Опасна клопка

ТРЕТА ГЛАВА

Джоуди бе станала по тъмно да прави бисквитите и тестото за канапетата. Едва се бе заела със закуската, когато Александър влезе в кухнята, облечен с джинси, ботуши и вълнена риза с дълги ръкави. Току-що се бе избръснал и си бе взел душ. Тъмната му коса бе още влажна.

— Правя закуска — предложи му тя, без да поглежда към него. Изглеждаше неустоим с тесните си джинси и с разкопчаната яка на ризата си, изпод която се подаваха къдрави черни косъмчета. Едва се сдържаше да не му се нахвърли.

— Кафе? — измърмори той.

— Има в кафеварката.

Александър си наля и се разположи на масата, като наблюдаваше сръчните движения на ръцете й, докато Джоуди намаза с масло бисквитите и му сипа яйца в чинията, вече пълна с бекон и наденица.

— Ти няма ли да ядеш?

— Няма време — отговори тя, докато редеше канапетата в тавата. — Повечето от гостите ви пристигат за обед, затова трябва да свърша с това сега, докато още не съм много заета.

Той стисна устни.

— Не мога да понасям Дерек, но той е прав за едно. Ти наистина позволяваш на Марджи да те използва.

— Вие с Марджи бяхте до мен, когато нямаше никой друг — обясни Джоуди, без да забелязва как Александър трепна. — Смятам, че тя има право да поиска всичко, което мога да направя за нея.

— Много евтино се продаваш.

— Благодарна съм, когато някой направи нещо за мен, без да съм го молила. — Джоуди пъхна тавата във фурната, нагласи часовника и отметна от челото си кичур потна коса, която се бе измъкнала изпод бонето й.

Очите му се плъзнаха по фигурата й в торбести панталони и огромна тениска.

— Обличаш се като вехтошарка.

Тя го погледна изненадано.

— Обличам се много добре като за работа.

— Обличаш се като овдовяла вехтошарка — настоя той. — Носиш същите дрехи, както когато беше пълна. Вече не си. Защо не си вземеш нещо по мярка?

Бе странно, че я бе забелязал дотолкова, че да знае какво носи.

— Марджи е манекенка, не аз — напомни му Джоуди. — Освен това нещо модно просто няма да ми стои. Аз съм една обикновена жена.

Александър се намръщи. Тя наистина имаше проблем със самочувствието. Двамата с Марджи не бяха направили нищо, за да й помогнат да се справи с него. Джоуди поемаше всичко, което хвърляха върху нея, сякаш го заслужаваше. Изненадваше се, че му бе толкова неприятно колко дори самата тя се подценява. Не че го интересуваше, добави наум. Джоуди изобщо не бе негов тип.

— Кири пристига тази сутрин. Трябва да я посрещна на летището.

Джоуди само се усмихна.

— Марджи се надява тя да й помогне да представи моделите си.

— Мисля, че ще се опита — каза той неопределено. — Седни да закусиш. Не можеш да караш цял ден гладна.

— Нямам време — повтори Джоуди и започна да приготвя следващата порция канапета. — Освен ако не се жертваш ти да омесиш тестото? — Подаде му купата със закачлива усмивка.

Александър неволно се засмя и зелените му очи блеснаха.

— Не, благодаря.

— И аз така си помислих.

Той я гледаше как работи, докато ядеше, а в главата му се въртяха неясни мисли. Тя дотолкова бе част от живота му, че в нейно присъствие никога не се чувстваше притеснен. Трудно му беше да общува с непознати. Изглеждаше силен и сдържан, ала всъщност бе вглъбен в себе си и не бе сигурен какво да си каже с хора, които не бяха от неговата професия. Също като Джоуди. Тя бе почти болезнено стеснителна с непознати, а довечера щеше да й се наложи да се хвърли надолу с главата в тълпа, която вероятно дори нямаше да й хареса.

Приятелите на Кири бяха кариеристи, висше общество. Самият Александър не се чувстваше удобно с тях, а Джоуди със сигурност щеше да се притесни. Това, от което се интересуваха, бяха скъпи коли, ваканции в Европа, диаманти, инвестиции, а кръговете, в които се движеха, включваха някои от най-известните живи хора, от филмови звезди до състезатели от Формула едно, от финансови гении до драматурзи и писатели. Те класираха приятелите си според богатството и положението им, не според характера. Понятията добро и зло в техния свят не съществуваха.

— Тази тълпа няма да ти хареса — каза той на глас.

— През повечето време ще бъда в кухнята — отговори тя безгрижно. — Или ще помагам за сервирането.

Александър изглеждаше бесен.

— Ти си гост, не помощничка в кухнята.

— Глупости — измърмори Джоуди разсеяно. — Дори нямам подходящи дрехи като за гостите на Кири. Само ще ви излагам.

Той остави чашата от кафето, като се постара да не я стовари върху масата.

— Тогава защо, по дяволите, изобщо дойде?

— Марджи ме помоли.

Александър стана и излезе, без да каже дума повече. Джоуди щеше да съжалява за това посещение. А той съжаляваше, че Марджи бе настояла тя да дойде.

Купонът бе в разгара си. Александър бе посрещнал Кири на летището и бе занесъл куфарите й във втората стая за гости, срещу стаята на Джоуди. Кири, руса, стройна и богата, бе като семейство Коб — стари пари и стари връзки. Тя гледаше към Джоуди, без да я вижда, и по време на обеда говореше само с Марджи и Александър. За щастие имаше много други хора, които нямаха нищо против да говорят с Джоуди, особено една възрастна двойка, които очевидно не си знаеха парите, ако се съдеше по диамантите, с които бе обкичена дамата.

След обеда Кири помоли Александър да я закара до града и Джоуди тихо се извини и се оттегли в кухнята.

Тя си бе донесла за празненството една хубава черна рокля, купена от разпродажбата от местния супермаркет, и обувки с високи токове. Но през повечето време роклята бе скрита под престилката, с която претопляше и подреждаше канапетата и миеше чиниите и кристалните чаши, че да могат да се използват отново.

Чак към десет успя да отиде при Марджи и нейните приятели. Ала по това време Марджи вече се бе впила в Кири, а и Александър се въртеше наоколо, така че тя не успя да се доближи до нея.

Седна сама в един ъгъл, съжалявайки, че Дерек избяга така. Иначе поне щеше да има с кого да си говори. Заприказва се с възрастната дама, до която седеше по време на обеда, но дойде друго семейство и започнаха да обсъждат ваканцията си в Париж и един свой общ приятел, и Джоуди се почувства съвсем не в свои води. Отиде в друга компания, ала те говореха за ренти и инвестиции, а тя не знаеше нищо, с което да допринесе към разговора.

Александър с гняв забеляза, че Джоуди през по-голямата част от вечерта бе сама. Понечи да стане, но Кири дойде и увисна на ръката му, докато Марджи говореше за последната си колекция и предлагаше да я покаже сутринта на Кири. Кири се държеше много собственически с Александър. Те нямаха официални отношения, каквито той бе имал с много други жени. Може би затова тя не му даваше да мръдне настрани. Не можеше да понесе самата мисъл, че друга жена можеше да го погледне. Бе красива и се носеше добре, ала се държеше по начин, който не му харесваше, и определено бе груба с всичките му колеги, с които се срещаха. Не че имаше някаква представа с какво си изкарва хляба Александър. Беше богат и хората от неговия кръг и от кръга на Марджи приемаха, че той през цялото време работи в ранчото. Бе предупредил и Марджи, и Джоуди никога да не споменават, че работи в Агенцията за борба с наркотиците. Можеха да казват, че за развлечение се занимава с разузнаване, но нищо повече. Когато започна работа, Александър отдели много време да си създаде прикритие. Не бе разумно да позволи това да се разбере.

Междувременно Джоуди бе открила шампанското. Никога досега не си бе позволявала да пие на празненствата на семейство Коб, ала тази вечер се чувстваше особено изолирана и й стана мъчно. Харесваха й мехурчетата, финия аромат и изискания вкус. Затова изпи три чаши една след друга и скоро изобщо не я интересуваше дали гостите на Марджи и Александър се отнасят с нея като с барманка, която се е опитала да се натрапи в благородното им общество.

Забеляза, че бе пила прекалено много, когато тръгна към вратата и се блъсна в рамката. Започна тихо да се смее. Косата й се измъкваше от високата прическа, но това не я интересуваше. Тя извади кръглия гребен, който я придържаше, и тръсна глава. Гъстите вълни паднаха върху раменете й.

Това привлече вниманието на един мъж наблизо, отегчен автомобилен състезател, който бе довлечен на това провинциално празненство от жена си. Той измери Джоуди от глава до пети и въпреки роклята, която с нищо не я подчертаваше, бе заинтригуван.

Приближи се и се облегна на рамката на вратата, в която Джоуди така неочаквано се бе ударила.

— Заболя ли ви? — попита мъжът любезно и с едва доловим акцент.

Тя погледна с любопитство към новопоявилия се и успя да се усмихне накриво. Биваше си го, с къдрава черна коса, закачливи черни очи, мургав и атлетичен.

— Заболя ме само дебелата ми глава — отвърна Джоуди със смях. — Кой сте вие?

— Франсиско — отговори той и вдигна чашата си за наздравица. — Вие сте първата, която ме пита. — Наведе се, за да я погледне в очите. — Както виждате, аз съм чужденец.

— Наистина ли?

Мъжът бе очарован. Засмя се и това, в края на краищата, бе един възпитан светски смях.

— Аз съм от Мадрид. Не забелязахте ли акцента ми?

— Не говоря много езици — сподели тя тъжно и изпи каквото бе останало от шампанското. — Не разбирам от крупни финанси, не чета нашумели романи, не познавам филмови звезди и никога не съм ходила на почивка в чужбина. Затова си помислих да отида да седна в кухнята.

Той отново се засмя:

— Може ли да дойда с вас?

Джоуди многозначително погледна към лявата му ръка. Нямаше халка. Мъжът извади халката от джоба на панталона си и я завъртя пред нея.

— По купони ние не парадираме с брака си. На жена ми така й харесва. Това е жена ми — добави с чиста омраза и кимна към руса жена с прилепнала червена рокля, която приличаше на мокра. Жената се бе облегнала върху един много привлекателен рус мъж.

— Красива е — забеляза Джоуди.

— Тя е на всеки — отговори той студено. — Мъжът, когото сваля, е изгряваща филмова звезда. Той е беден, тя е богата. Тя финансира кариерата му, а в замяна той от време на време й дава под наем тялото си. — Очите й едва не изскочиха. Мъжът поклати изненадано глава: — Вие не сте светска дама, нали? Ние имаме свободен брак. Тя прави каквото си иска, аз също.

— Не я ли обичате? — учуди се Джоуди.

— Мислите, че човек се жени по любов — въздъхна Франсиско. — Какво дете сте. Аз се ожених за нея, защото баща й е собственик на компанията. Като негов зет управлявам състезателната кола.

— Вие сте автомобилен състезател! — възкликна тя. — Кири спомена, че ще дойдете.

— Кири… — Той сви устни и погледна към две студени гневни зелени очи над главата на Кири Дейн в другия край на стаята. — Тя беше миналогодишната ми забежка. Искаше да бъде забелязана в Монако. — Джоуди бе изненадана от липсата му на задръжки. Чудеше се дали Александър е знаел за тази връзка и дали го интересуваше. Никога не бе мислила, че той би си направил труда да разпитва за предишните любовни афери на приятелките си. — Приятелят й не ме харесва — отбеляза Франсиско разсеяно и вдигна чашата си. Джоуди погледна зад себе си. Кири се бе обърнала, ала Александър неочаквано се бе запътил право към тях. Франсиско направи гримаса. — Ето един човек, който по-добре да не ти е враг — сподели той. — Да не би случайно да имате нещо общо с него?

Джоуди се засмя малко прекалено високо.

— Боже мили, не. Аз съм готвачката.

— Моля? — не повярва на ушите си Франсиско.

Междувременно Александър бе застанал пред нея. Той взе от ръката й кристалната чаша и внимателно я остави на близката маса.

— Нямаше да я счупя, Александър. Знам, че е уотърфордски кристал.

— Колко чаши си изпила?

— Не ми харесва тонът ти — възмути се тя и се размърда тромаво, така че Франсиско трябваше да я хване за ръката, за да я задържи права. — Изпих три чаши и то не е силно, така че не съм пияна!

— Да, сигурно. — Александър я хвана за другата ръка и не чак толкова нежно я издърпа от Франсиско. — Аз ще се погрижа за Джоуди. А вие не е ли по-добре да си върнете съпругата?

Франсиско въздъхна и изгледа с копнеж Джоуди.

— Така изглежда. Радвам се, че се запознахме… Джоуди, така ли?

Тя се ухили пиянски:

— Всъщност Джордана, обаче повечето хора ми викат Джоуди. И аз се радвам, че се запознахме, Франсиско. Никога досега не бях срещала автомобилен състезател.

Той понечи да каже нещо, но бе късно, защото Александър вече я извеждаше от стаята.

— Ще престанеш ли да ме влачиш? — разсърди се тя, залитайки на високите си токчета.

Той я вкара в облицованата с тъмна ламперия библиотека и затвори вратата.

— А ти ще престанеш ли да съблазняваш женени мъже? В момента Гомес и жена му са на първите страници на половината клюкарски вестници в Тексас.

— Защо?

— Баща й наскоро почина и тя наследи автомобилната компания. Опитва се да я продаде, а мъжът й се бие с нея в съда със зъби и нокти.

— И все още са женени?

— Очевидно, поне за пред хората. Доколкото чувам, е бременна от друг мъж.

Джоуди го погледна студено.

— В много хубави кръгове се движите вие с Кири.

— Кръгове, в които ти никога няма да си на мястото си — съгласи се Александър.

— И не искам. В моя свят хората се женят, имат деца и заедно създават дом. — Кимна към затворената врата. — Тези хора там не биха разбрали какво значи дом, дори ако им го дадеш наготово.

Зелените му очи се присвиха.

— Ти си пияна. Защо не си легнеш?

Джоуди вдигна глава и се усмихна мъгляво.

— Защо не дойдеш с мен? — измърка тя.

Той зяпна потресен. Изражението му би я разсмяло, ако бе по-трезва.

Джоуди изпъна рамене, изръмжа дрезгаво, разтвори устни и бавно прокара език по тях. Бе чела в едно списание, че на мъжете това им действа.

Очевидно наистина им действаше. Александър се бе вторачил в устните й, а гърдите му се вдигаха и спускаха бързо. Тя виждаше движението им през бялата риза и официалното сако.

Пристъпи по-близо и се опря на него, както бе видяла да прави лъскавата блондинка с червената рокля. Притисна крака си към неговия и усети как цялото му тяло изведнъж се напрегна.

Пръстите й се плъзнаха под сакото му. Той я сграбчи за раменете с големите си ръце, ала не я отблъсна.

— Ти ме гледаш, но никога не ме виждаш… — Промълви Джоуди и докосна устни до врата му. Миришеше на сапун и скъп одеколон. — Аз не съм хубава. Не съм секси. Ала бих умряла за теб…

Твърдите му устни прекъснаха думите й. Александър я притисна към себе си и нахлу в нейните влажни разтворени устни с яростта на лятна буря.

Не бе съзнателно. Усещането на тялото й срещу неговото бе предизвикало бясна възбуда. Той се хвърли с главата надолу, без да мисли за последствията.

Ако Александър се чувстваше безпомощен, така се чувстваше и тя. Ръцете й се обвиха около топлото му тяло под сакото, а устните й отвърнаха на глада на неговите. Простена дрезгаво, от което нещата очевидно станаха още по-лоши. Устните му изведнъж станаха настойчиви, сякаш бе чул желанието в приглушения й вик и се опитваше но всякакъв начин да утоли глада, който той издаваше.

Джоуди вплете пръсти в косата му и изви тяло в безпомощна молба. Александър прошепна нещо неразбрано, повдигна я на ръце, все още без да пуска устните й, и я отнесе на дивана. Положи тялото й върху студената кожа и се отпусна върху него, като разтвори с крак бедрата й с трескава страст. Никога не бе подозирал такова разкъсващо желание, не само от себе си, а и от Джоуди. Беше се разтопила в прегръдките му, готова на всичко, което би поискал, без да са разменили и дума.

Отмести се леко, колкото да пъхне ръката си между тях. Плъзна я по ключицата, надолу в деколтето на роклята, по дантеления сутиен. Усети малкото твърдо зърно и я чу как извика от удоволствие в устните му.

Пръстите й бяха върху копчетата на ризата му. Бе опасно. Бе неразумно. Тя бе разпалила в него лудост и той не можеше да спре. Когато почувства, че ризата му се разтваря и пръстите й се заравят в гъстите косми по гърдите му, изръмжа дрезгаво. Тялото му трепереше от страст.

Устните му се впиха в нейните и кракът му се раздвижи между бедрата й. Голямата му длан я сграбчи и я притисна към яростната му възбуда — движение, което не оставяше никакво съмнение за намеренията му.

Главата на Джоуди се въртеше. Всичките й любовни мечти се сбъдваха. Александър я желаеше! Усещаше настойчивия натиск на тялото му върху своето. Целуваше я така, сякаш умираше да я има, и тя тържествуваше от яростта на страстта му. Отпусна се с тих смях и отвърна на целувката му, чувствайки как цялата се разтапя под него, разтапя се в него. Изгаряше от непознати потребности, давеше се в непознати усещания, от които тялото й звънтеше от удоволствие.

Александър вдигна глава и я погледна. Лицето му беше безизразно като маска, само зелените му очи бяха живи и блестяха в задъханото неловко мълчание на сления им дъх.

— Не спирай — прошепна тя и отново раздвижи бедра.

Бе изкушаващо. Личеше си. Но желязното му самообладание не би му позволило да се отдаде на лекомислието. Джоуди бе пила. Всъщност бе пияна. Той подозираше, че бе съвсем невинна. Тялото й го молеше да забрави за неопитността й и да му даде облекчение. Ала желанието му бе прекалено силно. Той бе мъжът, който имаше отговорността да я пази, дори от себе си.

— Ти си пияна, Джоуди. — Гласът му бе малко нестабилен, но твърд.

— Има ли значение? — попита тя лениво.

— Не ставай смешна. — Отдръпна се от нея и стана. Погледна към проснатото тяло в изпомачкана рокля и от желание го заболя всичко чак до пръстите на краката. Ала не можеше да стори това, не и когато Джоуди бе толкова беззащитна. Тя въздъхна и затвори очи. Толкова бе приятно да лежи в прегръдките му. Усмихна се сънливо. Дали не бе сънувала? — Стани, за Бога! — изкомандва рязко Александър и я вдигна на крака. — Отиваш да си легнеш, още сега, преди да си станала пълна глупачка.

Тя примигна и го погледна.

— Не мога да си легна. Кой ще измие чиниите?

— Джоуди!

Тя прихна и се опита да се облегне на него, но той я отблъсна, хвана я за ръката и я поведе към вратата.

— Казах на Франсиско, че аз съм готвачката. Това съм аз! — заяви весело. — Готвачка, миячка на чинии, най-добра приятелка и домашна робиня. — Разсмя се още по-силно.

Той я измъкна през вратата и я поведе през коридора към стълбите. Джоуди се смееше малко прекалено високо, ала за щастие музиката откъм хола я заглушаваше.

Заведе я в стаята за гости, в която се бе настанила.

— Лягай! — процеди през зъби.

Тя се облегна на рамката на вратата, напълно объркана.

— Можеш да влезеш — прошепна закачливо. — Тук има легло.

— На теб ти трябва легло — скастри я Александър. — Иди и си легни.

— Само ме командваш — въздъхна Джоуди. — Не ти ли харесва да ме целуваш, Александър?

— Сутринта ще се мразиш.

Тя се прозя. Главата й се въртеше, както и стаята.

— Мисля да си легна.

— Страхотна идея. — Той понечи да си тръгне.

— Би ли ми изпратил Франсиско, ако обичаш? — подразни го Джоуди. — Много ще ми е приятно да си лежа и да си говоря с него за автомобилни състезания.

— Насън!

Александър излезе и затръшна вратата, напълно изгубил търпение. Изчака една минута, за да е сигурен, че Джоуди няма да се опита отново да излезе. Но я чу само как бавно отива към леглото, после как изведнъж тежко се стовари върху него. Когато отвори тихо вратата и надзърна вътре, тя лежеше по очи върху завивките, както си бе облечена, и спеше непробудно. Затвори вратата, твърдо решен втори път да не се доближава до нея, и се върна на празненството. Имаше чувството, че са го ударили с юмрук в стомаха. Не можеше да си представи какво го бе прихванало, та да позволи на Джоуди да го изкуши да забрави всякакво благоразумие. Загубата на самообладание дотолкова го притесни, че се държа два пъти по-внимателно към Кири, отколкото обикновено.

Когато я изпрати до стаята й, след като гостите си отидоха, я целуна настойчиво. Тя определено имаше желание, ала неговото тяло му изневери. Изобщо не можа да прояви някакъв интерес.

— Просто си уморен — успокои го Кири и се усмихна светски. — Имаме всичкото време на света. Наспи се добре.

— Разбира се. Ти също.

Остави я и слезе отново долу. Бе неспокоен, ядосан заради пристъпа на импотентност с единствената жена, която бе способна да я излекува. Или поне той си въобразяваше, че бе способна. Двамата с Кири никога не се бяха любили, макар че по едно време се бяха сближили. Сега тя му бе приятна компаньонка от време на време, красиво украшение, с което да се показва из града. Вбесяваше се, че можеше да е истински мъж с Джоуди, която почти сигурно бе девствена, и не можеше нищо да направи с изискана жена като Кири. Може би причината бе във възрастта.

Вниманието му бе привлечено от тракане на чинии. Тръгна след звука и откри нещастната Марджи, която се опитваше да сложи съдовете в съдомиялната машина.

— Не ми се струва добре — изкоментира Александър, като я видя как пъха заедно чинии, купи, порцеланови и кристални чаши. — Ще счупиш кристала.

Тя го погледна сърдито.

— Е, какво знам аз за миенето на съдове? Нали затова си имаме Джоуди.

Той наклони глава.

— Ти не си добре.

Марджи гневно отметна тъмните си коси.

— Да, не съм добре! Кири каза, че според нея още не съм готова да си изложа колекцията. Каза, че нейният магазин има планирани ревюта до края на годината и не може да ми помогне.

— Значи всичката тази шумотевица и домъкването тук на Джоуди са били за нищо — заключи Александър саркастично.

— Къде е Джоуди? — поинтересува се Марджи. — От два часа не съм я виждала и сега цялата тази работа чака мен.

Той се облегна на полуотворената врата и погледна към сестра си.

— В леглото си, спи мъртвопияна — обясни с отвращение. — След като се опита да съблазни пилота номер едно в света и след това мен.

Марджи се изправи и се обърна към него.

— Теб?

— Иска ми се да можех да те накарам да разбереш колко ми е омръзнало Джоуди да ми се мотае в краката всеки път, когато се прибера в собствената си къща. Не можем да имаме купон без нея, не можем да имаме празник без нея. Собственият ми рожден ден означава тя да бъде поканена! Защо не можеш просто да наемеш готвачка, когато ти трябва, вместо да ми натрапваш някогашната си най-добра приятелка?

— Мислех, че харесваш Джоуди, поне малко — заекна Марджи.

— Тя не е от нашата класа, Марджи — настоя Александър, все още ядосан, че бе загубил самообладание, и бесен, че Джоуди бе виновна за това. — Никога няма да подхожда на нашите кръгове, колкото и да се опитваш да я приобщиш към тях. Тази вечер обясняваше, че е готвачката, и това не е много далеч от истината. Тя е самоходно обществено зло. Не знае нищо за нашия начин на живот, не може да проведе един приличен разговор и се облича като бездомница. Излага ни.

Марджи въздъхна нещастно.

— Надявам се, че не си й наговорил тези неща. Тя може да не е от висшата класа, но е сладка и мила, и не клюкарства. Джоуди е единствената истинска приятелка, която някога съм имала. Не че съм се държала много като приятелка — добави тъжно.

— Би трябвало да имаш приятелки от своята класа — отбеляза той хладно. — Не искам повече да я каниш тук — заключи твърдо и вдигна ръка, когато Марджи се опита да възрази: — Говоря сериозно. Намери някакво извинение, ала я дръж далеч оттук. Няма да позволя твоята парцалива приятелка да ми налита. Не искам повече да ми се пречка в краката на никакви празници или, Боже опази, на моя рожден ден! Ако искаш да се видиш с нея, иди до Хюстън, живей в Хюстън, но не я води повече тук!

— Наистина ли се опипа да те прелъсти?

— Не искам да говоря за това. Беше ужасно неловко.

— Сигурно ще бъде в ужас, когато сутринта се събуди и си спомни какво е правила. Каквото и да е било то — добави Марджи с надеждата да разбере нещо повече.

— Аз самият ще бъда в ужас месеци наред. Кири ми е стабилна приятелка и аз нямам намерение да се натискам с някоя друга жена зад гърба й. Джоуди би трябвало да го знае. Не че ми се струва, че за нея има някакво значение, когато става дума за мен или за женен автомобилен състезател.

— Тя никога не е пила, доколкото знам — опита се да я защити Марджи. — Не е като майка ни, Леке.

Той стисна зъби. Поведението на Джоуди бе събудило болезнени спомени за майка му, която пиеше често и много. Александър се чувстваше неудобно всеки път, когато им идваха гости, а тя изпитваше удоволствие по всякакъв възможен начин да кара сина си да се чувства неудобно. Глупавото държание на Джоуди бе върнало кошмара.

— На света няма нищо по-отвратително от пияна жена — каза на глас. — Направо ми се повдига.

Марджи затвори капака на миялната машина и я включи. Раздаде се ужасен звук от счупено. Кристалът! Тя трепна.

— Не ме интересува какво се е счупило. Аз не съм готвачка, не мога да мия чинии. Аз съм модна дизайнерка.

— Наеми помощничка на Джеси — предложи той.

— Добре — предаде се Марджи. — Няма повече да каня Джоуди. Ала как да й го кажа, Леке? Тя никога няма да разбере и това ще я обиди.

Александър го знаеше и не можеше да понесе да го чуе. Лицето му се изпъна.

— Просто я дръж далеч от мен. Не ме интересува как.

— Ще измисля нещо — каза безсилно Марджи.

Навън в коридора пребледнялата Джоуди тихо се промъкваше обратно към стълбите. Бе дошла със закъснение да измие чиниите, все още изтръпнала часове след трескавите ласки на Александър. Бе замаяна, не на себе си от надеждата, че може да бе започнал да я вижда в друга светлина. И чу това, което той каза. Чу всяка дума. Тя го отвращаваше. Тя всъщност бе такова обществено зло, че Александър никога не я искаше отново в къщата си. Бе го поставила в неудобно положение и се бе държала като глупачка.

Беше прав. Бе се държала глупаво и сега щеше да си плати за това, като я изхвърлят. Единствените близки, които имаше, вече не я искаха.

Върна се в стаята си, затвори тихо вратата и вдигна телефона да смени билета си за полет рано сутринта.

По изгрев слънце отиде в стаята на Марджи. Изобщо не бе мигнала, бе се преоблякла, приготвила багажа си и бе готова.

— Ще ме откараш ли до летището — попита сънената си приятелка, — или да помоля Джони?

Марджи седна в леглото и примигна. После си спомни какво й бе казал Леке, спомни си и собствения си срам за начина, по който се бе отнесла към най-добрата си приятелка, и се изчерви.

— Ще те откарам — съгласи се веднага. — Но не искаш ли да тръгнем след закуска? — Отново се изчерви, като си спомни, че Джоуди ще трябва да приготви закуската.

— Не съм гладна. В хладилника има останали кренвирши и бекон, има и малко бисквити. Може само да ги претоплиш, а Александър ще опържи яйцата. — Почти се задави с името му.

Марджи се чувстваше виновна.

— Ти си разстроена — осмели се да каже тя.

Да запази спокойствие бе най-трудното, което Джоуди някога бе правила.

— Снощи се напих и направих… Направих някои наистина глупави неща — обобщи тя. — Просто искам да си отида у дома. Става ли?

Марджи се опита да не покаже облекчението си. Джоуди си тръгваше без много шум. Леке щеше да бъде доволен, а тя нямаше да бъде виновна. Усмихна се:

— Добре. Само да се облека и тръгваме.