Последния съдебен заседател

изглеждаха доста притеснени. Баги каза, че обикновено при пристигането си

заседателите нямали представа какво дело ще трябва да решават. Не и при делото

Паджит". Всичко живо в окръг Форд знаеше, че големият ден най-сетне е настъпил.

Малко неща привличат народа от малкия град като едно добро дело за убийство, така че съдебната зала бе пълна много преди девет сутринта. Потенциалните

заседатели изпълваха половината места, зрителите - другата половина. Старият

балкон направо бе увиснал над нас. Край стените имаше правостоящи. Като

демонстрация на сила шериф Коули бе изпратил всички възможни униформени да се

мотаят в сградата, да си придават важност и да не вършат нищо полезно. Идеално

време за банков обир, помислих си аз.

Двамата с Баги седяхме на първия ред. Той бе убедил пристава, че имаме право на

журналистическа акреди-тация, оттам и специалните места. До мен седеше репортер

от вестника в Тюпълоу, приятен джентълмен, пропит с дъх на евтин тютюн за лула.

Запознах го неофициално с подробностите от престъплението. Той изглеждаше

впечатлен от моята информираност.

Семейство Паджит бяха в пълен състав. Седяха бли-

136

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

зо до масата на защитата, наобиколили Дани и Лусиен Уилбанкс като банда

разбойници, каквито всъщност си бяха. Държаха се арогантно и злобно и не можех

да се сдържа да не ги мразя. Не ги познавах по име, както и повечето хора тук, но докато ги гледах, се чудех кой некадърен подпалвач се бе вмъкнал в

печатницата ни с туби бензин. Пистолетът ми беше в куфарчето. Сигурен съм, че

техните им бяха подръка. Всяко погрешно движение можеше да прерасне в престрелка

от едно време. Като прибавим шериф Коули и неговите зле обучени, но пък обичащи

стрелбата момчета, можеше да замине половината град.

Улових един-два погледа от семейство Паджит, но те се интересуваха повече от

заседателите, отколкото от мен. Наблюдаваха ги внимателно как влизат един по

един в залата и вземат инструкциите си от секретаря. Семейство Паджит и техните

адвокати гледаха списъците, които бяха намерили отнякъде. Сверяваха бележките

си.

Дани бе облечен в бяла риза с дълъг ръкав и изгладени бежови панталони.

Инструктиран от Уилбанкс, той се усмихваше често като добро момче, чиято

невинност скоро ще бъде доказана.

От другата страна на пътечката Ърни Гадис и неговият по-малоброен екип също

наблюдаваха потенциалните заседатели. Гадис имаше двама асистенти, стажант-юрист

и прокурор на половин работен ден на име Ханк Хутън. Помощникът носеше папките и

куфарчетата. Хутън не правеше нищо особено, освен да стои там, за да има Ърни с

кого да се съвещава.

Страница 54

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

Баги се наведе към мен, сякаш бе дошло време за шепнене.

- Виждаш ли онзи там, с кафявия костюм - рече той,

кимайки към Хутън. - Той се чукаше с Рода Каселоу.

Шокът се изписа на лицето ми. Обърнах се рязко надясно и погледнах Баги. Той

кимна самодоволно и заяви както винаги когато надушеше нещо наистина гадно:

- Нали ти казвам. - Това означаваше, че няма никакви

137

ДЖОН ГРИШАМ

съмнения. Баги често грешеше, но никога не се съмняваше.

Хутън изглеждаше около четирийсетгодишен; беше преждевременно посивял, добре

облечен и доста представителен.

- Откъде е? - прошепнах аз. Съдебната зала шумеше

в очакване на съдия Лупъс.

- Тукашен. Занимава се с недвижими имоти, без да се

напряга много. Голям смотаняк. Разведен два-три пъти,

абсолютен коцкар.

- Гадис знае ли, че неговият помощник е спял с жерт

вата?

- О, не. Иначе щеше ли да го вземе?

- Мислиш ли, че Уилбанкс знае?

- Никой не знае - отвърна Баги още по-надуто. Сякаш

той лично ги бе хванал в леглото, но си беше мълчал чак

до този момент. Не бях сигурен дали да му вярвам.

Мис Кали пристигна няколко минути преди девет. Исо я придружи до съдебната зала, но после трябваше да си тръгне, защото не можа да си намери място. Кали мина

през секретаря и бе сложена да седне на третия ред; дадоха й да попълва някакъв

въпросник. Огледа се за мен, но между нас имаше твърде много хора. Успях да

преброя още четирима чернокожи кандидат-заседатели.

Един пристав ни прикани да се изправим. Вдигнахме шум като стадо бизони. Съдия

Лупъс ни каза да седнем и подът се разтърси. После съдията се залови за работа.

Изглеждаше в добро настроение. Имаше пълна зала гласоподаватели, а след две

години го чакаха избори, макар че никога нямаше конкуренти. Шестима

кандидат-заседатели бяха освободени, тъй като бяха над шейсет и пет години.

Петима си направиха отвод по здравословни причини. Времето минаваше бавно. Не

можех да сваля очи от Ханк Хутън. Определено имаше вид на женкар.

Когато предварителните въпроси приключиха, броят на възможните заседатели бе

сведен до седемдесет и девет. Сега мис Кали беше на втория ред - лош знак, ако

се

138

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

надяваше да я прескочат. Съдия Лупъс даде думата на Ър-ни Гадис, който отново се

представи на заседателите и надълго и нашироко обясни, че представлявал щата

Мисисипи, данъкоплатците и гражданите, които го избрали да обвинява

извършителите на престъпления. Той бил адвокат на народа.

В случая се изправял срещу Дани Паджит, срещу когото негови съграждани били

повдигнали обвинение в изнасилването и убийството на Рода Каселоу. Ърни попита

дали има някой, който да не е чувал нищо за това убийство. Никой не вдигна ръка.

Ърни говореше със заседатели от трийсет години. Беше дружелюбен и спокоен и

създаваше усещането, че с него можеш да разговаряш за всичко, дори и по време на

дело. Бавно и постепенно стигна до въпроса за сплашването. Случайно някой извън

семейството ви да ви е говорил за този случай? Някой непознат? Приятел да се е

опитвал да повлияе на мнението ви? Призовката ви беше изпратена по пощата;

списъкът с имената ви бе засекретен. Никой не би трябвало да знае, че сте

потенциален заседател. Дали някой не е споменал нещо по въпроса? Някой да ви е

заплашвал? Да ви е обещавал нещо? Докато Ърни задаваше тези въпроси, в залата

цареше пълна тишина.

Никой не вдигна ръка; така се и очакваше. Ърни обаче успя да създаде нагласата, че кланът Паджит мъти някакви тъмни дела в окръг Форд. После хвърли още по-тъмна

сянка върху тях и остави впечатлението, че като прокурор, действащ от името на

народа, той всъщност знае истината.

Заключителната част на речта му започна с въпрос, който проряза въздуха като

пушечен изстрел.

- Разбирате ли вие всички, че всеки опит за манипули

ране на заседателите е престъпление?

Изглежда, разбираха.

- И че аз като прокурор ще преследвам, ще обвиня, ще

изправя пред съда и ще направя всичко възможно да осъ-

139

ДЖОН ГРИШАМ

Страница 55

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

дя всеки, който се опита да повлияе на решението ви? Разбирате ли това?

Когато Ърни завърши, всички имахме чувството, че някой се е опитвал да ни

манипулира. Всеки, който бе обсъждал случая - тоест всеки човек в окръга, -

рискуваше Ърни да го погне и да го преследва до гроб.

- Този не си поплюва - прошепна репортерът от Тюпъ-

лоу.

Лусиен Уилбанкс започна дълга и доста скучна лекция за това как презумпцията за

невинност лежала в основите на американската конституция. Все едно какво пишело

в местния вестник - тук той хвърли презрителен поглед към мен, - неговият клиент

бил невинен човек. Ако някой не бил съгласен, той бил длъжен да вдигне ръка и да

го каже. Никой не се обади.

- Добре. В такъв случай със своето мълчание вие казвате на съда, че всички до

един можете да погледнете сега Дани Паджит и да кажете, че е невинен. Можете ли?

-Уилбанкс продължи в този дух прекалено дълго, после премина към тежестта на

доказването, философствайки колко непосилно било за обвинението да докаже, че

клиентът му е виновен извън всякакво основателно съмнение.

Тези две свещени клаузи - презумпцията за невинност и изискването вината да бъде

доказана извън всякакво основателно съмнение - били дадени на всички ни,

включително и на заседателите, от мъдрите създатели на Конституцията и на

Декларацията за правата.

Наближаваше обяд и всички очаквахме почивката. Уилбанкс не си даваше сметка за

това и продължаваше да дърдори. Когато в дванайсет и четвърт най-сетне си седна, съдия Лупъс обяви, че умира от глад. Заседанието щеше да продължи в два часа.

Двамата с Баги хапнахме по един сандвич горе в ад-воквасната заедно с неговите

приятели, трима изкуфели адвокати, които не бяха пропускали процес от години.

Баги умираше за чаша уиски, но, кой знае защо, чувстваше, че служебният дълг не

му позволява. Приятелите му ня-

140

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

маха подобни задръжки. Бяха ни дали списък с имената на заседателите според

заеманите от тях места. Мис Кали бе двайсет и четвърта, първата чернокожа и

третата жена.

Всички смятаха, че защитата няма да възрази срещу нея, защото е негърка, а

според господстващата теория негрите съчувстваха на обвиняемите. Не бях много

сигурен защо някой цветнокож би съчувствал на бяла отрепка като Дани Паджит, но

адвокатите непоклатимо вярваха, че Лусиен Уилбанкс ще я приеме с удоволствие.

По силата на същата теория обвинението щеше да използва правото си на

произволен, безапелационен отвод и да я зачеркне от списъка.

- Грешите - каза Чик Елиът, най-старият и най-впиян-

ченият от бандата. - Аз бих я взел, ако ръководех обвине

нието - заяви той и гаврътна пълна чашка бърбън.

- Защо? - попита Баги.

- Защото вече я познаваме отлично благодарение на

Таймс". Изглежда разумна, богобоязлива, познаваща

Библията патриотка, отгледала сума деца с твърда ръка и

як шут при всяко кривване от правия път.

- Съгласен съм - отвърна Такет, най-младият от три

мата. Той обаче имаше склонност да се съгласява с всяко

преобладаващо мнение. - От нея става идеален заседател

за обвинението. Плюс това е жена. Делото е за изнасилва

не. Аз бих взел всички възможни жени.

Спориха около час. За пръв път стоях с тях и сега разбирах откъде Баги намира

толкова различни мнения по толкова много въпроси. Макар да се опитвах да не го

показвам, дълбоко се притеснявах, че моят дълъг и многословен разказ за мис Кали

ще й донесе неприятности.

След обедната почивка съдия Лупъс стигна до най-съ-Ществената фаза от въпросите

си - смъртното наказание. Той обясни какво значи углавно престъпление" и

свързаните с него процедури, след което отново даде думата на Ърни Гадис.

141

ДЖОН ГРИШАМ

Заседател номер единайсет членуваше в някаква неизвестна църква и недвусмислено

обясни, че никога не би изпратил човек в газовата камера. Заседател номер

трийсет и четири беше ветеран от две войни и изповядваше мнението, че смъртното

наказание не се прилага достатъчно често. Това, разбира се, допадна на Ърни, който извикваше отделни заседатели и любезно ги разпитваше как се отнасят към

идеята да съдят други хора и да налагат смъртното наказание. Накрая стигна и до

мис Кали.

- Е, мис Ръфин, от прочетеното за вас останах с впе

чатлението, че сте дълбоко религиозна жена. Вярно ли е?

Страница 56

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

- Наистина обичам Бога, сър - отвърна тя както вина

ги ясно.

- Колебаете ли се да съдите другите?

- Да, сър.

- Искате ли да бъдете освободена?

- Не, сър. Да бъда тук е мой граждански дълг, също

като на всички останали.

- А ако вие и другите съдебни заседатели намерите

мистър Паджит за виновен, способна ли сте да гласувате

за смъртно наказание?

- Определено не бих искала.

- Питам способна ли сте"?

- Мога да следвам закона също като останалите. Ако

законът казва, че трябва да имаме предвид и тази възмож

ност, то аз мога да го следвам.

Четири часа по-късно Калия Х. Ръфин стана последният избран и първият чернокож

съдебен заседател в окръг Форд. Пияниците в адвоквасната бяха прави. Защитата я

искаше, защото беше негърка. Обвинението я искаше, защото я познаваше добре.

Освен това Ърни Гадис трябваше да пази правото си на отвод за по-неприемливи

особи.

Късно същата вечер седях сам в кабинета си и пишех статия за откриването на

процеса и подбора на заседателите. Чух познат шум на първия етаж. Хари Рекс

имаше

142

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

навика да блъска входната врата и независимо от часа да тропа по дървения под

така, че всички да разберат за пристигането му.

- Ей, Уили! - изрева отдолу той.

- Горе съм - извиках в отговор аз.

Хари Рекс изтрополи по стълбите и се тръшна на любимия си стол.

- Какво мислиш за заседателите? - попита той. Из

глеждаше напълно трезвен.

- Познавам само една от тях. А ти?

- Седем.

- Мислиш ли, че са избрали мис Кали заради моите

статии?

- Аха - рече той, безжалостно честен както винаги. -

Всички приказват за нея. И двете страни смятаха, че я по

знават. Вече сме седемдесета, а още сме нямали черен за

седател. Защо пък да не е тя? Това притеснява ли те?

- Май че да.

- Защо? Какво му е лошото да си заседател? Време бе

ше да имаме и някой черен. Тя и мъжът й нали все искат да

свалят преградите. Не е нещо опасно. Е, в повечето случаи.

Не бях разговарял с мис Кали и нямаше да мога да го направя чак до края на

процеса. Съдия Лупъс бе наредил заседателите да бъдат изолирани за седмица. В

момента вече ги криеха в някакъв мотел в друг град.

- Някакви подозрителни заседатели? - попитах аз.

- Може би. Всички се притесняват за онова сакато

момче от околностите на Дюмас. Фаргарсън. Гърбът му

пострадал в дъскорезницата на чичо му. Преди години чи

чото продавал дървесина на семейство Паджит. Момчето

изглежда предубедено. Гадис искаше да го отхвърли, но не

му останаха възможности за отвод.

Сакатото момче ходеше с бастун и беше поне на двайсет и пет. Хари Рекс наричаше

момче" всички, които бяха по-млади от него, и особено мен.

- Но с тия Паджит човек никога не знае - продължи

той. - Нищо чудно вече да държат половината заседатели.

143

ДЖОН ГРИШАМ

- Не го вярваш, нали?

- Не, но няма да се учудя, ако стигнем до патова ситу

ация. Може да трябват два, три процеса, преди Ърни да го

опандизи.

- Но той ще иде в затвора, нали? - Мисълта Дани Па-

джит да избегне наказанието ме плашеше. Бях инвестирал

всичко в Клантън, но не исках да оставам, ако тукашното

правораздаване бе толкова подкупно.

- Ще намаже въжето.

Страница 57

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

- Добре. Смъртно наказание?

- Аз на него залагам. Тук действат старите закони, Уи-

ли. Око за око и тъй нататък. Лупъс ще направи всичко по

силите си Ърни да издейства смъртна присъда.

После направих грешката да го попитам защо работи толкова до късно. Негов клиент

по бракоразводно дело заминал уж в командировка, а после се върнал тайно да

хване жена си с любовника й. Клиентът и Хари Рекс прекарали последните два часа

във взет под наем пикап зад долнопробен мотел северно от града. Както се

оказало, жената имала двама любовници. Разказът отне половин час.

144

15

Почти два часа от вторник сутринта бяха пропилени, докато адвокатите водеха

някакви разгорещени спорове в кабинета на съдията.

- Вероятно за снимките - повтаряше Баги. -Винаги се дърлят за снимките. - Тъй

като не бяхме в течение на тяхната малка война, чакахме нетърпеливо в съдебната

зала, пазейки местата си. Нахвърлих няколко страници безполезни бележки с

разкривен почерк, от който би се възхитил всеки ветеран репортер. Все пак беше

някаква зани-мавка, пък и отклоняваше очите ми от вперените в мен погледи на

семейство Паджит. След като заседателите ги нямаше в залата, те бяха насочили

вниманието си към зрителите и особено към мен.

Съдебните заседатели бяха заключени в стаята си, а на вратата пазеха

помощник-шерифи, сякаш някой би имал полза да ги напада. Стаята бе на втория

етаж, а големите й прозорци гледаха към източната страна на моравата пред съда.

В долната част на всеки прозорец имаше шумен климатик, чието бръмчене се чуваше

от всяка точка на площада. Помислих си за мис Кали и нейното кръвно. Знаех, че

чете Библията и може би това я успокоява. Сутринта се бях обадил на Исо. Той бе

много разстроен, че тя е отделена от него и отведена надалеч.

Сега седеше на последния ред и чакаше като всички останали.

Когато съдия Лупъс и адвокатите най-после се появиха, изглеждаха като преживели

юмручен бой. Съдията

145

ДЖОН ГРИШАМ

кимна на пристава и заседателите бяха въведени в залата. Той ги приветства, благодари им, разпита ги добре ли са настанени, извини се за неудобството, както

и за тазсут-решното забавяне, и обеща нещата да се задвижат.

Ърни Гадис зае място на подиума и започна встъпителното си обръщение към

заседателите. Имаше жълт бележник, но не го поглеждаше. Съвсем експедитивно

изреди какво трябва да докаже обвинението срещу Дани Па-джит. Когато всички

доказателства бъдеха внесени, всички свидетели - разпитани, всички адвокати -

замлъкнали и съдията приключил със своето заключение, справедливостта щеше да

бъде в ръцете на заседателите. Гадис не се съмняваше, че те ще намерят Дани

Паджит за виновен в изнасилване и убийство. Нито дума не отиваше нахалос, всяка

попадаше точно в целта. Слава богу, Гадис говори кратко. Увереният му тон и

стегнатият му стил недвусмислено внушаваха, че той разполага с фактите и

истината и смята да спечели делото. Нямаше нужда от дълга емоционална

аргументация, за да убеди заседателите.

Както обичаше да казва Баги: Адвокатите плямпат повече, когато са хванати

натясно."

Кой знае защо, Лусиен Уилбанкс отложи встъпителните си думи за след изложението

на противника си, една рядко използвана възможност.

- Намислил е нещо - измърмори Баги, сякаш двамата с Уилбанкс бяха умували

заедно. - Не че ме учудва.

Първият свидетел на обвинението беше самият шериф Коули. Част от служебните му

задължения беше да свидетелства по криминални дела, но едва ли някога бе

подозирал, че обвиненият може да е един Паджит. След няколко месеца предстояха

избори. Шерифът трябваше да се хареса на гласоподавателите.

С щателно планиране и подпитване от страна на Ърни двамата описаха

престъплението. Имаше големи скици на дома на Каселоу, къщата на семейство Дийс, пътищата около Бийч Хил и точното място, където бе арестуван Дани Паджит. Имаше

и снимки на района. Слепваха фото-

146

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

графии на трупа на Рода Каселоу, серия снимки двайсет на двайсет и пет

сантиметра бяха връчени на съдебните заседатели и предавани от ръка на ръка.

Реакциите бяха удивителни. Всяко лице бе шокирано. Някои потръпнаха. Неколцина

зяпнаха. Мис Кали затвори очи сякаш в беззвучна молитва. Друга жена сред

заседателите, мисис Барбара Болдуин, ахна и извърна очи. После погледна Дани

Паджит така, като че би го застреляла от упор. Божичко", промълви един от

мъжете. Друг прикри уста, сякаш се боеше да не повърне.

Страница 58

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

Заседателите седяха на тапицирани въртящи се столове с подвижни облегалки.

Докато ужасните снимки минаваха от ръка на ръка, нито един стол не беше в покой.

Снимките бяха провокиращи, в ущърб на обвиняемия, но винаги допустими и докато

заседателите ги гледаха развълнувани, аз си казах, че с Дани Паджит е свършено.

Съдия Лупъс бе разрешил да бъдат показани само шест. И една би била достатъчна.

Минаваше един следобед и всички се нуждаеха от почивка. Съмнявах се, че

заседателите ще имат особен апетит.

Вторият свидетел на обвинението беше една от сестрите на Рода от Мисури. Казваше

се Джинджър Мак-клюър и аз бях говорил с нея няколко пъти след убийството.

Когато разбра, че не съм от окръг Форд, а съм учил в Сиракюс, тя малко поомекна

към мен. Макар и с нежелание ми изпрати снимка за некролога. По-късно ми се

обади и попита дали бих могъл да й изпратя броевете на Таймс", свързани с делото

за убийството на сестра й. Обясни колко трудно било да измъкне някаква

информация от прокуратурата.

Джинджър бе слаба и червенокоса, много привлекателна и добре облечена. Когато

седна на свидетелския стол, всички очи бяха приковани в нея.

Според Баги винаги свидетелствал по някой от семейст-

147

ДЖОН ГРИШАМ

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

вото на жертвата. Смъртта ставала реалност, когато близките заставали пред

залата и поглеждали заседателите.

Ърни искаше Джинджър да бъде видяна от заседателите и да събуди тяхното

съчувствие. Освен това искаше да напомни на съда, че майката на две невръстни

деца е била отнета от тях чрез предумишлено убийство. Показанията на Джинджър

бяха кратки. Уилбанкс благоразумно се въздържа от въпроси. Когато приключи, тя

отиде до запазения за нея стол зад парапета, близо до Ърни Гадис, и зае мястото

си на представител на семейството.

После отново се върнахме към кървавите детайли. Па-толог от щатската лаборатория

по криминалистика бе призован да коментира резултатите от аутопсията. Макар да

разполагаше с много снимки, те не бяха използвани. Пък и нямаше нужда. Причината

за смъртта й била очевидна за всеки лаик - загуба на кръв. Десетсантиметров

прорез започвал точно под лявото й ухо и се спускал почти право надолу. Бил

дълбок почти пет сантиметра и според експерта, който бил виждал много рани от

нож, бил направен с острие, приблизително петнайсет сантиметра дълго и два-три

сантиметра широко. Убиецът почти със сигурност бил десняк. Ножът срязал напълно

лявата югу-ларна вена, след което на жертвата й оставали само минути живот.

Вторият прорез бил около шестнайсет сантиметра дълъг и три сантиметра дълбок и

се спускал от върха на брадичката до дясното ухо, което било почти срязано на

две. Сама по себе си тази рана вероятно нямало да доведе до смърт.

Патологът говореше така, сякаш ставаше въпрос за ухапвания от кърлеж. Чудо

голямо. Нищо необичайно. В работата си той виждаше трупове всеки ден и

разговаряше за тях със съдебни заседатели. За всички останали обаче детайлите

бяха разтърсващи. Докато той свидетелстваше, всеки от заседателите в един момент

погледна Дани Паджит и мълчаливо гласува виновен".

Лусиен Уилбанкс започна кръстосания си разпит съвсем любезно. Двамата и друг път

се бяха срещали по про- ,

148

цеси. Накара патолога да признае, че е възможно да греши в някои от мненията си, например относно размера на оръжието и склонността на убиеца да си служи с

дясната ръка.

- Казах ви, че това са само вероятности - отвърна търпеливо лекарят. Останах с

впечатлението, че се бе явявал в съда толкова пъти, че нищо не бе в състояние да

го смути. Уилбанкс го поразпита предпазливо, като внимаваше да не се връща към

съкрушителните доказателства. Заседателите бяха чули достатъчно за прорези и

рани; би било глупаво отново да се връща към този въпрос.

Следващият свидетел отново бе патолог. Покрай аутопсията той бе извършил пълен

преглед на тялото и бе открил няколко улики за самоличността на убиеца. Във

вагината бе намерена семенна течност, която напълно съответствала на кръвната

група на Дани Паджит. Под нокътя на десния показалец на Рода имало миниатюрно

парченце човешка кожа. Тя също отговаряла на кръвната група на обвиняемия.

На свой ред Лусиен Уилбанкс го попита дали лично е преглеждал мистър Паджит.

Патологът отговори отрицателно.

- Къде точно по тялото си е ожулен, одраскан или од-

ран мистър Паджит?

- Не съм го преглеждал - повтори патологът.

- Разглеждали ли сте негови снимки?

- Не съм.

- Значи ако той е загубил парченце кожа, вие не бихте

Страница 59

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

могли да кажете на заседателите откъде точно е то?

- Боя се, че не.

След четири часа прекалено живописни подробности всички в залата бяха изтощени.

Съдия Лупъс отпрати заседателите със строги предупреждения да избягват всякакви

външни контакти. Звучеше малко прекалено при положение, че бяха скрити в друг

град и охранявани с полиция.

Двамата с Баги хукнахме към редакцията и писахме

149

ДЖОН ГРИШАМ

като луди почти до десет часа. Беше вторник, а Харди не обичаше да остава в

печатницата след единайсет. В редките случаи, когато нямаше някакъв механичен

проблем, той можеше да отпечата пет хиляди броя за по-малко от

три часа.

Харди бе готов възможно най-бързо. Нямаше време за редакции и корекции, но аз не

се притеснявах особено за този брой, тъй като мис Кали бе сред заседателите и

нямаше да може да хване грешките ми. Когато приключихме, Баги умираше за едно

питие и бързаше да си върви. Аз се канех да тръгна към къщи, когато Джинджър

Мак-клюър влезе и ме поздрави, като че ли бяхме стари приятели. Носеше тесни

джинси и червена блузка. Попита ме дали имам нещо за пиене. Е, в редакцията

нямаше, но това не можеше да ни спре.

Напуснахме площада с моя спитфайър и стигнахме до магазинчето на Куинси, където

купих шест бири. Тя искаше да види за последен път къщата на Рода - от пътя, не

прекалено отблизо. Докато карахме натам, аз внимателно попитах за децата.

Отговорът беше уклончив. И двете живеели при другата сестра - Джинджър побърза

да ми каже, че е разведена - и били подложени на интензивна терапия. Момченцето

изглеждало горе-долу добре, макар понякога да изпадало в дълги периоди на

мълчание. Момиченцето било много по-зле. Непрекъснато сънувало кошмари за майка

си и отново започнало да се напишква. Често я намирали свита в ембрионална поза

да смуче пръстите си и да стене жално. Докторите експериментирали с различни

медикаменти.

Нито едно от децата не искало да каже на лекарите или на семейството какво е

видяло през онази нощ.

- Видели са майка си изнасилена и намушкана с нож -рече Джинджър и допи първата

бира. Моята беше още наполовина пълна.

Съседната къща изглеждаше така, сякаш мистър и мисис Дийс спяха от няколко дни.

Завихме по покритата с чакъл алея пред онова, което някога представляваше щаст-

150

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

ливия дом на Рода Каселоу. Сега къщата бе празна, тъмна и изоставена. На двора

имаше табелка Продава се". Имотът бе единствената по-значима собственост на

Рода. Приходите от продажбата щяха да отидат за децата.

Джинджър ме помоли да изгася фаровете и да спра двигателя. Идеята не беше добра, тъй като съседите бяха разбираемо неспокойни. Освен това моят спитфайър беше

единствената подобна кола в окръга и затова будеше подозрения.

Джинджър сложи леко ръката си върху моята и запита:

- Как е влязъл в къщата?

- Намериха отпечатъци по вратата към задния двор.

Вероятно е била отключена. - Последва дълго мълчание,

през което двамата отново си представихме нападението,

изнасилването, ножа и тичащите в тъмното деца, които

крещят на мистър Дийс да спаси майка им.

- Бяхте ли близки със сестра си? - попитах аз и чух

как се задава някакъв автомобил.

- Като деца да, напоследък не толкова. Тя напусна дома ни преди десет години.

- Често ли й гостувахте?

- Два пъти. Аз също заминах, само че за Калифорния.

Не се чувахме редовно. След като мъжът й умря, всички я

молихме да се върне в Спрингфийлд, но тя каза, че тук й

харесвало. Всъщност те двете с майка ми никога не се бя

ха спогаждали.

Някакъв пикап забави ход на пътя зад нас. Престорих се, че не ми пука, но знаех

колко опасно може да бъде точно такова тъмно местенце. Джинджър се беше

вторачила в къщата, потънала в някакви ужасяващи видения, и, изглежда, не чу

нищо. Слава богу, пикапът не спря.

- Хайде да тръгваме - каза тя. - Страх ме е.

Когато потеглихме, видях мистър Дийс приклекнал в

сенките на гаража си с пушка в ръка. Той трябваше да бъде последният свидетел на

обвинението.

Джинджър бе отседнала в местен мотел, но не искаше да ходи там. Минаваше полунощ

Страница 60

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

и нямахме бог знае ка-

151

ДЖОН ГРИШАМ

като луди почти до десет часа. Беше вторник, а Харди не обичаше да остава в

печатницата след единайсет. В редките случаи, когато нямаше някакъв механичен

проблем, той можеше да отпечата пет хиляди броя за по-малко от три часа.

Харди бе готов възможно най-бързо. Нямаше време за редакции и корекции, но аз не

се притеснявах особено за този брой, тъй като мис Кали бе сред заседателите и

нямаше да може да хване грешките ми. Когато приключихме, Баги умираше за едно

питие и бързаше да си върви. Аз се канех да тръгна към къщи, когато Джинджър

Мак-клюър влезе и ме поздрави, като че ли бяхме стари приятели. Носеше тесни

джинси и червена блузка. Попита ме дали имам нещо за пиене. Е, в редакцията

нямаше, но това не можеше да ни спре.

Напуснахме площада с моя спитфайър и стигнахме до магазинчето на Куинси, където

купих шест бири. Тя искаше да види за последен път къщата на Рода - от пътя, не

прекалено отблизо. Докато карахме натам, аз внимателно попитах за децата.

Отговорът беше уклончив. И двете живеели при другата сестра - Джинджър побърза

да ми каже, че е разведена - и били подложени на интензивна терапия. Момченцето

изглеждало горе-долу добре, макар понякога да изпадало в дълги периоди на

мълчание. Момиченцето било много по-зле. Непрекъснато сънувало кошмари за майка

си и отново започнало да се напишква. Често я намирали свита в ембрионална поза

да смуче пръстите си и да стене жално. Докторите експериментирали с различни

медикаменти.

Нито едно от децата не искало да каже на лекарите или на семейството какво е

видяло през онази нощ.

- Видели са майка си изнасилена и намушкана с нож -рече Джинджър и допи първата

бира. Моята беше още наполовина пълна.

Съседната къща изглеждаше така, сякаш мистър и мисис Дийс спяха от няколко дни.

Завихме по покритата с чакъл алея пред онова, което някога представляваше щаст-

150

ДЖОН ГРИШАМ

къв избор, тъй че отидохме до къщата на Хокът, където изкачихме стълбите,

прескочихме котките и влязохме в моя апартамент.

- Да не си въобразиш нещо - рече тя, като захвърли

обувките си и седна на канапето. - Не съм в настроение.

- Нито пък аз.

Тонът й бе почти лекомислен, сякаш съвсем скоро настроението й можеше да се

промени. Нямах нищо против

да изчакам.

Намерих по-студена бира в кухнята и двамата се настанихме така, сякаш смятахме

да говорим до изгрев

слънце.

- Разкажи ми за семейството си - рече тя.

Не беше любимата ми тема, но заради нея можех да направя изключение.

- Братя и сестри нямам. Майка ми почина, когато бях

тринайсетгодишен. Баща ми живее в Мемфис и никога не

напуска старата семейна къща, защото и на него, и на къ

щата им хлопа по някоя дъска. Направил си е кабинет на

тавана и денем, и нощем стои там и търгува с акции и об

лигации. Не знам колко добре се справя, но подозирам, че

загубите са повече от печалбите. Говорим по телефона

веднъж месечно.

- Богат ли си?

- Не, баба ми е богата. Баба ми по майчина линия, Би-

би. Тя ми зае пари, за да купя вестника.

Джинджър се замисли, докато отпиваше от бирата си.

- Бяхме три момичета, сега сме две. Като деца бяхме

доста буйни. Баща ми отиде за яйца и мляко и повече не

се върна. След това майка ми се жени още два пъти, но не

що все не се получаваше. Аз съм разведена. Голямата ми

сестра е разведена. Рода е мъртва. - Тя се протегна и чук-

на бутилката си в моята. - Наздраве за няколко разбити

семейства.

Пихме по случая.

Разведена, без деца, буйна и много симпатична. Нямах нищо против да прекарам

известно време с Джинджър.

152

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

Тя ме разпита за окръг Форд и неговите жители - за Лусиен Уилбанкс, клана

Страница 61

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

Паджит, шерифа Коули и прочие. Аз говорех ли, говорех и чаках да й дойде

настроението.

Не го дочаках. Някъде след два часа Джинджър се изтегна на канапето, а аз си

легнах самичък.

153

Когато няколко часа по-късно двамата с Джинджър излязохме от къщата, трима от

семейство Хокът - Макс,Уил-ма и Гилма - се въртяха около гаража под моя

апартамент. Предполагам, че искаха да се запознаят. Докато ги представях бодро

един на друг, те я гледаха презрително. Почти очаквах Макс да каже нещо абсурдно

от рода на в договора ви за наем няма клауза за извънбрачен секс". Все пак нищо

обидно не беше изречено и двамата бързо отидохме до редакцията. Джинджър скочи в

колата си и изчезна.

Последният ни брой бе натрупан до тавана в антрето. Грабнах един вестник да го

прегледам набързо. Заглавието беше доста сдържано:

Започна процесът срещу Дани Паджит: заседателите изолирани". Нямаше снимки на

обвиняемия. Вече бяхме публикували достатъчно негови фотографии и аз исках да

пусна голяма снимка следващата седмица, когато евентуално можехме да хванем това

бандитче да излиза от съда със смъртна присъда. С Баги бяхме изпълнили колонките

с чутото и видяното през първите два дни и аз бях особено горд с репортерската

ни работа. Статиите бяха ясни, подплатени с факти, подробни, добре написани и

без следа от сензационност. Самият процес бе достатъчно голяма новина. Пък и да

си призная, вече имах едно наум за опитите да предизвикам сензация. В осем

сутринта съдът и площадът бяха застлани с безплатни броеве на Таймс".

154

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

В сряда сутринта нямаше предварителни схватки. Точно в девет часа заседателите

бяха въведени в залата и Ър-ни Гадис повика следващия си свидетел. Казваше се

Чъб Брунър, дългогодишен следовател към службата на шерифа. Според Баги и Хари

Рекс Брунър бил прочут със своята некомпетентност.

За да събуди заседателите и да прикове вниманието на публиката, Гадис извади

окървавената бяла риза, носена от Дани Паджит в нощта на ареста. Тя не бе прана; петната кръв бяха тъмнокафяви. Докато говореше с Брунър, Ърни обиколи с нея

залата, за да могат всички да я видят. Била свалена от тялото на Дани Паджит от

помощник-ше-риф на име Грайс в присъствието на Брунър и на шериф Коули.

Лабораторните тестове показали, че по нея има два вида кръв - 0 положителна и В

положителна. По-нататъшните тестове в щатската лаборатория по криминалистика

идентифицирали В положителната като кръвта на Рода Каселоу.

Наблюдавах Джинджър, докато гледаше ризата. След няколко минути тя извърна

поглед и започна да пише нещо. Нищо чудно, че на втория й ден в съда ми се стори

още по-хубава. Питах се какво ли е настроението й.

Ризата беше съдрана отпред. Дани се беше порязал на излизане от катастрофиралия

си пикап и му бяха направили дванайсет шева. Брунър успя доста сносно да обясни

това на заседателите. После Ърни извади статив и постави върху него две големи

фотографии на отпечатъците пред къщата на Рода. На масата за веществени

доказателства изложи обувките, носени от Дани при пристигането му в затвора.

Брунър се позапъна при доста простите по принцип показания, но все пак стана

ясно, че всичко си пасва.

Той се боеше от Лусиен Уилбанкс и почна да плете език още при първия въпрос.

Лусиен благоразумно игнорира факта, че кръвта на Рода е намерена по ризата на

Дани, и предпочете да разпитва Брунър за изкуството да изследваш отпечатъци.

Следователят призна, че има някои пропуски в образованието си. Лусиен се заяде

за едни ръбове

155

ДЖОН ГРИШАМ

по петата на дясната обувка, а Брунър не можа да ги открие на отпечатъка. В

следствие на тежестта и движението петата обичайно оставяла по-ясен отпечатък от

останалата част на подметката, поне според показанията на Брунър. Лусиен го

въртя дотогава, докато не обърка всички, и аз трябваше да призная, че тази

работа със следите е малко съмнителна. Не че имаше значение при толкова други

доказателства.

- Мистър Паджит носеше ли ръкавици, когато го арес

тувахте? - попита Лусиен.

- Не знам. Не съм го арестувал аз.

- Е, нали сте му взели ризата и обувките. Вземали ли

сте някакви ръкавици?

- Доколкото знам, не.

- Вие сте прегледали целия списък с доказателства,

нали така, мистър Брунър?

-Да.

Страница 62

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

- Всъщност като главен следовател вие сте запознат с

всеки аспект на случая, нали така?

- Да, сър.

- Чули ли сте да се споменава за някакви ръкавици, но

сени или иззети от мистър Паджит?

-Не.

- Добре. Прегледахте ли местопрестъплението за

пръстови отпечатъци?

-Да.

- Рутинна процедура, нали?

- Да, винаги го правим.

- И, естествено, сте свалили отпечатъците на мистър

Паджит при арестуването му, нали?

-Да-

- Добре. Колко от неговите отпечатъци открихте на

местопрестъплението?

- Николко.

- Нито един, така ли?

-Да.

Тук Лусиен многозначително седна. Трудно беше да се

156

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

повярва, че убиецът е можел да влезе в къщата, да се крие там известно време, да

изнасили и да убие жертвата си и после да избяга, без да остави отпечатъци. Само

че Чъб Брунър не внушаваше особено доверие. Щом като той ръководеше

разследването, изобщо не беше изключено да са останали десетки незабелязани

отпечатъци.

Съдия Лупъс обяви сутрешна почивка и когато заседателите се изправиха, успях да

срещна погледа на мис Кали. Лицето й се разля в огромна усмивка. Тя ми кимна, сякаш искаше да каже: Не се притеснявай за мен."

Протегнахме крака и пошушукахме за чутото. С удоволствие забелязах колко много

хора в залата четат моя вестник. Отидох до парапета, наведох се и попитах

Джин-джър:

- Добре ли си?

- Искам да си отида вкъщи - рече тихо тя.

- Един обяд?

- Дадено.

Последният свидетел на обвинението беше мистър Арън Дийс. Той застана на стола

малко преди единайсет сутринта и ние се приготвихме да чуем разказа му за онази

нощ. Ърни Гадис го заразпитва, за да добием представа що за хора са били Рода и

децата им. Живели врата до врата седем години, идеални съседи, прекрасни хора.

Много му липсвали и не можел да повярва, че ги няма. По едно време мистър Дийс

избърса една сълза от окото си.

Всичко това нямаше никаква връзка с делото, но Лусиен Уилбанкс все пак го остави

да продължи няколко минути. После се изправи и каза учтиво:

- Ваша светлост, това е много трогателно, но няма

връзка с делото.

- Минавайте нататък, мистър Гадис - рече съдията.

Мистър Дийс описа нощта, точния час, температурата

и времето. Чул изплашения глас на петгодишния Майкъл,

157

ДЖОН ГРИШАМ

който викал името му и плачел за помощ. Намерил децата навън по пижами, мокри от

росата и не на себе си от страх. Прибрал ги в къщата си, където жена му ги увила

с одеяла. Мистър Дийс взел обувките и пистолетите си и изхвърчал от къщата, когато видял Рода да залита към него. Била гола и плувнала в кръв, като изключим

лицето. Мистър Дийс я вдигнал на ръце, отнесъл я на верандата и я сложил на

люлката.

Лусиен бе скочил на крака и чакаше.

- Тя каза ли нещо? - попита Ърни.

- Ваша светлост, възразявам този свидетел да предава

каквито и да били думи на жертвата. Не могат да бъдат

доказани.

- Възраженията ви са записани, мистър Уилбанкс. Ве

че спорихме по този въпрос в кабинета ми и възражения

та ви са отбелязани. Можете да отговорите на въпроса,

мистър Дийс.

Арън Дийс преглътна с усилие, пое си дъх, издиша и

погледна заседателите.

Страница 63

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

- Два или три пъти тя каза: Беше Дани Паджит. Беше

Дани Паджит."

За повече драматизъм Ърни остави тези думи да про-режат въздуха и да рикошират

из съдебната зала, докато той уж преглеждаше някакви бележки.

- Познавате ли Дани Паджит, мистър Дийс?

- Не, сър.

- Чували ли сте името му преди онази нощ?

- Не, сър.

- Рода каза ли нещо друго?

- Грижете се за дечицата ми."

Джинджър попиваше очите си с кърпичка. Мис Кали молеше. Няколко от останалите

заседатели гледаха в кр

ката си.

Мистър Дийс завърши разказа си - как се обадил в п лицията, как жена му прибрала

децата в една от спалните при заключена врата; как той се изкъпал, защото бил

целият в кръв; как полицията дошла и се заела да разследва.

158

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

как линейката отнесла тялото и как двамата с жена му останали с децата до два

сутринта, а после отишли с тях в болницата в Клантън. Стояли там, докато не

пристигнала леля им от Мисури.

В показанията му нямаше нищо, което да бъде оспорено или поставено под съмнение, тъй че Лусиен Уцлбанкс се отказа да го разпитва. Обвинението приключи с

въпросите и заседанието бе закрито за обяд. Откарах Джццджър до Карауей, където

знаех един мексикански ресторант. Ядохме енчилади под големия дъб и говорихме за

всичко друго освен за процеса. Тя бе унила и искаше завинаги да се махне от

окръг Форд.

А на мен много ми се щеше Джинджър да остане.

Лусиен Уилбанкс започна защитата си, опитвайки се да убеди заседателите какво

свястно момче е Дани Паджит. Завършил гимназия с добър успех, работел до късно в

дърводелския бизнес на семейството си, мечтаел един ден да има собствена фирма.

Нямал никакво полицейско досие. Единственото му сблъскване със закоца било на

шестнайсет години, когато го глобили за превишена скорост.

Лусиен полагаше всички усилия да звучи убедително но задачата му беше непосилна.

Нямаше как да изкараш един Паджит топъл и сърдечен човечец. В залата Имаше

раздвижване, тук-там се чуваше презрително сумтене. Уви, не зрителите имаха

думата. Лусиен говореше на заседателите и никой не знаеше дали той и клиентът Му

вече не са договорили един-два гласа.

Все пак, продължи той, Дани не бил светец. Като повечето млади мъже и той бил

открил, че обича компанията на дамите. За жалост обаче срещнал неподходяща кена

която била женена за друг. Дани бил с нея в нощта, когато Рода Каселоу била

убита.

- Чуйте ме! - изрева на заседателите той. - Моят клиент не е убил Рода Каселоу!

По времето на това ужасно

159

ДЖОН ГРИШАМ

убийство той е бил с друга жена в нейния дом, недалеч от дома на Каселоу. Има

желязно алиби.

Всички затаиха дъх и зачакаха следващата изненада. Лусиен разиграваше безупречен

театър.

- Тази жена, неговата любовница, ще бъде нашата

първа свидетелка.

Въведоха я секунди след като Лусиен свърши встъпителното си слово. Казваше се

Лидия Винс. Баги ми прошепна, че никога не я бил чувал, не знаел да има

семейство Винс в Бийч Хил. Залата зашушука, докато хората се опитваха да се

сетят коя е; но от смутените им погледи и озадаченото кимане ставаше ясно, че

никой не я познава. Предварителните въпроси на Уилбанкс разкриха, че през март

живеела под наем в една къща на Хърт Роуд, но сега се била преместила в Тюпълоу, че била в развод със съпруга си, имала едно дете, била израснала в окръг Тайлър

и в момента била безработна. Беше трийсетина годишна, хубавичка, но евтина с

късата си пола, опънатата над големите й гърди тясна блуза и изрусена коса и бе

напълно стресната от разпита.

Двамата с Дани прелюбодействали около година. Погледнах към мис Кали и без

учудване установих, че това не се приема добре.

В нощта на убийството Дани бил в дома й. Малкълм Винс, съпругът й, уж бил в

Мемфис по някаква работа, не знаела точно каква. Напоследък често отсъствал. Тя

и Дани се любили два пъти около полунощ и той се приготвял да си ходи, когато

камионът на съпруга й спрял пред къщата. Дани се измъкнал през задната врата и

изчезнал.

Страница 64

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

Предполагаше се, че шокът от публичното признание в прелюбодейство на една

омъжена жена би убедил заседателите в истинността на думите й. Никоя съпруга не

би си признала това, била тя почтена или не. То би разрушило репутацията й, ако

изобщо държеше на тези неща. Със сигурност би повлияло на развода й, може би

дори би й попречило да получи настойничество над детето си. Евентуално дори би

позволило на съпруга й да съди Дани Па-

160

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

джит за морални щети върху семейството, макар че едва ли съдебните заседатели

гледаха толкова напред.

Отговорите й на въпросите на Уилбанкс бяха кратки и добре отработени. Жената не

поглеждаше нито заседателите, нито предполагаемия си бивш любовник. Вместо това

бе свела очи и сякаш гледаше обувките на Лусиен. Както адвокатът, така и

свидетелката не смееха да се отклонят от сценария си.

- Тя лъже - прошепна високо Баги и аз се съгласих с

него.

Когато Уилбанкс приключи с нея, Ърни Гадис стана и отиде бавно до свидетелския

стол, оглеждайки с видимо недоверие самопровъзгласилата се прелюбодейка. Очилата

бяха кацнали на върха на носа му и той гледаше над тях със сбърчени вежди и

присвити очи. Образец за професор, хванал студент да преписва.

- Мис Винс, чия собственост е тази къща на Хърт

Роуд?

- На Джак Хейгъл.

- Колко дълго живяхте там?

- Около година.

- Имахте ли писмен договор за наем?

Тя се поколеба секунда по-дълго от нормалното и отвърна:

- Може би съпругът ми е подписал. Не си спомням.

- Колко струваше наемът на месец?

- Триста долара.

Ърни старателно записваше всеки отговор, сякаш се канеше да разследва щателно

всяка подробност и да разобличи лъжите й.

- Кога напуснахте тази къща?

- Не знам, преди около два месеца.

- Колко дълго живяхте в окръга?

- Не знам, две-три години.

- Някога регистрирана ли сте като гласоподавател в

окръг Форд?

- Не.

161

ДЖОН ГРИШАМ

- А съпруги1 ви? ч .-.-?. -.. ;." -- -

- Не.

- Как се казваше той?

- Малкълм Винс.

- Къде живее сега?

- Не съм сигурна. Често сменя адреса си. Последно

чух, че бил някъде около Тюпълоу.

- Сега се развеждате с него, нали така?

- Да.

- Кога подадохте документите за развода?

Тя бързо вдигна очи към Лусиен, който слушаше внимателно, но демонстративно не

гледаше към нея.

- Още не сме подали документите - рече тя.

- Съжалявам, струва ми се, казахте, че сте в развод.

- Живеем отделно и сме наели адвокати.

- И кой е вашият адвокат?

- Мистър Уилбанкс.

Лусиен трепна, сякаш за пръв път чуваше това. Ърни направи многозначителна пауза

и продължи:

- Кой е адвокатът на съпруга ви?

- Не помня името му.

- По ваша вина ли ще е разводът или по негова?

- По взаимно съгласие.

- С колко други мъже сте спали?

- Само с Дани.

- Разбирам. И живеете в Тюпълоу, така ли?

-Да-

- Казвате, че сте безработна, нали така?

Страница 65

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

- Засега.

- И сте разделена със съпруга си?

- Да, нали току-щр ви казах.

- Къде живеете в Тюпълоу?

- В един апартамент.

- Колко струва наемът?

- Двеста долара месечно.

- И живеете там с детето си?

-Да.

162

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

- Детето ви работи ли?

- Детето ми е на пет години.

- Как тогава плащате наема и режийните?

- Справям се някак си.

- Каква кола карате?

Тя отново се поколеба. Отговорът на такъв въпрос можеше да се провери с няколко

телефонни обаждания.

- Мустанг", шейсет и осма.

- Хубава кола. Откога я имате? И тук имаше доста документи и дори Лидия, която

не бе от най-съобразителните, можеше да види капана.

- Отпреди няколко месеца - отвърна предизвикателно

тя.

- На ваше име ли е колата?

-Да.

Какво да се прави, черно на бяло. Не можеше да излъже, а определено не можеше да

си позволи подобна кола. Ърни взе някакви бележки от Ханк Хутън и ги

заразглеж-да подозрително.

- Колко дълго прелюбодействахте с Дани Паджит?

- Обичайно петнайсетина минути.

В напрегнатата зала отговорът предизвика откъслечен смях. Ърни свали очилата си, избърса ги с крайчеца на вратовръзката, усмихна се саркастично и формулира

въпроса си другояче:

- Колко дълго продължи връзката ви с Дани Паджит?

- Почти година.

- Къде се запознахте?

- В един клуб край границата на щата.

- Кой ви представи един на друг?

- Не си спомням. Той беше там, аз също, после танцу

вахме. И от едно нещо на друго...

Нямаше съмнение, че Лидия Винс бе прекарала много нощи по баровете и никога не

бе отказвала нов партньор за танците. Ърни имаше нужда от още съвсем малко лъжи, за да я разобличи докрай.

Зададе й ред въпроси за нейното минало и това на съ-

163

ДЖОН ГРИШАМ

й - раждане, образование, брак, работа, семейство, на, дати и събития, които

можеха лесно да се прове-Тази жена беше за продан. Семейство Паджит си

бя-^америли свидетел, когото можеха да купят, рогато късно следобед напуснахме

залата, аз бях ркан и притеснен. Месеци наред бях убеден, че Дани кит е убил

Рода Каселоу, и все още не се съмнявах в . Но сега заседателите имаха повод за

разногласия. ц от свидетелите лъжеше под клетва, но нищо чудно у 1ой заседател

да се породяха съмнения.

Джинджър бе по-потисната и от мен, така че решихме ца се напием. Купихме си

сандвичи, картофки и кашонче ^а и отидохме в малката й мотелска стая, където

ядохте и давихме страховете и омразата си към подкупната одебна система. На

няколко пъти тя каза, че и без това убитото й семейство съвсем ще рухне, ако

Дани Паджит §ъде пуснат на свобода. Майка й и така била психически 16стабилна, а

една присъда невинен" би я довършила. кво щяха да кажат един ден на децата на

Рода?

Опитахме се да гледаме телевизия, но нищо не ни бе-ц^ интересно. Бяхме се

уморили от притеснения за про-^са. Тъкмо щях да заспя, когато Джинджър излезе от

ба-1га гола и нощта тръгна в по-приятна посока. Любихме М, почивахме си и пак се

любихме, докато алкохолът не и не се унесохме в сън.

164

Без мое знание - пък и нямаше как да знам, тъй като бях тук отскоро и нищичко не

разбирах от право, а и бях толкова хлътнал по Джинджър, че за няколко часа

загубихме интерес към процеса - се състояла тайна среща малко след заседанието в

сряда. Ърни Гадае отишъл в кантората на Хари Рекс да пийнат след процеса и

Страница 66

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

двамата споделили, че са сериозно обезпокоени от показанията на Лидия. Започнали

да въртят телефони и след час били събрали група адвокати, на които можели да

имат доверие, плюс двама-трима политици.

Всички били единодушни, че семейство Паджит се опитват да попречат на

естествения ход на делото, което очевидно вървяло срещу тях, като били успели да

намерят продажен свидетел. Лидия очевидно била подкупена да съчини историята си, пренебрегвайки от бедност или от глупост рисковете на лъжесвидетелстването.

Въпреки това тя давала на заседателите макар и слаб повод да се усъмнят в

обвинението.

При такова елементарно дело една оправдателна присъда би вбесила града и

окарикатурила съдебната система. Разногласията сред заседателите биха означавали

същото - че в окръг Форд правосъдието се купува с пари. Ърни, Хари Рекс и

другите адвокати всеки ден се стараели да манипулират системата в полза на

клиентите си, но все пак правилата се прилагали справедливо. Системата работела, защото съдиите и заседателите били безпристрастни и непредубедени. Ако Лусиен

Уилбанкс и кланът

165

ДЖОН ГРИШАМ

Паджит успеели да корумпират съда, щетите щели да бъдат непоправими.

Всички смятали, че е напълно възможно да възникнат разногласия сред

заседателите. Лидия Винс далеч не била най-правдоподобният свидетел, но

съдебните заседатели не били толкова наясно с фалшивите показания и престъпните

клиенти. Адвокатите се съгласили, че Фаргарсън, сакатото момче", изглеждал

настроен враждебно към обвинението. След като наблюдавали заседателите два дена

и почти петнайсет часа, адвокатите имали чувството, че могат да четат мислите

им.

Мистър Трактор също ги притеснявал. Истинското му име било Мо Тийл, тракторен

механик от двайсет години. Простоват човек с беден гардероб. Когато в понеделник

следобед заседателите най-сетне били подбрани и съдия Лупъс ги пратил вкъщи да

си съберат набързо багажа, Мо просто пъхнал в куфара работните си дрехи за

седмицата. Всяка сутрин той се явявал в залата с яркожълта риза със зелен кант и

зелени панталони с жълт кант, сякаш изтупан за поредния ден енергично въртене на

гаечни ключове.

Мо седял със скръстени ръце и се мръщел всеки път, когато Гадис станел на крака.

Езикът на тялото му ужасявал обвинението.

Хари Рекс решил, че трябва да открият липсващия съпруг на Лидия. Ако наистина

били в развод, отношенията им надали щели да бъдат приятелски. Трудно било да се

повярва, че тази жена спи с Дани Паджит, но, от друга страна, не изглеждала

дотам чужда на идеята за извънбрачни занимания. Съпругът можел да даде

показания, които да дискредитират тези на Лидия.

Ърни искал да се разрови в личния й живот. Искал да събуди съмнения във

финансовото й състояние, за да може да кресне на заседателите: Как може да живее

в подобен комфорт, след като е безработна и в процес на развод?"

Защото е получила двайсет и пет бона от семейство Паджит", вметнал един от

адвокатите. Оттам нататък цяла нощ спорили за евентуалния размер на подкупа.

166

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

Търсенето на Малкълм Винс започнали Хари Рекс и още двама, които се обадили на

всички адвокати в близките пет окръга. Към десет вечерта открили един адвокат в

Коринт, на два часа оттук, който се бил срещал с Малкълм Винс веднъж по повод на

развода, но не бил нает. Мистър Винс живеел във фургон някъде из горите по

границата с окръг Тишоминго. Не помнел къде работел, но със сигурност бил

записал местоработата му в някаква папка в службата си. Тук окръжният прокурор

лично взел слушалката и успял да убеди адвоката да се върне в кантората си.

В осем часа на следващата сутрин, докато аз се сбогувах с Джинджър в мотела, съдия Лупъс с готовност се съгласил да издаде призовка на Малкълм Винс. Двайсет

минути по-късно един полицай от Коринт спрял електрокара в един склад и уведомил

водача му, че току-що е издадена призовка за неговото явяване на процес за

убийство в окръг Форд.

- За чий дявол? - поинтересувал се мистър Винс.

- Просто изпълнявам заповеди - отвърнал полицаят.

- И какво да правя?

- Имаш две възможности, мой човек - обяснило ченге

то. - Или оставаш тук с мен, докато не дойдат да те вземат,

или можем да тръгнем сега и да приключим с въпроса.

След деветдесетминутно закъснение съдебните заседатели най-сетне бяха въведени.

Мистър Трактор беше изтупан както винаги, но на останалите умората започваше да

личи. Струваше ни се, че делото се точи вече цял месец.

Мис Кали се огледа за мен и ми се усмихна сдържано, вместо както обикновено да

Страница 67

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

озари деня ми. Все още стискаше малко издание на Новия завет.

Ърни се изправи и уведоми съда, че няма повече въпроси към Лидия Винс. Лусиен

каза, че също е приключил с нея. Ърни заяви, че има неочакван свидетел, който ще

опровергае показанията й, и поиска да го призове. Лусиен

167

ДЖОН ГРИШАМ

Уилбанкс възрази и двамата се счепкаха. Когато Лусиен научи кой е свидетелят, видимо се разстрои. Това бе добър

знак.

Очевидно съдия Лупъс също се притесняваше от неблагоприятна присъда. Той

отхвърли възраженията на Уилбанкс и напълно озадаченият Малкълм Винс бе призован

да свидетелства в претъпканата зала. Ърни бе прекарал с него по-малко от десет

минути, така че той бе колкото неподготвен, толкова и объркан.

Ърни започна бавно с основните неща - име, адрес, месторабота, актуално семейно

положение. Малкълм с известна неохота призна, че е женен за Лидия и че споделя

желанието й да разтрогнат съюза си. Каза, че от един месец не е виждал нито жена

си, нито детето си. Напоследък работел от дъжд на вятър, но се опитвал да й

изпраща петдесет долара седмично за издръжка на детето.

Знаеше, че е безработна, но живее в хубав апартамент.

- Вие ли плащате наема? - попита подозрително Ър

ни, поглеждайки хитро заседателите.

- Не, сър.

- Може би семейството й го плаща?

- Семейството й не може да плати и една нощ в мо

тел - рече не без задоволство Малкълм.

Веднъж освободена от свидетелските си задължения, Лидия бе напуснала залата и

вероятно вече напускаше окръга. Нейната роля бе приключила, представлението бе

свършило и парите - прибрани. Никога повече нямаше да стъпи в окръг Форд.

Присъствието й едва ли би възпряло показанията на Малкълм, но пък липсата й му

даваше свободата да пуска евтини хапливости по неин адрес.

- Не сте ли близък с роднините й? - попита Ърни. Из

лишен въпрос.

- Повечето от тях са в затвора.

- Разбирам. Вчера жена ви свидетелства, че преди ня

колко месеца си е купила Форд Мустанг", шейсет и осма.

Вие ли й помогнахте?

- Не.

168

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

- Имате ли представа как една безработна жена може

да направи подобна покупка? - попита Ърни, поглеждайки

Дани Паджит,

-Не.

- Знаете ли наскоро да е правила други необичайни по

купки?

Малкълм погледна заседателите, видя няколко дружелюбни лица и каза:

- Да, купи нов цветен телевизор за себе си и нов мото

циклет за брат си.

На всички около масата на защитата сякаш им секна дъхът. Стратегията беше да

вкарат тихомълком Лидия, да я оставят да разправи лъжите си, да потвърдят

алибито, да я отпратят и да претупат делото до присъда, преди Лидия да бъде

дискредитирана. Тя познаваше много малко хора в окръга, а сега живееше на час

път оттук.

Стратегията обаче се разпадаше катастрофално и цялата зала виждаше и усещаше

напрежението между Лусиен и неговия клиент.

- Познавате ли човек на име Дани Паджит? - попита

Ърни.

- За пръв път го чувам - отвърна Малкълм.

- Вчера жена ви свидетелства, че имала връзка с него

в продължение почти на година.

Рядко се случва да видиш нищо неподозиращ съпруг да чуе подобни новини пред

толкова народ, но Малкълм не се стресна особено.

- Така ли? - попита той.

- Да, сър. Тя заяви, че връзката им приключила преди

около два месеца.

- Е, сър, да ви кажа, трудно ми е да го повярвам.

- И защо?

Малкълм започна да се върти и да гледа надолу, сякаш краката му изведнъж бяха

станали извънредно интересни.

Страница 68

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

- Е, това е малко лично, ще знаете - рече той.

- Да, мистър Винс, сигурно е така. Но понякога пред

съда трябва да се обсъждат и лични въпроси. Този човек

169

ДЖОН ГРИШАМ

тук е обвинен в убийство. Това са сериозни неща и ние трябва да знаем истината.

Малкълм преметна левия си крак върху дясното коляно и в продължение на няколко

секунди почесва брадичката си.

- Е, в такъв случай нещата стоят така. Спряхме да пра

вим секс преди около две години. Затова се развеждаме,

нали разбирате.

- Има ли някаква конкретна причина да спрете да пра

вите секс? - попита със затаен дъх Гадис.

- Да, сър. Тя каза, че сексът с мен я отвращавал, напра

во й се гадело. Каза, че предпочитала секса с... ъъъ... дру

ги дами.

Макар да знаеше какъв отговор да очаква, Ърни изглеждаше достатъчно шокиран.

Както и всички останали. Той се дръпна от свидетелския стол и се сви до Ханк

Ху-тьн - кратка пауза, за да позволи на заседателите да осъзнаят напълно удара.

Най-сетне каза:

- Нямам повече въпроси, ваша светлост. Лусиен подходи към Малкълм Винс като към

зареден пистолет. Няколко минути го подпитваше за какво ли не. Според Баги един

добър адвокат никога не задава въпрос, чийто отговор не знае, особено при такъв

опасен свидетел като Малкълм Винс. Лусиен бе добър адвокат, но нямаше представа

какво може да изтърси съпругът.

Малкълм призна, че не питае топли чувства към Лидия, че няма търпение да

приключат с развода, че последните няколко години с нея не са били приятни и

така нататък. Типични бракоразводни приказки. Спомни си, че чул за убийството на

Рода Каселоу на следващата сутрин. Вечерта бил излязъл и се прибрал много късно.

Лусиен успя да постигне съвсем малък напредък, като доказа, че Лидия наистина е

била сама онази нощ.

Но това нямаше особено значение. Заседателите и публиката още се опитваха да

смелят чудовищните грехове

на Лидия.

170

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

След дълга почивка Лусиен се изправи бавно и се обърна към съда.

- Ваша светлост, защитата няма други свидетели, но

моят клиент иска да даде показания. Бих желал в протоко

ла да се впише, че той ще свидетелства против волята ми.

- Отбелязва се - заяви Лупъс.

- Много груба грешка. Направо невероятно - прошеп

на Баги достатъчно силно, за да го чуе половината зала.

Дани Паджит скочи на крака и отиде до свидетелския стол. Опита се да се усмихне, но излезе по-скоро под-смихване. Вместо уверен изглеждаше дразнещо самона-деян.

Закле се да казва истината, но никой не очакваше да я чуе.

- Защо настоявате да свидетелствате? - прозвуча първият въпрос на Лусиен и

залата притихна.

- Защото искам тези добри хора да чуят какво всъщ

ност се случи - отвърна Дани, поглеждайки към заседате

лите.

- Кажете им тогава.

Неговата версия на събитията беше удивително изобретателна, тъй като нямаше кой

да го разобличи. Лидия си бе заминала, Рода бе мъртва. В началото каза, че

прекарал няколко часа с приятелката си Лидия Винс, която живеела на по-малко от

километър от Рода Каселоу. Знаел къде точно живеела Рода, защото на няколко пъти

й бил гостувал. Тя искала сериозна връзка, но той бил твърде зает с Лидия. Да, на два пъти бил влизал в интимни отношения с Рода. Запознали се в клубовете по

щатската граница и прекарали часове в пиене и танци. Тя била похотлива,

разпусната и развалена жена.

Докато към нанесената болка се прибавяше и оскърбление, Джинджър сведе глава и

затисна ушите си. Това не убягна на заседателите.

Не вярвал на глупостите на Лидиния съпруг за нейните хомосексуални тежнения; тази жена обичала мъжете. Малкълм лъжел, за да получи настойнически права над

Детето.

171

ДЖОН ГРИШАМ

Паджит не беше лош свидетел, но пък той се бореше за живота си. Всеки отговор бе

бърз, фалшивите усмивки към заседателите - прекалено захаросани, разказът му

Страница 69

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

-твърде ясен и твърде добре синхронизиран. Слушах го и гледах заседателите, но

не забелязах особено съчувствие. Фаргарсън, сакатото момче, изглеждаше точно

толкова скептичен, колкото и при всеки друг свидетел. Мистър Трактор още седеше

със скръстени на гърдите ръце и се мръщеше. Мис Кали не харесваше Паджит, но пък

за нея прелюбодейството беше не по-малка причина да го прати в затвора от

убийството.

Лусиен беше кратък. Клиентът му си беше постлал повече от достатъчно, така че

нямаше смисъл допълнително да улеснява обвинението. Когато седна, той изгледа

по-старите членове на семейство Паджит с омраза. После се стегна за онова, което

предстоеше.

Разпитът на толкова виновен престъпник бе мечтата на всеки прокурор. Ърни бавно

отиде до масата с веществените доказателства и вдигна окървавената риза на Дани.

- Веществено доказателство номер осем - каза той за

протокола и я вдигна, за да могат заседателите да я видят

отново. - Къде купихте тази риза, мистър Паджит?

Дани замръзна; не знаеше дали да отрече, че ризата е негова, дали да я признае

за своя, или просто да се опита да си спомни откъде е купил проклетата дреха.

- Не сте я откраднали, нали? - изръмжа Ърни.

- Не съм.

- Тогава отговорете на въпроса ми и моля, не забра

вяйте, че сте под клетва. Къде купихте тази риза? - Дока

то говореше, Ърни държеше ризата пред себе си с върхо

вете на пръстите си, сякаш кръвта беше прясна и можеше

да изцапа костюма му.

- В Тюпълоу, струва ми се. Наистина не си спомням.

Най-обикновена риза. .

- Откога я притежавате?

Отново пауза. Колко мъже могат да си спомнят кога са купили определена риза?

172

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

- От година и нещо, струва ми се. Не си водя бележки

за дрехите.

- Нито пък аз - рече Ърни. - Когато бяхте в леглото с

Лидия онази нощ, свалихте ли тази риза?

Предпазливо да".

- Къде беше тя, докато вие двамата, ъъъ, имахте инти

мен контакт?

- На пода, предполагам.

След като бе твърдо установено, че ризата е на Дани, Ърни имаше пълна свобода да

размаже свидетеля. Извади доклада от щатската лаборатория, прочете го на Дани и

попита как така собствената му кръв се е оказала по ризата. Това доведе до

въпроси за шофьорските му способности, склонността му да кара с превишена

скорост, вида на превозното средство и факта, че е бил пиян, когато е преобърнал

пикапа. Ърни го беше притиснал така, че едва ли някога шофирането под влияние на

алкохола бе звучало толкова смъртоносно. Както можеше да се очаква, кожата на

Дани се оказа доста тънка и бързо настръхна под саркастичните въпроси на Ърни.

После минаха към петната от кръвта на Рода. Ако Дани е бил в леглото с Лидия, как така кръвта на Рода бе стигнала от едната спалня до другата, на по-малко от

километър разстояние?

Заговор, каза Дани, развивайки нова теория, и сам задълба дупка, от която нямаше

да успее да се измъкне. За един виновен престъпник може да бъде опасно да

прекарва твърде много време сам в затворническа килия. Е, опита се да обясни

той, някой или е изцапал ризата му с кръвта на Рода - теория, която доста

поразвесели публиката, -или най-вероятно незнайният лаборант просто лъжел, само

и само да го набеди. Ърни направи на пух и прах и двата сценария, след което

нанесе решителния си удар със серия безжалостни въпроси защо Дани, който

определено можеше да си позволи най-добрите адвокати в района, не си е наел

собствен експерт да дойде в съда и да докаже на заседателите, че лабораторните

резултати са подправени.

173

ДЖОН ГРИШАМ

tm, би не е успял, защото никой експерт не би стиг-1 д0 желаните от Паджит

абсурдни заключения? щото се отнасяше до спермата. Щом като Дани я е ^ !фоизвел

у Лидия, как тя се бе оказала у Рода? Ника-проблем - всичко било част от

всеобщия заговор да го С1ят за престъплението. Докладите от лабораторията бъии

изфабрикувани; полицията не си вършела работата, т и го въртя, докато всички не

се уморихме. Р 3 дванайсет и половина Лусиен се изправи и предложи

ПШ почивка.

Не съм свършил! - изкрещя Ърни. Той искаше да до-лцм Дани, преди Лусиен да

Страница 70

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

направи отчаян опит да го Клгне. Паджит висеше без дъх на опасващите ринга въ-а

Ърни нямаше никакво намерение да се оттегля в

Продължавайте - рече съдия Лупъс и Гадис кресна

в Р я , Какво направихте с ножа?

ьпросът сепна всички, особено свидетелят, който се Ъ1на назад, изрече Аз,

ъъъ...", и млъкна. tm ; Вие какво? Продължавайте, мистър Паджит, кажете , ^акво

направихте с ножа, с оръжието на убийството. Цани заклати бясно глава.

Изглеждаше твърде изпла-

е,!, за да говори.

Какъв нож? - успя да каже той. Не би изглеждал по-,новен дори ако в този момент

ножът се бе изхлузил от

жь му на пода.

^ Ножа, с който убихте Рода Каселоу. г Не съм бил аз.

Сато бавен и жесток екзекутор Ърни направи дълга

алза и отново се дръпна до Ханк Хутън. После вдигна

^о^ада от аутопсията и попита Дани дали си спомня по-

^а5шията на първия патолог. И неговият доклад ли бил

асг от този заговор? Дани не беше сигурен как да отго-

,0м. Всички доказателства се използвали срещу него, та-

лаче да, вероятно и този доклад бил неверен.

А парченцето негова кожа, намерено под ноктите й? И

174

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

то ли е част от заговора? Дори собствената му сперма? И тъй нататък, и тъй

нататък: Ърни сипеше удар след удар. От време на време Лусиен поглеждаше през

рамо бащата на Дани, сякаш искаше да му каже: Предупреждавах ви."

Присъствието на Дани на свидетелския стол позволи на Ърни да размаха отново

всички веществени доказателства и ефектът беше унищожителен. Вялите възражения, че всичко било въпрос на заговор, звучаха абсурдно, дори смешно. Със задоволство

гледахме как Гадис го прави на пух и прах пред заседателите. Добрите печелеха.

Заседателите изглеждаха готови да извадят пушки и да сформират наказателен

отряд.

Ърни хвърли бележника си на масата и най-сетне изглеждаше готов за обяд. Пъхна

двете си ръце в джобовете, изгледа свирепо свидетеля и рече:

- Значи вие твърдите под клетва пред тези съдебни за

седатели, че не сте изнасилили и убили Рода Каселоу?

- Не съм.

- Не сте я последвали до дома й от границата на щата

в онази съботна нощ?

- Не съм.

- Не сте се промъкнали през задната й врата?

- Не съм.

- И не сте се крили в дрешника й, докато тя е приспи

вала децата си?

-Не.

- Не сте я нападнали, когато тя е дошла да се преобле

че за лягане?

-Не.

Лусиен се изправи и рече сърдито:

- Възразявам, ваша светлост, тук май свидетелства

мистър Гадис.

- Не се приема! - сряза го Лупъс. Съдията искаше

справедлив процес. За да противостои на всички изречени

от защитата лъжи, обвинението имаше право на значител

на свобода в описанието на убийството.

- Не сте завързали очите й с шал?

175

ДЖОН ГРИШАМ

Паджит неспирно клатеше глава, докато разказът наближаваше кулминацията си.

- Не сте разрязали бикините й с ножа си?

- Не.

- И не сте я изнасилили в собственото й легло, недалеч

от спящите й невръстни деца?

- Не съм.

- И не сте ги събудили с вдигнатия от вас шум?

-Не.

Ърни се приближи до свидетелския стол колкото му беше позволено и погледна тъжно

към заседателите. После се обърна към Дани и рече:

- Майкъл и Тереза изтичаха да видят какво става с

Страница 71

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

майка им, нали, мистър Паджит?

- Не знам.

- И ви намериха върху нея, нали?

- Не съм бил там.

- Рода чу гласовете им, нали така? Изкрещяха ли, по

молиха ли ви да слезете?

- Не съм бил там.

- А Рода направи това, което би сторила всяка майка -

извика им да бягат, нали така, мистър Паджит?

- Не съм бил там.

- Не сте били там! - изкрещя Ърни и стените затрепе-

раха. - Ризата ви е била там, стъпките ви са били там,

спермата ви е била там! Да не мислите заседателите за

глупаци, мистър Паджит?

Свидетелят продължаваше да клати глава. Ърни отиде бавно до стола си и го

издърпа изпод масата. После каза, докато се канеше да седне:

- Вие сте изнасилвач. Вие сте убиец. Освен това сте и

лъжец, нали така, мистър Паджит?

Лусиен бе скочил на крака и крещеше:

- Възразявам, ваша светлост. Това е прекалено.

- Приема се. Имате ли други въпроси, мистър Гадис?

- Не, ваша светлост, обвинението приключи с този

свидетел.

176

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

- Някакви забележки, мистър Уилбанкс?

- Не, ваша светлост.

- Свидетелят може да се върне на мястото си.

Дани бавно се изправи на крака. Нямаше ги нито презрението, нито нахаканата

походка. Лицето му бе зачервено от гняв и плувнало в пот.

И докато се канеше да напусне свидетелското място и да се върне към масата на

защитата, Дани Паджит внезапно се обърна към заседателите и каза нещо, което

порази залата. Лицето му се сгърчи в чиста омраза и той заби десния си показалец

във въздуха.

- Само да ме осъдите, ще ви гоня до дупка.

- Пристав! - рече съдия Лупъс и грабна чукчето си. -

Престанете, мистър Паджит.

- Всички до един! - повтори по-силно Дани.

Ърни скочи на крака, но не знаеше какво да каже. Пък и защо? Обвиняемият се бе

закопал сам. Лусиен също се бе изправил, но не знаеше какво да прави. Двама

помощ-ник-шерифи се втурнаха напред и изблъскаха Паджит до масата на защитата.

Докато вървеше, той гледаше свирепо заседателите, сякаш всеки момент можеше да

хвърли по тях граната.

Когато ситуацията се поуталожи, сърцето ми щеше да се пръсне от вълнение. Дори

Баги бе твърде сащисай, за да говори.

- Обедна почивка - обяви съдията и всички опразних

ме залата. Вече не ми се ядеше. Искаше ми се да хукна

към апартамента си и да се изкъпя.

177

1

Процесът продължи в три часа. Всички заседатели бяха налице; семейство Паджит не

бяха успели да пречукат никого през обедната почивка. Мис Кали ми се усмихна

широко, но неубедително.

Съдия Лупъс обясни на заседателите, че е дошло време за заключителните речи, след които ще им прочете официалните си напътствия и след няколко часа те ще

трябва да се произнесат по делото. Заседателите слушаха внимателно, но със

сигурност още се окопитваха от шока на явната заплаха. Целият град беше смаян.

Заседателите бяха извадка от нас и да ги заплашиш означаваше да заплашиш всеки и

всички.

Ърни бе пръв и след броени минути отново стана въпрос за окървавената риза. Все

пак внимаваше да не прекали. Заседателите го разбраха. Добре познаваха

доказателството.

Окръжният прокурор говори изчерпателно, но изненадващо кратко. Докато за

последен път призоваваше за осъдителна присъда, ние наблюдавахме лицата на

заседателите. Не видях някой да съчувства на обвиняемия. Сакатото момче

Фаргарсън направо кимаше, докато слушаше Ърни. Мистър Трактор бе отпуснал ръцете

си и внимаваше във всяка дума.

Лусиен беше още по-кратък, но пък и нямаше на какво да стъпи. Започна от

последните думи на клиента си към заседателите. Извини се за държането му,

Страница 72

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

отдавайки го на напрежението. Представете си, помоли той заседателите,

178

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

че сте на двайсет и четири години, а ви предстои доживотен затвор или дори

газова камера. Стресът върху младия му клиент - той винаги го наричаше Дани", сякаш ставаше въпрос за невинно момченце - бил толкова голям, че се притеснявал

за психическото му здраве.

Тъй като нямаше как да защити глупавата конспиративна теория на клиента си, а не

беше луд да отваря въпрос за доказателствата, той прекара около половин час, възхвалявайки героичните автори на нашата Конституция и на Декларацията за

правата. Лусиен тълкуваше презумпцията за невинност и изискването вината да бъде

доказана извън всякакво основателно съмнение така, че се чудех дали изобщо е

възможно престъпник да бъде осъден.

Обвинението имаше право на отговор, защитата не, така че Ърни имаше последната

дума. Той игнорира доказателствата и не спомена обвиняемия. Вместо това заговори

за Рода. За нейната младост и красота, за простия й живот в Бийч Хил, за смъртта

на съпруга й и за това колко е трудно да отгледаш сама две деца.

Това беше много ефектно и заседателите попиваха всяка дума.

- Да не забравяме за нея - повтаряше Ърни. Като умел оратор той пазеше

най-доброто за края. - И да не забравяме за децата й - рече той, като гледаше в

очите на заседателите. - Те са свидетели на смъртта й. Видели са нещо толкова

ужасно, че ще ги бележи завинаги. Те имат глас в тази зала и този глас

принадлежи на вас.

Съдия Лупъс прочете инструкциите на заседателите и ги изпрати да разсъждават и

разискват. Минаваше пет часът; обичайно по това време магазините около площада

бяха затворени, продавачите и клиентите им отдавна си бяха отишли. Нямаше много

движение и места за паркиране се намираха лесно.

Но не и когато съдебните заседатели се подготвяха да произнесат присъдата!

Повечето зяпачи се въртяха по моравата пред съда, пу-

179

ДЖОН ГРИШАМ

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

шеха, клюкарстваха и се опитваха да предскажат след колко време ще чуем

присъдата. Други се тълпяха в заведенията за късно кафе или ранна вечеря.

Джинджър дойде с мен в редакцията, където седнахме на балкона и наблюдавахме

оживлението край съда. Тя бе емоционално изтощена и искаше само да се махне от

окръг Форд.

- Колко добре познаваш Ханк Хутън? - попита по ед

но време тя.

- Не го познавам. Защо?

- Намери ме по време на обедната почивка. Каза, че

бил близък с Рода и бил сигурен, че не е спяла с когото й

падне, най-малкото пък с Дани Паджит. Отговорих му, че

и за миг не съм повярвала да се е срещала с този боклук.

- Каза ли, че е ходел с нея? - попитах аз.

- Не го каза, но останах с такова впечатление. Докато преглеждах нещата й

седмица и нещо след погребението, намерих името и номера му в телефонния й

бележник.

- Нали познаваш Баги?

-Да.

- Е, Баги живее тук открай време и си мисли, че всич

ко знае. В понеделник в началото на процеса той ми каза,

че Рода и Ханк излизали заедно. Според него Ханк бил

преживял няколко брака и обичал да се изживява като лю

бимец на жените.

- Значи не е женен?

- Мисля, че не. Ще попитам Баги.

- Поне това е утешително - да знам, че сестра ми е

спяла с адвокат.

- Защо да е утешително?

- Не знам.

Беше събула обувките си, а късата й пола се бе вдигнала още по-високо на

бедрата. Погалих ги и мислите ми се понесоха надалеч от процеса.

Но само за миг. Множеството около входа на съда се раздвижи и някой извика нещо

за присъдата".

180

След като разискваха по-малко от час, заседателите бяха готови. Когато

адвокатите и зрителите бяха заели местата си, съдия Лупъс нареди на един пристав

да ги въведе.

Страница 73

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

- Виновен и още как - прошепна ми Баги, когато вра

тата се отвори и Фаргарсън закуцука начело на групата. -

Бързите присъди винаги са осъдителни.

В интерес на истината Баги бе предсказал разногласия сред заседателите, но не му

го напомних - поне не тогава.

Председателят връчи сгънат лист хартия на пристава, който го подаде на съдията.

Лупъс го разглежда дълго, след което се наведе до микрофона си.

- Моля обвиняемият да стане - рече той.

Дани Паджит и Лусиен се изправиха бавно и тромаво, сякаш наказателният отряд се

прицелваше точно в този момент.

Съдия Лупъс зачете:

- По точка първа, обвинение в изнасилване, съдебните заседатели намират

обвиняемия Дани Паджит за виновен. По точка втора, обвинение в убийство,

съдебните заседатели намират обвиняемия Дани Паджит за виновен.

Лусиен не трепна, а Паджит се опита да се овладее. Той изгледа заседателите с

цялата злъч, на която беше способен, но и те не му останаха длъжни.

- Можете да седнете - каза съдията и се обърна към

заседателите: - Дами и господа, благодаря ви за досегаш

ната ви работа. С това завършихме първия етап на проце

са, при който трябваше да установим вината или невин

ността. Минаваме към углавната фаза, при която ще бъде

те призовани да решите дали обвиняемият ще получи

смъртна присъда или доживотен затвор. Сега вие се връ

щате в хотела си, а съдът се разпуска до утре в девет сут

ринта. Благодаря ви и приятна вечер.

Всичко свърши толкова бързо, че повечето зрители останаха вкаменени за няколко

секунди. Дани Паджит бе изведен, този път с белезници, а семейството му

изглеждаше напълно смаяно. Лусиен Уилбанкс нямаше време да говори с тях.

181

ДЖОН ГРИШАМ

Двамата с Баги отидохме в редакцията, където той се захвана да пише. Имахме

време, но искахме да уловим мига. Само че както често се случваше, Баги сдаде

багажа след половин час, когато уискито си каза думата. Бе почти тъмно, когато

Джинджър се върна; беше с тесни джинси и пусната коса - вид, който сякаш те

подканяше да я заведеш някъде.

Отново спряхме пред магазинчето на Куинси, където пак купих шест бири за из път.

Свалих гюрука; топлият влажен вятър фучеше покрай нас, докато се носехме към

намиращия се на деветдесет минути път Мемфис.

Джинджър не говореше много, а и аз не я разпитвах. Семейството й бе настояло тя

да присъства на процеса. Не бе искала този кошмар. За щастие бе намерила

известна разтуха в мое лице.

Никога няма да забравя онази нощ. Носех се по тъмни и пусти пътища, отпивах от

хладната бира и държах ръката на красивата жена, която бе дошла да ме търси, с

която вече бях спал и определено смятах да спя отново.

Пред нашата сладка романтична връзка оставаше твърде малко време; едва ли не

броени часове. Баги смяташе, че втората фаза на процеса ще отнеме по-малко от

ден, така че делото можеше да свърши утре, в петък. Джинджър нямаше търпение да

напусне Клантън и да отърси праха му от обувките си, а и дума не можеше да става

аз да тръгна с нея. Бях проверил в атласа - Спринг-фийлд, щата Мисури, беше

много далеч, почти на шест часа път. Щеше да ми е трудничко да пътувам, макар че

със сигурност бих се опитал, ако тя го желаеше.

Нещо обаче ми подсказваше, че Джинджър ще изчезне от живота ми тъй бързо, както

се бе появила. Сигурен бях, че у дома си има един-двама приятели, така че аз не

бих бил добре дошъл. А ако ме видеше в Спрингфийлд, би си припомнила Клантън и

свързаните с него ужасни спомени.

Стиснах ръката й и се зарекох да използвам максимално тези последни часове.

182

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

В Мемфис тръгнахме към високите сгради до реката. Най-известният ресторант в

града се наричаше Рандеву", беше собственост на гърци и предлагаше ребърца на

скара. Почти всичката добра храна в Мемфис бе приготвяна или от гърци, или от

италианци.

През 1970 г. центърът на града не беше безопасно място. Паркирах в един гараж и

забързахме по една уличка към входа на Рандеву". Димът от скарите преливаше от

вентилационните шахти и се стелеше като гъста мъгла край околните сгради.

По-апетитен аромат не бях вдъхвал, така че докато слезем по стълбите и влезем в

ресторанта, бях прегладнял до смърт - както впрочем и повечето от останалите

посетители.

В четвъртък маси се намираха по-лесно. Чакахме пет минути и когато извикаха

Страница 74

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

името ми, един келнер ни поведе на зигзаг между масите, през по-малките стаи и

по-на-вътре из подземието. Накрая той ми намигна и ни даде маса за двама в един

тъмен ъгъл. Поръчахме ребърца и бира и се натискахме, докато ги чакахме.

Осъдителната присъда ни донесе огромно облекчение. Всичко друго би било

гражданска катастрофа, а Джинджър би си тръгнала моментално и никога не би

погледнала назад. Всъщност тя пътуваше утре, но за момента беше с мен. Пихме за

присъдата. За Джинджър тя означаваше, че справедливостта е възтържествувала. За

мен, освен всичко друго, значеше още една нощ заедно.

Джинджър яде малко, което ми позволи да довърша ре-бърцата си и да се захвана с

нейните. Разказах й за мис Кали и обедите на верандата, за забележителните й

деца и историята на семейството й. Джинджър намираше мис Кали за възхитителна, също както и останалите единайсет заседатели.

Това възхищение нямаше да продължи дълго.

Както и очаквах, баща ми се беше заврял на тавана, който винаги наричаше

кабинет. Всъщност ставаше въ-

183

ДЖОН ГРИШАМ

прос за последния етаж на викторианската куличка в предния ъгъл на нашата

паянтова и занемарена къща в Мем-фис. Джшщжър искаше да я види, а в мрака тя

изглеждаше много по-внушителна, отколкото на дневна светлина. Намираше се в

прекрасен, много зелен стар квартал, пълен със западащи къщи, собственост на

западащи фамилии, които се държаха на едната благородна бедност.

- Какво прави там горе? - попита тя. Седяхме в кола

та ми, спряна с изключен двигател до бордюра. Престаре

лият шнауцер на мисис Дъкуърт ни лаеше през четири

врати.

- Нали ти казах. Търгува с акции и облигации.

- През ношта?

- Проучва пазара. Никога не излиза.

- И губи пари?

- Във всеки случай не печели.

- Ще идем ли да му кажем здрасти"?

- Не. Само ще се ядоса.

- Кога за последен път си го виждал?

- Преди три-четири месеца.

Последното, което исках да правя в момента, бе да се срещам с баща си. Бях

полудял от страст и нетърпение. Излязохме от града, минахме предградията и

намерихме един Холидей Ин" близо до магистралата.

184

Исо Ръфин ме намери в петък сутринта в коридора пред съдебната зала. Имаше

приятна изненада: трима от синовете му - Ал, Макс и Боби Алберто, Масимо и

Роберто - бяха с него и нямаха търпение да се запознаят с мен. Бях говорил и с

тримата преди месец, докато пишех статията за мис Кали и децата й. Здрависахме

се и разменихме любезности. Те учтиво ми благодариха за приятелството ми с майка

им и за хубавите неща, които бях написал за семейството им. Бяха също толкова

внимателни, мили и сладкодумни като мис Кали.

Бяха пристигнали късно вечерта да й окажат морална подкрепа. Исо бе говорил с

нея само веднъж за цялата седмица - всеки заседател имаше право на едно

телефонно обаждане. Тя се държала, но се притеснявала за кръвното си налягане.

Поприказвахме си, докато зрителите се тълпяха към залата, после тръгнахме

заедно. Четиримата седнаха точно зад мен. Секунди по-късно мис Кали зае мястото

си, погледна ме и видя синовете си. Усмивката й блесна като светкавица. Умората

около очите й изчезна незабавно.

По време на процеса на лицето й бе изписана известна гордост. Тя седеше там, където не бе седял никой чернокож, рамо до рамо със съгражданите си, и за пръв

път в историята на окръга съдеше бял човек. Долавях и лек намек за притеснение

от непознатите води, в които бе нагазила.

Сега, когато я гледаха синовете й, гордостта изпълваше лицето й и не оставяше

място за страх. Мис Кали се-

185

ДЖОН ГРИШАМ

деше по-изправена и макар досега нищо да не й бе убягнало, тя шареше с очи, за

да види всичко и да довърши задачата си.

Съдия Лупъс обясни на заседателите, че на този етап от процеса обвинението

трябва да приведе утежняващи вината обстоятелства в подкрепа на искането си за

смъртно наказание. Защитата трябваше да ги убеди в противното. Едва ли щеше да

отнеме много време. Беше петък; процесът и без това се бе проточил дълго;

заседателите и всички останали в Клантън искаха да се приключи със случая

Паджит", за да могат да се върнат към нормалния живот.

Страница 75

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

Ърни Гадис правилно прецени настроението в залата. Той благодари на заседателите

за заслужено произнесената осъдителна присъда и призна, че според него няма

нужда от повече показания. Престъплението бе толкова ужасно, че нямаше накъде

повече да се утежнява. Прокурорът помоли заседателите да си спомнят

покъртителните снимки на Рода в люлката на верандата на мистър Дийс и

свидетелствата на патолога за страшните рани и смъртта й. А също и децата й, моля ви, не забравяйте децата й. Сякаш някой би могъл да ги забрави. Ърни Гадис

пледира пламенно за смъртното наказание. Разказа накратко защо ние, като

истински добри американци, вярваме в него толкова силно. Обясни как то възпира и

наказва. Цитира Светото писание.

После каза, че през почти трийсетгодишната си прокурорска практика в шест окръга

не е виждал дело, което тъй недвусмислено да изисква смъртна присъда. Като

гледах лицата на заседателите, бях убеден, че ще я получи.

В заключение Гадис напомни на заседателите, че в понеделник всеки от тях е бил

избран след обещанието, че ще спазва закона. После им прочете какво гласи той по

отношение на смъртното наказание.

- Обвинението доказа вината на подсъдимия - рече той, като затвори дебелия зелен

юридически сборник. -

186

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

Вие намерихте Дани Паджит за виновен в изнасилване и убийство. В такива случаи

законът отрежда смъртно наказание. Ваш дълг е да го присъдите.

Хипнотичната пледоария на Ърни продължи петдесет и една минути. Аз се опитвах да

записвам всичко и в края й усещах, че заседателите биха обесили Дани Паджит не

веднъж, а два пъти.

Според Баги при наказателни дела подсъдимият обикновено излизал пред

заседателите и започвал да ги уверява колко съжалява за престъпленията, които

цяла седмица бил отричал. Почват да плачат и да се молят - бе казал Баги. -

Голям цирк става."

Но след вчерашното фиаско Паджит нямаше как да се обърне към заседателите.

Затова Лусиен призова майка му Лети Паджит. Тя бе петдесетгодишна жена с приятни

черти и къса сивееща коса; бе облечена в черна рокля, сякаш вече жалееше за сина

си. Водена от Лусиен, тя несигурно започна разказа си, който изглеждаше

пресметнат до всяка пауза в интонацията й. Описа ни малкия Дани, който ловял

риба всеки ден след училище, счупил си крака при падане от къщата на дървото и

спечелил състезанието по правопис в четвърти клас. По онова време никога не се

забърквал в нищо нередно, абсолютно нищичко. Всъщност докато растял, Дани не й

носел никакви неприятности, само радост. Двамата му батковци вечно забърквали

някакви каши, но не и Дани.

Показанията бяха толкова глупави и пристрастни, че звучаха направо смешно. Все

пак сред свидетелите имаше три майки - мис Кали, мисис Барбара Болдуин и мисис

Максин Рут - и Лусиен се бе прицелил в една от тях. Трябваше му само един глас.

Както можеше да се очаква, не след дълго мисис Паджит избухна в сълзи. Не можела

да повярва, че синът й е извършил такова ужасно престъпление, но ако

заседателите смятали така, тя щяла да се опита да го приеме. Но защо да й го

отнемат? Защо да убиват момченцето й? Какво би спечелил светът от смъртта му?

187

ДЖОН ГРИШАМ

Болката й беше истинска. Чувствата й бяха мъчителни и трудни за гледане, за

издържане. Всяко човешко същество би изпитало съчувствие към майка, която скоро

ще загуби детето си. Накрая тя рухна на свидетелския стол, а Лусиен я остави да

хлипа. Онова, което бе започнало като сковано представление, завърши като

покъртителна молба за състрадание и накара повечето заседатели да сведат очи и

да забият поглед в пода.

Лусиен каза, че няма други свидетели. Двамата с Ърни направиха кратки обобщения

и в единайсет сутринта заседателите отново се оттеглиха да разискват.

Джинджър се изгуби в тълпата. Отидох в редакцията да я чакам, но тъй като тя не

се появи, пресякох площада и влязох в кантората на Хари Рекс. Той изпрати

секретарката си за сандвичи, които изядохме в задръстената с какво ли не

заседателна зала. Също като повечето адвокати в Клантън, през по-голямата част

от седмицата той киснеше в съда да слуша дело, което не го касаеше финансово.

- Твойто момиче ще удържи ли? - попита той.

- Мис Кали ли?

- Да. Какво мисли за газовата камера?

- Нямам представа. Не сме говорили за това.

- Тя ни притеснява, също както и онова проклето сака

то момче.

Хари Рекс се бе вживял в делото така, сякаш работеше за Ърни Гадис и щатските

власти. Но той не бе единственият адвокат в Клантън, който тайно съдействаше на

Страница 76

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

обвинението.

- Отне им по-малко от шейсет минути, за да го при

знаят за виновен - казах аз. - Това не е ли добър знак?

- Може би, но заседателите правят странни неща, ко

гато дойде време да се подписва смъртна присъда.

- Е, и? Значи ще получи доживотна. От това, което чу

вам за затвора в Парчман, може и да е по-лошо от газова

та камера.

188

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

- Само че доживотната не е доживотна, Уили - рече

той и си изтри лицето с книжна салфетка.

Оставих сандвича си, а той отново отхапа от своя.

- А какво е тогава? - попитах аз.

- Десет години, може и по-малко.

Опитах се да проумея.

- Искаш да кажеш, че в щата Мисисипи доживотната

присъда е десет години?

- Именно. След десет години, по-малко при добро

държане, убиец с доживотна присъда може да бъде пус

нат. Абсурдно, не мислиш ли?

- Но защо...

- Не се опитвай да го разбереш, Уили, просто законът

е такъв. Черно на бяло от петдесет години. По-лошото е,

че заседателите не го знаят. И не можем да им кажем. Ис

каш ли зелева салата?

Поклатих глава.

- Почитаемият Върховен съд постанови, че ако заседа

телите знаят какво всъщност представлява доживотната

присъда, ще са по-склонни да отредят смъртно наказание.

Това било несправедливо към обвиняемите.

- Значи доживотната е десет години - промълвих аз. В

Мисисипи магазините за алкохол са затворени в деня на

изборите, сякаш в противен случай гласоподавателите ще

се напият и ще изберат не когото трябва. Още един неве

роятен закон.

- Именно - рече Хари Рекс и довърши сандвича си с

една огромна хапка. После смъкна някакъв плик от една

лавица, отвори го и плъзна към мен голяма черно-бяла

фотография. - Спипах те, мой човек - засмя се той.

На снимката излизах бързешком от мотелската стая на Джинджър в четвъртък

сутринта. Изглеждах уморен, махмурлия и виновен за нещо си, но също и странно

доволен.

- Кой я е правил? - попитах аз.

- Едно от момчетата ми. Работил по някакво бракораз

водно дело, видял комунистическата ти кола да спира она

зи нощ и решил да се позабавлява.

189

ДЖОН ГРИШАМ

- Не е бил само той.

- Страхотно парче. Опитал се да снима през завесите,

но не можел да намери подходящ ракурс.

- Искаш ли автограф върху снимката?

- Просто я запази.

След три часа разисквания заседателите подадоха бележка на съдия Лупъс. Били

стигнали до задънена улица. Съдията обяви край на почивката и ние хукнахме през

улицата.

Когато заседателите не можеха да стигнат до единодушно решение, по закон съдията

издаваше доживотна

присъда.

Обзета от страх, публиката чакаше заседателите. Вътре ставаше нещо нередно. Нима

кланът Паджит най-после бе намерил слабото им място?

Мис Кали бе с каменно лице; за пръв път я виждах такава. Мисис Барбара Болдуин

очевидно бе плакала. Няколко от мъжете създаваха впечатлението, че досега са

участвали в юмручен бой и нямат търпение да продължат. Председателят се изправи

и нервно обясни на съдията, че заседателите са на различно мнение и през

последния час не са постигнали никакво съгласие. Не вярвал да постигнат

единодушна присъда, а всички били готови да се прибират по домовете си.

След това съдия Лупъс запита всеки от заседателите дали смята, че е възможно да

Страница 77

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

стигнат до единодушна присъда. Единодушният отговор беше не".

Усещах как сред публиката се надига гняв. Хората се въртяха и шушукаха, а това

определено не помагаше на заседателите.

Тогава съдия Лупъс изнесе онова, което Баги по-късно описа като гражданско

поръчение" - импровизирана лекция колко е важно да следваш закона и да спазваш

дадените при подбора на заседателите обещания. Беше строго и дълго

предупреждение, изпълнено с немалка доза отчаяние.

190

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

Не проработи. Два часа по-късно смаяната зала слушаше, докато съдия Лупъс отново

питаше заседателите - отново със същия резултат. Той им благодари неохотно и ги

отпрати.

Когато те заминаха, той нареди на Дани Паджит да пристъпи напред и му дръпна

такова порицание, че кожата ми настръхна. Нарече го изнасилвач, убиец,

страхливец, лъжец и най-лошото - крадец, отнел от две малки дечица единствения

им родител. Беше унищожителна, смазваща тирада. Опитах се да я запиша дума по

дума, но не се сдържах и спрях, за да слушам. И бесен уличен проповедник не би

ругал така безжалостно греха.

Ако имаше власт, би го осъдил на смърт, при това бърза и болезнена.

Но законът си беше закон и той трябваше да го спазва. Произнесе доживотна

присъда и нареди на шериф Коули незабавно да го отведе в щатския затвор в

Парчман. Коули щракна белезниците и отведе Паджит.

Лупъс удари с чукчето си и изскочи от залата. Някъде в дъното почна бой: един от

чичовците на Дани бе налетял на Док Кръл, местен бръснар и луда глава. Край тях

бързо се събра тълпа; няколко души започнаха да ругаят Па-джитовци и да им

казват да се връщат на острова си.

- Стойте си в блатото - не спираше да крещи един от тях.

Помощник-шерифите ги разтърваха и членовете на семейство Паджит напуснаха

залата. Публиката постоя малко, сякаш делото не бе приключило и справедливостта

не бе въздадена докрай. Имаше гняв и псувни, а аз започнах да разбирам как се е

зародил линчът.

Джинджър не се появи. Беше казала, че ще мине през редакцията да се сбогува, но

очевидно бе променила решението си. Представях си как кара бързо в нощта, плаче, проклина и брои километрите до границата на Мисисипи. Кой можеше да я вини?

191

ДЖОН ГРИШАМ

Нашият тридневен флирт бе стигнал до внезапен край, който и двамата очаквахме, без да го признаем. Не можех да си представя пътищата ни някога да се пресекат

отново, а и дори това да станеше, след два-три тура в леглото животът отново

щеше да отвлече вниманието ни в различни посоки. Тя щеше да мине през много

мъже, преди да намери нещо по-трайно. Седях на балкона пред кабинета си и я

чаках да паркира долу, макар да знаех, че сигурно вече е в Арканзас. Бяхме

започнали деня заедно в леглото, горящи от нетърпение да се върнем в съда и да

чуем как убиецът на сестра й получава смъртната си присъда.

В разгорещението си започнах да пиша редакционна статия за изхода от делото.

Трябваше да бъде унищожителна атака срещу наказателните закони на щата. Да бъде

честна и искрена и да се хареса на читателите.

Исо се обади и ме прекъсна. Беше в болницата с мис Кали и ме помоли да побързам.

Припаднала, докато влизала в колата пред съда. Исо и тримата й синове я докарали

тук, и слава богу. Кръвното й било опасно високо и докторът се притеснявал от

удар. След няколко часа обаче се бе стабилизирала и прогнозите бяха по-добри.

Подържах за кратко ръката й, казах й колко се гордея с нея и така нататък.

Всъщност исках да ми разкаже какво се е случило по време на разискванията.

Никога нямаше да науча.

Пих кафе с Ал, Макс, Боби и Исо до полунощ в барчето на болницата. Мис Кали не

бе казала и пума за дискусиите между заседателите.

Разговаряхме за тях, за техните братя, сестри и деца и за това какво е било да

израснеш в Клантън. Чух толкова истории, че едва не извадих химикалка и

бележник.

20

През първите шест месеца от живота си в Клантън обикновено бягах някъде за

уикендите. Като изключим редките ярешки сбирки у Хари Рекс и един ужасен

коктейл, който напуснах двайсет минути след пристигането си, нямах никакъв

социален живот. На практика всички младежи на моята възраст бяха женени и

тяхната идея за купон беше сладолед за вечеря" в някоя от безбройните църкви в

града в събота. Повечето от онези, които отиваха в колеж, не се завръщаха.

От скука понякога прекарвах уикендите в Мемфис, обикновено в апартамента на

някой приятел и почти никога вкъщи. На няколко пъти отскачах до Ню Орлиънс, където живееше едно старо гадже от гимназията и ходеше от купон на купон. Но в

Страница 78

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

крайна сметка Таймс" беше мой, поне за близкото бъдеще. Аз живеех в Клантън.

Трябваше да свикна с живота в малкия град с всичките му скучни уикенди.

Вестникът стана мое убежище.

В съботата след обявяването на присъдата отидох там около обяд. Имах да записвам

няколко истории за процеса, а освен това редакционната ми статия далеч не беше

довършена. На пода до входната врата лежаха седем писма. Това бе традиция на

вестника от години. В редките случаи, когато нещо написано от Спот предизвикваше

реакция у читателите, писмата до редактора най-често бяха пуснати на ръка под

входната врата.

Четири бяха подписани, три анонимни. Две бяха напечатани на машина, останалите

бяха надраскани на ръка;

192

193

ДЖОН ГРИШАМ

едно почти не се четеше. И седемте се възмущаваха, че Дани Паджит се е отървал с

доживотна присъда. Кръво-жадността на града не ме учудваше. Удивяваше ме фактът, че и седемте споменаваха мис Кали. Първото бе напечатано на машина и

неподписано. То гласеше:

Уважаеми г-н редактор,

Нашият град преживява ново падение, щом хора като Дани Паджит мога да изнасилват

и у биват безнаказано. Присъствието на негърка сред заседателите трябва да ни

припомни факта, че тези хора не мислят като спазващите закона бели.

Мисис Едит Каравел от Бийч Хил пишеше с красив почерк:

Уважаеми г-н редактор,

Живея на километър и половина от мястото на убийството. Имам двама тийнейджъри.

Как да им обясня присъдата? В Библията се казва око за око ". Предполагам, че

това не важи в нашия окръг.

Друг анонимен автор пишеше на парфюмирана розова хартия с цветя по бордюра: Уважаеми господин редактор,

Виждате какво става, когато черни заемат отговорни длъжности. Ако всички

заседатели бяха бели, те щяха да изпратят Паджит на смърт. Сега Върховният съд

ни казва, че черни трябва да учат децата ни, да пазят улиците ни и да

кандидатстват за обществена служба. Бог да ни е на помощ.

Като редактор и собственик, и издател можех изцяло да контролирам какво се

печата в Таймс". Можех да редактирам писмата, да ги игнорирам или да избера кои

искам да пусна. Писмата по спорни въпроси и събития раз-

194

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

духваха огъня и бунеха духовете. Освен това продаваха вестника, защото нямаше

къде другаде да излязат. Те бяха абсолютно безплатни и позволяваха на всички да

изкажат мнението си.

Докато четях първата вълна, реших да не пускам нищо, което би навредило на мис

Кали. Ядосах се на презумпцията, че тя е виновна за разногласията сред

заседателите, обявили се против смъртната присъда.

Защо градът толкова държеше да хвърли вината за непопулярното решение върху

единствената чернокожа сред заседателите? При това без никакви доказателства?

Зарекох се да разбера какво всъщност е станало по време на разискванията и

веднага се сетих за Хари Рекс. Разбира се, Баги щеше да се дотътри в понеделник

с обичайния си махмурлук и с претенцията да знае какво точно е разединило

заседателите. Най-вероятно щеше да сгреши. Ако някой можеше да се добере до

истината, това беше Хари Рекс.

Уайли Мийк се отби да ми разкаже градските клюки. Хората в кафенетата се

горещели. Паджит" била мръсна дума. Лусиен Уилбанкс будел презрение, но това не

бе новина. Шериф Коули можеше да се пенсионира, защото нямало да събере и

петдесет гласа. Двама негови конкуренти вече вдигали шум, а изборите били след

половин година.

Според една версия единайсет гласували за газовата камера и само един се опънал.

Сигурно негрото", казал някой, давайки глас на преобладаващото настроение в

Чайната около седем сутринта. Пазилият заседателната зала помощник-шериф уж бил

подшушнал на нечий познат, че гласовете били шест на шест, но към девет часа

никой не вярвал в това. Тази сутрин около площада се развивали две теории.

Според едната мис Кали объркала всичко просто защото била черна; според другата

семейство Паджит напълнили джобовете на двама-трима от заседателите, също както

постъпили с онази лъжлива кучка" Лидия Винс.

195

ДЖОН ГРИШАМ

Според Уайли втората теория имала повече поддръжници от първата, макар че

мнозина изглеждали готови да повярват на всичко. Започвах да разбирам, че от

клюките в Чайната няма голяма полза.

Страница 79

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

Късно в събота следобед пресякох линията и бавно минах през негърския квартал.

Улиците гъмжаха от деца на велосипеди и ентусиазирани баскетболистчета;

верандите бяха претъпкани с хора, от отворените врати на баровете се носеше

музика, а мъжете пред магазините се смееха. Всички бяха излезли навън, сякаш се

разкършваха преди строгите норми на съботната вечер. Хората ми махаха и зяпаха

след мен, заинтригувани по-скоро от малката ми кола, отколкото от бледата ми

кожа.

Верандата на мис Кали бе пълна. Ал, Макс и Боби бяха там с преподобния Търстън

Смол и още някакъв добре облечен църковен настоятел. Исо бе в къщата да се грижи

за жена си. Тя бе изписана сутринта със строги инструкции да лежи три дни и да

не пипва нищо. Макс ме заведе в спалнята й.

Мис Кали седеше в леглото, подпряна с възглавници, и четеше Библията. Когато ме

видя, тя се усмихна и каза:

- Мистър Трейнър, колко мило от ваша страна, че дой

дохте. Моля, седнете. Исо, донеси на мистър Трейнър чай.

Както винаги, Исо скочи да изпълни нарежданията й. Седнах на неудобен дървен

стол до леглото й. Съвсем не ми изглеждаше болна.

- Много съм притеснен за обяда в четвъртък - започ

нах аз и двамата избухнахме в смях.

- Ще готвя - увери ме тя.

- Не, няма. Имам по-добра идея. Аз ще донеса храната.

- Защо ли това ме тревожи?

- Ще я купя отнякъде. Нещо по-леко, например санд

вичи.

- Един сандвич ще ми дойде добре - рече тя и ме по

тупа по коляното. - Доматите ми скоро ще узреят.

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

После спря да ме тупа и да се усмихва и за момент извърна очи.

- Не се справихме с положението, нали, мистър Трей

нър? - Думите й бяха изпълнени с тъга и безсилие.

- Присъдата не се приема с радост - казах аз.

- Не това исках - рече тя.

Години наред нямаше да чуя от нея нищо повече по въпроса за разискванията.

По-късно Исо ми каза, че другите единайсет заседатели се заклели в Библията да

не говорят за решението си. Мис Кали отказала да се закълне в Библията, но дала

дума да пази тайните им.

Оставих я да си почива и отидох на верандата, където в продължение на няколко

часа слушах синовете й и техните гости да си говорят за живота. От време на

време се отнасях и слушах звуците на негърския квартал в събота вечер.

Преподобният Смол и настоятелят си тръгнаха. На верандата останаха само членове

на семейство Ръфин. Накрая разговорът стигна до процеса, присъдата и реакцията

от тази страна на линията.

- Наистина ли Паджит заплаши заседателите? - попи

та ме Макс. Аз му разказах какво се бе случило, а Исо до

бавяше акценти където трябваше. Момчетата бяха също

толкова шокирани, колкото и очевидците.

- Слава богу, че е в затвора до живот - рече Боби и аз

не посмях да им кажа истината. Те бяха изключително

горди с майка си, впрочем както винаги.

Беше ми писнало от този процес. Тръгнах си към девет. Карах бавно и безцелно из

негърския квартал, бях сам и тъгувах за Джинджър.

Дни наред Клантън негодуваше срещу присъдата. Получихме осемнайсет писма до

редакцията, шест от които пуснахме в следващия брой. Половината бяха посветени

на процеса и това. естествено, допълнително разбуни духовете.

196

197

ДЖОН ГРИШАМ

Лятото се точеше, а градът сякаш не спираше да говори за Дани Паджит и Рода

Каселоу.

И тогава внезапно делото мина в историята. Изведнъж с едно мигване, буквално за

по-малко от двайсет и четири часа, процесът беше забравен.

Хората от двете страни на линията имаха много по-важни проблеми. И по-големи

тревоги.

198

ВТОРА ЧАСТ

21

С решително постановление, което не оставяше място за съмнения или отлагане, съдът нареди незабавното прекратяване на двойната училищна система. Никакви

протакания, дела и обещания повече. Моментална интеграция. Клантън бе стъписай

Страница 80

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

като всеки друг южняшки град.

Хари Рекс ми донесе становището на съда и се опита да ми обясни тънкостите.

Всъщност не беше дотам заплетено. Всеки училищен район трябваше незабавно да

приеме план за десегрегация.

- Това ще продаде доста вестници - предсказа той със затъкната в устата

незапалена пура.

Из града незабавно се насрочиха всякакви митинги, а аз отразих повечето от тях.

През една знойна вечер в средата на юли се състоя открито събрание във

физкултурния салон на гимназията. Скамейките бяха претъпкани, игрището - покрито

със загрижени родители. Мистър Уолтър Съливан, адвокатът на Таймс", служеше и за

адвокат на училищното настоятелство. Той говореше най-много, защото длъжността

му не беше избираема. Политиците предпочитаха да се крият зад него. Без всякакви

заобикалки Съливан заяви, че след шест седмици училищната система в окръга ще

бъде отворена и напълно десегреги-рана.

По-малко събрание се проведе в училището за черно-кожи на Бърли Стрийт. Двамата

с Баги бяхме там заедно с Уайли Мийк, който правеше снимки. И тук мистър Съливан

обясни на събралите се какво предстои да се случи. На два пъти думите му бяха

прекъсвани от аплодисменти.

201

ДЖОН ГРИШАМ

Разликата между двете събрания беше поразителна. Белите родители бяха ядосани и

изплашени, дори видях няколко жени да плачат. Съдбовният ден най-сетне бе

настъпил. В училището за цветнокожи цареше усещането за победа. Родителите бяха

загрижени, но и въодушевени от мисълта, че децата им най-после ще учат в

по-добрите учебни заведения. Макар още много да изоставаха откъм жилища, работа

и здравеопазване, интеграцията в държавните училища бе огромна стъпка напред в