Под напрежение

Глава 19

В два и половина след полунощ Майрън се качи в бившата им детска стая с Брад — онази със стикера на „Дететърсачите“ на прозореца — и включи компютъра.

Влезе в „Скайп“. На екрана се появи лицето на Териса и той, както винаги, изпита прилив на вълнение и познатата му вече лекота в гръдния кош.

— Божичко, колко си красива.

— Мога ли да бъда откровена? — усмихна се Териса.

— Заповядай.

— Ти си най-сексапилният мъж, когото познавам, и сега само като те гледам, пощурявам.

Майрън се поизправи на стола. Надали имаше по-подходящ мехлем за душата му.

— Мъча се да не се надувам, макар да не съм съвсем сигурен как точно се надува човек.

— Мога ли да продължа в откровен тон? — попита тя.

— Ако обичаш.

— Готова съм да пробваме нещо… на видео… но не знам как точно. А ти?

— Признавам си, че и аз нямам представа.

— Значи ли това, че сме старомодни? Така и не разбирам какво е това компютърен секс или секс по телефона.

— Аз веднъж опитах секс по телефона — каза Майрън.

— И?

— През живота си не съм се чувствал толкова тъпо. И взех, че се разсмях в най-неподходящия момент.

— Единодушни сме значи.

— Да.

— Не само на думи, надявам се? Понеже съм далече и прочее…

— Не е само на думи.

— Добре. И какво ново там при теб?

— С колко време разполагаш?

— Към двайсетина минути.

— Дай тогава да си поприказваме още десет минути на досегашната тема, пък после ще ти кажа.

Дори и през компютърния монитор Териса го гледаше така, сякаш е единственият мъж на света. Всичко друго изчезна. Останаха само те двамата.

— Толкова ли е зле? — попита го тя.

— Да.

— Добре, красавецо. Ти започни, аз ще те следвам.

Но и това не помогна. Веднага й разказа за Сузи. След като свърши, Териса попита:

— И какво ще правиш сега?

— Иде ми всичко да зарежа. Адски съм скапан.

Тя кимна.

— Ще ми се да се върна в Ангола. Да се оженим и просто да останем там.

— И аз го искам.

— Сега обаче ще кажеш „но“…

— Няма да кажа нищо — рече Териса. — Само така бих могла да съм щастлива. Нямаш представа колко ми се иска да съм с теб.

— Но?

— Но няма как да се махнеш оттам. Не ти е в характера. Като начало, не можеш просто да зарежеш Есперанца и бизнеса ви.

— Мога да й продам своя дял.

— И това няма да можеш. Да не говорим, че искаш първо да откриеш истината за Сузи. И да разбереш какво става с брат ти. Плюс което трябва да се грижиш за родителите си. Не виждам как ще оставиш всичко това и ще се втурнеш насам.

— А и ти няма начин да се прибереш.

— Не. Поне засега.

— А това ще рече?

— Че сме прецакани — сви рамене Териса. — Но само за известно време. Докато разбереш какво се е случило със Сузи и си подредиш останалите неща.

— Звучиш сигурна в думите си.

— Понеже те познавам. И знам, че ще свършиш всичко това. А след като нещата се подредят, ще ми дойдеш на едно дълго гости, нали така?

Изви нагоре едната си вежда и му се усмихна. Той й върна усмивката. И усети как мускулите на раменния му пояс наистина се отпуснаха.

— Абсолютно си права.

— Майрън?

— Да.

— Действай бързо.

Сутринта Майрън позвъни на Лекс. Никакъв отговор. Звънна на Бъз. Същото. Главната окръжна следователка Лорън Мюс обаче включи мобифона си. Майрън пазеше номера от предишния случай, който ги беше събрал, и успя да убеди Мюс да се срещнат в многоетажния блок на Сузи и Лекс, където Сузи бе получила своята свръхдоза.

— Съгласна съм, стига с това да приключим разследването — съгласи се Мюс.

— Много ти благодаря.

Час по-късно се събраха в предното фоайе и взеха асансьора до най-горния етаж.

— Според предварителната аутопсия — каза Мюс — Сузи Т. се е задушила вследствие поетата свръхдоза наркотик. Не знам доколко си наясно със свръхдозите при опиатите, но класическият резултат е, че дрогата потиска дихателната дейност на жертвата до пълното й спиране. Често пулсът остава налице и жертвата е жива още няколко минути, без да диша. Изглежда, тъкмо това е спасило бебето, макар да не мога да го твърдя със сигурност, тъй като не съм лекар. Други лекарствени съединения в кръвта й не е имало. И никой не я е удрял по главата или нещо от този род. Липсват всякакви белези на физическо насилие.

— Тоест нищо ново — заключи Майрън.

— Има всъщност. Намерих онзи постинг на „Фейсбук“ страницата й, за който спомена снощи. Където пише „Не негово“.

— И какво ти е мнението?

— Мнението ми е, че вероятно е истина.

— Сузи се кълнеше, че било лъжа.

Мюс завъртя очи.

— Ама разбира се! Никога не е имало случай жена да лъже по отношение на бащинството! Помисли си хубаво: представи си, че бебето не е от Лекс Райдър. Което е пробудило у нея чувството за вина. И се е уплашила да не я разкрият.

— Винаги може да се направи ДНК тест на бебето и да се установи кой е бащата. За да сме сигурни.

— И щях да го направя, ако разследвах убийство. Тогава щях да получа разрешение от съда. Но както вече споменах, такова нещо няма. Просто ти подсказвам по каква причина би могла една жена да поеме свръхдоза наркотик. И точка. Край.

— Току-виж Лекс се съгласил на ДНК теста и без разрешение от съда.

— Давай, давай, давай — рече Мюс, загледана в пристигащия асансьор.

— Какво искаш да кажеш?

— Нима не знаеш?

— Кое да знам?

— Бях останала с впечатлението, че си печеният адвокат на Лекс.

— В смисъл?

— В смисъл, че Лекс и бебето заминаха.

— Как така са заминали?

— Върви след мен. — И го поведе по спираловидната стълба към терасата на покрива.

— Мюс?

— Както вече ти е известно в качеството ти на виден адвокат, засега нямам причина да искам задържането на Лекс Райдър. Така че рано сутринта той отказа да се съобрази с препоръките на лекарите и се възползва от правото си да изпише своя син от болницата. Заряза и приятеля си Бъз и вместо него нае за придружител детска медицинска сестра.

— И къде са отишли?

— При липса дори на подозрение за убийство нямах причина да проследя активно крайната точка на пътуването му — каза Мюс, когато стигна до покрива.

Майрън я последва.

Тя се отправи към дивана „Клеопатра“ близо до свода. Спря се и го посочи. И със смъртно сериозен тон изрече:

— Тук.

Майрън огледа гладкия диван с цвят на слонова кост. Никаква кръв, никакви гънки, никакви признаци на смърт. Противно на всичките му очаквания, диванът не даваше никакви признаци за случилото се върху него.

— Тук ли са я намерили?

Мюс кимна.

— Спринцовката е била на пода. Тя била в безсъзнание, абсолютно на нищо не реагирала. Единствените отпечатъци по спринцовката са нейни.

Майрън погледна през свода към мамещия далечен силует на Манхатън. Водите бяха неподвижни. Небето — лилаво и сиво. Затвори очи и се върна две вечери назад. И докато вятърът вееше през балкона, му се стори, че почти чува думите на Сузи: „Понякога човек наистина се нуждае от помощ… Може и да не го съзнаваш, но поне сто пъти си ми спасил живота“.

Но не и този път. Нали беше послушал молбата на Лекс и се беше отдръпнал? Изпълнил беше молбата й — научиха кой е направил постинга „Не негово“, разбраха и къде е Лекс — след което той, Майрън, бе предпочел да не се бърка повече, да остави Сузи сам-самичка.

Без да отмества поглед от силуета на града, Майрън попита:

— Нали спомена, че „Бърза помощ“ била повикана от мъж с испански акцент?

— Да. Използвал е един от преносимите им телефони. Намерихме го долу, на пода. Вероятно го е пуснал, докато е бягал. Проверихме го за отпечатъци, но всичко е размазано. Ясно личат само отпечатъци от Лекс и Сузи. Когато медиците пристигнали, заварили вратата отворена. Качили се тук и я открили.

Майрън напъха ръце в джобовете си и остави бриза да гали лицето му.

— Даваш си сметка, надявам се, че теорията ти за нередовен имигрант или техник по поддръжката не струва.

— Защо?

— Ами помисли си: някакъв чистач и изобщо някой си минава и случайно вижда — какво? — че вратата е открехната, влиза в апартамента, а след това се покатерва и на покрива?

Мюс поразмисли.

— Може и да си прав.

— Много по-вероятно е обадилият се да е бил с нея тук, когато се е инжектирала.

— Е, и?

— Какво искаш да кажеш с това „Е, и“?

— Вече ти обясних, че съм тук заради престъплението, а не от любопитство. Ако се е инжектирала заедно с някой неин приятел или приятелка, който след това е побягнал, нямам никаква готовност да разследвам въпросното лице. Освен ако не е бил дилърът й, но само при условие, че установя кой е, намеря го и докажа, че той й е продал дрогата. Но в случая не точно това ме интересува.

— Но аз бях с нея предната вечер, Мюс.

— Знам.

— Бяхме точно тук, на този покрив. Притеснена беше, но в никакъв случай нямаше вид на човек, готов да се самоубие.

— И това вече ми го каза — отбеляза Мюс. — „Притеснена“, разправяш, но не готова да се самоубие. Доста фино разграничение. И държа да отбележа, че лично аз никога не съм казала, че е била склонна да се самоубива. Но е била притеснена, нали си съгласен? Точно това може да я е накарало да се закачи наново, и то — с фатални последици.

Вятърът отново се засили. А с него долетя и гласът на Сузи: „Всеки от нас си има своите тайни, Майрън“. Не бяха ли това последните й думи към него?

— И още нещо имай предвид — продължи Мюс. — Ако наистина имаме случай на убийство, то ще да е най-тъпото убийство, което съм срещала. Да предположим, че искаш да убиеш Сузи. И да си представим, че намираш начин да я накараш сама да поеме хероина, без да прилагаш физическа сила. Опрял си й пищов в слепоочието, да речем. Следиш ли мисълта ми?

— Карай.

— Добре де, щом си искал да я убиеш, защо не си я оставил да умре? За какво ти е да се обаждаш на „Бърза помощ“ при вероятността да я заварят жива? Пък и колко му е при това поето от нея количество хероин да я доведеш тук, под свода и да я оставиш да падне? Но в никакъв случай не би се обадил на „Бърза помощ“, нито би оставил вратата отворена за някой чистач или друг човек. Схващаш ли какво ти говоря?

— Да — потвърди Майрън.

— Усещаш ли логиката?

— Усещам я.

— Можеш ли да възразиш срещу нещо от казаното от мен дотук?

— Нищичко — рече Майрън, напъвайки се да избистри мисълта си. — Ако приемем, че си права, тя вероятно се е обадила вчера на дилъра си. Имаш ли поне малка представа кой може да е?

— Засега не. Знаем единствено, че вчера е излизала с колата. Електронната й винетка е била засечена на магистралата „Гардън Стейт“ близо до федерално шосе 28. Възможно е да е отивала в Нюарк.

Майрън се замисли.

— Направихте ли оглед на колата й?

— На нейната кола ли? Не. Защо?

— Ще имаш ли нещо против аз да я огледам?

— Ключовете у теб ли са?

— У мен са.

— Ох, тези агенти — завъртя глава тя. — Хайде, върви. Трябва да се връщам на работа.

— Само още един въпрос, Мюс.

Тя се спря.

— Защо ми показваш всичко това, след като снощи ти излязох с мръсния номер за адвоката и неговия клиент?

— Защото, поне засега, нямам изградена версия — призна тя. — И защото, ако съм пропуснала някак си нещо — ако наистина си имаме работа с убийство — няма значение кого се предполага да защищаваш. Ти обичаше Сузи. И в никакъв случай няма да оставиш убиеца й да се разхожда на свобода.

На слизане с асансьора мълчаха. Мюс слезе на партера. Майрън продължи надолу до гаража. Натисна дистанционното, чу писукането. Сузи караше мерцедес S63 AMG. Отключи го и седна на мястото на шофьора. Уханието на парфюм от диви цветя наново му напомни за Сузи. Отвори жабката и извади оттам книжката на колата, застраховката и наръчника на водача. Разтърси се под седалките — не че знаеше какво търси, но просто ей така, да не би да има някоя улика. Не намери нищо друго, освен изтървани монети и две химикалки. Шерлок Холмс сигурно щеше да изчисли по тях къде точно е ходила Сузи, но това не беше по силите на Майрън.

Запали двигателя и включи джипиеса на контролното табло. Натисна „последни крайни точки“ и му излезе списък на местата, където Сузи е търсила ориентири. Шерлок Холмс пасти да яде. Последната дестинация беше Касълтън в щата Ню Джърси. Хммм. И според засечката на винетката дотам се стига по магистралата „Гардън Стейт“ след изход 146.

Предпоследното искане за информация беше от една пресечка в Едисън, Ню Джърси. Майрън извади блекбърито и взе да набира адресите от екрана. Когато свърши, изпрати ги като имейл на Есперанца — да ги провери онлайн и да установи кои са от съществено значение. Но тъй като исканията бяха без дати, Майрън не беше сигурен дали Сузи не е посещавала въпросните места преди месеци, нито колко често е прибягвала до помощта на джипиес системата.

И все пак всички признаци сочеха, че Сузи е посетила съвсем наскоро Касълтън; не беше изключено да е било в деня на смъртта й. Заслужаваше си и той да се отбие дотам.