Отмъщение в смъртта

Единайсета глава

Ив откри, че главоболието й е изчезнало и че отново може да разсъждава. Преди да се запознае с Рурк нямаше никаква представа каква полза има от секса. Настани се в кабинета си, беше съсредоточена и ободрена.

Новият компютър, който Рурк беше наредил да инсталират тази сутрин, бе истинско чудо на техниката. Възхищението на Ив се усили, когато устройството започна да гълта подаваната му информация като гладен, но кротък вълк.

— Страхотен си — промълви тя и погали черната му повърхност. — А сега да проверим колко си умен. Файл А — каква е вероятността Бренън, Конрой и О’Лиъри да са били убити от един и същи престъпник?

— Работя — обяви компютърът с мек баритонов глас с лек френски акцент, който предизвика усмивката й. След секунда гласът произнесе: — Вероятност 99,63%.

— Браво, остани във файл А. Каква е вероятността убийството да е дело на заподозрения Съмърсет?

— Работя… Вероятност 87,8%. Въз основа на наличната информация е препоръчително субектът да бъде арестуван и обвинен в предумишлено убийство. Желаете ли списък на съдиите?

— Не, Бруно. Все пак ти благодаря за съвета.

— Желаете ли да се свържете с канцеларията на прокурора?

— Ив!

Тя вдигна поглед и като видя, че Рурк е застанал на прага на кабинета, нареди на компютъра:

— Изчакай, Бруно. — Приглади косата си и разкърши раменете си. — Предупредих те, че имам много работа.

— Вярно е. — Той носеше само джинси, които бяха разкопчани — очевидно в последния момент беше решил да спазва благоприличието.

Въпреки че току-що се бяха любили, Ив усети, че кръвта й отново кипва. Представи си как смъква панталоните му и впива зъби в плътта му…

— Какво каза? — сепнато попита, когато осъзна, че й е задал някакъв въпрос.

— Попитах защо… — Рурк млъкна и развеселено повдигна вежди. — Боже мой, Ив, да не би да имаш заешки гени?

— Не те разбирам. — Тя се втренчи в монитора.

— Много добре ме разбра и с удоволствие ще удовлетворя желанието ти… след като ми обясниш защо проучваш вероятността Съмърсет да е убиецът. Нали се съгласи, че е невинен?

— Върша си работата, нищо повече. — Ив вдигна ръка. — Не викай, а ме изслушай. Проверих вероятността той да е виновен според файл А, съдържащ информация, според която съм длъжна да арестувам скъпия ти Съмърсет и да го окова с белезници. При вероятност по-малка от 90 не се предвижда заподозреният да попадне в затвора, но никой няма да възрази срещу арестуването му. А сега ще използваме файл Б, съдържащ всичко, което ми е известно, всички улики, с които разполагам. Компютър…

— Строи ми се, че го наричаш Бруно — прекъсна я Рурк.

— Шегувах се. Компютър, каква е вероятността заподозреният Съмърсет да е извършил убийствата според файл Б?

— Работя… При наличието на допълнителната информация вероятността е 47,38%. Не се препоръчва арестуване на субекта.

— Както виждаш, вероятността се намалява наполовина — обърна се Ив към съпруга си. — Сигурна съм, че когато получим резултатите от тестовете на доктор Майра, процентите ще спаднат още повече. Предполагам, че информацията, заложена във файл А също ще позволи намаляване на вероятността и Съмърсет ще отърве кожата.

— Трябваше да се досетя, че ще направиш всичко, за да му помогнеш. — Рурк се наведе и я целуна.

— Не се радвай, защото опасността още не се е разминала. Религиозният психопат залага на това, че няма да обвиня теб, за да отърва Съмърсет… и е прав.

— Но все пак те е подценил.

— Точно така. И започва да преиграва, което ще ми послужи като коз пред Уитни. Невъзможно е един умен човек да оставя толкова очебийни улики. Обзалагам се, че отново ще иска да се включи в играта. — Тя замислено се облегна назад. — Харесва му да се представя за пратеник на Бога, едновременно превръща всичко в игра със задаването на гатанки. А игрите са за децата.

— Опитай се да го кажеш на някой бейзболен запалянко и ще видиш какво ще ти се случи.

— Това само доказва, че мъжете са като децата.

Рурк въздъхна.

— Много ти благодаря.

— Съгласи се, че представителите на силния пол виждат играчките като символи на собствения си успех. И твоят дом е пълен с играчки.

Той пъхна ръце в джобовете си и смаяно я изгледа.

— Какви играчки?

— Например помещенията за видео и холограми. — Ив се намръщи и бръчицата между веждите й стана по-дълбока. — Автомобилите, самолетите, аудио уредбите, спаринг дроидите, устройствата за виртуална реалност — това са играчките на богаташа.

— Скъпа Ив, ако намекваш, че съм празноглав, не се притеснявай, че ще ме засегнеш.

— Не си празноглав. — Тя нетърпеливо махна с ръка. — Но си презадоволен.

Вместо да се обиди, Рурк искрено се разсмя и възкликна:

— Ив, обожавам те! — Плъзна ръце върху гърдите й и я целуна по врата. — Предлагам да се задоволим взаимно.

— Престани. Искам да… — Тя се напрегна, когато Рурк докосна зърната й. — Наистина трябва да… — Божичко, страхотен си… — Отметна глава и Рурк впи устни в нейните.

Когато преди малко се бяха любили, физическото съвкупление им беше подействало успокояващо. Ала сега и двамата бяха обзети от неутолима страст, която караше кръвта им да кипи във вените. Ив протегна ръце, прегърна съпруга си през врата и се остави във властта му.

Той разкопча халата й и докосна най-съкровеното й място. Ив се почувства така, сякаш се носеше на гребена на огромна вълна. Освободи се от прегръдките му, обърна се и заповтаря „сега, сега, сега“, докато нетърпеливо смъкваше джинсите му и нежно хапеше гърдите му.

Рурк се отпусна на стола и сграбчи бедрата й, когато тя го възседна и отметна глава. Пулсиращата вена на снежнобялата й шия като магнит привличаше поглед му. Той се наведе и докосна с устни зърното й, а Ив сграбчи облегалката на стола и започна да се полюшва, с което напълно подлуди съпруга си. Той й позволи да наложи свой ритъм, впиваше пръсти в бедрата й и се наслаждаваше на неописуемото усещане. В мига, когато почувства, че кръвта му ще бликне от вените му като разтопен метал, достигна върховното удоволствие.

Ив отпусна ръце върху раменете му, облени в пот, сетне обсипа с целувки шията му. Сърцето й все още биеше лудо и тя задъхано изрече:

— Понякога ми се иска да те изям, да те погълна целия. Толкова си красив!

— Моля? — Рурк постепенно идваше на себе си и бученето в ушите му започваше да заглъхва.

Ив смаяно осъзна какво е изрекла и се запита дали не започва да полудява. Пое си дълбоко въздух и промърмори:

— Ами… не беше важно… Казах, че ми се иска да те ухапя отзад, защото имаш най-сексапилния задник на света — усмихнато заяви тя.

— Радвам се, че го… — Рурк примигна и присви очи. — Стори ми се да споменаваш, че съм бил красив.

— О, я престани — изсумтя Ив и побърза да се измъкне от прегръдките му. — Сигурно си халюцинирал. — Взе халата си, облече го и добави: — Край на удоволствията. Чака ме много работа…

— Добре, ще донеса кафе.

— Няма смисъл и двамата да прекараме безсънна нощ.

Той се усмихна и докосна венчалната й халка.

— Искаш ли ябълков пай?

— Предполагам, че ще ми дойде добре.

След около час тя се настани в кабинета на Рурк. Сега получаваната информация щеше да остане скрита от всевиждащото око на компютърната охрана.

— Шестимата, които са убили Марлена, имат повече от петдесет близки роднини. Какво ви става на вас, ирландците — не сте ли чували за ограничаване на раждаемостта?

— Не обичаме да ни ограничават. — Той прегледа списъците, които заемаха двата монитора. — Разпознавам няколко имена, но когато видя снимките, може би ще се подсетя за други хора.

— Мисля, че засега ще елиминираме жените. Барманката в „Шамрок“ каза, че Шон е разговарял с мъж, а хлапето…

— Името му е Кевин.

— Да, хлапето също съобщи за мъж. Пък и речта на онази гадина, която ми се обажда по видеотелефона, има специфичен мъжки ритъм и реагира типично по мъжки на обидите и на ироничните ми подмятания.

— Радвам се, че ми даде да разбера — сухо изрече Рурк — какво високо мнение имаш за представителите на моя пол.

— В екстрени ситуации мъжете реагират различно, това е всичко. Компютър, изтрий женските имена от монитора. Така е малко по-приемливо. Предлагам да започнем с първите имена от списъка — бащата и двамата братя на О’Мали.

С натискане на няколко клавиша Рурк прехвърли трите имена на съседния монитор и поиска от компютъра всички данни за лицата, придружени със снимките им.

— Ето го Шеймъс О’Мали, главата на семейството. Спомням си го добре, защото често идваше при баща ми.

— Изглежда жесток и склонен към насилие — отбеляза Ив. — Погледът му го издава. На лявата буза има дълбок белег, изглежда, че носът му е бил чупен неведнъж. Според данните е седемдесет и шест годишен и в момента е в затвора заради убийство, извършено със забранено оръжие.

— Истински симпатяга.

Тя пъхна ръце в джобовете на халата си и замислено каза:

— Няма да се занимаваме с онези, които са в затвора. Невъзможно е да се прецени дали нашият човек действа сам, но трябва да се съсредоточим върху неговото издирване.

Рурк натисна няколко клавиша, при което от монитора изчезнаха още десет имена.

— Ето, че елиминирахме усмихнатите членове на клана О’Мали.

— От малки бяха негодници, пък и не се славеха с остър ум.

— Премини към следващите.

— Семейство Калхун. Двама братя и синът на единия. Спомням си за Лиъм Калхун — промълви Рурк. — Имаше малка бакалница и беше доста порядъчен. Но за брат му и за момчето нямам никакви спомени.

— Братът се нарича Джеймс и няма криминално досие. Работи като лекар към Националната здравна служба. Четирийсет и седем годишен, женен, с три деца. По всичко личи, че е един от стълбовете на местното общество.

— Не си го спомням. Очевидно не се е движел в моите кръгове.

— Да, очевидно е — кисело изрече Ив и Рурк искрено се разсмя. — Синът също се нарича Лиъм и следва медицина — навярно е решил да следва примера на чичо си. Ето го младият Лиъм Калхун — красив, деветнайсетгодишен, неженен, винаги сред отличниците на курса.

— Смътно си го спомням. Беше стеснителен и мълчалив. — Рурк внимателно разгледа снимката на младежа, който се усмихваше, но очите му оставаха сериозни. — Съдейки по характеристиката от учебния отдел момчето ще стигне далеч.

— Децата невинаги наследяват пороците на бащите си. Но познанията му по медицина биха могли да се окажат полезни при извършване на убийствата. Прехвърли двамата на последно място в списъка. Да видим следващата група.

— Райли. Баща, четирима братя.

— Четирима ли? Боже мой!

— И четиримата всяваха страх сред почтените граждани. Разгледай внимателно Брайън Райли; веднъж ме смаза от бой, като двама от братята му и един негов приятел му помагаха. Предпочиташе да го наричат Черния Райли. — Рурк запали цигара и в гласа му се промъкнаха горчиви нотки. — С него бяхме връстници и той ме ненавиждаше.

— Защо?

— Защото бях по-бърз и по-сръчен от него. — Поусмихна се и добави: — Пък и момичетата предпочитаха мен.

— Доколкото виждам от досието му, Черния Райли почти непрекъснато е бил в затвора, особено в младостта си. — Ив разгледа лицето на монитора: красив русокос мъж със сърдити зелени очи. По всичко личеше, че в Ирландия имаше много хубави мъже, които все си търсеха белята. — През последните две години не е бил арестуван. Ето и служебната му характеристика — бил е най-вече пазач в барове и в клубове за стриптийз. Хм, тук има нещо интересно — в продължение на две години е работил в охраната на някаква фирма за електроника. Сигурна съм, че би могъл да научи много, ако не е бил абсолютен тъпак.

— Райли не беше глупав, но мразеше всичко и всички.

— Можеш ли да ми дадеш данните от паспорта му?

— Лесна задача. Ще ги имаш след минута.

Докато Рурк работеше, Ив разгледа лицето на монитора. Хлапето Кевин беше споменало, че онзи човек имал зелени очи… Разбира се, цветът на очите можеше лесно да се промени като настроението на разглезено дете.

— Данните от имиграционния отдел са на четвъртия монитор — обади се Рурк.

— Оказва се, че Райли неведнъж е посещавал нашия град. Дано да открием с какво се е занимавал докато е бил тук. Четиримата братя бяха ли близки помежду си?

— Приличаха на глутница вълци. Биха се изпохапали до смърт в борбата за един кокал, но винаги се съюзяваха срещу хората извън семейството.

— Тогава трябва внимателно да проучим и четиримата.

След няколко часа Ив се почувства уморена до смърт. Лицата на мониторите започнаха да се сливат пред очите й, а данните да се объркват в съзнанието й. Усети, че заспива на стола, притисна с пръсти възпалените си очи и промълви:

— Ще направя кафе.

След секунда осъзна, че стои пред автоготвача и че не знае как да го включи.

— Трябва да се наспиш. — Рурк натисна някакво копче, стената се разтвори и се появи легло.

— Не, имам нужда от малка почивка. Не бива да прекъсваме работа сега, когато вече набелязахме десет души от списъка. Иска ми се да проуча по-обстойно този Франсис Роуън, който е станал свещеник…

— Трябва да си починем. — Той я хвана под ръка и я поведе към леглото. — И двамата сме уморени.

— Добре, ще подремнем един час. — Ив се отпусна върху завивките. Главата й се въртеше, чувстваше, че ще се строполи на земята от умора. — Легни до мен.

— Добре. — Той я притисна към себе си и след секунди Ив заспа и тялото й се отпусна в прегръдките му.

Рурк се втренчи в мониторите; в лицата на хората, свързани с миналото му. Беше успял да се изтръгне от мизерията, от престъпниците, които го заобикаляха. Момчето от бедняшкия дъблински квартал се беше превърнало в богат, преуспяващ и уважаван мъж. Ала Рурк никога не беше забравил какво е да си беден и отчаян от провала си.

Лежеше сред копринените чаршафи в разкошния си дом и знаеше, че му предстои пътуване в миналото. Ала се страхуваше от онова, с което щеше да се сблъска, боеше се от собствените си чувства.

Нареди на осветлението да се изключи и затвори очи, като си каза, че непременно трябва да заспи.

В шест ги събуди сигналът от видеотелефона. Рурк изруга, когато Ив рязко вдигна глава и го удари в челюстта.

— Извинявай. — Тя потърка челото си. — Твоят апарат ли звъни?

— Да. — Той опипа челюстта си, за да провери дали не е счупена. — В шест и половина имам насрочено съвещание на видеотелефона.

— Пийбоди и Макнаб ще бъдат тук в седем. Господи, имам ужасно главоболие. — Тя прокара длани по лицето си, погледна съпруга си и заядливо попита: — Как успяваш да изглеждаш толкова добре дори рано сутрин?

— Това е дар божий. — Младият мъж отметна гарвановочерната си коса. — Ще взема душ тук, за да спестя време. Надявам се за половин час да приключа със съвещанието. Искам цялата сутрин да работя с Макнаб.

— Слушай, Рурк…

— Моля те, не ме прекъсвай. Престъпникът не се е обажда от този дом, следователно има някаква повреда в моята електронна апаратура. Трябва да покажа това-онова на младежа. — Той леко се усмихна. — Досега съм работил само с Фийни.

— Има известна разлика… — Но тъй като не можеше да обясни каква е разликата, тя вдигна рамене. — Дано Макнаб се съгласи. Няма да му заповядам да работи с цивилен.

— Остави на мен да го убедя.

След два часа Ив беше устроила временно работно помещение за Пийбоди. Всъщност това беше малка всекидневна, намираща се в съседство с огромна спалня; беше обзаведена с компактна комуникационна и информационна апаратура, която се използваше от бизнесмените, гостуващи в дома на Рурк.

Пийбоди възхитено разгледа оригиналните гравюри по стените, ръчно изработения килим на пода и пухкавите сребристи възглавници, разхвърляни върху подковообразното канапе.

— Никога не съм имала толкова елегантен кабинет — заяви накрая и въздъхна.

— Препоръчвам ти да не свикваш с лукса. До една седмица трябва да приключа разследването и да се върнем към работата си в полицейското управление.

— Добре, но възнамерявам да се наслаждавам на всяка минута, прекарана сред разкоша. — Тя погледна изпод око автоготвача, питайки се какви ли изненади ще й поднесе. — Колко стаи има в този… дворец?

— Нямам представа. Понякога ми се струва, че се размножават през нощта… — Тя замълча и поклати глава. — Извинявай, много съм нервна — почти не съм мигнала през нощта. Имам много нова информация, която трябва да се подреди и класифицира.

— Разчитайте на мен.

— Трябва да те предупредя, че… — Ив потърка челото си, — информацията е получена по неофициален път. Почти съм сигурна, че сме по следите на престъпника. Засега компютърът работи със специално устройство, което пречи на компютърната охрана да следи информацията. Опитвам се да намеря друго разрешение, но засега на практика се получава, че те моля да нарушиш закона.

По-младата жена се позамисли, сетне попита:

— Автоготвачът зареден ли е с храна?

Ив неволно се усмихна.

— В този дом се предлага най-изисканата храна. Днес следобед трябва да се отчета пред Уитни, затова бързам да подготвя рапорта си. Страхувам се, че убиецът скоро ще ми зададе нова гатанка… знаеш какво означава това.

— Незабавно се залавям за работа.

Ив влезе в кабинета си и се вкамени от удивление. Макнаб и Рурк се бяха надвесили над компютъра, а видеотелефонът беше разглобен на части.

— По дяволите, какво правите?

— Нещо, от което жените не разбират — отвърна Рурк и широко се усмихна. Косата му беше прибрана в опашка, ръкавите му бяха навити и по всичко личеше, че безкрайно се забавлява.

Ив мислеше да го подсети за теорията си, че мъжете обичат всякакви играчки, но накрая се отказа — едва ли щеше да й обърне внимание.

— Ако не сглобите апарата ми, ще се прехвърля в твоя кабинет.

— Разбира се, използвай го… Слушай, Иан, предлагам да проверим дали има пробив…

— Нямате ли скенер? — поинтересува се тя.

— Това е най-ефикасният начин за проверка. — Макнаб раздразнено я изгледа, сякаш да й покаже, че им пречи. — По този начин никой няма да разбере, че сме се усъмнили.

Ив любопитно пристъпи към тях.

— Следователно престъпникът ще се заблуждава, че не подозираме нищо. Как го правите?

— Не докосвайте нищо! — Младежът за малко не я плесна през ръцете, после си спомни, че разговаря с по-висш офицер и добави: — Извинете, лейтенант.

— Не съм толкова глупава! — раздразнено възкликна тя и пъхна ръце в джобовете си. — Защо сте разглобили видеотелефона?

Макнаб въздъхна и нетърпеливо обясни:

— Защото разговорът с престъпника е проведен по този видеотелефон.

— Добре, но…

— Скъпа Ив — Рурк вдигна поглед и разсеяно я погали по страната, — остави ни на спокойствие.

— Добре. Време е да се заема с истинска работа. — Тя вирна нос и затръшна вратата след себе си.

— Майчице, май здравата ще си изпатиш!

— Дори не подозираш колко си прав — промърмори Рурк. — Да проверим първото ниво, Иан.

През това време Ив си блъскаше главата над рапорта, който трябваше да представи на Уитни. Страхуваше се, че ще насочи подозренията към Рурк, ако разкаже на командира историята на Марлена, за да оправдае разследването на семействата на убийците й.

До този момент дори хората от Международния център по престъпността не бяха установили, че шестимата мъже са загинали от една и съща ръка. Ив се питаше дали ще успее да измами Уитни, началника на полицията и репортерите, че разследването й е свързано с тези убийства. Каза си, че ще има успех, ако лъжите й са подчинени на логиката.

Първо трябваше да докаже, че Съмърсет е бил използван като примамка и че е невинен. За тази цел й бяха необходими и резултатите от тестовете на доктор Майра.

Втората й задача беше да докаже, че капанът е бил устроен от хора, които погрешно са смятали, че икономът е виновен и са искали да му отмъстят. Ала преди това трябваше да изфабрикува доказателства, че шестимата виновници за смъртта на Марлена не са били убити от един и същи човек.

Те произхождаха от измета на обществото, бяха контактували предимно с други престъпници. Загинали бяха по различен начин, в продължение на три години.

Рурк не беше глупак. Търпеливо беше чакал и умело беше прикрил следите си. Тя трябваше да се погрижи никой да не разбере какво е извършил.

Трябваше й само едничко солидно доказателство, че Съмърсет и Рурк са станали жертви на заговор. То щеше да убеди командира в правдоподобността на теорията й.

От съседния кабинет се разнесе вик и тя се намръщи като забеляза, че е забравила да включи звукоизолационната преграда. Отвори вратата и възкликна:

— Хей, какво се е случило? Да не би да сте открили някаква нова компютърна игра?

— Открих ехо! — Макнаб възбудено подскачаше и удряше Рурк по гърба. — Открих прекрасно ехо!

— Отивай в Алпите, приятелю, и викай на воля — ехото ще ти отговори.

— Имам предвид електронно ехо. Онзи мръсник си го бива, но аз съм по-добър. Ехото доказва, че не се е обаждал от този дом.

— Браво, Иан. Ето още едно… — Рурк посочи към уреда, който беше свързан с видеотелефона. — Ив не видя нищо, но Макнаб възторжено извика:

— Точно така! Разбихме ги. Сега ще го разконспирирам!

— Почакайте. — Ив застана помежду им преди отново да са започнали да се поздравяват взаимно. — Обяснете ми го с обикновени думи без да използвате технически термини.

— Добре. — Младежът приседна на ръба на бюрото. Днес от ухото му висяха пет-шест обеци във формата на мънички червени сърца и Ив се опитваше да не ги гледа.

— Проследих последното обаждане на човека, който обича да задава гатанки. Всички данни показваха, че е говорил от тази сграда…

— Това вече го знам.

— Но тъй като не вярваме, че престъпникът е имал достъп до къщата, извършваме сканиране на елементите на системата. Все едно… умеете ли да готвите?

Рурк се изкиска, а Ив строго заяви:

— Предпочитам да разговаряме сериозно.

— Добре де, щях да дам пример с готварска рецепта, когато поставяме първо яйцата, после захарта и така нататък.

— Не съм слабоумна, Макнаб. Разбирам примера ти.

— Чудесно. Когато изваждаме продуктите за нашия сладкиш, внимателно ги преглеждаме — може би някой е развален, например млякото се е вкиснало. Възникна въпросът каква е причината. Откриваме повреда в хладилната система, която не е сериозна, но е достатъчна да създаде почва за развитието на микроби. В домашния ти компютър имаше „микроб“.

— Но какво общо има това с ехото?

Рурк вдигна ръка.

— Иан, струва ми се, че се поувлече с готварските рецепти. Позволи ми и аз да кажа нещо. Слушай, Ив, електронните сигнали оставят следи, които може да бъдат открити. Проверихме „следите“ на входящите сигнали през последните шест седмици, както и на изходящите за същия период, и открихме, че един сигнал от първата група се различава от останалите. Това се нарича „ехо“… или „сянка“ върху обичайната следа и означава различен източник.

— Доколкото разбрах, можете да докажете, че престъпникът не се е обаждал от тук.

— Точно така.

— Ще ми предоставите ли писмени доказателства, които да представя на Уитни?

— Абсолютно — усмихнато заяви Макнаб. — Нашият отдел е използвал подобни веществени доказателства при стотици случаи. Процедурата е стандартна. При този сигнал следата беше почти заличена, но все пак я открихме.

— Ти я откри — поправи го Рурк.

— Нямаше да се справя без твоята апаратура и без помощта ти. На два пъти бях пропуснал следата.

— Важен е крайният резултат.

— Преди да се оттегля и да ви оставя да си правите взаимни комплименти, ще отнема още минута от скъпоценното ви време, като ви помоля да запишете информацията на диск, за да го приложа към досадния си доклад.

Рурк сложи ръка на рамото на Макнаб и жлъчно промълви:

— Лейтенант, поставяш ни в неудобно положение с благодарностите си и с похвалите си.

— Искате благодарности, така ли? — Тя импулсивно го привлече към себе си и притисна устни към неговите. Сетне стори същото и с младежа. — Искам данните до един час — добави и излезе от кабинета.

— Майко мила! — Макнаб стисна устни, сякаш да запази вкуса от целувката, хвана се за сърцето и заяви: — Лейтенантът знае как да целува.

— Скъпи Иан, не ме карай да те смажа от бой, защото си ми много симпатичен.

— Сигурен ли си, че лейтенант Далас няма сестра? — Братовчедка? Или поне неомъжена леля.

— Ив е уникална, няма втора като нея. — Рурк наблюдаваше стрелката на уреда, която отново едва забележимо помръдна. — Предлагам да изготвим информацията за нея, сетне да се опитаме да проследим ехото.

Макнаб смръщи чело.

— Нима искаш да проследим толкова слаб сигнал? По дяволите, необходима е много усърдна работа и отлична апаратура за постигането на подобна цел. Никога не съм чувал, че е възможно да се проследи ехо, не превишаващо петнайсетия раздел на скалата.

— Все някой трябва да го направи за първи път.

Очите на младежа проблеснаха.

— Момчетата от отдела ще ме признаят за гений, ако успея.

— Имаш основателна причина да проявиш по-голямо старание.