Освободеният Прометей (Лирична драма в четири действия) - читать бесплатно онлайн полную версию книги автора Пърси Биш Шели (ч. notes)

1

Мотото — „Чуваш ли това, Амфиарай, скрит под земята?…“ — Амфиарай е бил древен цар, който е имал пророчески дар. Той е предсказал, че прочутата война на Седемте срещу Тива ще завърши с поражение на Седемте, по въпреки това поради намесата на алчната си жена е бил принуден против волята си да участвува във войната След поражението врагът го подгонва, за да го убие. Зевс се смилява над съдбата му и разтваря земята пред него. Той потъва заедно с колесницата си. Гърците са вярвали, че на същото това място в навечерието на големи събития се е чувал гласът на Амфиарай, който шепнел предсказания под земята. С тази митологическа алюзия Шели намеква за идващата революция и съдбовна гибел, която виси над старото общество.

2

Пантея и Йона… — Шели вмъква в традиционния сюжет свои герои и мотиви. Любима на Прометей е Азия, която в неговия разказ също е станала жертва на Зевсовата ярост и е била заточена в една далечна и пуста индийска долина, далече от възлюбения си. Но нейните сестри, Пантея и Йона, от обич към Азия денонощно стоят край окования титан и със съчувствието си смекчават мъките му. Трите — Азия, Пантея и Йона — са океаниди, дъщери на стария Океан.

3

„Ти, цар на богове и на демони…“ — С този първи стих на началния си монолог Прометей се обръща към тиранина Зевс.

4

„А би бил всемогъщ, ако делях със теб срама на твойта тирания …“ — Намек за заслугата, която Прометей има в борбата на Зевс срещу Кронос, както и за неговия отказ да издаде тайната, която му иска олимпийският тиранин.

5

„…спря страшното всесилие на Юпитер…“ — Трябва още в началото да се каже, че Шели почти навсякъде използува латинските наименования на гръцките богове, тъй като чрез латинския език те са много по-здраво влезли в съвременния английски език. Така той казва Юпитер вместо Зевс, Меркурий вместо Хермес, Сатурн вместо Кронос, Аполон вместо Феб и пр.

6

„…и магът Зороастър…“ — Зороастър (Заратустра), както е известно, е основателят на древната персийска религия. Характерно е, че Зороастър твърде подробно се занимава с преселението на душите и задгробния живот. Въпросът за „отвъдното царство на сенките“ е бил в центъра на неговото учение. В тази връзка Шели го вплита в текста.

7

„…дори безкрайната тъма, Демогоргон…“ — Още един съвсем нов (и твърде важен!) герой, създаден от Шели при разработката на темата. Демогоргон, както се разбира по-нататък в текста, е дете на Юпитер и Тетида. В стила на митологическата традиция той унищожава баща си, както преди Кронос (Сатурн) бе унищожил Уран, а Юпитер — Кронос. Чрез него поетът изразява великата сила — съдбата, абсолютната закономерност и върховна справедливост, която управлява природата и обществото и която ще събори тиранията и неправдата.

8

„…на Хадес…“ — Хадес е един от братята на Юпитер, бог на подземното царство (в латинската версия Плутон).

9

„…на Тифон…“ — Стоглаво чудовище от гръцката митология.

10

„…синът на Майя…“ — Майя е майката на Меркурий, дъщеря на Атлас и една от многобройните любими на Юпитер.

11

„…Вдигни се, Герион…“ — Герион е три-телно чудовище, властелин на остров Еритея.

12

„Ела, Горгона …“ — Медуза Горгона — прочуто в гръцката митология чудовище. Някога то е било красиво младо момиче с великолепна коса, което се осмелило да се сравнява с Атина Палада. Оскърбената богиня си отмъстила сурово, като превърнала къдриците й в плетеници от съскащи змии и придала такъв страшен израз на лицето й, че всеки, който я виждал, се вкаменявал на място.

13

Химера — друго митологическо чудовище. Според легендата предната част на тялото му е била съчетание на лъв с коза, а задната приличала на дракон.

14

„…Сфинксе, най-изтънчен демон, донесъл чак от небесата в Тива отровно вино — неестествена любов и неестествена омраза…“ — Целият този пасаж е свързан с прочутата легенда за Едип. Царят на Тива, Лай, бива предупреден от оракула, че синът му ще го убие и ще вземе престола му. Затова той дава момчето на един овчар със заповед да го погуби. Овчарят се смилява и отнася малкия в Коринт, където той отраства под името Едип. Вече силен и едър юноша, Едип случайно среща на пътя баща си, който отива към Делфи. Двамата не се познават. Помежду им избухва свада и Едип го убива. Скоро след това край Тива се заселва едно чудовище, наречено Сфинкс, с тяло на лъв, а гърди и глава на жена. То стояло на една скала до пътя и задавало на минаващите една гатанка. Който не можел да отговори, губел живота си. Едип смело се явява пред Сфинкса, решава гатанката и отчаяното чудовище се хвърля в бездната. Благодарните тиванци го правят свой цар и му дават за жена овдовялата царица, предишна съпруга на Лай, Йокаста. Така Едип не само убива баща си, но и става мъж на майка си — и това е „неестествената любов“ и „неестествената омраза“, за които споменава поетът.

15

„Един между тях беше пълен с обич…“ — Намек за Христос. В целия по-нататъшен пасаж Шели описва съдбата на християнската религия, която започва с любов към човека, а се изражда в небивали престъпления, лицемерие и жестокост.

16

„Виж, една страна освободи се …“ — Става дума за Франция след революцията от 1789 г.

17

„…тоя свят, където властват пак тирани…“ — Целият по-горен пасаж рисува края на Френската революция — с якобинския терор, диктатурата на Наполеон и реставрацията.

18

„…Твойто име аз не казвам, проклятие то стана…“ — Отново намек за Христос и християнството. В следващите стихове бесът отново рисува пораженията, страданията и моралните опустошения, нанесени от християнската религия на човечеството.

19

„…те не знаят какво правят…“ — Горчива ирония с известните евангелски думи.

20

„Аз чувам Еоловата музика на твоите криле…“ — Еол е царят на ветровете в гръцката митология. С неговото име е свързана така наречената „Еолова арфа“, която се оставя свободно на вятъра и той издава звуци от тънките й чувствителни струни. С такъв най-нежен звук Шели уподобява полета на Пантея.

21

„…от млечните ръце на нашта млада сестра …“ — Става дума за Йона.

22

„…че до нозете Му със Йона спях…“ — Т.е. до нозете на Прометей. По-нататък Азия и Пантея няколко пъти споменават за „Него“, „Му“ или „Той“, разбирайки Прометей.

23

„…тъй както се чете на хиацинта в сините камбанки извезаната скръб на Аполона…“ — Според легендата Аполон (Феб) и Хиацинт били неразделни приятели. Веднъж те се съревновавали в хвърляне на диск. Аполон хвърля диска на голямо разстояние. Преди още да падне, разгорещеният Хиацинт се затичва, за да го прибере и да хвърля на свой ред, но дискът отскача от земята и го удря право в челото. Нещастният младеж умира в ръцете на отчаяния Аполон. В скръбта си богът на слънцето превръща капките кръв, паднали от раната на неговия приятел, в красиви, морави цветя — хиацинти, и написва вътре във всяко листче на цветчетата им своята жална въздишка: „Ах! Ах!“

24

Фавни — божества, подобни на бога Пан, изобразявани като космати човеци с рога на главата и кози копита.

25

Силени — горски духове, полубогове с конски крака. Смятани за много умни, надарени със способността да гадаят бъдещето, добри музиканти, но вечно пияни.

26

„Ево! Ево!“ — Възторжен, ликуващ вик на участниците в Дионисиевите тържества (вакханалиите), нещо подобно на нашето „Ура!“

27

„…и под трона Му свита…“ — Тук очевидно „Му“ не се отнася за Прометей, както досега, а за Демогоргон, при когото двете сестри отиват.

28

„… след туй дошъл Сатурн и Времето, таз завистлива сянка…“ — Сатурн е римската версия на Кронос (за царуването на Кронос виж забележката в началото). В изграждането на своята митология елините са отъждествявали (дори и езиково) Кронос е Хронос (Времето). Според тях едва с царството на Кронос се е появила временната страна на съществуванието. Всъщност и легендата за Кронос, който изяжда децата си, символизира самото Време, безпощаден разрушител на всичко живо.

29

Непенте — легендарно растение, за което древните гърци са вярвали, че от него се получава успокояващо лекарство за всички болки. В ботаниката така се нарича едно индийско растение. Шели очевидно го употребява в първия смисъл.

30

„…Нереидите разказват…“ — Една от династиите морски божества произлиза от стария Нерей, който е имал щастлив брак с нимфата Дорида, дъщеря на Океан. От този брак се раждат петдесет млади нимфи-красавици, наречени нереиди.

31

„…брега егейски, по-късно назован със твойто име…“ — Става дума за малоазийския бряг, който гърците са наричали първоначално Азия.

32

„Аз странно чудо сътворих, детето съдбовно — ужаса на цялата земя…“ — Юпитер говори за Демогоргон

33

„Налей ни, Ганимед…“ — Ганимед е бил млад и красив юноша, когото Зевс харесва. Превъплъщавайки се на орел, той го грабва от планината Ида, отнася го в небесата и го прави виночерпец на боговете.

34

…„Тетида, светъл лъч на Вечността…“ — Тетида е била красива морска богиня. Юпитер се увлича от красотата й, дори смята да я вземе за жена. Тъкмо в тази връзка е била тайната за опасността, която го е застрашавала и която знаел само Прометей. Ако се осъществял този брак, от него щял да се роди син, който да погуби Юпитер. В класическия вариант Прометей най-сетне издава тайната, помирява се с Юпитер, последният се отказва от Тетида и решава да я омъжи за смъртен. Шели коренно преустройва традицията. Тук Тетида, която въплъщава плътската, нечиста любов (като контраст на Азия), все пак става съпруга на Юпитер и действително пророчеството на Прометей се сбъдва — тази страст ражда Демогоргон, великата неизбежна съдба, която събаря дори и своя баща, Юпитер.

35

„В мен всичко отвъд основите си чезне, както оня, когото нумидийската отрова стопи като роса…“ — По всяка вероятност Тетида е намеквала за Херкулес, който облича дрехата си, намазана отвътре с отровната кръв на кентавъра Нес, и умира.

36

Протей — морско божество, син на Посейдон. Притежавал е пророчески дар и способността неузнаваемо да променя външността си.

37

„… нахранена от слънчевата Ена…“ — Ена е била прекрасна долина с гори и езера, където е царяла вечна пролет.

38

„…там в скритите им домове в Химера…“ — Да не се смесва с чудовището Химера. Тук Химера е символ на любовния копнеж.

39

„…оттатък Ниса…“ — Ниса е планината, в която нимфите са отгледали младия Дионис (Бакх), средище на легендарни вакханалии.

40

„…които сякаш Праксител е ваял…“ — Праксител (роден около 370 г. преди н.е.) — знаменит гръцки скулптор, автор на прочутата статуя на Хермес, Афродита Книдска и др.

41

„…статуи, изваяни от Фидий…“ — Фидий е другият най-велик гръцки скулптор. Роден около 500 г. преди н.е. Не е запазено нито едно от произведенията му. Той е бил автор на прославената статуя на Атина Палада и на изображението на Зевс Олимлиец — едно от „седемте чудеса“ на стария свят.

42

„…с крила на Дедала…“ — Дедал е легендарният откривател на първия летателен уред — изкуствени криле, с които неговият син Икар прави първия полет във въздуха и трагично залива. Символ на ловкостта и изобретателната мисъл.

43

„…накичен със мирта…“ — Миртата е вечно зелен храст с продълговати листа и бели цветове. У римляните е бил символ на любовта, а по-късно миртовото клонче олицетворява подобно на маслиненото клонче мира.

44

„… разтреслият земята веемот…“ — Библейското название на хипопотама, който в представите на древните често е изглеждал не кротко тревопасно животно, а страшно и жестоко чудовище.

45

„…така в Кадмийската гора…“ — Кадм е митологичен герой, основател на Тива. Един от подвизите си той извършва в красива девствена гора, където не е стъпвал човешки крак. Оттам „Кадмийска гора“.

46

„… Агаве вдигне ли стакан…“ — Агаве е дъщеря на Кадм и Хармония. Една от най-възторжените почитателки на Дионис, тя изпада в такова изстъпление, че участвува в разкъсването на собствения си син.

47

„…и ако Вечността, баща на всичко, пак пусне със помръдване едничко Змията хваната…“ — Любопитно е, че при целия мажорен тон на финала Шели допуска възможността и след победата на свободата тиранията отново да надигне глава и призовава победилото човечество да пази своето бъдеще.