Пазителка на тайните

— Австралийка ли?

— Май пристигнала тук като дете, не съм сигурна.

— Как са се запознали?

— Не ми каза.

— А ние защо не я познаваме?

— Нямам представа.

— Интересно, мама никога е я е споменавала. — Лоръл отпи глътка вино. — Питам се защо.

Таймерът на фурната издрънча.

— Може да са се скарали. Да са се разминали. Не знам. — Роуз надяна готварската ръкавица. — Защо изобщо се интересуваш?

— Ами всъщност не се интересувам.

— Тогава хайде да ядем — подкани я Роуз и обгърна с длани тавичката със сладкиша. — Това изглежда доста хубаво…

— Тя е умряла — заяви Лоръл изненадващо убедено. — Вивиан е мъртва.

— Откъде знаеш?

— Искам да кажа… — преглътна Лоръл и бързо даде на заден — …вероятно е умряла. Било е през войната. Възможно е, не мислиш ли?

— Всичко е възможно. — Роуз пробва коричката с вилица. — Да вземем например тази доста впечатляваща глазура. Готова ли си да се изправим пред другите?

— Всъщност… — Неочаквано я парна нуждата да се качи горе, да провери проблесналия спомен. — …Ти имаше право преди. Не ми е добре.

— Не искаш ли пудинг?

Лоръл поклати глава, вече на половината път до вратата.

— Боя се, че ми е рано. Би било ужасно да съм болна утре.

— Да ти донеса ли нещо друго — парацетамол, чаша чай?

— Не, благодаря — отговори Лоръл. — Освен…Роуз?

— Да?

— Пиесата.

— Коя пиеса?

— "Питър Пан" — книгата, от която падна снимката. Подръка ли ти е?

— Много си странна — отбеляза Роуз с крива усмивка. — Трябва да я изровя отнякъде. — Кимна с глава към тавичката и попита: — По-късно, става ли?

— Разбира се, не бързам, просто ще си почивам. Хапни си пудинг. И, Роузи?

— Да…

— Извинявай, че те оставям самичка с бандата.