Отмъщение в смъртта

Втора глава

Когато Ив се събуди, навън все още цареше мрак. Беше плувнала в пот. Знаеше, че е сънувала нещо ужасяващо, но образите от съня бяха неясни и замъглени. Тя изпита радост, че се отървала от кошмара и не се опита да си го спомни с подробности.

Беше сама в огромното легло, затова си позволи да потръпне. Сетне нареди на осветлението да се включи и облекчено въздъхна, щом мека светлина заля спалнята и прогони мрака. Изчака няколко секунди, после погледна към часовника.

Беше едва пет и четвърт. „Прекрасно!“ — помисли си, защото знаеше, че няма отново да заспи. Пък и Рурк не беше до нея, за да й помогне да прогони кошмарите. Питаше се дали някога ще се примири с мисълта, че е започнала да разчита на него. Само преди година дори не подозираше за неговото съществуване, а сега той се беше превърнал в неразделна част от нея… като собственото й сърце.

Стана от леглото и облече един от копринените халати, които съпругът й непрекъснато й подаряваше. Обърна се към таблото на стената и натисна бутона за търсене.

— Къде е Рурк?

Хрумна й, че не е зле да поплува. Но първо щеше да посети залата за фитнес. Може би физическото натоварване щеше да й помогне по-бързо да забрави лошия сън.

Реши да слезе по стълбите вместо с асансьора, за да избегне срещата със Съмърсет. Имаше чувството, че икономът непрекъснато я дебне и неочаквано изниква от сенките, за да я изгледа пренебрежително или гневно. Не й се искаше да започва деня с нов скандал — продължение на вчерашната им „схватка“.

Гимнастическият салон беше оборудван с най-модерните съоръжения. Ив имаше възможност да влезе в двубой с дроида спаринг партньор, да вдига тежести или да остави устройствата да си вършат работата. Захвърли халата и облече черно трико. Искаше й се да направи дълъг пробег и след като си сложи леките спортни обувки, побърза да програмира видео маршрута си по видео пистата. Избра да бяга „по брега на океана“ — единственото място, освен големия град, където се усещаше като у дома. Устройството можеше да я пренесе сред природата, в пустинята или на друга планета, но тези изгледи я караха да чувства странно безпокойство.

Започна с бърз ход. Сините вълни се плискаха наблизо, първите слънчеви лъчи озаряваха хоризонта. С пронизителни писъци чайките кръжаха във въздуха. Ив дълбоко вдъхна влажния солен въздух и ускори крачка, щом усети, че мускулите й са станали по-гъвкави.

След като измина първите два километра, ускори темпото и съзнанието й сякаш се изпразни.

След запознанството си с Рурк няколко пъти беше идвала на този бряг — в действителност или чрез холограма. Допреди това най-голямата водна площ, която бе виждала, беше река Хъдзън.

„Животът се променя — помисли си. — Също и действителността.“

На седмия километър, когато беше започнала да изпитва умора, с крайчеца на окото си забеляза някакво движение. След миг Рурк, с още мокра коса от плуването в басейна, се изравни с нея и извика:

— Може би се опитваш да избягаш от нещо… или пък да настигнеш някого.

— Не, само реших да потичам.

— Много рано си станала, лейтенант.

— Предстои ми тежък ден — ще бъда затрупана с работа. — Тя ускори темпото.

Рурк развеселено се усмихна — съпругата му непременно трябваше да се състезава с някого. Настигна я с лекота и промърмори:

— Мислех, че няма да работиш през почивните дни.

— Възникна нещо спешно. — Ив спря и направи няколко упражнения за гръбните мускули. Сетне вдигна глава и го погледна в очите. Хрумна й, че сега не живее сама и че трябва да се съобразява със съпруга си. — Сигурно съм провалила плановете ти.

— Не се притеснявай, всичко е наред — отговори той и си помисли, че двудневната почивка на Мартиника, с която искаше да я изненада, може да почака. — През следващите четирийсет и осем часа нямам никакви ангажименти и съм изцяло на твое разположение.

Ив въздъхна. Чувството, че може да сподели всичко с Рурк, че вече не е сама на света, все още беше ново и не преставаше да я смайва.

— Може би ще се възползвам от предложението ти. Ала сега ми се иска да поплувам.

— Ще ти правя компания.

— Стори ми се, че току-що си излязъл от басейна.

— Ще вляза отново. — Той нежно докосна трапчинката на брадичката й. Забеляза, че любимата му се беше зачервила от бягането, а по челото й бяха избили капчици пот. — Не върша нищо противозаконно. — Хвана я за ръката и я поведе към залата с басейна, изпълнена с аромата на цветя.

Около изкуствената лагуна се издигаха палми, от чиито клони се виеха лиани. Наблизо се спускаха водопади и струите се разбиваха върху гладките камъни.

— Отивам да си взема банския костюм.

Рурк се усмихна и подръпна трикото й.

— Не ти е необходим. — Изящните му пръсти докоснаха гърдите й, тя повдигна вежди и попита:

— Какво си намислил?

— О, ще импровизирам. — Той обгърна лицето й с длани, целуна я и прошепна: — Обичам те, Ив.

— Зная. — Младата жена затвори очи и допря челото си до неговото. — Обаче още не мога да свикна.

След миг вече беше гола и се гмурна в тъмната вода. Няколко секунди остана под повърхността, внезапно водата се оцвети в светлосиньо. Тя неволно се усмихна — съпругът й предугаждаше всичките й желания и настроения. Преплува двайсет дължини, сетне се преобърна по гръб. Протегна ръка и Рурк я сграбчи. Тя промърмори:

— Чувствам се някак отпусната и вероятно не ще мога да се съпротивлявам, ако някой извратен тип реши да се възползва от безпомощното ми състояние.

— Точно това се иска. — Рурк я сграбчи през кръста и я обърна с лице към себе си.

Ив повтори думите му и обви бедра около него, за да се задържи на повърхността.

Когато усети устните му върху своите, напрежението я напусна. Почувства се отпочинала, освежена и внезапно пожела съпруга си. Протегна ръка и прокара пръсти през косата му, която напомняше мокра коприна. Усещаше допира на мускулестото му тяло и за кой ли път си помисли, че двамата са създадени един за друг. Едва не замърка от удоволствие, щом почувства ръцете му върху себе си.

Гмурна се под водата и повлече Рурк в невероятната синева. Той докосна с устни гърдата й и Ив потръпна от невероятното удоволствие и от смайващото откритие, че не може да си поеме дъх. Сетне опитните му пръсти проникнаха в нея; след миг прозрачният свят около нея сякаш се взриви и тя сляпо се устреми към повърхността. Пое си въздух с пълни гърди, но внезапно възкликна, когато почувства устните на Рурк върху най-интимната част от тялото си.

Незнайно по какъв начин съпругът й беше разбрал, че тя отчаяно се нуждае да се почувства безпомощна и изцяло във властта му. Интуицията му непрекъснато я изненадваше и оставаше за нея неразгадана тайна.

Ив отпусна глава на ръба на басейна и позволи на удоволствието да я погълне.

Бавно устните му се плъзнаха нагоре, по корема и по гърдите й, и докоснаха гърлото й, където пулсът й туптеше под нежната кожа.

— Питам се как успяваш да издържиш толкова дълго под водата — задъхано прошепна тя, сетне застена когато Рурк бавно проникна в нея.

Той не откъсваше очи от лицето й, от поруменелите й страни и от очите й, потъмнели от страст. Сърцето му затуптя още по-лудо, когато съзря как устните й, обикновено присвити в упорство, сега потръпваха в очакване да се слеят с неговите.

Целуна я леко и започна да се движи ритмично, което доведе и двамата почти до лудост, като непрекъснато шепнеше:

— Хайде, отпусни се.

Проницателните й очи се замъглиха, тя си пое въздух сетне издаде звук, подобен на сподавено ридание. Кръвта на Рурк кипеше, ала той продължаваше да се движи бавно, докато Ив престана да стене и извика името му.

Едва тогава се отдаде на върховното удоволствие.

Ив го сграбчи за раменете и задъхано прошепна:

— Не ме пускай, защото ще потъна като камък.

Той леко се усмихна и я целуна по шията.

— Същото се отнася и за мен. Знаеш ли, няма да е зле по-често да ставаш рано.

— Страхувам се, че страстта ще ни погуби. Преди малко можехме да се удавим.

Рурк вдъхна аромата на кожата й и шеговито отвърна:

— Опасността още не е преминала.

— Мислиш ли, че ще успеем да се доберем до стъпалата?

— Разбира се, стига да не бързаш.

Олюлявайки се, двамата се изкачиха по каменните стъпала.

— Чаша кафе ще ни дойде добре — промълви Ив и отиде да вземе две хавлии.

Когато се върна, Рурк вече беше програмирал автоготвача за две чаши силно кафе. Слънцето беше изгряло и обагряше в златисто прозореца в дъното на залата.

— Гладна ли си?

Тя отпи от кафето и премрежи очи от удоволствие. Сетне отговори:

— Гладна съм като вълк. Но първо искам да взема душ.

— Тогава да се качим в спалнята.

Ив застана под душа без да оставя чашата си. Когато Рурк също влезе в кабината, побърза да го предупреди:

— Ще те убия, ако промениш температурата.

— Хладката вода подпомага отварянето на порите и действа освежаващо.

— Ти вече се погрижи за това. — Ив остави чашата и насапуниса тялото си сред облаците пара.

Излезе първа, пристъпи в кабината за изсушаване и потръпна, когато чу как Рурк нареди температурата на водата да бъде понижена с десет градуса. Знаеше, че той очаква да му разкаже за случая, поради който снощи беше закъсняла, а днес, въпреки че беше почивният й ден, отново трябваше да работи. Стана й приятно, че Рурк прояви разбиране и не започна да я разпитва преди да се е настанила във всекидневната с втора чаша кафе. Той мълчаливо й поднесе чинията с омлет.

— Искрено съжалявам, че снощи пропуснах вечерята с важните гости — смутено промърмори Ив.

Рурк отряза парченце от палачинката, приготвена с истинско прясно мляко.

— Да разбирам ли, че ще трябва да ти поднасям извиненията си всеки път, когато плановете ни се провалят заради внезапното ми заминаване по работа?

Тя понечи да му възрази, но размисли и поклати глава. След секунди промълви:

— Не, разбира се. Все пак исках да знаеш, че този път не бях забравила за вечерята. Точно си тръгвах, когато някакъв човек се свърза с мен по видеотелефона. Изключил беше видеото, а отгоре на всичко не успяхме да проследим обаждането.

— Нищо чудно, като знам с каква допотопна техника работи нюйоркската полиция.

— Не е толкова допотопна — засегна се тя. — Този тип е истински професионалист. Съмнявам се, че дори ти ще успееш да го разконспирираш.

— Подценяваш способностите ми.

Тя злорадо се усмихна.

— Какво пък, може би ще ти се отдаде възможност да ги докажеш. Непознатият поискал да го свържат с мен, не с друг полицейски служител. Нищо чудно да ме потърси и тук.

Рурк остави вилицата си и отпи от кафето си; държеше се така, сякаш думите й не са му направили впечатление, но целият се напрегна.

— Нима намекваш, че проявява интерес точно към теб?

— Така излиза. Отначало ми надрънка какви ли не религиозни глупости, най-голямата от които беше, че бил пратеник на Господ Бог. Освен това този „Месия“ обича гатанките.

Тя пусна записа от разговора с непознатия и видя как Рурк присви очи, смръщи чело и гневно стисна устни, сетне промълви:

— Сигурно веднага си разгадала гатанката и си проверила в Лакшъри Тауърс.

— Позна. Проникнахме в луксозния апартамент на последния етаж и открихме в дневната части от насеченото тяло на убития, когото намерихме в спалнята.

Тя отмести чинията си, изправи се и закрачи напред-назад, като машинално прекарваше пръсти през косата си.

— Никога не съм виждала по-отвратителна гледка. Порази ме жестокостта на убиеца, който беше действал с прецизността на хирург. При предварителния оглед съдебният лекар съобщи, че ампутациите са били извършени още докато Бренън е бил жив. Убиецът го бил натъпкал с наркотици, които обаче не са притъпявали болката. А тя навярно е била неописуема. Жертвата беше и изкормена…

— Господи! — изпъшка Рурк. — В миналото така са били умъртвявани хора, обвинени в политически или в религиозни престъпления. Смъртта настъпва бавно и мъчително…

— А гледката е потресаваща — прекъсна го Ив. — Краката му бяха отрязани, а едната му ръка беше отсечена до китката. Бил е още жив, когато е било извадено дясното му око, което така и не открихме на местопрестъплението.

— Каква прелест. — Рурк внезапно изпита отвращение към храната. Стана, приближи се до гардероба и промърмори: — Око за око.

— Това съм го чувала някъде, май в някаква пиеса, където се говореше за отмъщение.

— Цитирах ти пасаж от Библията, скъпа. Няма по-интересна и вълнуваща пиеса от Светото писание. — Той извади от гардероба вълнен спортен панталон.

— Ето, че пак сме на религиозна тема… Добре, да приемем, че този тип иска да си отмъсти за нещо. Може би е религиозен фанатик или пък е имал зъб на жертвата. Предполагам, че ще узнаем мотива, когато разберем всичко за Бренън. Наредих да не съобщават нищо на медиите поне докато се свържа със семейството му.

Рурк посегна към бяла памучна риза и попита:

— Убитият имал ли е деца?

— Дори три.

— Професията ти е отвратителна, лейтенант.

— Може би затова я обичам. — Ив замислено потърка челото си. — Доколкото ни е известно, съпругата и децата му са в Ирландия. Днес непременно трябва да ги открия.

— В Ирландия ли?

— Да. Изглежда, убитият е твой „бивш“ сънародник. Предполагам, че не познаваш някой си Томас Бренън, нали? — Усмивката й помръкна, когато забеляза как очите на Рурк потъмняха и изражението му се промени. — Господи! Изобщо не го допусках!

— Как изглеждаше? — с привидно безразличие запита той. — Около четирийсетте, невисок, с пепеляворуса коса.

— Описанието ти отговаря на онова, което беше останало от него.

— Томи Бренън… — Без да изпуска ризата, Рурк приседна на страничната облегалка на креслото. — Не мога да повярвам!

— Съжалявам. Дори не подозирах, че сте били приятели.

— Не бяхме близки. — Той поклати глава, сякаш за да прогони спомените. — Поне не и от десет години насам. Когато живеех в Дъблин, той вършеше компютърни измами, а аз се занимавах с мошеничество на дребно. Няколко пъти ни се наложи да работим заедно и да изпием по няколко бири. Преди дванайсетина години Томи се хвана с момиче от добро семейство. Беше невероятно префърцунено. Той се влюби до уши в нея и реши да се промени изцяло. Ето защо прекъсна всякакви връзки с… неблагонадеждните хора от миналото си. Знаех, че много често посещава Ню Йорк и че дори има жилище тук, но през изминалите години пътищата ни не са се пресичали. Убеден съм, че жена му не знае за предишните му подвизи.

Ив седна на другата дръжка на креслото и замислено изрече:

— Нищо чудно някой от „неблагонадеждните“ да е отговорен за убийството му. Рурк, преди да се разровя в миналото на Бренън, искам да знам доколко си бил замесен в тъмните му сделки.

Рурк не се притесняваше от фактите, на които щеше да се натъкне полицейското разследване. Но знаеше, че всяко черно петънце в живота му може да навреди на Ив.

— Успокой се, лейтенант, винаги прикривам следите си. Вече споменах, че с Томи не бяхме приятели. Не сме се виждали от години, но никога няма да го забравя. Имаше прекрасен теноров глас. Беше сърдечен и умен, обичаше да се смее и мечтаеше да има семейство. Беше избухлив и налиташе на бой, ала само когато го предизвикваха.

— Е, изглежда, че този път си е намерил майстора. Знаеш ли къде са близките му?

Той поклати глава, стана и каза:

— Смятам, че бързо ще ги открия.

— Много благодаря. — Ив наблюдаваше как съпругът й облече елегантна спортна риза. — Рурк, съжалявам, че трябваше да го чуеш от мен. Доколкото разбирам, все пак си бил близък с покойния…

— За мен Томи беше… пример за подражание. Кой знае защо го свързвам със спомена за песен, която в една дъждовна нощ съм слушал в задимената кръчма. Аз също съжалявам, че е мъртъв… Отивам в кабинета. След десет минути ще имаш информацията за семейството му.

Ив не отиде веднага при Рурк. Нещо й подсказваше, че не бива да бърза. Знаеше, че благодарение на уменията си и на мощния си компютър той само за пет минути ще открие местонахождението на семейство Бренън. Но вероятно би желал за малко да остане сам, за да се овладее след новината за трагичния край на човека, напомнящ му за младостта му.

Самата тя никога не беше загубвала близък човек, може би защото беше допускала само няколко души до себе си. После се бе появил Рурк и въпреки старанията й да го отблъсне, постепенно се беше превърнал в неразделна част от нея. А сега… тя докосна гравираната венчална халка. Сега не можеше да си представи живота без него.

Не взе асансьора, а се заизкачва по стълбището, преминавайки през широките коридори на разкошната къща. Противно на навика си този път почука на вратата на кабинета и я изчака да се отвори.

Щорите бяха вдигнати и през прозорците надничаше мрачното небе, по което се носеха буреносни облаци. Рурк седеше зад старинното бюро от полиран махагон. Подът беше застлан с великолепни, ръчно изработени килими, които съпругът й беше купил по време на многобройните си пътувания.

Ив пъхна ръце в джобовете си. Започваше да свиква с разкоша, който я заобикаляше, но днес се чувстваше неловко, защото не беше виждала Рурк толкова натъжен и не знаеше как да го утеши.

— Слушай, Рурк…

— Ето разпечатката — прекъсна я той и остави лист хартия върху бюрото си. — Затрудних се, докато ги открия. Съпругата и децата на Томи са в Дъблин. Двете му момченца са на девет и на осем, а момиченцето е едва шестгодишно.

Не го сдържаше на едно място, затова стана, отиде до прозореца и се загледа навън, където огромният град сякаш дремеше сред сумрачната светлина. Снимките на красивата жена на Бренън и дечицата му с румени личица го бяха разстроили повече, отколкото очакваше.

— Ще живеят охолно — промърмори той, като че на себе си. — Томи се е погрижил да не им липсва нищо. Очевидно е бил много добър съпруг и баща.

Ив прекоси кабинета и понечи да помилва Рурк, но внезапно отпусна ръка. Хрумна й, че не умее да изразява чувствата си, не знаеше дали съпругът й ще се разгневи от съчувствието й. Накрая промълви:

— Не знам… как да ти помогна.

Рурк рязко се извърна. В сините му очи, помътнели от скръб, проблеснаха гневни искрици.

— Открий убиеца на Томи. Сигурен съм, че ще успееш.

— На всяка цена.

Той неволно се усмихна.

— Както обикновено лейтенант Далас иска да отмъсти заради мъртвеца. — Разроши косата й и повдигна вежда, когато Ив хвана ръката му.

— Остави разследването на мен.

— Нима съм казал, че ще търся убиеца?

— Притеснява ме онова, което си намислил. — Познаваше го прекалено добре и знаеше, че вече е планирал своето отмъщение. — Откажи се, ако си намислил да действаш сам. Случаят е мой и аз ще се занимавам с разследването.

Рурк нежно помилва ръката й, което накара Ив изненадано да присвие очи, сетне отговори:

— Разбира се. Молбата ми е да ме държиш в течение. Знай, че винаги можеш да разчиташ на помощта ми.

— Струва ми се, че ще се справя и сама. Освен това горещо ти препоръчвам да не си пъхаш носа в работата ми.

Той целуна връхчето на носа й и заяви:

— Няма да стане.

— Рурк…

— Нима предпочиташ да те лъжа, Ив? — Без да обръща внимание на гневното й изражение, взе разпечатката от бюрото си и й я подаде. — Отивай на работа; междувременно ще се свържа с няколко души. Убеден съм, че до вечерта ще имам пълен списък на колегите и на приятелите на Томи, както и на враговете му и на любовниците му. Ще узная какво е било финансовото му положение и ще събера други необходими сведения. — Поведе я към вратата, като продължаваше да говори: — Много по-бързо от теб ще получа желаната информация и ще ти я предоставя.

Въпреки упоритата съпротива на Ив, успя да я накара да прекрачи прага. Тя гневно го изгледа и се сопна:

— Не мога да ти попреча да събираш информация. Но гледай всичко да бъде напълно законно.

— Знаеш ли, възбуждам се, когато влизаш в ролята на строгото ченге.

Тя неволно се усмихна, сетне побърза да възвърне намръщената си физиономия.

— Млъкни! — промърмори, пъхна ръце в джобовете си и тръгна по коридора.

Рурк я наблюдаваше, докато изчезна от погледа му. Включи монитора на охранителната камера и се втренчи в него с разтревожено изражение. Видя как Ив изтича надолу по стълбите и грабна якето си, което Съмърсет беше приготвил.

— Забрави си чадъра — промърмори и въздъхна, когато Ив закрачи под ръмящия дъжд.

Не й беше казал цялата истина. Трябваше да се убеди, че това е абсолютно необходимо. В противен случай рискуваше да въвлече любимата жена в зловещите тайни на своето тъмно минало.

Излезе от кабинета си и се запъти към залата за комуникации, която беше обзаведена с нелегална апаратура. Достъпът се осигуряваше чрез електронна система, която се задействаше, когато той поставеше дланта си върху специалната пластина до вратата. Техниката в залата не беше регистрирана и му даваше възможност да получава информация, избягвайки надзора на службата за компютърна охрана. Необходими му бяха повече подробности, за да планира следващите си стъпки. Настани се на подковообразното бюро пред многобройните монитори и се залови за работа.

Проникването в централния компютър на нюйоркската полиция не беше проблем. Мислено се извини на съпругата си, когато влезе в нейните файлове, както и в тези на съдебния лекар.

— Искам видеозапис на местопрестъплението на монитор №1 — нареди той и се облегна назад. — Доклад от аутопсията на монитор №2. Рапорт на полицая, разследващ случая — на монитор №3.

Изтръпна, когато видя какво е направил убиецът с Бренън, и погледът му стана суров. Обезобразеният труп с нищо не напомняше за младежа, когото беше виждал преди толкова много години в Дъблин. С безизразно лице прочете официалния рапорт на Ив и предварителния доклад на съдебния лекар, който беше изпъстрен със сложни медицински термини, сетне нареди на компютъра:

— Прехвърли информацията във файл „Бренън“ с код „Рурк“, който ще се задейства единствено от гласа ми. — Обърна се и включи домашния видеотелефон. — Съмърсет, качи се при мен, ако обичаш.

— Идвам незабавно.

Рурк стана, отиде до прозореца и замислено се загледа навън. Знаеше, че миналото е като призрак, който се е скрил в някой тъмен ъгъл и дебне удобен момент да изскочи навън. Питаше се дали Томи Бренън е бил погубен заради миналото си или беше станал жертва на някакъв побъркан религиозен фанатик.

Вратата безшумно се плъзна и Съмърсет, както винаги облечен в черно, влезе в залата.

— Струва ми се, че имаме проблем.

— Да, Томас Бренън.

Икономът стисна тънките си устни и озадачено смръщи чело, сетне леко се усмихна.

— Спомних си го… наперен младок, който харесваше бунтовническите песни и светлата бира.

— Убили са го.

— Жалко за него.

— Убили са го тук, в Ню Йорк, а Ив разследва престъплението — продължи Рурк и видя как изражението на иконома се промени. — Рязали са го парче по парче, още докато е бил жив, за да почувства болката. После са го изкормили.

Съмърсет пребледня като платно и прошепна:

— Случайно съвпадение.

— Дано да е така. — Рурк извади тънка цигара от елегантната си табакера. — Убиецът се е свързал директно с Ив, очевидно е искал тя да се занимава със случая.

— Нали е ченге — това й е работата — надменно процеди икономът.

— Ив е моя съпруга. — В гласа на Рурк прозвучаха ледени нотки. — Ако се окаже, че убийството на Томи не е случайно съвпадение, ще й разкажа всичко.

— Не бива да се излагаш на подобен риск. Няма амнистия за убийците… дори за онези, които са били принудени да извършат деянието.

— Ще се оставя в нейните ръце. — Рурк жадно вдъхна дима от цигарата си и приседна на ръба на подковообразното бюро. — Не мога да я оставя в неведение, Съмърсет. Не бих го сторил нито заради моята, нито заради твоята безопасност. — Лицето му се сгърчи от скръб, когато добави: — Нито в името на спомените. Ето защо исках да бъдеш подготвен.

— Не аз ще пострадам, ако съпругата ти предпочете закона пред теб. Твърдя, че ти стори необходимото.

— Същото ще направи и Ив — промълви Рурк. — Преди да предприемем каквото и да било, трябва да възстановим случилото се преди толкова много години. Какво си спомняш за онова време? Кой беше замесен?

— Не съм забравил нищо — заяви икономът и стисна устни, а погледът му стана суров.

Рурк го изгледа и кимна.

— Надявах се да е така. Да се залавяме за работа.

Светлинките на таблото примигваха като звезди. Той обичаше да ги наблюдава. Дори не забелязваше, че помещението е малко и дори без прозорец, защото тихото бръмчене на уреда го изпълваше с щастие, а светлинките бяха неговите пътеводни звезди.

Беше готов да се заеме със следващия, да пристъпи към втория кръг от играта. По душа си оставаше дете и с нетърпение очакваше състезанието, докато се подготвяше за свещената си мисия.

Инструментите му бяха грижливо подредени. Отвори шишенцето с вода, осветена от един епископ, и благоговейно напръска лазера, ножовете, чука и пироните… инструментите на божественото отмъщение, на възмездието. Зад тях беше поставена статуетка на Светата Дева, изваяна от бял мрамор, символизиращ невинността й. Ръцете й бяха разперени като че благославяше, на красивото й лице бе изписано примирение.

Той се наведе и целуна белите й мраморни нозе.

За миг му се стори, че ръката му е окървавена и той неволно потръпна.

Не… ръката му беше чиста. Беше измил кръвта на своя враг. Другите носеха знака на Каин, но не и той, защото беше богоизбран.

Скоро, много скоро щеше да се срещне с нов враг, затова трябваше да се изпълни със сила, за да заложи капана, за да играе ролята на приятел.

Беше постил, след което бе извършил жертвоприношение, за да прогони от сърцето и от съзнанието си злото. Потопи пръсти в купичката със светена вода и се прекръсти. Коленичи и положи длан върху презраменника си, който беше благословен от самия папа и със сигурност щеше да го предпази от злите сили. Сетне облече върху него копринената си риза, ала допирът му до плътта му действаше успокояващо.

Обзеха го спокойствие и увереност. Вдигна поглед към кръста, окачен над грубо скованата маса, върху която бяха подредени инструментите му. Статуетката на мъченика Исус беше изработена от сребро и бе прикрепена към златен кръст. Само много богат човек можеше да си позволи подобен лукс. Никога не му беше хрумвало какъв парадокс е да изваеш от скъпоценен метал изображението на човек, който е учел ближните си на смирение и скромност.

Запали свещите, скръсти ръце, сведе глава и започна да се моли с всеотдайността на правоверните и на умопомрачените.

Молеше се за Божията милост и се подготвяше да извърши убийство.