Опасна клопка

ЕДИНАДЕСЕТА ГЛАВА

— Какво сътрудничество? — прошепна Джоуди в устните му. — То включва ли пистолети и бръмбари?

Той се усмихна.

— Повече си мислех за профилактика…

Докато тя се опитваше да осмисли това странно изявление и да реши дали да го срита, или да го целуне, унесът им бе прекъснат от силен глас:

— Джоуди! — викаше Марджи. — Къде си? — Александър вдигна глава. Изглеждаше също толкова замаян, колкото тя се чувстваше. — Джоуди! — извика Марджи още по-настойчиво.

— Идвам! — изкрещя в отговор Джоуди.

— Сестрите са такава напаст — въздъхна той.

Тя му се усмихна:

— Сигурна съм, че се е случила някаква малка беда, с която само аз мога да се справя.

— Върви — засмя се Александър. — Но довечера си моя — добави с дълбок и дрезгав глас.

Джоуди се изчерви и понечи да възрази, ала Марджи отново се развика, така че се затича към къщата.

Той гледаше жадно Джоуди, която слизаше по стълбите точно преди първите гости да започнат да пристигат следващата вечер. Бяха прекарали деня заедно, обикаляха из ранчото и разговаряха. Нямаше повече физически контакти, но между тях имаше една нова близост, която всички забелязваха.

Русата дълга коса на Джоуди бе разпусната. Бе с червена рокля с набори и голи рамене, с високи токчета и повече грим, отколкото обикновено си слагаше. Бе поразителна. Александър само поклати глава. Очите му я поглъщаха, докато слизаше по стълбите.

— Ти може да си десертът — прошепна й той, когато стигна до него.

— Ти също — отговори тя, гледайки го с възхищение. — Ала ти дори не носиш костюм.

— Нося — възрази Александър. — Маскиран съм като държавен служител.

— Александър!

Той се засмя и хвана ръката й.

— Аз изглеждам по-добре от Дерек. Той се е маскирал като родео каубой с шпори, износени ботуши и тока, голяма колкото подметката ми.

— Ще изглежда автентичен.

— Аз също, нали? — усмихна се Александър.

Джоуди въздъхна. Харесваше го как изглежда.

— Предполагам, че наистина приличаш на държавен служител. Марджи казва, че ще има голяма тълпа.

— Няма да има никой, освен нас двамата, Джоуди — каза той тихо.

Заради начина, по който я гледаше, тя почти му повярва.

— Мисля, че Марджи се чувства по същия начин с Дерек — каза Джоуди. — Жалко, че братята му не останаха.

— Те не си падат по купоните. Както и ние всъщност. — Тя кимна. Очите й потърсиха неговите. Бе замаяна от промяната в отношенията им. Сякаш всички спорове през последните години бяха се разпилели като прах. Чувстваше се нова, млада, на върха на света. И ако съдеше по изражението му, Александър се чувстваше по същия начин. Той погали лицето й с поглед. — Какво мислиш за кратките годежи? — попита неочаквано.

Джоуди бе сигурна, че това бе риторичен въпрос.

— Предполагам, че зависи от хората. Ако се познават много добре…

— Познавам те по-дълго, отколкото която и да било друга жена в живота ми, освен сестра ми — прекъсна я Александър. — Искам да се оженя за теб, Джоуди. — Тя отвори уста, но от нея не излезе и звук. От потрес бе загубила дар слово. Той се намръщи. — Мислех си, че може да ти дойде като шок. В момента нищо не можеш да ми отговориш — добави спокойно и я хвана за ръката. — Помисли си малко. Да отидем при гостите и да прекараме нощта в танци. После ще те попитам отново.

Джоуди тръгна с него, без да възразява, ала бе сигурна, че й се бе счуло. Александър не бе семеен тип мъж. Може би временно си бе загубил ума от тревоги заради незавършения си случай. Но не приличаше на умопобъркан, а и начинът, по който стискаше ръката й, и начинът, по който я гледаше, бяха убедителни.

Не само това, не бяха само очите му. Кири не дойде, ала на празненството имаше много други красиви жени, а той не удостои никоя от тях с повече от един поглед. Танцуваше само с Джоуди и я държеше толкова близко, че хората, които ги познаваха, започнаха открито да говорят за промяната в техните отношения.

— Хората ни гледат — прошепна тя, когато довършиха един танц и започнаха следващия.

— Нека гледат — отвърна Александър дрезгаво и очите му се спуснаха към сочните й устни. — Радвам се, че работиш в Хюстън, Джоуди. Няма да трябва да си намирам оправдания, за да идвам до Джейкъбсвил да те виждам.

— Ти никога по-рано не си ме харесвал.

— Никога по-рано не съм бил толкова близък с теб. Цял живот се опитвам да забравя каква беше майка ми — призна той. — Тя ми нанесе емоционални рани, които още не са зараснали. Винаги съм се държал на безопасно разстояние от жените. Всъщност мислех, че и ти си на безопасно разстояние — добави с усмивка. — А после започнах да излизам с теб по работа и паднах в собствената си клопка.

— Наистина ли? — учуди се Джоуди.

— Внимавай — прошепна Александър. — Аз съм страшно сериозен. — Наведе се и докосна устни до нейните. — Прекалено е късно за заден ход. Няма да те пусна.

Пръстите му се свиха. Тя ахна тихо от интимността на контакта. Усещаше глада в него. Собственото й тяло започна леко да вибрира, когато осъзна колко бе податлива.

— Ти внимавай — отвърна също шепнешком Джоуди. — Аз направо горя. Ако продължаваш така, може да се озовеш изнасилен на пода на някой килер.

— Ако това е обещание, води ме в килера — съгласи се той не съвсем на шега. Тя се засмя. Александър не. Ръката му я стисна още по-силно и той тихо изръмжа в ухото й. — Какво мислиш за приставането?

— Моля?

Александър вдигна глава и се вгледа в очите й с мрачна настойчивост.

— Приставане. Ти се качваш на една кола, бягаш в Мексико насред нечие празненство за Вси светии и се жениш. — Привлече я по-близо към себе си. — Дори в тази страна женят. Можем да стигнем до летището за около шест минути, а след час вече ще летим.

— Закъде? — попита Джоуди объркано.

— Някъде в Мексико. Можем да се оженим отново в Джейкъбсвил, когато поискаш.

— Защо тогава тази вечер да ходим в Мексико? — Ръката му се плъзна надолу по тялото й и той придърпа бедрата й към своите с поглед, който я накара да се изчерви. — Това не е причина така изведнъж да ходим в Мексико — отговори тя, докато тялото й заповядваше на съзнанието й да млъкне.

— Ти така си мислиш. — Изражението му бе красноречиво.

— Ами ако кажа да? — избухна Джоуди. — Може да се окажеш вързан за мен за цял живот, докато всичко, което искаш, е моментно облекчение. А като говорим за облекчение, горе има спалня…

Александър спря да танцува. Лицето му бе сериозно.

— Кажи ми, че нямаш нищо против да скочиш с мен в леглото, Джоуди — предложи предизвикателно. — Кажи ми, че изобщо няма да те мъчи съвестта.

Тя въздъхна.

— Бих искала…

— Обаче родителите ти не са те възпитали така — довърши той вместо нея. — Всъщност и баща ми беше такъв — добави тихо. — Беше старомоден и аз съм като него. Дори не съм имал толкова много жени, ако искаш да знаеш. А в момента ми се иска да не бе имало нито една.

— Това е най-милото нещо, което можеше да кажеш — прошепна Джоуди и привлече лицето му, за да може да го целуне.

— Но е вярно. — Отвърна на целувката й, много леко. — Избягай с мен. Още сега!

Беше лудост. Сигурно си бе изгубил ума. Ала изкушението да го заведе пред олтара, преди да бе размислил, бе по-силно от всичко. Изведнъж я обзе същата възбуда, каквато виждаше на неговото лице.

— Но ти си толкова разумен!

— Още утре сутринта ще бъда пак разумен — обеща Александър. — Тази вечер просто живея. Вземи си палтото и не казвай на никой къде отиваме. Ще измисля нещо да обясня на Марджи.

Тя погледна към другия край на стаята, откъдето Марджи ги гледаше и шепнеше на Дерек нещо, което го разсмиваше.

— Добре. И двамата сме луди, ала няма да споря с теб. Кажи й каквото искаш — съгласи се Джоуди и се втурна към стълбата.

Той я чакаше на входната врата. Изглеждаше ядосан.

— Какво става? — попита тя и сърцето й почти спря. — Размисли ли?

— За нищо на света! — Хвана я за ръката, измъкна я от вратата и бързо затвори зад тях. — Марджи е прекалено умна. Или пък Дерек.

— Нищо не можеш да скриеш от Марджи — засмя се с облекчение Джоуди, докато тичаха към гаража.

— Или от Дерек — допълни Александър.

Отвори с дистанционното и допря показалец до лазерната ключалка на колата. После я погледна колебливо.

— Аз съм готов, ако и ти си готова. Но ако не искаш, все още можеш да се откажеш.

Тя поклати глава. Очите й бяха замечтани.

— Ти може никога вече да не си в такова настроение.

— Много смешно. — Издърпа я в колата и след минути вече се носеха към летището.

През целия полет се държаха за ръце и правеха планове. Пристигнаха със затаен дъх в Ел Пасо, Александър взе кола под наем и поеха към границата. Така сияеха и двамата, че митничарят веднага разгада намеренията им.

— Обзалагам се, че сте тръгнали да се жените — заяви той с широка усмивка и им върна паспортите. — Буена суерте. И карайте внимателно.

След кратък разговор с един полицай на светофара намериха малка църква и свещеник, който се съгласи да извърши церемонията. Джоуди взе назаем от жената на свещеника едно песо за късмет и й дадоха малко букетче изкуствени цветя, което да държи, докато бяха произнесени — на испански — думите, които ги направиха съпруг и съпруга.

Александър й превеждаше и когато накрая свещеникът ги обяви за мъж и жена, извади от вътрешния си джоб халка и я сложи на ръката й. Бе й съвсем точна, красив релефен златен пръстен, който тя познаваше. Преди много години си го бе харесала, когато двете с Марджи бяха гледали един бижутериен магазин, мечтаейки за женитба в далечно бъдеще. От време на време минаваше покрай магазина, за да види дали е още там. Явно Марджи бе казала на Александър за него.

Подписаха документите, Александър плати на свещеника и се качиха пак на колата с удостоверение за брак.

Джоуди гледаше халката и съпруга си с широко отворени очи.

— Трябва да сме луди — отбеляза тя.

Той се засмя.

— Не сме луди. Много сме разумни. Първо бягаме, после изкарваме един меден месец, накрая правим една нормална сватба с Марджи и с приятелите си. — Погледна я със светнали очи. — Каза, че няма нужда да се връщаш на работа преди другата седмица. Ще си изкараме медения месец, преди да се върнеш.

— Къде точно си представяш медения месец? — попита Джоуди.

Три часа по-късно тя лежеше прегърната с Александър в огромното легло в сенките на обления в лунна светлина Мексикански залив. Под прозореца се чуваха разбиващите се в брега вълни.

— Като бонбон си — прошепна той в корема й.

— Никога не си казвал, че съм сладка.

— Винаги си била сладка, само не знаех как да го кажа. Всеки път, когато се доближа до теб, настръхвам.

Джоуди ахна от топлия натиск на устните му. Пръстите й се вплетоха в гъстата му черна коса.

— И това беше взаимно. — Привлече устните му към гърдите си. — Много хубаво — прошепна несигурно.

— И все по-хубаво ще става. — Намери я по нов и неочакван начин. Тя понечи да възрази, ала устните му се спуснаха върху нейните разтворени устни в същия момент, в който движенията му направо я повдигнаха от леглото на гребена на пулсираща вълна от удоволствие.

— Това ти хареса, нали? — прошепна в устните й. — А това? — Джоуди извика. Устните му погълнаха звука, а кракът му се вмъкна между бедрата й. Целуваше я страстно, докато стройните му хълбоци се наместиха между бедрата й и тя го почувства в интимност, която още не бяха споделяли. Александър усети как тялото й подскочи, опитвайки се несъзнателно да се предпази, но устните му успокояваха нейните, ръцете му я галеха и я уговаряха да приеме бавното сливане на телата им. Тя впи пръсти в гърба му със смесица от страх и възбуда. — Няма да боли дълго — обеща той, езикът му разтвори устните й и Александър започна един бавен ритъм, който я издигаше все по-високо. — Ето, това е — прошепна отново в нетърпеливите й устни. — Ела към мен и намери ритъма, който ти трябва. Това е… Това е! — Бе изненадана, че той нямаше нищо против да я остави да опитва, че иска да й помогне да го почувства. Бе чувала от бивши приятелки страшни истории за първи брачни нощи. Тази не бе такава. Бе намерила мъж, който искаше страстно участие, не пасивно приемане. Джоуди се размърда и Александър се засмя от удоволствие, защото търсещото й тяло се движеше под него, канеше го, предизвикваше го, провокираше го. И той извървя с нея всяка стъпка нагоре по стълбата, която водеше и двамата към върха. Извика в ухото й, а тя се вкопчи в него, трепереща от изживяването, което надминаваше и най-дивите й мечти. — Сега вече знаеш — прошепна Александър и целуна клепачите й.

— Вече знам — промълви Джоуди, сгуши глава в мокрия му врат и се притисна към него, докато двамата бавно се спуснаха отново на земята.

— Обичам те, бебчо — каза той нежно.

Обля я вълна на радост.

— И аз те обичам.

Александър я сгуши в тялото си и се прозя. Унесоха се в топъл сън, а под прозореца океанът мъркаше като мокро котенце.

— Хей — чу Джоуди гласа му в ухото си. После долови аромата на кафе, гъсто, черно и вкусно.

Очите й не се отвориха, ала главата й се насочи към миризмата.

— Реших, че това става за закуска. Любимите ти орехови вафли с бекон.

Тя отвори очи.

— Ти помниш!

— Знам какво ти харесва. — Той сви устни. — Особено след снощи.

Джоуди се засмя и се измъкна от леглото с комбинезона, който си бе донесла, защото бе прекалено рано да спи без нищо. Още се срамуваше от него.

Александър бе напълно облечен, чак до обувките. Огледа я с одобрение от босите крака до разрошените коси.

— Изглеждаш чудесно така. Винаги съм го знаел.

— Откога по-точно? — подразни го тя и се разположи на масата до прозореца. — Отпреди да ме обвиниш, че съм лепка или от по-късно?

— Уф! — простена той.

— Няма значение, прощавам ти — каза великодушно Джоуди и в очите й блеснаха дяволити пламъчета. — Никога не бих могла да се сърдя на мъж, който е толкова добър в леглото.

— Само като си помислиш, че снощи бях доста въздържан от уважение, че ти беше за пръв път. — Тя ахна. — Помисли си за възможностите. Ако не си много уморена от снощи, по-късно може да пробваме някои от тях.

— По-късно?

— Мислех си да те поразведа из града да се изфукам с теб — обясни Александър и разгъна салфетката си. — Има разни интересни неща за гледане. — Джоуди отпи от кафето, като се помъчи да не обръща внимание на тялото си, което доста недвусмислено й напомняше как би желало то самото да прекара деня. Той я наблюдаваше с разбиране. — От друга страна — отбеляза, като захапа една палачинка, — ако те мързи, можем просто да се излежаваме и да слушаме океана, докато…

Ръката й замръзна над вафлата.

— Докато?

Александър се усмихна. Тя се разсмя. Интимността бе нова и вълнуваща. Джоуди набързо излапа вафлите и бекона, после скочи от масата и буквално се хвърли в ръцете му. Той много се гордееше със самообладанието си, защото почти стигнаха до леглото.

Три дни по-късно, изтощени, но не от разходки и разглеждане на забележителности, те се довлякоха до ранчото с чанта, пълна с подаръци за Марджи — раковини, кошнички, една красива лятна рокля и карамелени бонбони.

— Трябва да направите сватба и тук — съобщи им Марджи. — Докато не се ожените и в Джейкъбсвил, никой тук няма да повярва, че сте мъж и жена.

— Нямам нищо против — съгласи се Александър. — Обаче няма аз да уреждам сватбата.

— Можем ние с Джоуди да се заемем с това.

— Но аз трябва да се връщам на работа — възрази Джоуди и се приближи да й подаде чантата и да я прегърне. — Още не съм ти казала за новата си работа!

— А за новия си съпруг? — възмути се Александър. — Ще ме изоставиш ли?

Тя го погледна дяволито.

— Не трябва ли да поговориш с някой за нещата в ранчото? Марджи дори не знае, че си сменям работата.

— Само за това стават съпрузите — въздъхна той. — Жениш се за една жена, а тя бяга и те оставя да клюкарстваш с някоя нейна приятелка.

— Със зълва ми, ако нямаш нищо против — поправи го с усмивка Джоуди. — След малко ще направя един хубав ябълков сладкиш, Александър.

— Добре, приемам подкупи — призна той. — Ала сега, след като вече сме женени, не можеш ли да ме наричаш някак по-малко официално?

Тя се замисли.

— Скъпи…

Александър я погледна със странно изражение, усмихна се, сякаш не можеше да се сдържи, и изрева като тигър. Излезе през задната врата, докато двете с Марджи още се смееха.

Джоуди се премести на новата си работа малко притеснена заради това, което бе наприказвала на Броуди Ванс. Но той се държеше сърдечно, сякаш никога не си бяха разменяли остри думи. Продължаваше да не се чува нищо за Кара Домингес, нито за нейните съучастници. Продължаваше да липсва една пратка наркотици, която трябваше да е някъде в склада, ала охраната и полицейските служители, които дежуреха, гарантираха, че наркотрафикантите не могат да припарят до склада, за да я намерят.

Един от съперниците в бизнеса на Кара бе арестуван след престрелка за наркотици в Хюстън. Александър разказа за това на Джоуди точно преди медиите да съобщят, и я увери, че организацията на Кара ще е следващата в списъка на неговия отдел.

Междувременно Джоуди учеше тънкостите на компютърната сигурност и с благословията на Александър се върна в училище, за да довърши образованието си и да получи диплом. Марджи й дойде на гости, когато с местна модна компания уреждаше ревю на новите си модели в един универсален магазин, в който Кири не работеше.

Александър работеше до по-рано и разпределяше задачите между подчинените си, за да можеше да си е у дома, когато Джоуди бе там. Купиха си малка къща в предградията на Хюстън. Марджи предложи да помогне на Джоуди с подреждането. Тя още се чудеше на промяната у най-добрата си приятелка, която сега бе независима, силна и с желание за работа.

Още го имаше ретро кафенето, разбира се, и една вечер й се обади собственикът, Джони. Джоуди подскочи от радост и изтича да каже на Александър.

— Издателят иска да отпечата моите стихове! Иска да ги включи в антология на тексаската поезия. Не е ли страхотно?

— Страхотно е — съгласи се той и се наведе да я целуне. — Кажи ми сега истината. За мен са, нали?

— Да, за теб са — въздъхна тя. — Но се боя, че това ще е единственото томче, което ще издам.

— Така ли? Защо?

Тя захапа ухото му.

— Защото това, което прави хубавата поезия, е нещастието. И то точно между нас двамата — добави, като плъзна ръка към копчетата на ризата му. — Прекалено съм щастлива, за да пиша някога отново добра поезия.

Александър насочи ръката й, усмихвайки се загадъчно.

— Имам намерение да те държа все така — прошепна в ухото й.

И го направи.