след като сте били с мен! А ти, Хъ, Ха, Ху, или както там ти е глупавото име, помни, че жена ти вече носи дъщеря. Не я убивай, защото й предстои среща със Сина на небето.

После маймуната придобила малко по-приличен вид като се преобразила в големия бял човек, затворила очи и се отпуснала. Воините не посмели повече да я докоснат. Те само разграбили палата и побързали да се махнат, като отвели със себе си жените.

Ъуян Хъ така и не разбрал кого да не убива и дали на жена му или на дъщеря му предстои среща с Великия император. А явно ставало дума за него, защото по това време единствено китайският император официално носел титлата „Син на небето“. На останалите участници в драматичните събития обаче скоро всичко им станало ясно.

Щом тази история се разчула, императорът осъдил на смърт Ъуян Хъ за прекомерно стимулиране на по-нисшите чинове и разхищаване на държавното, тоест неговото имущество. Той прибрал приказно красивата му жена в двора си и изпратил малката Шуин в манастира Шао Лин.

Хък смяташе тази средновековна китайска легенда и особено някои епизоди от нея за силно преувеличени. Защо, например, отрицателният герой беше бяла маймуна? Наистина, баща му имаше слабост към белия цвят, но Хък подозираше, че става дума за неумело прикрит расистки намек. В легендата не се споменаваше дали съпругата на Ъуян Хъ го е обичала и какво е било качеството на семейния им живот. Ами ако красавицата не е била доволна от съпруга си и просто е избягала от него? Всички неземни хубавици — и в приказките, и в живота — са капризни и трудно се задоволяват.

Точно в задоволяването Хък виждаше най-слабото място на легендата. Защо в нея непрекъснато и дебело се подчертаваше, че няколкото десетки жени дълго време весело и щастливо си съжителствали с Бялата маймуна, а накрая извършваха такова долно предателство? Сякаш бяха най-обикновени курви, които изпяват сутеньора си на полицията, защото той вече им иска повече от половината от заработеното. А що се отнася до сексуалната техника, старият Хогбен изобщо не беше виновен, че китайците по него време не бяха чували за Жюстин или Неволите на добродетелта на маркиз дю Сад.

Както и да е, Хък не би извършил такова нещо, но той уважаваше морала на другите. Все пак бе далеч от мисълта напълно да оневинява баща си, защото многократно го бе улавял да гледа някак странно Шуин. Но Хък не вярваше на слухове, дори когато бяха засвидетелствани от уважавани китайски хронисти. Хък вярваше само на фактите.

Наистина и сестра му често се оплакваше, че на сън й се привиждат разни неща, които и през ум не можело да й минат, когато е будна, но нали един сън трудно може да се обяви за факт. Хък придаваше тези нелогични според нея съновидения на прекалено дългия й целомъдрен живот. Все пак дори според легендата баща му не беше изпитвал патологична страст към все още неродената си дъщеря, а любовта към майка й го беше хвърлила в ръцете на всячески стимулираните воини на Ъуян Хъ.

Преди да възникне тази бъркотия с Чечня и Нуку Хива, Хък почти всеки ден спореше наум с китайските хронисти. Тъжният повод беше, че само година след сватбата Шуин се самоуби. Как ли не се моли на баща си да й върне живота. Старият Хогбен беше непреклонен: докато Лю Фудзиен е жив, за Шуин няма място на Земята. Тогава Хък започна да съзира някаква връзка между преждевременната кончина на Шуин и странното обръщане на фронта в Чечня.

Всъщност по съвсем друга причина Хък беше в конфликт с баща си почти от сто години — доста преди сегашната бъркотия — и затова непрекъснато се самообвиняваше в пристрастност към всяко нещо, което по един или друг начин засягаше стария Хогбен. Ана-Мария с нейния свръхрационален начин на мислене, когато се отнасяше до събития, които лично не я засягат, можеше много да му помогне, но Хък не смееше чак дотам да разголи душата си, защото се опасяваше, че тя ще добие превратна представа за баща му, а оттам и за цялото семейство.