Пролог

Старият бард погали струните на вълшебната си арфа и запя омайна песен, която отекна из цялата кръчма. Абсолютно всички в хана наостриха уши, а в очите на по-чувствителните блесна издайна сълза. В песента се пееше за древна магия, за вярно приятелство, за един могъщ дракон и едно огромно съкровище. Един по един всички посетители на страноприемницата млъкнаха и гласът на барда се извиси и до най-закътаните места на кръчмата. Когато трубадурът свърши представлението си, той се поклони весело и мина с шапката да събере по някоя жълтица от публиката. След това седна на една маса, поръча си кана вино и започна да си брои печалбата.

— Можем ли да седнем при вас? — прекъсна го нежен елфически глас и менестрелът ахна от изненада.

Пред него беше застанала най-странната банда герои, която някой можеше да си представи — строен елф, тромаво джудже, нисък хобит, рицар в блестящи доспехи, магьосник в черна роба и загърнат в бяло духовник — всички те го гледаха в очите, а елфът дори беше сложил ръка на рамото му.

— Ъъъ… Да? С какво мога да ви помогна? — все още стреснат, бардът се чудеше с какво е заслужил подобна чест и посещение.

— Ние сме банда герои, които дирят приключения — започна напевно елфът. — С голямо удоволствие чухме вашата песен и искаме да ви попитаме дали в нея има нещо вярно…

— Може да се каже, че някои от нас се интересуват от древни легенди и митове — прекъсна го магьосникът. — Така че ще ви бъдем благодарни, ако ни кажете къде можем да намерим този дракон и неговото съкровище?

Весела усмивка трепна на лицето на барда. Той започна да се смее на глас от сърце дълго време и когато най-накрая свърши, гласът му беше дълбок и изпълнен с носталгия:

— Да, този дракон наистина съществуваше! — каза той замислено. — И ако сте така добри да ми платите една вечеря, мисля, че мога да разкажа какво стана с него…


Ако вие също искате да научите какво е станало с дракона, то тогава трябва да изиграете тази игра. Но имайте още малко търпение и първо започнете със…

Загрузка...