Отмъщение в смъртта

Седемнайсета глава

— Подготвили сме почти всичко, сър. Очакваме обаждането на нашия човек.

— Какво ще се случи, ако той не се обади и не използва същия метод, с който похити О’Лиъри?

— Решил е да действа по същия начин, сър — доказва го разговорът му с Брайън Кели. — Тя направи знак на Макнаб да млъкне и си помисли, че младежът говори едва ли не със светлинна скорост. — Ще го заловим, сър. Но той трябва да предприеме първия ход.

— Дано да е по-бързо, Далас, иначе двамата с теб здраво ще си изпатим.

— Поставила съм примамката и съм сигурна, че той ще влезе в капана.

— Уведоми ме, веднага щом ти се обади.

— Разбира се — промърмори тя, когато екранът потъмня, после възкликна: — Хей, момчета, няма ли да млъкнете? Не съм ви поканила на купон.

Макнаб и двамата служители от отдела по електроника не й обърнаха внимание и продължиха да разговарят, докато монтираха уредите в спалнята, която беше временният им команден център. Ив се безпокоеше дали ще се справят, но нямаше време да осигури по-опитни специалисти. Електронната екипировка включваше уреди за проследяване на обажданията, три портативни видеотелефона със слушалки и приспособления за заглушаване на гласа. Записващите устройства щяха автоматично да се включат след първото позвъняване на видеотелефона, който Макнаб беше свързал с апарата в стаята на Ив в полицейското управление.

Апаратурата беше докарана с фургон за доставка на хранителни продукти, в случай, че престъпникът наблюдаваше хотела. Той нямаше да види нито униформени полицаи, нито бяло-черни полицейски коли.

Шест ченгета, предрешени като хора от персонала, наблюдаваха фоайето. Един детектив беше заел мястото на портиера. Двама дежуреха в кухнята, други двама, преоблечени като камериери, държаха под око последния етаж.

За подготовката на капана беше изразходвана голяма част от бюджета на отдела. Ив знаеше, че ако се провали, ще си има големи неприятности.

Но тя нямаше да допусне провал.

Не я сдържаше на едно място, затова отиде в просторната дневна. Не се притесняваше, че могат да я видят отвън, тъй като щорите бяха спуснати. Само Рурк и управителят на хотела знаеха за присъствието на преоблечените полицаи. В два следобед, един час след приземяването на самолета от Дъблин на летище „Кенеди“ в хотела щеше да пристигне друго ченге и да се представи за Брайън Кели.

Ив знаеше, че планът й е безупречен. Оставаше престъпникът да се обади.

По дяволите, защо не се обаждаше?

Рурк влезе в дневната и забеляза как жена му намръщено се взира в прозореца.

— Не се притеснявай, скъпа, предвидила си всичко до най-малките подробности.

— Сигурна съм, че той незабавно ще се свържех човека, когото мисли за Брайън. Не бива да рискува гостът от Ирландия да ти се обади и да разбере, че е бил подведен. Когато е разговарял с Джени я е накарал да му обещае, че няма да съобщава на никого за пристигането си в Ню Йорк. Но Брайън не би бил толкова покорен.

— Ако убиецът го познава, сигурно му е известно, че ирландският барман не се подчинява на никого.

— Точно така, затова ще побърза да си уговори среща с него. Вече е намислил къде ще го убие и не ще поеме никакви рискове. Брайън е едър, мускулест мъж в разцвета на силите си, освен това е кален в безброй улични битки и няма лесно да се даде.

— Следователно трябва да бъде изненадан — съгласи се Рурк.

— Да. Ето защо мисля, че ще действа незабавно, още тук, в хотела. Брайън ще очаква човека, изпратен от теб, затова ще отвори вратата. В този момент убиецът трябва да му сложи упойката и то без Брайън да окаже съпротива.

— Лейтенант — промълви Рурк и й протегна ръка. Ив машинално я пое, а той усмихнато стисна дланта й. — Ако държах мини спринцовка, сега щеше да бъдеш упоена. През двайсетте години на нашия век тези спринцовки бяха изключително популярни в някои райони на планетата, където имаше междуособици, но в повечето случаи съдържаха стрихнин вместо упойващо вещество. В продължение на няколко години хората бяха престанали да се ръкуват.

— Ти си истински извор на страховити истории.

— Идеални са за забавление на гостите на празненствата, които устройвам.

— Би трябвало вече да се е обадил. — Ив нервно закрачи напред-назад. — Досега винаги се е свързвал с мен непосредствено след извършване на убийството, което теоретично би ме улеснило да го заловя. Този човек обича риска, харесва му да се мисли за неуязвим. Изпитва възбуда, когато знае, че ще бъда по петите му още преди кръвта на жертвите му да е засъхнала.

— Може би възнамерява да се обади от тук, след като е забелязал пристигането на „обекта“ си.

— Помислила съм и за това. Няма значение, пак ще го хванем. Ще поиска да го свържат с този апартамент. Полицаят, който се представя за Брайън, има неговото телосложение и цвят на косата и очите. Макнаб е поставил устройство, което ще промени гласа му и ще направи неясен образа на монитора. Все пак съм сигурна, че няма да предприеме нищо, докато ми се обади и се увери, че съм готова.

Погледна часовника си и изруга.

— По дяволите, след петнайсет минути Джакинсън ще се регистрира в хотела под името Брайън Кели. Къде ли се губи този мръс…

В този миг видеотелефонът в спалнята иззвъня. Тя се втурна вътре и възбудено извика:

— Всички да излязат! Включи холограмното изображение, Макнаб.

— Слушам. — Той кимна, когато около Ив затрептя въображаемо изображение на стаичката й в полицейското управление. — Изглежда напълно автентично, Далас.

— Разбери откъде се обажда — нареди му тя и вдигна слушалката. — Тук лейтенант Далас, отдел „Убийства“.

— Радвам се, че се чувстваш по-добре, лейтенант. — Гласът беше същият, на екрана се завихриха същите цветове.

— Липсвах ли ти? Много мило беше от твоя страна да ми изпратиш цветя, след като не успя да ме взривиш заедно с колата ми.

— Изявлението ти пред пресата дълбоко ме засегна. Невъзпитаното ти поведение ме раздразни. Признай, че се държа доста некоректно.

— Според мен „некоректно“ е да отнемаш живота на хората, приятелче. Този твоя слабост пък дразни мен.

— Сигурен съм, че можем още дълго да обсъждаме постъпките, които предизвикват нашето раздразнение, но трябва да побързаме — известно ми е, че отчаяно се опитваш да запишеш този разговор, но разполагаш с първобитна техника и необразовани подчинени.

— Познавам двама електронни инженери, работещи в полицията, които биха се засегнали от думите ти.

Той искрено се разсмя, а Ив наостри уши — това беше млад човек.

— При други обстоятелства дори бих се влюбил в теб, лейтенант. Ала не мога да понасям липсата ти на вкус. Какво намираш в онзи ирландски уличен плъх, за когото си се омъжила?

— Страхотен е в леглото. — Тя се облегна назад и се усмихна. — Според твоя профил, който състави нашата психиатърка, теб не те бива по тази част. Препоръчвам ти да използваш хапчетата — „Остани твърд“. Има ги във всички аптеки.

Убиецът се задъха от ярост, после процеди:

— Сърцето и тялото ми са непорочни, дал съм обет, че ще остана девствен.

— Мисля, че по този начин прикриваш импотентността си.

— Проклета кучка! Не знаеш нищо за мен. Сигурно си мислиш, че искам да легна с теб, а? Може би ще го направя, когато изпълня мисията си, може би Бог ще го поиска. Защото казано е: „По-добре изливай семето си в утробата на блудница, отколкото на земята.“

— О, разбирам — не можеш дори да маструбираш. Лоша работа, нали? Препоръчвам ти да не мислиш за майка си, докато го правиш. Тогава ще успяваш да се… освободиш и ще се почувстваш като нов човек.

— Забранявам ти да говориш за майка ми! — пискливо възкликна той.

„Този път уцелих в десетката — помисли си Ив. — Майка му олицетворява женския авторитет.“

— Разкажи ми за скъпата си мамичка, приятелю. Още ли те държи вързан за полата й или си стои сама вкъщи и не подозира с какво се забавляваш през свободното си време? — Спомни си за ритуала, който тази сутрин беше наблюдавала в църквичката до скалистия бряг. — Още ли я придружаваш всяка неделя на литургията? А може би отиваш в черквата, за да се срещнеш с твоя отмъстителен бог?

— Кръвта на моите врагове се стича в ада както виното. Ще разбереш що е болка преди да те убия.

— Веднъж вече опита и не успя. Предлагам ти да застанем един срещу друг. Но, мисля, че не ти стиска.

— И това ще стане, но когато му дойде времето. Думите на една безпътница не ще ме накарат да се отклоня от пътя си. — Гласът му пресекна и Ив наклони глава, опитвайки се да долови промяната. Стори й се, че непознатият плаче.

— Сега е най-подходящият момент.

— Не съм изпълнил мисията си. Аз ще реша кога ще се срещна с теб. Днес четвъртата осъдена душа ще застане пред божествения съдник. Имаш само два часа да откриеш прасето и да го спасиш от заколение. Грешниците зло ги преследва, а на праведниците добро ще се въздаде.

— Отново цитираш притчи. Не успя ли да измислиш нещо по-оригинално?

— Цялата житейска мъдрост е събрана в Библията. Тя скоро ще бъде в ръцете ми — квичащо прасе в страната на охранените кучета и зле платените бавачки.

— Тази гатанка не ми подсказва нищо. Мисля, че вече съм по дирите ти, затова се страхуваш да играеш честно.

— Играя честно, но ти си прекалено глупава, за да разгадаеш смисъла на думите ми. Ще ти помогна с още една гатанка: Слънцето залязва и през нощта ще завладее света. Поредният Юда скъпо ще плати за предателството си. Разполагаш с два часа и времето ти започва да тече от този момент. — Той прекъсна връзката.

— Ще ме зарадваш ли, Макнаб? — попита Ив.

Очите на младежа сияеха.

— Пипнах го.

Тя бавно се изправи и изключи холограмата.

— Не се подигравай с мен, момченце.

— Нашият човек се обажда от място, намиращо се в сектор Д.

Ив направи справка с картата на града и възкликна:

— Дявол да го вземе, Лакшъри Тауърс се намира в този сектор. Мръсникът е в сградата, където уби първата си жертва.

— Няма ли да го заловим докато е още там?

Ив направи знак да замълчи, за да обмисли всички варианти. След няколко секунди промълви:

— Онзи тип каза, че разполагам с по-малко от два часа. Прави ми впечатление, че не обича да претупва „работата“ си, затова навярно планира да остане в хотела поне час. Сигурна съм, че всеки момент ще бъде тук. Джакинсън дойде ли?

— Чака в съседната стая.

— Прекрасно. Предполагам, че нашият човек няма да бърза. Предварително е подготвил инструментите си, за щото не обича да оставя всичко за последната минута. Ще кара бавно, за да не го спрат за превишена скорост и защото действа според графика си. Нашите хора да обкръжат Лакшъри Тауърс, но да не влизат в сградата, защото, ако убиецът има съучастници, положително ще го предупредят.

Извади комуникатора си, свърза се с Уитни и хладнокръвно му обясни стратегията си. Действаше спокойно, без паника. Прекъсна обясненията си, когато факсът сигнализира за постъпващо съобщение.

— Престъпникът се свърза с хотела, сър. Ще ви прочета съобщението, което току-що получих по факса. Той инструктира Брайън Кели, че след петнайсет минути в апартамента ще дойде униформен шофьор. Това потвърждава предположението ми, че възнамерява да го убие в хотела. Съобщава още, че Кели трябва да изпрати асансьора, когато шофьорът му се обади от фоайето. Това е всичко. Вероятно всеки момент престъпникът ще бъде тук.

— Нашите хора ще обкръжат Лакшъри Тауърс. Мога да ти дам двама детектива и трима полицаи.

— Трябва да бъдат в цивилно облекло, сър. Необходим ми е и човек от отдела по електроника.

— Имаш вече трима, Далас. Не мога да ти отпусна повече хора.

Тя гневно стисна зъби. Съжаляваше, че не може да бъде едновременно на двете места.

— Ще изпратя Макнаб с втория отряд.

— Ще му осигуря кола с необходимата апаратура. Връзката ще осъществяваме на тази честота.

— Слушам, сър.

— Не мога да повярвам! — обидено възкликна Макнаб. — Изритвате ме точно когато започна да става интересно.

— Трябва да откриеш бърлогата му.

— Защо? Нали ще дойде тук? Какво пречи да го арестуваме?

— Трябва да откриеш бърлогата му — повтори тя, — защото ако, не дай, боже, ни се изплъзне, ще се върне там. Изпълнявай заповедите ми, детектив.

Младежът грабна палтото си и гневно извика:

— Вие, от отдел „Убийства“ смятате, че електронните инженери стават само за черната работа. Търсите ни, когато изпаднете в безизходно положение, но щом ви помогнем, ни пращате по дяволите.

— Нямам време да слушам оплакванията ти. Престани да правиш фасони, инструктирай двамата си колеги и изчезвай. — Тя побърза да отиде в дневната. — Да излязат всички, с изключение на Джакинсън. Заемете позиции. Настройте оръжията си така, че само да зашеметите престъпника. — Направи знак на Рурк да отиде в съседната стая и посочи мониторите. — Наблюдавай как ще го пипнем.

— Сигурен съм, че представлението ще бъде много интересно, но вече си с един човек по-малко. Ще заместя Макнаб. Моля те, не ми казвай, че това противоречи на правилника. По-добре е да ти помогна, отколкото да бездействам.

Ив знаеше, че той ще се справи с електронните устройства по-добре от двамата техници.

— Отиди в спалнята, за да те държа под око. Джакинсън, отдръпни се от вратата. Когато онзи позвъни, ще изчакаш да ти дам знак. После ще отвориш. Пийбоди, ти отиваш в другата спалня. Стой зад вратата и бъди готова да ни се притечеш на помощ. — Върна се в „контролното помещение“ и се свърза с трите отряда, предупреждавайки ги да заемат позиции.

— Оглеждайте се за униформен шофьор, но не го доближавайте. Заподозреният ще говори по портативния си видеотелефон или по видеотелефона на хотела. После ще вземе асансьора, обслужващ само апартамента на последния етаж. Повтарям — наблюдавайте го, без да се приближавате до него. Искам да се качи тук. Когато го хванем в капана, ще ви дам сигнал да се присъедините към нас.

— Обожавам те като слушам как командваш подчинените си — прошепна й Рурк.

— Не дрънкай глупости. — Ив застана пред мониторите, за да се убеди, че хората й са по местата си. — Очаквам всеки момент онзи да се появи. Хайде, гад такъв, ела ми в ръцете.

Вид как Макнаб излезе от асансьора във фоайето. Още е бесен — помисли си като забеляза намръщената му физиономия. „Време му е да се научи, че работим съвместно и че в полицията няма място за солови изпълнения.“ Огледа фоайето, очаквайки да види човек с шофьорска униформа.

Някакъв дроид извеждаше две красиви афгански хрътки. Жена в строг черен костюм седеше на кръгообразната скамейка, заобикаляща фонтана в центъра на фоайето, и гневно говореше по портативния си видеотелефон. Пиколо караше към главния вход електрокар, отрупан с големи куфари. Във фоайето влезе дама, която водеше на сребърна каишка елегантно подстриган пудел. Жената и четириногото носеха еднакви сребристи панделки, а по петите им вървеше дроид, натоварен с покупки.

„Богата туристка — помисли си Ив. — Отсега пазарува за Коледа.“

В този миг забеляза убиеца, който влезе непосредствено след дроида. Носеше дългото тъмно палто и ниско нахлупена шофьорска фуражка, а черните очила скриваха очите му.

— Вече е тук — прошепна тя в микрофона. — Мъж, висок около метър и седемдесет, с черно палто, сива фуражка и тъмни очила. Носи черно куфарче.

— Видяхме го, лейтенант. Заподозреният изважда от джоба си портативен видеотелефон… сега заобикаля фонтана…

В този момент всичко се обърка. Ив с ужас видя как пуделът провали грижливо подготвения й план. Залая истерично, отскубна се от каишката си и се втурна към афганските хрътки.

Животните се вкопчиха в люта битка, ръмжаха и се хапеха. Собственичката на пудела, бързайки да се притече на помощ на любимеца си, блъсна жената с черния костюм, която се беше изправила, и за малко не я изпрати в езерцето около фонтана. Портативният видеотелефон изхвръкна от ръката на бизнесдамата и улучи между очите полицая, преоблечен като пиколо. Той се строполи на пода като отсечено дърво.

Разнасяха се писъци и проклятия, едно от кучетата събори маса, върху която имаше две кристални вази. Трима души от обслужващия персонал се спуснаха да разтървават четириногите, но се отдръпнаха, когато един от тях беше жестоко ухапан. Мъжката хрътка се измъкна от мелето и се втурна навън, препъвайки Макнаб, който политна напред и удари главата си във вратата. Ив видя как един от хората й, преоблечен като портиер, посегна да извади оръжието си.

— По дяволите, скрийте оръжията! — изкрещя тя без да откъсва поглед от убиеца, но видя, че планът й се е провалил. Той бързо пъхна видеотелефона в джоба си, тревожно се огледа и побягна.

— Разкрити сме. Заподозреният се движи към южния вход. Блокирайте южния вход!

Докато тичаше към асансьора, отново извика в микрофона:

— Повтарям, блокирайте южния вход. Заподозреният знае, че е попаднал в капан, вероятно е въоръжен и готов да използва оръжието си. — Тя не се опита да спре Рурк, който също се качи в асансьора.

— Приближава се до вратата — процеди той и Ив забеляза, че предвидливо е взел един от минимониторите.

— Елсуърт, заподозреният се приближава към теб — извика тя.

— Спокойно, Далас. Ще го пипна.

Ив едва изчака вратите на асансьора да се отворят и тичешком прекоси фоайето. Елсуърт лежеше до вратата.

— По дяволите, упоил го е! — Извади оръжието си и изтича на улицата, докато крещеше в микрофона: — Заподозреният е вън от контролирания район. Придвижва се пеш…

Зави зад ъгъла и чу писък. Престъпникът измъкваше някаква жена от колата й. Блъсна я на улицата и седна зад волана в мига, когато Ив извади оръжието си. Тя рязко се обърна и се втурна към спортния си автомобил, който беше паркиран пред централния вход. Рурк я изпревари и извика:

— Аз ще карам. Познавам по-добре колата.

Без да спори Ив побърза да се настани на дясната седалка.

— Заподозреният открадна автомобил. Движи се на изток по Седемдесет и четвърта улица с бял миниджет с регистрационни табели с надпис „Чарли“. Имам нужда от подкрепление, изпратете и хеликоптер. Престъпникът приближава Лексингтън авеню и е на четири пресечки пред нас.

Рурк включи турбодвигателя и спортната кола сякаш полетя.

— Настигаме го бързо — прошепна тя и за миг затвори очи, когато на косъм избегнаха сблъскването с трамвай.

— Онзи тип не знае да използва предимствата на миниджета — промърмори Рурк, докато се промъкваше между другите превозни средства без нито за миг да използва спирачките. — Скоро ще го настигнем. В този момент светофарът пред тях превключи на червено. Рурк даде газ и се стрелна през преминаващите коли; шофьорите им рязко удариха спирачки и натискаха клаксоните.

— Ще го настигнем, ако останем живи — промърмори Ив и извика в микрофона: — Заподозреният зави по Лексингтън авеню и се насочва към центъра на града. Къде е проклетият хеликоптер?

— Няколко машини летят в указаната от теб посока — с леден тон отговори командирът. — Полицейските коли са тръгнали от източна и западна посока и ще се включат в преследването на Четирийсет и пета улица и Лексингтън авеню.

— Пътувам с цивилна кола, сър. — Тя описа спортния автомобил и добави: — Бързо настигаме миниджета, който в момента пресича Петдесета улица…

Ив ужасена замлъкна, защото видя, че летят към огромен автобус. Рурк натисна бутона за вертикално излитане и колата рязко се стрелна нагоре, а младата жена почувства, че стомахът й се преобръща. Прелетяха над автобуса и отново се спуснаха на платното, ала миниджетът беше изчезнал.

— По дяволите. Завил е, но в коя посока?

— Надясно — реши Рурк. — Забелязах, че се беше устроил в дясното платно.

— Предполага се, че в момента заподозреният се движи на запад по Четирийсет и девета улица. Полицейските коли да се отправят в тази посока — нареди Ив.

Когато стигнаха до ъгъла, зеленият светофар замига в жълто, но Рурк реши все пак да завие, за да не губи време. Ала с типичната си нетърпеливост пешеходците се втурнаха да пресичат и макар да виждаха синьото торпедо, което се носеше към тях, не отстъпваха нито на сантиметър.

— Тъпанари, кретени… — Тя замлъкна, защото Рурк отново вдигна колата във въздуха, после я спусна, като за малко не преобърна подвижния павилион за храна. Трима евреи с черни куфарчета изплашено отскочиха встрани. Собственикът на павилиона грабна една круша и я запрати след отминаващия автомобил.

В този момент Ив забеляза как миниджетът завива зад ъгъла на Пето авеню. Задницата му поднесе и преобърна втория подвижен павилион, а собственикът му се просна на земята.

— Започваме да изоставаме — извика тя в микрофона. Той вече се движи по Пето авеню. — Вдигна поглед към небето и гневно стисна устни като забеляза само репортерски хеликоптери. — Сър, къде е въздушното подкрепление?

— Имаме проблеми в контролната кула. Хеликоптерите ще бъдат на местоназначението след пет минути.

— Но ще бъде прекалено късно — промърмори тя и дори не се зарадва, когато чу приближаващия се вой на сирени.

— Нямаме друг изход, освен да полетим — реши Рурк.

Усмихна се студено и натисна бутона за вертикално излитане. Автомобилът се стрелна нагоре като ракета. Ив пребледня като платно и се вкопчи в седалката.

— Господи, как мразя това!

— Дръж се здраво. Ще минем по диагонал и бързо ще го настигнем.

„Но преди това ще трябва да прелетим със сто и шейсет километра в час над няколко двайсететажни сгради“ — помисли си тя.

Вече се движеха сред туристическите аеробуси и Ив имаше възможност за първи път да види отблизо омразните превозни средства, които ежеминутно прелитаха край прозореца на стаята й в управлението. Дочу монотонния механичен глас, който приканваше туристите да посетят прочутите бижутерски магазини в Диамантения квартал.

— Ето го! — изкрещя тя, за да надвика шума и посочи на запад. — Той е в онзи син миниджет. Попаднал е в задръстване между Четирийсет и пета и Четирийсет и шеста улица. — След секунда забеляза още един миниджет на около половин пресечка от първия и гневно изруга. — По дяволите, само това ми липсваше — две еднакви коли. Рурк, приземявай се… ако се наложи, дори върху тротоара. До всички патрулни коли, насочете се към два сини миниджета, попаднали в задръстването на Пето авеню. Блокирайте движението по западното платно на ъгъла на Пето и Четирийсет и трета.

Стомахът й се преобърна, когато Рурк рязко снижи колата и паркира в платното за автобуси точно срещу единия миниджет.

Тя изскочи навън и насочи оръжието си към шофьора.

— Полиция! Излез от колата и вдигни ръце?

Шофьорът беше младеж на около двайсет и пет. Носеше жълто-зелено сако и бричове. Когато излезе от колата, по лицето му се стичаха капки пот.

— Моля ви, не използвайте оръжието си — извика той. — Аз съм само пласьор… мъча се да си изкарвам хляба…

— Не мърдай! Обърни се и сложи ръцете си върху колата!

— Моля ви, не желая жена ми да разбере… Искам адвокат — добави, докато тя го претърсваше за оръжие. — Едва от шест месеца съм в този бизнес… Смилете се над мен…

Ив извади белезниците и му ги постави, макар вече да знаеше, че това не е човекът, когото преследваха.

— Само ако си мръднал, хубавичко ще те подредя — заплаши го и хукна към другия миниджет, но забави крачка, Щом забеляза, че Рурк вече го е огледал.

— Провери ли другия шофьор. Този тук е пласьор на наркотици с мозък на попова лъжичка.

— Колата е празна — процеди Рурк. — Убиецът е избягал.

Той гневно стисна зъби и се огледа.

Тротоарите гъмжаха от пешеходци, трите елеватора към другите нива бяха претъпкани с хора. Наблизо се намираше и централната станция на метрото.

— Мръсникът успя да ни се изплъзне.