Под липата

VIII

Най-напред от малко беше му оживяло на сърцето: все около поповете и черковата да се върти. Една година тъй: — празник той ще се качи да бие камбаната; попа покаже от амвона причастието, той ще вдигне светилника — ако го изпревари друго момче, сдърпва се с него пред всички и го взема от ръцете му… Гледа го майка му и драго й става, вика ми: все около олтаря като навърта, може да поприсмирей… Пък аз си знам стоката и чакам да видя как ще я завърши само.

— Какво се засмя, жена? Завърши ли я?… Ха-ха, както тряба! Ама да ти кажа: той не е крив. Нали срещнах подире иконома, самичък ми разправи. Доде ми да му кажа: каквото си търсил, намерил си го — хайде да са здрави предни зъби!…

— Гледай, батьо!

Срещу Водокръщи, сутринта, светили поповете вода в черкова: ще тръгват да ръсят по къщята. Събрали се около всеки поп по тумба момчета, бият се кой да му носи менчето със светената вода. Иконома дал свойто менче на нашия — той и да пеял знаел цялото „Во Йордане“ и като най-верен. Ама повел подире си още седем-осем момчета да му приглашат.

Попа с китката и кръста в ръка, нашия с менчето и подир тях момчетата вървят от къща в къща наред и пеят. Забелязва нашия син, че другите, като додат в песента до „Во струях си Йордански“, млъкват, чакат него да поеме. Пък и забелязва още, че хората на попа дават по няколко гроша в ръка, а за тях пущат в менчето по петаче, по десетаче. Пресметнал си той: тези момчета едно, не знаят песента, друго — ако вечерта седне да дели с тях по равно, колко ще му, се падне. И скроява една такава: — влизат у кметови и от пътния праг още викват всички „Во Йордане“. Кметовия двор какъвто си е дълъг, докато додат до в къщи, изпели първата половина на песента. Отворили им вратата, кметката излязла със свекърва си да ги посрещнат — те тъкмо да подемат „Во струях“, нашия се смълчал, засекли се момчетата и той извикал:

— Дядо попе, тези не знаят Востроядата!

Извил се попа, скръцнал им, подхванал сам срещу кметицата „Во струях си Йордански, мир господ“, подире му и момчетата — изпели песента.

Като излезли от кметови, взел да ги гълчи попа. Разправя ме пак нашия! — другите не знаят Востроядата. Какво било туй Востроядата? Втората половина на песента, дето се вдига гласа с „Во струях“, момчетата си я нарекли Востроядата. Разсмял се и сам Иконома от тая, ама послушал нашия син, отделил другите и повел със себе си само него и още двама.

Водил ги до тъмна вечеря, не оставил къща да не обходят в града. Син ми с менчето в ръка; другите двама, като влезли в нашата махала, нарамили пък по едни дисаги: — ний сме еснаф хора, вместо пари сапунджията дава на попа няколко свещи, грънчарина — паница, и момчетата прибирали всичко в дисагите. Станало късно вече, объхтани, измръзнали, отишли у попови да му занесат изръсеното и да си разделят, колко се е събрало в менчето. Попадията им дала една тава, момчетата си изсипали петачетата. Много ли са му се видели на Иконома, полакомил ли се и за техния пай, навежда се и взема кривач от парите им: „Аз другите ги отделих, казва, вий останахте само трима: по-много ще ви се паднат…“ Прекипява на нашия, сграбчва и той с кривач останалите на тавата и без да му мисли: — Бац!… заронили се по брадата на попа мокри петачета само!…

Врясва попадията, погва го попа и той по-скоро из вратата, че у дома.

Дохожда си, ляга си: ни лук ял, ни лук мирисал.

На другия ден като се вдигна една врява… майка му си счупи хурката у него. Аз нищо не му рекох.