Оскар и розовата дама

Мили Дядо Боже,

Днес бях на възраст от седемдесет до осемдесет години и много размишлявах.

Първо, използвах подаръка на Маминка Роза за Коледа. Не знам дали ти казах за него? Това е едно растение от Сахара, което преживява целия си живот за един ден. Щом семенцето попие вода, веднага напъпва, става на стъбълце, развива листа, прави цвят, образува семенца, увяхва, сбръчква се и, хоп, вечерта всичко е свършило. Страхотен подарък, благодаря ти, че си го измислил. Сутринта в седем Маминка Роза, родителите ми и аз го поляхме — не знам дали ти казах, но сега те живеят у Маминка Роза, защото не е толкова далеч, — и успях да проследя цялото му съществуване. Много ме развълнува. Вярно е, че е малко хилаво и разръфано като цвете, по нищо не прилича на баобаб, но много прилежно си гледа работата като растение пред нас цял ден, като някое голямо.

С Пеги Блу дълго четохме „Медицински речник“. Той е любимата й книга. Много се вълнува от болестите и иска да знае кои от тях би могла да хване по-късно. Аз погледнах онези думи, които ме интересуваха: „живот“, „смърт“, „вяра“ и „Бог“. Ако искаш ми вярвай, но ги нямаше! Трябва да отбележим, че това пък означава, че не са болести — нито животът, нито смъртта, нито вярата, нито ти. Което е по-скоро добра новина. И все пак в една такава сериозна книга би трябвало да ги има отговорите на най-сериозните въпроси, не е ли така?

— Маминке Роза, имам чувството, че в „Медицинския речник“ има само частни случаи, проблеми, които могат да се случат на определен човек. Но ги няма нещата, които ни засягат всички: животът, смъртта, вярата и Бог.

— Може би трябва да вземеш „Философски речник“, Оскар. Обаче дори и да намериш понятията, които търсиш, има вероятност да бъдеш разочарован. Той предлага по няколко много различни отговора за всяко понятие.

— Как така?

— Най-интересните въпроси си остават въпроси. Те обвиват някаква загадка. На всеки отговор трябва да се слага по едно „може би“. Само незначителните въпроси имат определен отговор.

— Искате да кажете, че за „живот“ няма решение?

— Искам да кажа, че за „живот“ има няколко решения, следователно никакво решение.

— Аз пък си мисля, Маминке Роза, че за живота няма друго решение, освен да го живееш.

Доктор Дюселдорф намина да ни види. Разхождаше изражението си на бито куче, което, заедно с дебелите вежди, го прави още по-изразителен.

— Доктор Дюселдорф — попитах аз, — вие решете ли си веждите?

Той се огледа наоколо силно изненадан и сякаш питаше Маминка Роза и родителите ми дали е чул добре. Накрая каза „да“ със задавен глас.

— Не бива да си го слагате на сърце, доктор Дюселдорф. Чуйте сега, ще ви говоря направо, понеже винаги съм бил много коректен по отношение на лекарствата, а вие бяхте безупречен по отношение на болестта. Престанете с този виновен вид. Не сте виновен вие, че се налага да съобщавате лошите новини на хората, болести с имена на латински и невъзможни лечения. Трябва да се отпуснете. Да се отърсите. Вие не сте Бог-Отец. Не вие нареждате на природата какво да прави. Вие сте просто сервизен работник. Свободно, доктор Дюселдорф, освободете напрежението и не си придавайте прекалено значение, защото така няма да можете да изкарате дълго в тоя занаят. Погледнете се вече на какво приличате.

Докато ме слушаше, доктор Дюселдорф седеше със зяпнала уста, сякаш беше налапал яйце. След това се усмихна с истинска усмивка и ме прегърна:

— Прав си, Оскар. Благодаря ти, че ми каза това.

— Няма нищо, докторе. На вашите услуги. Идвайте, когато си поискате.

Това е, Дядо Боже. За сметка на това, все още чакам ти да ми дойдеш на гости. Ела. Не се колебай. Ела, дори и да има много хора около мен. Наистина ще се радвам.

Целувки, до утре,

Оскар