Последния съдебен заседател

шерифа да говори, като иска.

Страница 132

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

- Не е толкова просто, Лусиен, и ти много добре го знаеш - рече Хари Рекс.

- Разполага ли шерифът с някакви доказателства сре

щу клиента ми? Може ли да докаже нещо? Да си чувал за

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

вероятна причина, Хари Рекс? Не можеш просто да събереш обичайните заподозрени.

Трябва да се понапъне малко повече.

- Имаше пряка заплаха към заседателите - вметнах аз.

- Преди девет години.

- Но все пак заплаха имаше и всички я помним. А се

га един заседател е убит две седмици след освобождаване

то на Паджит.

- Това не е достатъчно, господа. Покажете ми нещо

повече и може да поговоря с клиента си. За момента чу

вам само голи спекулации. Не са малко наистина, но този

град от край време е обичал клюките.

- Не знаеш къде е, нали? - попита Хари Рекс.

- Предполагам на острова при останалата пасмина. -

Говореше за Паджит като за плъхове.

- Какво ще стане, ако стрелят по още един заседател? -

не го оставяше Хари Рекс.

Лусиен хвърли един бележник на бюрото си и опря лакти на него.

- Какво очакваш от мен? Да се обадя на момчето и да

кажа: Ей, Дани, знам, че не трепеш заседателите, ама ако

случайно си ги подпукал, бъди добро момче и престани."

Мислиш ли, че ще ме послуша? Всичко това нямаше да се

случи, ако този тъпак ме беше послушал. Настоявах да не

свидетелства в своя защита. Той е идиот, разбираш ли? Ти

поне си адвокат и знаеш какво е да имаш подобни клиен

ти. С нищо не можеш да ги контролираш.

- Какво ще стане, ако застрелят още един заседател? -

повтори Хари Рекс.

- Ами още един заседател ще умре.

Скочих на крака и тръгнах към вратата.

- Мръсно копеле - изревах възмутено.

- Само да си отпечатал една дума от разговора ни -

изсъска той зад гърба ми.

- Върви на майната си - затръшнах вратата аз.

334

335

ДЖОН ГРИШАМ

Късно същия следобед мистър Мейгъргел ми се обади от погребалния дом и попита

дали мога да прескоча дотам. Мистър и мисис Фаргарсън бяха при него, за да

изберат ковчег и да направят последните поръчки. Както се бе случвало и друг

път, намерих родителите в салон С", най-малката зала за поклонение. 1я се

използваше рядко.

Пастор Купър от Църквата на отците баптисти беше с тях. Той бе наистина свят

човек и те разчитаха на него за всяко решение.

Поне два пъти в годината се срещах с роднини по повод трагичната кончина на

техен близък. Обикновено ставаше въпрос за автомобилна катастрофа или някакъв

ужасен инцидент във фермата, изобщо нещо неочаквано. Оцелелите членове на

семейството бяха твърде потресени, за да мислят трезво, твърде потиснати, за да

вземат решения. По-силните вършеха всичко като насън. По-слабите често бяха

толкова вцепенени, че не можеха да правят друго, освен да плачат. Мисис

Фаргарсън беше по-силна от мъжа си, но ужасът да намери сина си с половин

отнесена глава я бе превърнал в трепереща сянка. Мистър Фаргарсън не вдигаше

поглед от пода.

Пастор Купър внимателно измъкна от тях най-важните неща за Лени, много от които

сам вече знаеше. След инцидента с гръбначния си стълб преди петнайсет години

момчето мечтаело да отиде в рая, където очаквало да бъде изцелено и да върви

ръка за ръка със своя Спасител. Обсъдихме няколко подходящи фрази в този смисъл; мисис Фаргарсън ни беше много признателна. Даде ми снимка, на която Лени седеше

с въдица до едно езеро. Обещах да я публикувам на първа страница.

Както ставаше обикновено, скърбящите родители дълго ми благодариха и ме

прегръщаха, докато аз се опитвах да си тръгна. Опечалените трудно се разделят с

хората, особено в погребалните домове.

Спрях при Пепе и купих най-различни мексикански ястия. После отидох в негърския

квартал, където открих Сам да играе баскетбол, мис Кали да спи вкъщи, а Исо да

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

пази дома им с двуцевката. По-късно хапнахме на верандата, но мис Кали почти не

Страница 133

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

се докосна до чуждестранната храна. Не беше гладна. Исо каза, че през деня не

била яла почти нищо.

Донесох си таблата и научих Сам да играе. Исо предпочиташе дама. Мис Кали бе

убедена, че всичко, свързано със зарове, е изначално греховно, но не беше в

настроение да ни поучава. До късно през нощта седяхме и наблюдавахме кварталните

ритуали. Учениците току-що бяха разпуснати във ваканция, а дните ставаха все

по-дълги и все по-горещи.

На всеки половин час Бъстьр, моето приходящо куче пазач, минаваше с колата си.

Забавяше ход пред дома на семейство Ръфин, аз махвах в знак, че всичко е наред, и той се връщаше обратно пред дома ми. Една полицейска кола спря през две къщи

от нас и стоя там доста дълго време. Шериф Макнат бе наел трима чернокожи

помощници, двама от които бяха изпратени да държат къщата под око.

И не само те. След като мис Кали си легна, Исо ми посочи тъмната заслонена

веранда на отсрещната постройка, където живееха семейство Кракстън.

- Тъли е там и наблюдава всичко - обясни той.

- Каза, че щял да будува цяла нощ - допълни Сам. Да

леч не бе безопасно да започнеш престрелка в негърския

квартал.

Тръгнах си след единайсет, пресякох линията и преминах през пустите улици на

Клантън. Градът пулсираше от напрежение и очакване, защото каквото и да бе

започнало, краят му далеч не се виждаше.

336

337

Мис Кали настояваше да присъства на погребението на Лени Фаргарсън. Сам и Исо

бяха категорично против, но както винаги с нея на глава не можеше да се излезе.

Поговорих с шерифа, който обобщи въпроса с думите: Тя е зряла жена и решението

си е нейно." Не знаеше дали други заседатели смятат да дойдат на погребението, но пък и нямаше откъде да разбере такова нещо.

Освен това се обадих да предупредя пастор Купър.

- Винаги е добре дошла в нашата църква. Само че нека дойде по-рано.

С няколко незначителни изключения белите и черноко-жите в окръга не ходеха

заедно на църква. Те страстно вярваха в един и същ бог, но му се молеха по

съвсем различен начин. Повечето бели очакваха да излязат от храма в дванайсет и

пет в неделя и да седнат да обядват в дванайсет и половина. Негрите не се

интересуваха кога точно ще свърши службата, нито пък кога ще започне. По време

на обиколките си аз посетих двайсет и седем храма за черно-кожи и не видях

някъде да се стигне до благослов преди един и половина; обикновено се

приключваше към три следобед. Някъде службата продължаваше просто през целия ден

с кратко прекъсване за обяд в столовата на църквата, след което всички се

връщаха отново в божия храм.

Подобна религиозна ревност би довършила един бял християнин.

Но погребенията бяха нещо различно. Когато мис Кали влезе в Църквата на отците

баптисти заедно със Сам и

338

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

Лео, срещна само няколко учудени погледа. Ако бяха дошли в неделя сутрин за

обичайната служба, хората сигурно биха мърморили.

Пристигнахме четирийсет и пет минути по-рано, а прекрасната малка църквица беше

почти пълна. Гледах през тесните отворени прозорци как продължават да прииждат

коли. На един от старите дъбове висеше високоговорител и след като сградата се

напълни, край него се събра голяма тълпа. Хорът запя Старият олющен кръст" и

сълзите рукнаха. Утешителното послание на пастор Купър бе внимателно напомняне

да не се питаме защо лошите неща се случват на добрите хора. Бог винаги

направлява съдбата ни, каза той, макар да сме твърде малки да разберем

безкрайната му мъдрост и величие. Един ден Той ще ни се открие. Сега Лени бил с

Него, където винаги бил копнял да бъде.

Погребаха го зад църквата в безупречно поддържано малко гробище зад ограда от

ковано желязо. Мис Кали стискаше ръката ми и се молеше горещо, докато спускаха

ковчега в земята. Млада солистка изпя Безмерна благодат", после пастор Купър ни

благодари за присъствието. В столовата зад църквата имаше пунш и сладки.

Повечето хора поостанаха още няколко минути, за да изкажат последни

съболезнования на мистър и мисис Фаргарсън.

Шериф Макнат срещна погледа ми и кимна в знак, че иска да поговорим. Отидохме

пред църквата, където никой не можеше да ни чуе. Шерифът беше с униформа и

прехвърляше из устата си вечната клечка за зъби.

- Успяхте ли да се разберете с Уилбанкс? - попита

той.

- Не, видяхме се само веднъж - отвърнах аз. - Хари

Рекс ходи повторно вчера, но без успех.

Страница 134

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

- Май ще трябва да поговоря с него - рече шерифът.

- Може, ама едва ли ще постигнете нещо.

Клечката се премести от единия в другия край на уста

та, също както Хари Рекс прехвърляше пурата си, без да

пропусне и дума. ..

339

ДЖОН ГРИШЛМ

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

- Нямаме други улики. Преровихме горите около къ

щата, но от убиеца нямаше и следа. Нали няма да публи

кувате това?

- Няма.

- В гората около къщата на Фаргарсън има няколко

стари пътеки, използвани от дървосекачите. Огледахме ги

сантиметър по сантиметър, но не намерихме нищо.

- Значи единствената ви улика е един куршум.

- И един труп.

- Някой виждал ли е Дани Паджит?

- Засега не. Държа две коли на четиристотин и първо

шосе, до завоя към острова. Не се вижда всичко, но поне

Паджит знаят, че сме там. Има стотина начина да напус

неш острова, но само те си ги знаят.

Семейство Ръфин вървяха бавно към нас и говореха с един от чернокожите

помощник-шерифи.

- Като че ли за нея опасността е най-малка - каза Мак-

нат.

- Има ли някой, който да е в безопасност?

- Ще разберем. Той ще опита пак, Уили, помнете ми

думата. Убеден съм в това.

- Аз също.

Нед Рей Зук притежаваше шестнайсет хиляди декара в източната част на окръга.

Отглеждаше памук и соя в достатъчни количества, за да прибира солидни печалби.

Говореше се, че той бил един от малкото фермери, които все още печелели добри

пари от земеделие. Тъкмо в неговите земи, в преустроен обор дълбоко в една

гориста местност, преди девет години Хари Рекс ме бе завел да гледам първия и

последен бой с петли в живота ми.

В ранните часове на 14 юли някакъв вандал бе влязъл в огромния гараж на Зук и бе

източил част от бензина на два от големите му трактори. Бензинът бил събран в

кутии и скрит сред запасите, така че пристигналите в шест сутринта на следващия

ден трактористи не забелязали ни-

340

що нередно. Единият проверил горивото, какъвто си бил редът, видял, че е малко, учудил се, не казал нищо и долял четири литра. Другият имал навик да проверява

резервоара си следобед. Час по-късно неговият трактор се заковал на място, тъй

като двигателят му блокирал. Трактористът се върнал пеша един километър до

гаража и съобщил за аварията на началника на фермата.

Два часа по-късно жълто-зелен сервизен камион заподскачал по селския път и скоро

спрял близо до повредения трактор. Двамата техници излезли бавно, погледнали

горещото слънце и безоблачното небе и обиколили трактора да оценят щетите. После

неохотно отворили каросерията на камиона си и започнали да вадят инструментите.

Слънцето приличало и скоро двамата плувнали в пот.

За да направят деня си малко по-приятен, те включили радиото на камиона и

усилили максимално звука. Гласът на Мърл Хагард се понесъл над соевите

насаждения.

Музиката заглушила далечния пушечен изстрел. Куршумът улучил Мо Тийл право в

горната част на гърба, пронизал дробовете му и на излизане пробил дупка в

гърдите му. Ред, партньорът на Тийл, непрекъснато повтарял, че е чул само силно

хъхрене миг-два преди Мо да падне под предния мост. Отначало помислил, че

някаква част от трактора се е откъснала и е ударила Мо. Ред го замъкнал до

камиона и забързал обратно, много по-разтревожен за приятеля си, отколкото от

причината за инцидента. Когато стигнал до гаража, управителят на фермата повикал

линейка, но било твърде късно. Мо Тийл умрял там, на циментовия под на малкия

прашен кабинет. По време на процеса го наричахме мистър Трактор". Седеше по

средата на първия ред и обезкуражаваше обвинението с езика на тялото си.

В деня на смъртта си той бе облечен със същия жълтозелен гащеризон, който носеше

всеки ден по време на процеса. Той го правеше лесна мишена.

Видях го отдалеч през една отворена врата. Шериф Макнат ни пусна в гаража след

стандартната вече забрана

341

Страница 135

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

ДЖОН ГРИШАМ

да правим снимки. Уайли бе оставил фотоапарата си в пи-капа.

За пореден път Уайли бе следил полицейските честоти, когато долетяла новината: Един застрелян край фермата на Рей Зук!" Уайли рядко се отделяше от приемника си

и напоследък мнозина бяха последвали примера му. Хората в окръга се чувстваха

толкова несигурни, че слушаха всичко, и щом чуеха за престрелка, скачаха в

колите си и отиваха да видят какво става.

Не след дълго Макнат ни помоли да напуснем. Хората му бяха открили кутиите с

източения от вандала бензин и прозореца, през който се бе промъкнал в гаража.

Сега щяха да проверят за отпечатъци и нямаше да намерят нищо, също както

напразно щяха да търсят следи по настлания с чакъл под. Щяха да преровят горите

около соевите насаждения, но нямаше да намерят и следа от убиеца. Само в праха

край трактора щяха да намерят трийсеткалиброва гилза и веднага щяха да я свържат

с куршума, пронизал Лени Фаргарсън.

Поседях в управлението на шерифа до късно вечерта. Както очаквах, там беше

оживено - наоколо сновяха полицаи и помощник-шерифи, сравняваха версии и

измисляха нови подробности. Телефоните звъняха неспирно. А излезе и нова мода.

Случайни граждани, несмогнали да сдържат любопитството си, се отбиваха и питаха

де когото сварят дали има някакво развитие.

Нямаше. Макнат се барикадира в кабинета си с преките си подчинени, за да решат

какво да правят оттук нататък. Първата му задача бе да защити останалите осем

заседатели. Трима бяха вече мъртви - мистър Фред Билрой от пневмония, после Лени

Фаргарсън и Мо Тийл. Един заседател се бе преместил във Флорида две години след

процеса. В този момент пред прага на всеки от осмината бе паркирана патрулна

кола.

Оставих ги и се върнах в редакцията, за да поработя

342

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

над статията за убийството на Мо Тийл, но светлината в кантората на Хари Рекс ме

разсея. Той бе в заседателната зала, затънал в показания, папки и всевъзможни

адвокатски книжа, които ми причиняваха главоболие със самия си вид. Грабнахме

две бири от малкия хладилник и отидохме да се поразходим с колата.

В работническия квартал Ковънтри минахме по една тясна улица покрай къща, чийто

двор бе изпълнен с коли, паркирани като нападали плочки от домино.

- Тук живее Максин Рут - каза той. - Беше заседател-ка.

Смътно си спомнях мисис Рут. Малката й червена тухлена къща нямаше, кажи-речи, никаква веранда, тъй че съседите й бяха пръснати из импровизирания паркинг на

сгъваеми столове. Виждаха се пушки. Всички лампи в къщата бяха запалени. На

спрялата до пощенската кутия патрулна кола бяха облегнати двама помощник-шерифи, които пушеха и ни оглеждаха много внимателно, докато преминавахме край тях. Хари

Рекс се обърна към единия от тях:

- Добър вечер, Трой.

- Здрасти, Хари Рекс - отвърна помощник-шерифът и

направи крачка към нас.

- Голям купон става, а?

- Само глупак би си търсил белята тук.

- Просто минавахме - каза Хари Рекс.

- По-добре не спирайте - отвърна Трой. - Сърбят ги

пръстите да натиснат спусъка.

- Внимавайте. - Ние продължихме и завихме зад обо

ра на север от града, където дълга сенчеста алея извеж

даше до водната кула. Някъде от средата нататък от двете

страни на улицата бяха паркирани коли.

- Кой живее тук? - попитах аз.

- Мистър Ърл Юри. Седеше на задния ред, най-далеч

от зрителите.

Верандата беше претъпкана с хора. Някои седяха на стълбите. Други се бяха

разположили на шезлонги по тре-

343

ДЖОН ГРИШАМ

вата. Някъде из тази тълпа беше и мистър Ърл Юри5 добре скрит и защитен от

своите приятели и съседи.

Мис Кали също бе под закрила. Улицата пред къщата й беше така задръстена от

коли, че едва можеше да се мине. Върху тях бяха насядали мъже - някои пушеха, други държаха пушки. Верандите на съседните къщи бяха претъпкани. Половината

квартал се бе събрал, за да й вдъхне чувство за сигурност. Атмосферата беше

празнична, като на някакво уникално събитие.

Тъй като бяхме бели, двамата с Хари Рекс бяхме огледани по-обстойно. Не спряхме, докато не стигнахме до помощник-шерифите, но щом те одобриха присъствието ни, Страница 136

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

всички се успокоиха. Паркирахме и аз отидох до къщата, където Сам ме посрещна на

стъпалата. Хари Рекс остана да поприказва с тях.

Мис Кали беше вътре и четеше Библията с една приятелка от църквата. Няколко

свещеници седяха на верандата със Сам и Исо и горяха от нетърпение да научат

подробности за убийството на Тийл. Съобщих им всичко, което знаех, а то не беше

много.

Около полунощ тълпата започна бавно да се разотива. Сам и помощник-шерифите бяха

организирали денонощна охрана на смени - въоръжени стражи на предната и задната

веранда. Доброволци не липсваха. Мис Кали не бе предполагала, че нейният приятен

и богобоязлив дом ще се превърне в такава въоръжена крепост, но при тези

обстоятелства не би могла да се сърди.

Тръгнахме по изтръпналите от страх улици към дома ми, където открихме Бъстър да

спи в колата си пред къщата. Намерихме малко бърбън и седнахме на една от

верандите, като пляскахме с ръце по случайните комари и се опитвахме да преценим

ситуацията.

- Той е много търпелив - рече Хари Рекс. - Ще изчака няколко дни, докато на

съседите им писне да висят по верандите, докато всички се поотпуснат.

Заседателите не могат да живеят заключени в къщите си. Той ще изчака.

Имаше една смразяваща подробност, която не бе раз-

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

гласена: преди седмица в сервиза се бе получило друго обаждане. Във фермата на

Андерсън на юг от града някакъв трактор бил повреден при много сходни

обстоятелства. Мо Тийл, един от четиримата главни механици, не бил изпратен.

Нечия друга жълта риза била наблюдавана през мерника на ловна пушка.

- Той е търпелив и педантичен - съгласих се аз. Между двете престъпления бяха

изминали единайсет дни, без да бъдат намерени никакви улики. Ако наистина бе

Дани Паджит, имаше рязък контраст между първото му убийство - Рода Каселоу - и

последните две. Може би на това го бяха научили прекараните в затвора години. Бе

разполагал с достатъчно време да си припомни лицата на дванайсетте души, които

го бяха пратили зад решетките, и да планира отмъщението си.

- И няма да спре дотук - рече Хари Рекс.

Едно убийство можеше да мине за изолиран случай, Две убийства означаваха

систематичност. Третото би изпратило малка армия полицаи и граждани на остров

Паджит за започване на истинска война.

- Той ще почака - допълни Хари Рекс. - Може би дос

та дълго.

- Мисля да продам вестника - казах аз.

Събеседникът ми отпи голяма глътка бърбън и попита:

- И защо?

- За пари. Една компания от Джорджия ми направи се

риозно предложение.

- Колко?

- Много. Повече, отколкото някога съм си мечтал.

Мога да не работя дълго време. А може би и никога.

Идеята да не работиш му направи поразително впечатление. Всеки ден той

прекарваше по десет часа в неспирен бракоразводен хаос и се сблъскваше с доста

емоционални и изнервени клиенти. Често работеше нощем, когато в кантората му

беше тихо и можеше да мисли на спокойствие. Не живееше зле, но внимаваше къде

харчи всеки до-ла

344

345

ДЖОН ГРИШАМ

- От колко време имаш вестника? - попита той.

- От девет години.

- Трудно ми е да си го представя без теб.

- Може би това е причина да го продам. Не искам да

бъда втори Кодъл.

- И какво ще правиш?

- Ще си почина, ще попътувам, ще видя свят, ще си на

меря някоя хубава жена, ще се оженя за нея и ще й напра

вя деца. Тази къща е голяма.

- Значи няма да се местиш другаде?

- Къде? Нали тук е домът ми.

Още една дълбока глътка, след което Хари Рекс каза:

- Не знам. Утрото е по-мъдро от вечерта.

346

При толкова трупове беше неизбежно новината да привлече повече внимание,

отколкото Таймс" можеше да й отдели. На следващата сутрин в редакцията пристигна

мой познат репортер от мемфиския вестник, а двайсет минути по-късно към нас се

Страница 137

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

присъедини и колегата му от Джаксън. И двамата отговаряха за Северен Мисисипи, където най-горещите новини бяха обикновено експлозия в някой завод или поредният

обвинен в корупция държавен служител.

Разказах им предисторията на двете убийства, обясних им за освобождаването на

Паджит и за страха, който бе обхванал окръга. Не ми бяха конкуренция - те пишеха

за големи всекидневници, чиито читателски аудитории рядко се припокриваха.

Повечето от моите абонати си купуваха и един от двата вестника. Всекидневникът в

Тюпълоу също бе популярен.

Пък и, честно казано, губех интерес; не към настоящата криза, а към

журналистиката като професия. Светът ме зовеше. Докато пиех кафе и разменях

информация с двамата ветерани, всеки от които беше по-възрастен от мен и

печелеше около 40 000 годишно, ми беше трудно да повярвам, че мога да се оттегля

с един милион долара. Тази Цифра доста ме разсейваше.

После те си тръгнаха, за да представят собствения си поглед към темата. Няколко

минути по-късно ми се обади Сам.

- Трябва да дойдеш веднага - рече припряно той.

347

ДЖОН ГРИШАМ

Една малка рота още охраняваше верандата на семейст^ во Ръфин. И четиримата бяха

недоспали, със зачервени очи. Сам ми помогна да прекося бивака им и да стигна до

кухненската маса, където мис Кали чистеше зелен боб -нещо, което обичайно

предпочиташе да прави на задната веранда. Тя ми се усмихна топло и ме прегърна

както винаги, но си личеше колко е разтревожена.

- Ела с мен - рече тя. Сам кимна и двамата я послед

вахме в малката спалня. Тя затвори вратата след нас, ся

каш очакваше някакви натрапници, а после изчезна в те

сен дрешник. Почакахме смутено, докато тя тракаше не

що там.

Най-сетне излезе с една стара тетрадка, която очевидно бе крила досега.

- Нещо не ми се връзва - рече тя и седна на ръба на

леглото. Сам се намести до нея, а аз се отпуснах в стар

люлеещ се стол. Мис Кали прелистваше страници с изпи

сани на ръка бележки. - Ето го - възкликна най-сетне тя и

продължи по-уверено: - Дадохме тържествено обещание

никога да не говорим какво се е случило в заседателната

зала, но това е твърде важно, за да го премълча. Когато

намерихме мистър Паджит за виновен, гласувахме бързо

и единодушно. Но когато стигнахме до въпроса за смърт

ното наказание, имаше и разногласия. Аз не исках да из

пращам никого на смърт, но бях обещала да следвам зако

на. Имаше доста спорове, дори обвинения и заплахи. Не

беше никак приятно. Когато в крайна сметка изяснихме

позициите си, против смъртното наказание бяха трима ду

ши, които не смятаха да си променят мнението.

Тя ми показа една страница от тетрадката си. С ясни си и четлив почерк бе

изписала две колонки. Едната съдържаше девет имена, а другата само три: Лени

Фаргар-сън, Мо Тийл и Максин Рут. Зяпнах имената със съзнанието, че може би

гледам списъка на убиеца.

- Кога написахте това? - попитах аз.

- Водех си бележки по време на процеса - обясни тя.

Защо Дани Паджит ще убива тъкмо онези заседатели

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

които бяха отказали да го осъдят на смърт? Тъкмо онези, които бяха спасили

живота му.

- Убива не когото трябва, нали? - попита Сам. - Да де,

всъщност никого не трябва да убива, но ако си тръгнал да

си отмъщаваш, защо ще преследваш тъкмо онези, които

са те спасили?

- Както казах, нещо не се връзва - рече мис Кали.

- Допускате твърде много неща - отсякох аз. - Допус

кате, че знае как е гласувал всеки заседател. Доколкото ми

е известно, а аз разпитвах доста дълго, заседателите нико

га не са разказвали за гласуването. Процесът бързо бе за

сенчен от заповедта за десегрегация. Паджит бе отведен в

Парчман още в деня, в който бе обявен за виновен. Не е

изключено първо да си е набелязал най-лесните жертви, а

мистър Фаргарсън и мистър Тийл просто да са се оказали

по-достъпни.

- И все пак съвпадението е твърде голямо - рече Сам.

Страница 138

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

Дълго умувахме по въпроса. Не бях сигурен дали

всичко това е правдоподобно; всъщност за нищо не бях сигурен. После ми мина

друга мисъл:

- Не забравяйте, че всичките дванайсет заседатели

гласуваха виновен", и то точно след като той отправи

заплахата си.

- Сигурно - рече не особено убедено мис Кали. Опит

вахме се да осмислим нещо, което бе напълно неразбира

емо.

- Във всеки случай трябва да съобщя тази информа

ция на шерифа - казах аз.

- Обещахме никога да не я издаваме.

- Това е било преди девет години, мамо - рече Сам. -

Пък и тогава никой не очакваше такова развитие на не

щата.

- Важно е преди всичко за Максин Рут - допълних аз.

- Не смяташ ли, че и някои от останалите заседатели

са стигнали до същия извод?

- Да, но все пак беше преди доста време. Съмнявам се

Да са си водили бележки.

-

348

349

ДЖОН ГРИШАМ

Откъм входната врата се чу шум. Бяха пристигнали Боби, Леон и Ал. Те се бяха

срещнали в Сейнт Луис и бяха пътували цяла нощ до Клантън. Пихме кафе край

кухненската маса и аз им разказах последните новини. Мис Кали изведнъж се оживи, започна да планира ястия и да съставя списъци на зеленчуците, които Исо трябваше

да набере.

Шериф Макнат бе излязъл на обиколка, за да посети всеки от заседателите.

Трябваше да споделя с някого, затова влетях в кантората на Хари Рекс и изчаках

търпеливо той да приключи с някакви клетвени показания. Когато останахме сами, аз му разказах за списъка на мис Кали и за разногласията между заседателите. Той

бе прекарал последните два часа в пълна с адвокати стая и беше в доста весело

настроение.

Както обикновено, Хари Рекс имаше друга, далеч по-цинична теория.

- Дани е очаквал тия тримата да предотвратят произ

насянето на присъдата виновен" - заяви след бърз анализ

той. - По някаква причина обаче те отстъпили. Вероятно

са смятали, че щом са го спасили от газовата камера, зна

чи са си свършили работата, но той не е мислел така. Де

вет години е беснял, защото неговите хора не са го оста

вили да се измъкне. Решил е първо да убие тях, а после да

се захване с останалите.

- Изключено е Лени Фаргарсън да е бил подкупен от

Дани Паджит - възразих аз.

- Само защото беше сакат ли?

- Само защото беше много вярващ християнин.

- Той беше безработен, Уили. Отначало можеше да ра

боти, но знаеше, че с времето състоянието му ще се вло

ши. Може да е имал нужда от пари. Че то кой не се нуж

дае от пари? А семейство Паджит имат купища.

- Не го вярвам.

- Звучи по-логично от твоите измислени теории. Да не

смяташ, че някой друг трепе заседателите?

350

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

- Не съм казал това.

- Добре, защото иначе щях да те нарека пълен кратун-

ковец.

- И по-лоши неща си ми викал.

- Не и тази сутрин.

- Пък и по твоята теория Мо Тийл и Максин Рут също

са взели пари от Паджит, подвели са Дани на първото гла

суване, после са се поправили по въпроса за смъртното

наказние, а сега си плащат, задето от самото начало не са

вързали ръцете на съда, така ли? Това ли ми казваш, Хари

Рекс?

- Точно така!

Страница 139

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

- Значи си пълен кратунковец! Защо един честен, тру

долюбив, вярващ в закона и ходещ на църква човек като

Мо Тийл ще се съгласи да вземе пари от семейство Па

джит?

- Може да са го заплашили.

- Може! А може и да не са!

- И каква е най-добрата ти теория?

- Убиецът е Паджит и просто случайно първите две

жертви се оказват двама от тримата, които са гласували

срещу смъртното наказание. Той не знае как е минал во

тът. Дванайсет часа след присъдата вече е бил в Парчман.

Съставил си е списъка. Фаргарсън е пръв, защото е бил

лесна мишена. После Тийл, защото Паджит е можел да

подбере времето и мястото.

- И кой ще е третият?

- Не знам, но тези хора не могат вечно да седят заклю

чени по домовете си. Той ще изчака, ще остави нещата да

се поуспокоят и после тайно отново ще започне да крои

планове.

- Може и някой да му помага.

- Точно така.

Телефонът на Хари Рекс никога не спираше да звъни. По време на една пауза в

разговора ни той го погледна сърдито и каза:

- Трябва да работя.

351

ДЖОН ГРИШАМ

- Аз май ще ида при шерифа. Ще се видим по-късно.

Бях излязъл от кантората му, когато той се провикна:

- Ей, Уили. Още нещо.

Обърнах се към него.

- Продай вестника, вземи парите и си поживей малко.

Заслужил си си го.

- Благодаря.

- Но не напускай Клантьн, чуваш ли?

- Добре.

Мистър Ърл Юри караше валяк. Изравняваше черните пътища, които стигаха до много

отдалечени краища, отвъд Посъм Ридж и Шейди Гроув. Тъй като работеше сам, беше

решено да поостане няколко дни в депото, където имаше много приятели. Всички те

имаха пушки в камионите си и си отваряха очите на четири. Шериф Макнат бе седнал

с мистър Юри и началника му, за да изработят плана за неговата безопасност.

Мистър Юри се обади на шерифа с важна информация. Призна, че спомените му били

малко откъслечни, но със сигурност сакатото момче и Мо Тийл били категорични в

отказа си да приемат смъртна присъда. Спомняше си, че имало и още един против, може би някоя от жените, вероятно цветнокожата дама. Не можел да си спомни

точно, все пак били минали девет години. Той зададе на Макнат същия въпрос:

- Защо Дани Паджит ще убива тъкмо онези заседате

ли, които бяха отказали да гласуват за смъртта му?

Когато влязох в кабинета на шерифа, той точно бе приключил разговора си с мистър

Юри и беше подобаващо озадачен. Затворих вратата и му разказах какво бях научил

от мис Кали.

- Видях бележките й, шерифе - казах аз. - Третият

глас е на Максин Рут.

Един час прехвърляхме същите аргументи, които бях обсъждал със Сам и Хари Рекс, но отново нещо не се

352

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

връзваше. Шерифът не вярваше Паджит да е купил или сплашил Лени или Мо Тийл; за

Максин Рут не беше толкова сигурен, защото тя била от по-особено семейство. Общо

взето, се съгласи с мен, че първите две убийства са били съвпадение и че

най-вероятно Паджит не е знаел как са гласували заседателите. Интересно, но той

твърдеше, че разбрал около година след присъдата, че вотът за смъртното

наказание бил 9 на 3 и че Мо Тийл бил твърдо против подобна присъда.

И все пак и двамата признавахме, че щом бе замесен Лусиен Уилбанкс, не беше

изключено Дани Паджит да знае повече за разискванията от нас. Всичко беше

възможно.

И нищо не беше логично.

Докато седях в кабинета му, шерифът се обади на Максин Рут. Тя работеше като

счетоводителка в обувния завод северно от града и бе настояла да продължи

работа. Макнат бе ходил в стаята й същата сутрин, за да огледа мястото, да

Страница 140

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

поговори с шефа и колегите й и да се увери, че всички се чувстват в безопасност.

Двама от хората му стояли пред сградата, пазели да не влезе някой и чакали, за

да върнат Максин у дома й след края на работния ден.

Говориха няколко минути по телефона като стари приятели, а после Макнат каза:

- Виж, Максин, знам, че ти, Мо Тийл и Лени Фаргар-сън сте единствените трима, които сте гласували против смъртното наказание на Дани Паджит... - Той млъкна, защото тя явно го прекъсна. - Е, не е важно как съм разбрал. Важното е, че ме

кара да се притеснявам за безопасността ти. Още повече.

Той я послуша няколко минути. Докато тя говореше, Шерифът я прекъсваше от време

на време с реплики като: ,Виж, Максин, не мога просто да нахлуя там и да

арестувам момчето."

И Кажи на братята си да държат онези пушки в камионите си".

И Работя по случая, Максин, и когато събера доста-

353

ДЖОН ГРИШАМ

тьчно доказателства, ще издам заповед за арестуването

му".

И Вече е твърде късно да гласуваш за смъртна присъда, Максин. Направила си това, което тогава си смятала за редно".

Когато разговорът свърши, жената плачеше.

- Горкичката - каза шерифът. - Нервите й са опънати

до скъсване.

- Нищо чудно - отвърнах аз. - И аз самият взех да се

плаша от сянката си.

354

Погребалната служба за Мо Тийл бе отслужена в Методистката църква на Уилоу Роуд, номер трийсет и шест от моя списък и една от любимите ми. Беше в края на града, южно от площада. Тъй като не познавах мистър Тийл, не отидох на погребението.

Затова пък там се изсипаха тълпи от хора, които никога не го бяха виждали.

Ако бе починал от сърдечен удар на петдесет и една годишна възраст, смъртта му

щеше да е внезапна и трагична и опелото му щеше да привлече внушително

множество. Но Мо бе убит за отмъщение от току-що освободен затворник и хората

просто не можеха да устоят на любопитството си. Сред публиката имаше отдавна

забравени бивши съученици на четирите пораснали деца на мистър Тийл, стари

вдовици, които никога не пропускаха големите погребения, репортери от други

градове и няколко господа, чиято единствена връзка с мистър Тийл беше фактът, че

те притежаваха същия модел трактори.

Аз останах да работя върху некролога му. Най-големият му син имаше добрината да

мине през редакцията да ми разкаже подробностите. Беше трийсет и три годишен -Мо

се беше оженил рано - и продаваше нови фордове в Тюпълоу. Остана почти два часа

и отчаяно се опитваше да измъкне от мен уверения, че Дани Паджит ще бъде заловен

и пребит с камъни.

Погребаха Мо в клантънското гробище. Процесията обхвана няколко пресечки и за

по-сигурно обиколи площада и мина по Джаксън Авеню, точно под редакцията на

355

ДЖОН ГРИШАМ

Таймс". Изобщо не пречеше на трафика - просто всички бяха на погребението.

Използвайки Хари Рекс като посредник, Лусиен Уил-банкс уреди среща с шериф

Макнат. Аз бях специално споменат и специално непоканен. Все едно; Хари Рекс си

водеше бележки и ми разказа всичко при условие нищо да не се публикува.

Освен това в кантората на Лусиен присъстваше Руфъс Бъкли, прокурорът, наследил

Ърни Гадис през 1975 г. Бък-ли пържеше на публичните изяви и макар да бе отказал

да попречи на освобождаването на Паджит, сега бе готов да води тълпата желаещи

да го линчуват. Хари Рекс презираше Бъкли и чувствата бяха взаимни. Лусиен също

го презираше, но пък той презираше, кажи-речи, всички, тъй като всички го

ненавиждаха. Шериф Макнат мразеше Лусиен, търпеше Хари Рекс и беше принуден да

си сътрудничи в работата с Руфъс Бъкли, макар всъщност да не можеше да го

понася.

В тази ситуация бях много доволен, че не ме поканиха на срещата.

Лусиен започнал с думите, че говорил с Дани Паджит и баща му Джил. Срещнали се

някъде извън Клантън, но далеч от острова. Дани бил добре, работел всеки ден в

офиса на семейната пътностроителна компания. Въпросният офис бил удобно

разположен в тихото пристанище на остров Паджит.

Както можеше да се очаква, Дани отричал да има нещо общо с убийствата на Лени

Фаргарсън и Мо Тийл. Бил шокиран от случващото се и ядосан, че всички го мислели

за основния заподозрян. Лусиен подчертал, че разпитвал Дани надълго и нашироко, дори с риск да го раздразни, но не усетил и най-малкия намек за лъжа.

Лени Фаргарсън бе застрелян през следобеда на 23 май. По това време Дани бил в

офиса си и имало четирима души, които можели да свидетелстват за присъствието

Страница 141

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

356

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

му там. Домът на семейство Фаргарсън бил на поне трийсет минути с кола от остров

Паджит, а четиримата свидетели били сигурни, че Дани е бил във или около офиса

цял следобед.

- Колко от тези свидетели носят неговото фамилно

име? - попитал шерифът.

- Още няма да разкривам имена - отвърнал Лусиен,

протакайки като всеки добър адвокат.

Единайсет дни по-късно, на трети юни, Мо Тийл бе застрелян приблизително в девет

и петнайсет сутринта. Точно в този момент Дани стоял до току-що настлано шосе в

окръг Типа и носел някакви документи за подпис на един от ръководителите строежи

във фирмата. Заедно с още двама работници той бил готов да свидетелства къде

точно е бил Дани по това време. Обектът бил на поне два часа път от фермата на

Рей Зук в източната част на окръга.

Лусиен представил железни алибита за двете убийства, макар малобройната му

публика да била много скептична. Разбира се, че семейство Паджит ще отричат

всичко. Пък и като се имало предвид колко ги бива в лъжите, чупене-то на крака и

големите подкупи, можели да намерят свидетели за всяка своя версия.

Шериф Макнат изказал скептицизма си на глас. Обяснил на Лусиен, че разследването

му продължава и акокогато намерел доказателства, смятал да издаде заповед за

арестуване и да изпрати хора на острова. Бил говорил няколко пъти с щатската

полиция и ако трябвало, щели да изпратят сто войници, за да приберат Дани.

Лусиен казал, че това нямало да бъде необходимо. При валидна заповед за арест

той сам щял да направи всичко възможно, за да доведе момчето.

- А ако има още едно убийство - казал Макнат, - ще избухне истински бунт.

Най-малко хиляда души ще минат по моста и ще изпозастрелят всеки изпречил се на

пътя им Паджит.

Бъкли казал, че говорил на два пъти със съдия Омар

357

ДЖОН ГРИШАМ

Нуз за убийствата и бил сигурен, че съдията е почти готов" да издаде заповед за

ареста на Дани. Лусиен го нападнал с куп въпроси за вероятния мотив и

достатъчните доказателства. Бъкли възразил, че отправената по време на процеса

заплаха била достатъчна причина да подозират Паджит за убийствата.

Срещата се изродила в разгорещен спор между Бъкли и Уилбанкс за юридически

тънкости. Най-сетне шерифът сложил край - казал, че е чул достатъчно, и напуснал

кантората на Лусиен. Бъкли го последвал. Хари Рекс се помотал още малко и

поприказвал с Уилбанкс в по-спокойна обствановка.

- Лъжци прикриват лъжците - ръмжеше Хари Рекс, до

като крачеше напред-назад в кабинета ми час по-късно. -

Лусиен казва истината само когато тя звучи добре, което

при него и неговите клиенти не е много често. Ония Па

джит нямат никакво понятие що е то истина.

- Спомняш ли си Лидия Винс? - попитах аз.

-Коя?

- Онази уличница на процеса. Уилбанкс я призова да

свидетелства под клетва. Тя каза на заседателите, че по

време на убийството Дани бил в нейното легло. Хора на

Паджит я бяха намерили, бяха й платили да свидетелства

и я бяха предали на Лусиен. Те са банда лъжливи крадци.

- После застреляха бившия й мъж, нали?

- Веднага след процеса. Вероятно някой от главорези

те на Паджит го е пречукал. Нямаше други улики освен

куршума. Никакви заподозрени. Нищо. Не ти ли звучи

познато?

- Макнат не повярва на нито дума от приказките на

Лусиен. Нито пък прокурорът.

- А ти?

- Неее. Виждал съм Лусиен да плаче пред заседатели.

Понякога може да бъде много убедителен - не често, но

от време на време успява. Останах с впечатлението, че

358

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

твърде много се напъва да ни убеди. Дани ги е убил, и то с чужда помощ.

- Макнат също ли смята така?

- Да, но няма доказателства. Без тях арестът е загуба

на време.

- Поне ще го държи далеч от хората.

Страница 142

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

- Само временно. Без доказателства не можеш да го

държиш вечно в затвора. Той има търпение. Чакал е девет

години.

Макар че шегаджиите тъй и не бяха хванати, а и бяха достатъчно умни да отнесат

тайната си в гроба, през следващите месеци доста се шушукаше, че били двамата

тий-нейджъри на кмета. Във всеки случай две деца били видени да се отдалечават

на бегом от местопрестъплението, твърде бързо, за да бъдат хванати. Синовете на

кмета имаха дълга и колоритна история като изобретателни и безсрамни шегобийци.

Под прикритието на мрака те смело се бяха проврели под гъстия жив плет и бяха

спрели на по-малко от петдесет метра от ъгъла на верандата на мистър Ърл Юри.

Гледали и слушали тълпата разположени на моравата приятели и съседи, които

пазели мистър Юри. Изчакали търпеливо подходящия момент за своята атака.

Няколко минути след единайсет часа към верандата била хвърлена дълга верига от

осемдесет и четири фише-ка и когато те започнали да гърмят, в Клантьн едва не

избухнала война. Мъжете викали, дамите пищели, мистър Юри се хвърлил на пода и

пропълзял в дома си на четири крака. Стражите пред къщата му паднали от

шезлонгите, затърсили опипом пушките си и се скрили ниско в тревата, докато

фойерверките подскачали и гърмели сред пушек и врява. Докато избухнат всички, минали трийсет секунди, а междувременно дузина тежко въоръжени мъже се криели

зад дърветата и насочвали дулата си напосоки, готови да стрелят по всичко, което

се движи.

359

ДЖОН ГРИШАМ

Помощник-шерифът на име Травис се сепнал, както спял облегнат на патрулната си

кола. Измъкнал 44-калиб-ровия си магнум и се хвърлил ниско в посока към

фойерверките. Из двора на мистър Юри сновели въоръжени съседи. Кой знае защо -

нито Травис, нито началникът му разкриха официалното обяснение, - Травис стрелял

във въздуха. Всички чули изстрела, който бил далеч по-шумен от фойерверките. Той

накарал друг нетърпелив пръст, чийто собственик така и не си признал, да натисне

спусъка и да изпрати 12-калиброва гилза сред дърветата. Без съмнение мнозина

други също биха почнали да стрелят и кой знае колко щяха да загинат, ако

колегата му Джими не бе извикал силно: Спрете стрелбата бе, идиоти!"

Тогава изстрелите спрели незабавно, но имало още няколко останали фойерверка.

Когато и последният угаснал, цялата кохорта пазачи отишли при тлеещата трева и

огледали какво става. Разбрало се, че става въпрос само за фойерверки. Мистър

Юри надникнал през вратата и след известно време се показал навън.

Няколко къщи по-надолу мисис Алис Уд чула пукоте-вицата и хукнала да затваря

задната врата на къщата си, когато двете момчета влетели през задния й вход, като тичали и се превивали от смях. Мисис Уд съобщи само, че са петнайсетгодишни

и бели.

На около два километра оттам, в негърския квартал, аз току-що бях слязъл от

верандата на мис Кали, когато чух далечните експлозии. Късната смяна - Сам, Леон

и двама свещеници - скочиха на крака и се загледаха в далечината. Четирийсет и

четири калибровият магнум звучеше като гаубица. Зачакахме и когато всичко отново

утихна, Леон каза:

- Прилича на фойерверки.

Сам се бе промъкнал в къщата да види как е майка му. Върна се и докладва:

- Още спи.

- Ще ида да проверя - предложих аз. - Ще ви се обадя,

ако има нещо важно.

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

Улицата на мистър Юри бе светнала от сините и червените светлини на дузина

полицейски коли. Други любопитни също се опитваха да се доберат до къщата му.

Видях колата на Бъстър, паркирана в една плитка канавка. Когато няколко минути

по-късно го намерих, той ми разказа всичко.

- Някакви деца - рече той.

Стори ми се смешно, но малцина бяха на моето мнение.

360

361

41

През деветте години, откакто бях собственик на Таймс", не бях напускал вестника

за повече от четири дни. Той влизаше за печат всеки вторник, излизаше всяка

сряда и всеки четвъртък от живота ми крайният срок за новия брой надвисваше със

заплашителна неотложност. Една от причините за успеха ми беше фактът, че пишех

толкова надълго за толкова много хора в един град, в който се случваше толкова

малко. Всеки брой имаше трийсет и шест страници. Като извадим пет за платени

обяви, три за публикуване на юридически съобщения и документи и около шест за

реклами, всяка седмица трябваше да запълня около двайсет и две страници с местни

новини.

Страница 143

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

Некролозите заемаха поне една страница, като аз отговарях за всяка дума. Дейви

Бас Плямпалото вземаше две страници за спортните вести, макар че аз често

трябваше да му помагам с материал за някой юношески футболен мач или актуалната

новина за ловния трофей на някое два-найсетгодишно момче. Маргарет списваше една

страница за религия, една за сватби и още една с обяви. Баги, чийто принос преди

девет години бе, меко казано, слабичък, сега съвсем се бе поддал на алкохола и

успяваше да напише само една статия седмично; затова пък, естествено, държеше да

бъде на първа страница. Репортерите идваха и си отиваха с фрустрираща

предсказуемост. Обикновено имахме един, понякога двама, и те носеха повече

проблеми, отколкото полза. Аз трябваше да редактирам и коригирам работата им до

такава степен, че често предпочитах да я свърша сам.

362

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

Така че пишех. Макар да бях учил журналистика, не бях забелязал у себе си

склонност да произвеждам голямо количество думи за кратки периоди от време. Но

след като се оказах собственик на вестник и трябваше да изплувам някак си, аз

открих удивителната си способност да сътворявам многословни и цветисти статии на

каква ли не тематика. Средно сериозна катастрофа без никакви жертви бе новина за

първа страница със спиращи дъха цитати от свидетелите и шофьорите на линейките.

Минималното разширяване на някой завод звучеше като принос към брутния

национален продукт. Разпродажба на сладки в дамския клуб към Баптистката църква

се описваше с осемстотин думи. Всеки наркоарест се представяше така, сякаш

колумбийците бяха нападнали необезпокоявани невинните дечица на Клантън. Призив

за кръводаряване от страна на благотворителна организация звучеше като драстичен

недостиг по време на война. Три откраднати пи-капа за една седмица придобиваха

мащабите на организирана престъпност.

Пишех за хората от окръг Форд. Мис Кали беше първата ми героиня, а през годините

се опитвах да представям поне един човек на месец. Имаше оцелял от похода на

смъртта на Батаан, последният местен ветеран от Първата световна война, един

моряк, който се бе бил при Пърл Харбър, пенсиониран свещеник, който бе служил на

своето малко провинциално паство цели четирийсет и пет години, стар мисионер, прекарал трийсет и една години в Конго, наскоро завършил студент, който

танцуваше в мюзикъл на Бродуей, една дама, живяла в двайсет и два щата, мъж, който бе преживял седем брака и преливаше от съвети към новобрачните двойки, единственият ни емигрант мистър Митло, един пенсиониращ се баскетболен треньор и

готвач на аламинути в Чайната, който цял живот бе пържил яйца. И така нататък.

Тези материали бяха безумно популярни.

И все пак след девет години списъкът на интересните ора в окръг Форд започваше

да се изчерпва.

363

ДЖОН ГРИШАМ

Беше ми омръзнало да пиша. Двайсет страници седмично, петдесет и две седмици

годишно.

Всяка сутрин се будех с мисълта или за нова статия, или за нова перспектива към

някоя стара. Всяка дребна новинка или всяко необичайно събитие беше повод да

на-драскам нещо и да го бутна някъде из вестника. Пишех за кучета, за стари

камиони, за легендарно торнадо, за къща с призраци, за изчезнало пони, за

съкровище от Гражданската война, за легендата за един роб без глава, за побеснял

скункс. Плюс обичайните теми - съдебни процеси, избори, престъпления,

новосъздадени фирми, фалирали фирми и новодошли съграждани. Наистина ми бе

омръзнало да пиша.

И Клантън ми бе омръзнал. Макар и с известна неохота, градът ме беше приел, особено когато стана явно, че не смятам да си ходя. И все пак беше много малък и

понякога чувствах, че се задушавам. Прекарвах толкова много уикенди в дома си, нямайки какво да правя, освен да чета и да пиша, че малко по малко свикнах. И

това много ме плашеше. Опитах да играя покер с Буба Крокет и неговата тайфа, както и да ходя по грубоватите забави на Хари Рекс и компания. Но никога не се

чувствах на място.

Клантън се променяше, и то не по желания от мен начин. Също като повечето малки

градчета в Юга, той се разпростираше във всички посоки без всякакъв план. Модно

Изгодно" процъфтяваше и околните парцели привличаха всевъзможни заведения за

бързо хранене. Центърът западаше, макар че съдът и кметството винаги щяха да

привличат хора. Трябваха ни силни политически лидери, личности с визия, а такива

не достигаха.

От друга страна, подозирах, че и на града му е писнало от мен. След

морализаторските ми критики към войната във Виетнам винаги щях да минавам за

радикален либерал. Не се стараех особено да разколебая тази репутация. Докато

вестникът растеше, печалбите ми се качваха и кожата ми ставаше все по-дебела, аз

все по-често пишех редакционни статии. Пенех се срещу закритите сбирки на

Страница 144

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

364 З

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

Градския съвет и на Окръжния надзорен комитет. Съдех ги, за да получа достъп до

обществените архиви. Цяла година се възмущавах най-благородно от почти пълната

липса на градоустройствен и строителен план, а когато Модно Изгодно" дойде в

града, въобще не си мерех приказките. Присмивах се на щатските закони за

финансиране на кампаниите, които позволяваха на богаташите да избират своите

фаворити. А когато Дани Паджит беше пуснат от затвора, аз се нахвърлих на

системата за предсрочно освобождаване.

През седемдесетте години сякаш непрекъснато бях стъпил върху динена кора. И

макар това да правеше статиите ми интересни и да продаваше вестници, то ме

превръщаше в донякъде странна птица. Хората гледаха на мен като на вечно

философстващ мърморко. Не мисля, че съм нагрубявал някого; поне се опитвах да не

го правя. Но като се върна назад, май немалко битки съм започвал не само от

убеждения, но и от скука.

Ала с годините все повече ми се приискваше да стана нормален гражданин. Винаги

щях да си бъда аутсайдер, но това вече не ме притесняваше. Исках да идвам и да

си отивам, да живея в Клантън, когато преценя, а когато ми омръзнеше, да

отсъствам за дълги периоди от време. Удивително как перспективата да се сдобиеш

с пари може да промени бъдещето ти.

Бях погълнат от мечтата да си вдигна шапката и да замина за някое местенце, където никога не бях стъпвал. Копнеех да видя света.

Следващата среща с Гари Макгру се състоя в един ресторант в Тюпълоу. Той беше

идвал в редакцията няколко пъти. Още едно посещение, и служителите щяха да

почнат да шушукат. На обяд отново разгледахме финансовите ми разчети,

поговорихме за плановете на клиента му и обсъдихме едно-друго. При евентуална

продажба исках новият собственик да спази петгодишните договори, които бях

сключил с Дейви Плямпалото, Харди и Маргарет. Баги или скоро щеше да се

пенсионира, или да умре от цироза.

365

ДЖОН ГРИШАМ

Уайли открай време работеше на половин ден, пък и вече не му се тичаше да търси

обекти за фотографиране. Той бе единственият служител, комуто бях казал за

преговорите, и именно той ме бе посъветвал да взема парите и да бягам.

Клиентът на Макгру искаше да остана поне година при много висока заплата и да

обуча новия главен редактор. Не смятах да се съгласявам. Ако си тръгнех, щях да

го направя веднага. Не исках да имам шеф, нито исках да търпя хорските упреци, че съм продал местния вестник на голяма фирма от друг щат.

Предложението им беше 1,3 милиона. Наетият от мен консултант от Ноксвил бе

оценил Таймс" на 1,35 милиона.

- Между нас казано, вече сме купили вестниците в ок

ръзите Тайлър и Ван Бурен - рече Макгру към края на

дългия обяд. - Нещата започват да се наместват.

Това беше почти вярно. Притежателят на вестника в окръг Тайлър бе дал

принципното си съгласие, но още не бе подписал документите.

- Но има един нов момент - допълни той. - Вестникът

в окръг Полк вероятно също ще се продава. Честно каза

но, вече обмисляме да го купим, ако вие се откажете. Дос

та по-евтино ще ни излезе.

- Хайде сега, ще се плашим - казах аз.

Полк Каунти Хералд" имаше четири хиляди читатели и доста некадърен мениджмънт.

Следях го всяка седмица.

- Не се опитвам да ви плаша. Просто излагам всички

факти.

- Всъщност аз искам милион и половина.

- Това е прекалено много, Уили.

- Не е малко, но ще си върнете парите. Може да отне

ме повечко време, но погледнете в перспектива, да кажем,

след десет години.

- Не съм сигурен, че можем да дадем толкова.

- Ще трябва, ако искате вестника.

Усещаше се, че бързат. Макгру намекна за някакъв срок, а после направо заяви: 366

- Преговаряме вече от месеци и моят клиент държи да стигнем до някакво решение.

Иска да приключи със сделката до първо число на следващия месец, в противен

случай ще си потърси нещо друго.

Тази тактика не ме притесняваше. И на мен ми бе омръзнало да преговарям. Или щях

да продам вестника, или не. Време беше да взема решение.

- Това е след двайсет и три дни - казах аз.

Страница 145

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

- Точно така.

- Чудесно. ;

Дойде лятото и дните пораснаха, а нетърпимата жега и влажност започнаха

тримесечното си властване. Аз продължавах да обикалям - от църквите в списъка си

до игрищата по софтбол, от местния турнир по голф до брането на дини. През това

време Клантън чакаше - и всички говореха само за онова, което очакваха.

Неизбежно примката около врата на всеки от останалите заседатели се поразхлаби.

Те, естествено, се умориха да седят затворени в къщите си, да променят

следваните цял живот навици и да търпят отряди от съседи да пазят домовете им

нощем. Започнаха да се показват навън и се опитваха да се върнат към нормалния

си живот.

Търпението на убиеца ни изваждаше от релси. Времето работеше за него и той

знаеше, че всички тези защитни мерки рано или късно ще омръзнат на жертвите му.

Знаеше, че заседателите ще свалят гарда и ще направят грешка. Ние също го

знаехме.

След като за пръв път в живота си бе пропуснала три поредни недели, мис Кали

настояваше да иде на църква. Придружавана от Сам, Исо и Леон, тя влезе в храма в

неделя сутрин и се моли така, сякаш не бе идвала цяла година. Другите богомолци

я прегръщаха и се молиха горещо за нея. Преподобният Смол начаса промени

проповедта си и заговори как Бог пазел следовниците си. Сам каза, че службата

продължила почти три часа.

367

ДЖОН ГРИШАМ

Два дни по-късно мис Кали се настани на задната седалка на моя мерцедес. Исо

седна до нея, Сам сложи пушка между краката си и с един помощник-шериф зад нас

ние излязохме от Клантън. Помощник-шерифът спря до границата на окръга и час

по-късно бяхме в Мемфис. На изток от града имаше нов търговски център - всички

говореха за него и мис Кали умираше да го види. Над сто магазина под един

покрив! За пръв път в живота си тя яде пица, видя ледена пързалка, двама хванати

за ръка мъже и семейство от различни раси. Одобри само пързалката.

След като цял час търпяхме безумните указания на Сам, най-сетне намерихме

гробището в Южен Мемфис. Използвайки предоставената ни от пазача карта, открихме

гроба на Никола Росети Дежарнет. Мис Кали положи донесения от вкъщи букет цветя

и когато разбрахме, че тя смята да поостане, ние се отдръпнахме и я оставихме на

мира.

В памет на Никола мис Кали поиска италианска храна. Бях запазил маса в

Грисанти", един от символите на Мемфис, и вечеряхме дълго и вкусно с лазаня и

пълни с козе сирене равиоли. Мис Кали успя да преодолее предубеждението си

спрямо купената храна, а за да я предпазя от греха, аз настоях да платя

сметката.

Не искахме да напускаме Мемфис. За няколко часа бяхме забравили страха от

неизвестността и тревогите на очакването. Клантьн изглеждаше отдалечен на хиляда

километра, макар и това да звучеше твърде близко. На връщане усетих, че карам

все по-бавно и по-бавно.

Макар че не отворихме дума, пък и с приближаването към Клантьн разговорът все

повече затихваше, в окръг Форд имаше пуснат на свобода убиец. Мис Кали беше в

неговия списък. Ако не бяха двата трупа, би било трудно да повярваме, че подобно

нещо може да се случи.

Според версията на Баги, потвърдена от архивите на Таймс", през този век нямаше

някакви неразгадани убийства. Почти всяко беше импулсивен акт и димящото дуло бе

видяно от свидетели. Арестите, процесите и при-

368

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

съдите бяха незабавни. Сега ставаше въпрос за умен и предвидлив убиец, а

набелязаните от него жертви бяха известни на всички. За нашия спазващ закона и

богобоязлив град това беше немислимо.

Боби, Ал, Макс и Леон по различно време се бяха опитвали да убедят мис Кали да

им погостува за месец -месец и нещо. Сам, аз и дори Исо се бяхме намесвали в

подкрепа на тези доста настоятелни молби, но мис Кали не се съгласяваше. Тя била

близко до Бога и той щял да я пази.

През изминалите девет години единствения път, когато изпуснах нервите си пред

мис Кали, беше в опит да я убедя да прекара един месец в Милуоки с Боби.

- Големите градове са опасни - бе рекла тя.

- Сега най-опасен е Клантън - бях отвърнал аз.

По-късно повиших тон и тя ми каза, че не й допадало

подобно неуважение. Побързах да млъкна.

Когато късно тази вечер навлязохме в окръг Форд, започнах да поглеждам в

огледалото за обратно виждане. Може би беше глупаво, а може би не. Домът на

семейство Ръфин беше охраняван от един паркирал на улицата помощник-шериф и от

Страница 146

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

един приятел на Исо, който пазеше от верандата.

- Всичко е спокойно - рече приятелят. Искаше да ка

же, че никой не беше стрелял и никой не беше застрелян.

Двамата със Сам играхме дама на верандата около час, а мяс Кали отиде да си

легне. Чакането продължаваше.

369

Седемдесет и девета беше година за местни избори в щата Мисисипи; третите ми

избори като регистриран гласоподавател. Бяха доста по-мирни от първите два.

Нямаше други кандидати за шерифския пост, което беше нещо нечувано. Имаше

слухове, че семейство Паджит са си купили нов кандидат, но след вдигнатия около

предсрочното освобождаване шум те предпочитаха да си траят. Сенатор Тео Мортън

имаше съперник, който ми донесе предизборен плакат с крещящия въпрос: Защо

сенатор Мортън освободи предсрочно Дани Паджит? За пари!" Колкото и да ми се

искаше да го пусна, нямах нито времето, нито енергията да бъда съден за клевета.

В Четирите пердаха" имаше тринайсет кандидати за поста районен полицай, но

другаде надпреварата беше доста вяла. Вниманието на окръга бе приковано към

убийствата на Фаргарсън и Тийл, но най-вече към следващата жертва. Шериф Макнат

и следователите от щатските полицейски и криминологични лаборатории бяха

разследвали всички възможни улики и версии. Нямахме друг избор, освен да чакаме.

С приближаването на Четвърти юли се забелязваше видима липса на ентусиазъм за

ежегодните празници. Макар почти всички да се чувстваха в безопасност, над

окръга тегнеше тъмен облак. Появиха се странни слухове, че нещо лошо ще се случи

точно когато всички сме събрани около площада. От друга страна, през този юни се

раждаха по-изобретателни слухове, отколкото когато и да било.

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

На двайсет и пети юни в една луксозна кантора в Тк-пълоу аз подписах куп

документи, прехвърлящи собствеността на Таймс" на медийна компания, отчасти

притежание на мистър Рей Ноубъл от Атланта. Мистър Ноубъл ми връчи чек за 1,5

милиона долара и аз бързо и донякъде притеснено го отнесох малко по-надолу на

същата улица, където новият ми приятел Стю Холанд ме чакаше в просторния си

кабинет в Мърчантс Банк. В Клантън новината за подобен депозит би се разнесла

тутакси, така че аз побързах да скрия парите при Стю и потеглих към къщи.

Това беше най-дългото едночасово пътуване в живота ми. Беше вълнуващо, защото

направих продажбата при оптимални условия. Бях измъкнал голяма сума от заможен и

почтен купувач, който не смяташе да внася големи промени във вестника ми.

Приключенията ме зовяха и аз вече имах възможността да се впусна в тях.

От друга страна, беше тъжно, защото слагах край на един дълъг и благодарен етап

от живота си. Двамата с вестника бяхме расли заедно; аз се превърнах в зрял

човек, той - в проспериращо начинание. Беше станал точно това, което би следвало

да бъде вестникът на всеки малък град - увлекателен наблюдател на актуални

събития, хроникьор на историята и от време на време коментатор на политически и

социални въпроси. Що се отнася до мен, аз бях младеж, който със сляпо усърдие бе

създал нещо от самото начало. Предполагам, че би трябвало да се чгаст-вам

възмъжал, но всъщност исках само да си намеря някой плаж. А после и момиче.

Когато се върнах в Клантън, влязох в кабинета на Мар-гарет, затворих вратата и й

разказах за продажбата. Тя избухна в сълзи, а не след дълго и моите очи се

навлажниха. Нейната пламенна лоялност винаги ме бе удивлявала и макар като мис

Кали да се притесняваше твърде много за душата ми, с времето тя също ме бе

заобичала. Обясних й, че новите собственици са прекрасни хора, че не смятат да

внасят драстични промени и че бяха одобрили новия й

370

371

ДЖОН ГРИШАМ

^ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

петгодишен договор с увеличена заплата. Това само засили сълзите й.

Харди не плака. Той правеше Таймс" вече трийсет години. Беше раздразнителен, заядлив и пиеше твърде много като повечето печатари. Ако новите собственици не

го харесаха, смяташе просто да напусне и да иде за риба. Все пак се зарадва на

новия договор.

Също като Дейви Бас Плямпалото. Той бе шокиран от новината, но се оживи от

вестта за повишението на заплатата.

Баги беше на почивка някъде на запад - с брат си, а не с жена си. Мистър Рей

Ноубъл не искаше да се обвързва за още пет години с доста мърлявото репортерство

на Баги, а аз не можех с чиста съвест да го направя част от сделката. Баги

трябваше да се оправя сам.

Имахме още петима служители и аз лично съобщих новината на всеки от тях. Отне ми

цял следобед и когато приключих, се чувствах напълно изтощен. Намерих Хари Рекс

в задната стаичка на Пепе и отпразнувахме случая с по няколко коктейла

маргарита.

Страница 147

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

Нямах търпение да напусна града и да ида някъде, но не можех да го направя, преди да са спрели убийствата.

През по-голямата част от юни преподавателите от семейство Ръфин често прескачаха

до Клантън. Успяваха някак да сместят задължения и отпуски, като гледаха поне

двама-трима от тях винаги да са до мис Кали. Сам рядко напускаше къщата. Стоеше

в негърския квартал отчасти за да пази майка си, но и за да не се излага на

опасност. Полицай Дюран още беше в града, макар да се бе оженил отново, а

двамата му синове да бяха изменили на каузата и да бяха напуснали района.

Сам прекарваше часове на верандата, като четеше ненаситно и играеше дама с Исо и

с всеки, който идваше да помогне с пазенето. Освен това игра табла с мен, докато

не проумя стратегията, след което държеше да залагаме

372

по долар при всяка игра. Скоро вече му дължах 50 долара. Подобен безсрамен комар

бе дълбока тайна на верандата на мис Кали.

Седмица преди Четвърти юли се състоя импровизирана семейна сбирка Тъй като

къщата ми имаше пет неизползвани спални и страдаше от печална липса на човешко

присъствие, аз настоявах тя да бъде изпълнена с членове на семейство Ръфин. Те

се бяха увеличили доста от първата ни среща през 1970 г. Всички освен Сам бяха

женени, а внуците бяха станали двайсет и един. Общият брой беше трийсет и пет, без да броим Сам, Кали и Исо. Трийсет и четирима успяха да дойдат в Клантън.

Само съпругата на Леон бе заминала при болния си баща в Чикаго.

Двайсет и трима от трийсет и четиримата отседнаха при мен за няколко дни.

Пристигнаха от различни части на страната, предимно от север, идваха на смени по

всяко време на деня. Всеки бе посрещан с големи церемонии. Когато Карлота,

съпругът й и двете й дечица пристигнаха в три сутринта от Лос Анджелис, всички

лампи в къщата бяха запалени, а Бони, съпругата на Боби, започна да прави

палачинки.

Бони завзе кухнята ми и ме пращаше на пазар по три пъти на ден със списъци с

неотложни покупки. Купувах тонове сладолед и децата скоро се научиха, че съм

склонен да го доставям по всяко време на денонощието.

Тъй като верандите ми бяха дълги, широки и рядко използвани, гостите ми често се

запътваха натам. Сам водеше мис Кали и Исо късно следобед за дълги посещения.

Приятелката ми умираше да излезе от негърския квартал. Уютната й къщичка се бе

превърнала в затвор.

От време на време чувах децата да говорят загрижено за майка си. Обсъждаха не

толкова очевидната опасност от куршум, колкото здравето й. През последните

години тя бе успяла да свали около трийсет и пет килограма в зависимост от това

чия версия слушахме. Сега обаче те се връщаха и кръвното й налягане безпокоеше

лекарите. Стресът си казваше думата. Според Исо мис Кали спяла

373

ДЖОН ГРИШАМ

лошо, което отдавала на медикаментите. Не беше вече толкова чевръста, не се

усмихваше толкова често и имаше видимо по-малко енергия.

За всичко обвинявахме тази бъркотия с Паджит". Веднъж арестът му да сложеше край

на убийствата, мис Кали отново щеше да си бъде същата.

Това беше оптимистичната версия, споделяна от повечето й деца.

На втори юли, понеделник, Бони и компания приготвиха лек обяд от салата и пица.

Присъстваха всички налични членове на семейството. Похапнахме на една странична

веранда под бавни и практически безполезни тръстикови вентилатори. Затова пък

подухваше лек ветрец и при температура малко над трийсет градуса успяхме да се

насладим на дългия, ленив обяд.

Още не бях намерил подходящ момент да кажа на мис Кали, че напускам вестника.

Знаех, че ще бъде шокирана и много разочарована. Но не виждах защо да не

продължим обедите си в четвъртък. Щеше да бъде дори по-забавно да броим

допуснатите от някой друг грешки.

За девет години бяхме пропуснали само седем четвъртъка, винаги заради болест или

проблеми със зъбите.

Ленивите приказки след ядене внезапно спряха. В далечината откъм другия край на

града се разнесоха сирени.

Кутията беше трийсет на трийсет сантиметра, дълбока дванайсет, на цвят бяла, с

червени и сини ивици и звезди. Беше луксозна пратка от фермата за орехи в

Хейзъл-хърст, Мисисипи, изпратена на мисис Максин Рут от сестра й в Конкорд, Калифорния. Подарък по случай Деня на независимостта - истински американски

орехи. Пощальонът я донесе към обяд и я сложи в кутията на Максин Рут. Някой я

прибра, мина покрай седящия под едно дърво в двора часовой и я внесе в кухнята, където Максин я видя за пръв път.

Беше изминал почти месец, откакто шериф Макнат я

374

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

Страница 148

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

бе разпитвал как е гласувала на процеса. Максин неохотно си бе признала, че е

била против смъртното наказание на Дани Паджит и доколкото си спомняла, двамата

й съмишленици били Лени Фаргарсън и Мо Тийл. Тъй като и двамата бяха вече

мъртви, Макнат й бе съобщил мрачната новина, че тя може да е следващата жертва.

Години след процеса Максин бе съжалявала за вота си. Градът бе възмутен от

присъдата и тя усещаше враждебността на хората. За щастие заседателите бяха

спазили обещанието си да мълчат и тримата с Лени и Мо не бяха подложени на

допълнителни упреци. Времето бе поуталожило страстите и тя бе успяла да се

дистанцира от последиците на своето решение.

А сега целият свят знаеше как е гласувала. Сега я преследваше някакъв луд. Тя си

бе взела отпуск от работата. Нервите й бяха изопнати; беше й писнало да се крие

в собствения си дом, а дворът й да е пълен със съседи, които се събираха всяка

вечер сякаш ей тъй, да си пообщуват; беше й писнало да се крие под прозорците.

Вземаше толкова много и различни хапчета, че те взаимно се неутрализираха и нищо

не й действаше.

Видя кутията с орехи и се разплака. Някой я обичаше. Милата й сестрица Джейн

мислеше за нея. О, колко й се искаше в този миг да е при нея в Калифорния!

Максин започна да отваря пакета, когато й хрумна нещо. Отиде до телефона и набра

номера на Джейн. Не бяха разговаряли цяла седмица.

Джейн беше на работа и много се зарадва да я чуе. Поговориха за това-онова, а

после се върнаха към ужасната ситуация в Клантьн.

- Толкова мило от твоя страна да изпратиш орехите - каза Максин.

- Какви орехи? - попита Джейн.

Пауза.

- Кутията Орехи Болан" от Хейзълхърст. Голяма е,

килограм и половина. ;

Отново пауза.

375

ДЖОН ГРИШАМ

- Не е от мен. Някой друг я е пратил.

Няколко мига по-късно Максин затвори и огледа кутията. Един стикер отпред

гласеше Подарък от Джейн Па-ръм". Естествено, Максин не познаваше други жени с

това име.

Вдигна я извънредно внимателно. Изглеждаше малко тежичка за кутия орехи.

По една случайност помощник-шериф Травис беше в къщата. С него бе някой си Теди

Рей, пъпчиво момче с възголемичка униформа и служебен револвер, с който никога

не бе стрелял. Максин ги извика да дойдат бързо в кухнята, където

червено-бяло-синята кутия седеше кро-тичко на плота. Домъкна се и часовоят и в

продължение на една дълга минута четиримата просто зяпаха пакета. Максин предаде

разговора си с Джейн.

С голямо колебание Травис вдигна кутията и леко я разклати.

- Малко е тежка за орехи - забеляза той. Погледна Те

ди Рей, който вече бе пребледнял, и въоръжения съсед,

който изглеждаше готов да залегне за щяло и нещяло.

- Мислите ли, че е бомба? - попита съседът.

- О, боже - промълви Максин. Изглеждаше готова да

припадне.

- Може би - отвърна Травис и погледна ужасен пред

мета в ръцете си.

- Да я изкараме навън - рече Максин.

- Не трябва ли да извикаме шерифа? - успя да попита

Теди Рей.

- Сигурно - каза Травис.

- Ами ако има часовников механизъм или нещо по

добно? - попита съседът.

Травис се поколеба за миг и заяви с гласа на човек без всякакъв опит:

- Аз знам какво да правя.

Излязоха през кухненската врата на тясна веранда, която опасваше задната стена

на къщата. Травис внимателно постави кутията на самия ръб, на около метър над

зе-

376

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

мята. Когато той свали четирийсет и четири калибровия си магнум, Максин попита:

- Какво ще правите?

- Трябва да видим дали е бомба - рече Травис. Теди Рей

и съседът набързо слязоха от верандата и заеха безопасна

позиция в тревата на около петнайсет метра разстояние.

- Нима ще стреляте по орехчетата ми? - попита Мак

син.

Страница 149

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

- Имате ли по-добра идея? - сряза я Травис.

- Май че не.

Скрил по-голямата част от тялото си в кухнята, Травис провря през вратата

дебелата си дясна ръка и се прицели. Максин бе точно зад него, приклекнала и

надничаща иззад кръста му.

Първият изстрел напълно пропусна верандата, макар да изкара ангелите на Максин.

- Страшен мерник! - провикна се Теди Рей и двамата със съседа се заляха от смях.

Травис се прицели и отново стреля.

Взривът напълно откъсна верандата от къщата, проби огромна дупка в стената на

кухнята и разпръсна шрапне-ли в радиус от сто метра. Строши стъклата, разцепи

дъските и рани четиримата наблюдатели. Теди Рей и съседът получиха парченца

метал в гърдите и краката си. Дясната ръка на Травис и дланта му бяха разкъсани.

Максин бе ударена в главата на две места - парче стъкло откъсна висулката на

дясното й ухо, а едно гвоздейче се заби в дясната половина на челюстта й.

За миг всички изгубиха съзнание, повалени от килограм и половина пластичен

експлозив, натъпкан с гвоздеи, стъкло и сачмени лагери.

Докато сирените продължаваха да вият из града, аз

отидох до телефона и се обадих на Уайли Мийк. Той тък

мо се канел да се свърже с мен.

Опитаха се да взривят Максин Рут - рече той.

377

ДЖОН ГРИШАМ

Казах на семейство Ръфин за инцидента и ги оставих на верандата. Когато стигнах

до квартала на Максин, основните пътища бяха затворени и движението беше отбито.

Побързах да отида в болницата, където намерих един познат млад лекар. Той ми

разказа, че имало четирима пострадали, но животът им не бил в опасност.

Съдия Омар Нуз председателстваше съда в Клантън този следобед. Всъщност по-късно

той твърдеше, че бил чул експлозията. Руфъс Бъкли и шериф Макнат се срещнаха с

него за повече от час в кабинета му, но никога не разкриха какво са си говорили.

Докато чакахме в съдебната зала, Хари Рекс и повечето мотаещи се наоколо

адвокати бяха сигурни, че обсъждат как да издадат заповед за ареста на Дани

Паджит при толкова малко доказателства.

И все пак нещо трябваше да се направи. Някой трябваше да бъде арестуван. Шерифът

трябваше да брани населението; той беше длъжен да предприеме нещо, макар и

недотам правилно.

Съобщиха ни, че Травис и Теди Рей били откарани в една от болниците в Мемфис за

операция. Максин и съседът й били на хирургическата маса в момента. Лекарите

продължаваха да твърдят, че животът на всички е извън опасност. Травис обаче

можел да изгуби дясната си ръка.

Колко хора в окръга знаеха как да правят подобни бомби? Кой имаше достъп до

експлозиви? Кой имаше мотив? Докато спорехме по тези въпроси в съдебната зала, други очевидно ги обсъждаха в кабинета на съдията. Нуз, Бъкли и Макнат бяха на

избираеми постове. Добрите хора от окръг Форд имаха нужда от тяхната закрила.

Тъй като Дани Паджит беше единственият вероятен заподозрян, съдия Нуз най-сетне

издаде заповед за арестуването му.

Лусиен бе уведомен и прие новината без възражения. В този момент дори адвокатът

на Паджит не можеше да оспори необходимостта клиентът му да бъде призован.

Винаги можеха да го освободят по-късно.

378

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

Няколко минути след пет следобед конвой полицейски коли профуча из Клантън и се

отправи към остров Паджит. Хари Рекс вече притежаваше полицейски радиоприемник в

града имаше немалко нови и докато седяхме в кантората му на чаша бира, той

писукаше с несдържана ярост. Това беше може би най-вълнуващият арест в историята

на окръга и ние искахме да присъстваме. Дали семейство Паджит ще блокират пътя и

ще попречат на ареста? Дали ще има изстрели? Една малка война?

Сред цялото това бърборене успявахме да следим какво става. На магистрала 42

Макнат и хората му бяха посрещнати от десет единици" на щатската пътна полиция.

Предположихме, че единица" не означава нищо повече от кола", но звучеше далеч

по-сериозно. Те стигнаха до магистрала 401 и завиха по пътя към острова. На

моста, където всички очакваха някакъв драматичен конфликт, Дани Паджит и

адвокатът му седяха в една кола.

Гласовете по радиостанцията бяха трескави и тревожни:

- Той е с адвоката си!

- Уилбанкс ли?

-Да.

- Да ги застреляме и двамата.

- Излизат от колата.

- Уилбанкс върви с вдигнати ръце. Не е глупав!

Страница 150

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

- Наистина е Дани Паджит. Ръцете високо.

- Ще ми се да му изтрия тая усмивчица от лицето.

- Сложиха му белезниците.

- По дяволите! - извика през бюрото Хари Рекс. - Ще

ше ми се да замирише малко на барут. Като в доброто ста

ро време.

Час по-късно всички бяхме в затвора, когато заприиж-да процесията от червени и

сини светлини. Шериф Макнат благоразумно бе сложил Паджит в патрулната кола на

един щатски полицай; иначе неговите подчинени можеха да го поступат по време на

пътуването. Двама от колеги-

379

ДЖОН ГРИШАМ

те им бяха приети за операция в Мемфис и всички бяха настръхнали срещу

арестанта.

Пред затвора се бе събрала истинска тълпа. Хората посрещнаха Паджит с ругатни и

подигравки, след което шерифът сърдито им каза да се разотиват.

За всички бе голямо облекчение да видят Дани с белезници. Новината за неговото

задържане бе като балсам за целия окръг. Тежкият облак се бе вдигнал. Тази нощ

Клан-тьн се съживи.

Когато след залез слънце се върнах у дома си, кланът Ръфин беше в празнично

настроение. Мис Кали беше толкова спокойна, колкото отдавна не я бях виждал.

Останахме на верандата дълго време, разказвахме си истории, смеехме се, слушахме

Арета Франклин и Темптейшънс". От време на време се чуваха фойерверки.

Тайно от всички Лусиен Уилбанкс и съдия Нуз бяха

сключили сделка в трескавите часове преди ^ста Съда

ята се притесняваше какво ще се случи? ако Дани "

бе

предпочете да се оттегли на безопасно място или, още по-лошо, реши да окаже

съпротива ше като буре барут, което чакаше да му дра Ченгетата бяха жадни за

кръв зарадиТеда чиято глупава прибързаност беше в^емеш докато двамата се

възстановят от ра^те си Максш Р принадлежеше на прочуто с избу^tm си семейст^

^^^

На всичкото отгоре оставал само един месец докато

му отнемат адвокатските права

380

сутринта на следващия ден, трети юли

Ситуацията смущаващо напомняше как преди девет години съдебната зала пак бе

претгпкана заради ^ Ш-

381

ДЖОН ГРИШАМ

джит. Публиката бе враждебно настроена, нямаше търпение да го зърне и се

надяваше той да бъде обесен веднага. Роднините на Максин Рут пристигнаха рано и

седнаха отпред. Бяха сърдити широкоплещести брадати мъже в груби гащеризони.

Стряскаха дори и мен, макар да бях на тяхна страна. Доколкото знаехме, Максин бе

добре и се очакваше да се върне у дома след няколко дни.

Семейство Ръфин нямаха много работа тази сутрин и не можеха да пропуснат

вълнуващите събития в съда. Самата мис Кали настоя да пристигнат рано и да си

намерят добри места. Беше доволна, че отново е в центъра на града. Беше си

облякла празнична рокля и се радваше, че седи на такова публично събиране,

заобиколена от семейството си.

Новините от болницата в Мемфис бяха смесени. Теди Рей бе зашит и се

възстановяваше добре. Травис бе прекарал тежка нощ и лекарите се притесняваха

дали ще успеят да спасят ръката му. Колегите на двамата ранени се бяха изсипали

в съдебната зала и чакаха нова възможност да мятат застрашителни погледи към

бомбаджията.

Видях мистър и мисис Фаргарсън да седят отзад на предпоследния ред. Не исках да

мисля какво им минава през главата.

Роднините на Дани не бяха тук; имаха достатъчно здрав разум да не се показват в

залата. Появата на всеки от тях би вбесила тълпата. Хари Рекс ми прошепна, че се

били събрали горе в залата на съдебните заседатели при заключени врати. Така и

не ги видяхме.

Руфъс Бъюш пристигна с антуража си, за да представлява щата Мисисипи. Едно от

предимствата на продажбата на Таймс" бе, че повече никога нямаше да ми се наложи

да общувам с него. Той бе арогантен и надут, а всяка негова постъпка бе

пресметната така, че да го доближи до губернаторския пост.

Докато чаках и гледах как залата се пълни, аз осъзнах, че за последен път

отразявам някакво събитие за Таймс". Този факт не ме натъжи. Мислено вече се бях

оттеглил и дори бях изхарчил част от парите. Сега, когато Дани бе за-

382

Страница 151

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

държан, още повече бързах да избягам от Клантън и да видя света.

След няколко месеца щеше да има процес. Поредният цирк около Дани Паджит, но аз

сериозно се съмнявах, че делото ще се гледа в окръг Форд. Все едно. Това беше

нечия друга новина.

В десет часа всички места бяха запълнени, а покрай стените се тълпяха зяпачи.

Петнайсет минути по-късно зад съдийската банка се чу шум, отвори се врата и се

появи ЛусиенУилбанкс. Чувствахме се като на мач; той беше играч и всички искахме

да го освиркаме. Двама пристави излязоха бързо зад него и един от тях обяви:

- Съдът влиза. Всички да станат!

Съдия Нуз допъпли в черната си тога и седна на трона си.

- Моля, седнете - каза в микрофона той. Беше огледал

тълпата и бе удивен от нейната многочисленост.

После той кимна, една странична врата се отвори и трима помощник-шерифи въведоха

Дани Паджит - с белезници, с окови на глезените и със същия оранжев

затворнически гащеризон, с който бе облечен при предишния процес. Минаха няколко

минути, преди ръцете и краката му да бъдат освободени, след което той се наведе

и прошепна нещо на Лусиен.

- Това е заседание за пускане под гаранция - обяви Нуз и залата притихна. - Няма

причини да не бъде спокойно, делово и кратко.

Щеше да се окаже далеч по-кратко, отколкото някой бе очаквал.

Някъде над нас се разнесе оръдеен взрив и за миг ми се стори, че стрелят по

всички ни. Трясък разцепи тежкия въздух в съдебната зала; и без това бяхме

толкова изнервени, че всички застинахме в ужасно, сковаващо изумление. После

Дани Паджит изхъхри със закъснение и всичко се обърна с главата надолу. Пищяха

жени. Пищяха мъже.

383

ДЖОН ГРИШАМ

Някой извика Залягайте!" и половината зрители приклекнаха, а някои направо се

проснаха на пода. Улучен е!", изкрещя друг.

И аз понаведох глава, но не исках да пропусна нищо. Всички помощник-шерифи

измъкнаха служебните си револвери и се заоглеждаха по кого да стрелят. Насочваха

дулата си нагоре и надолу, наляво и надясно, накъде ли не.

Макар след това да спорихме с години, вторият изстрел дойде не повече от три

секунди след първия. Той улучи Дани в ребрата, но всъщност това не беше нужно.

Първият бе минал през главата му. Вторият привлече вниманието на един

помощник-шериф в предната част на залата. Аз се бях свил още по-ниско, но все

пак го видях да сочи към балкона.

Двойните врати на залата се разтвориха и всички хукнаха да бягат. В последвалата

истерия аз останах на мястото си и се опитах да схвана какво става. Спомням си, че видях ЛусиенУилбанкс да се надвесва над клиента си. Освен това зърнах Руфъс

Бъкли да пълзи на четири крака пред ложата на съдебните заседатели в опит да се

измъкне. Никога няма да забравя съдия Нуз, който си седеше спокойно на мястото с

кацнали на носа очила за четене и гледаше хаоса така, сякаш подобни неща му се

случваха ежеседмично.

Всяка секунда като че ли траеше минута.

Куршумите срещу Дани Паджит бяха изстреляни от тавана над балкона. И макар там

да бе пълно с хора, никой не бе видял пушката да се спуска на три метра над

главите им. Също като всички останали, те бяха бързали да зърнат Дани Паджит.

Властите бяха кърпили и ремонтирали съдебната зала на няколко пъти, когато бяха

успели да намерят по някой свободен долар от бюджета си. Към края на шейсетте в

опит да се подобри осветлението бе инсталиран окачен таван. Снайперистът бе

намерил идеално местенце върху отоплителна тръба точно над един панел от тавана.

В тази тъмна дупка той бе чакал търпеливо и бе гледал залата

384

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

през десетсантиметровия процеп, който бе създал, повдигайки една от мухлясалите

плочки.

Когато реших, че стрелбата е приключила, пропълзях по-близо до парапета.

Помощник-шерифите крещяха на всички да напуснат залата. Блъскаха хората и

издаваха всякакви противоречащи си заповеди. Дани беше под масата, заобиколен от

Лусиен и няколко служители на реда. Виждах стъпалата му, които не помръдваха.

Минаха ми-нута-две и паниката започна да стихва. Изведнъж се чуха още изстрели; слава богу. този път бяха отвън. Погледнах през прозореца и видях хората да

търчат към магазините по площада. Един старец сочеше нагоре, малко над главата

ми, към нещо или някой върху сградата на съда.

Шериф Макнат току-що бе намерил скривалището на убиеца, когато чу изстрели над

главата си. Заедно с двама помощници той изкачи стълбите към третия етаж, а

после бавно тръгна по тясната вита стълбичка на купола. Вратата към купичката бе

Страница 152

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

залостена, но точно над нея се чуваха тревожните стъпки на снайпериста и

падащите по пода гилзи.

Единствената мишена бе кантората на Лусиен Уил-банкс и по-точно прозорците на

горния етаж. Снайперистът ги трошеше методично, един по един. Долу Етъл Туи-ди

се криеше под бюрото си, като ревеше и пищеше едновременно.

Най-сетне оставих залата и се спуснах към долния етаж, където публиката чакаше и

се чудеше какво да прави. Началникът на полицията бе наредил на всички да

останат в сградата. Разговорите между изстрелите бяха нервни и припрени. Когато

чуехме гърмежи, всички зяпнахме глупаво. Всеки от нас се чудеше колко ли ще

продължи това.

Отидох при семейство Ръфин. Мис Кали бе припаднала още когато първият изстрел бе

разтърсил залата. Макс и Боби я държаха и бързаха да я върнат вкъщи.

385

ДЖОН ГРИШАМ

След като цял час градът беше държан като заложник, най-сетне снайперистът

свърши амунициите. Последния куршум остави за себе си и като натисна спусъка, падна на пода. Шериф Макнат изчака няколко минути и успя да избута капака.

Тялото на Ханк Хутън отново бе голо. И мъртво като току-що блъснато на пътя

животно. Един помощ-ник-шериф хукна надолу по стълбите и закрещя:

- Свърши! Убит е! Беше Ханк Хутън!

Озадачените физиономии бяха едва ли не смешни.

Ханк Хутън? Всички произнасяха името, но не се чуваше нито звук. Ханк Хутън?

- Адвокатът, дето се чална.

- Мислех, че са го прибрали. -

- Не е ли в Уитфийлд?

- Мислех, че е умрял.

- Кой е Ханк Хутън? - попита ме Карлота, но аз бях

твърде объркан, за да й отговоря. Пръснахме се навън под

сенчестите дървета и постояхме там известно време; не

бяхме сигурни дали не трябва да останем в случай, че по

следва ново невероятно събитие, или да се приберем у до

ма и да се опитаме да проумеем онова, което току-що бях

ме преживели. Семейство Ръфин си тръгнаха бързо; мис

Кали не се чувстваше добре.

В крайна сметка линейката с Дани Паджит потегли, без да бърза особено. С Ханк

Хутън беше малко по-сложно, но не след дълго успяха да смъкнат трупа му и го

изнесоха от съда на носилка, покрит от главата до петите с бял чаршаф.

Отидох до редакцията, където Маргарет и Уайли пиеха прясно сварено кафе и ме

чакаха. Бяхме твърде смаяни, за да водим интелигентен разговор. Целият град беше

онемял.

След известно време набрах няколко телефона, намерих когото исках и към обяд

напуснах редакцията. На минаване край площада видях мистър Декс Прат, който

притежаваше местната фирма за стъклопоставяне и всяка седмица пускаше при нас

реклама, да сваля френските

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

прозорци на ЛусиенУилбанкс и да им сменя стъклата. Бях сигурен, че Лусиен си е у

дома и вече надига бутилка на верандата, откъдето можеше да види купола и

купичката на съда.

Уитфийлд беше на три часа на юг. Не бях сигурен дали щях да стигна дотам, защото

всеки момент можех да свия надясно, да се отправя на запад, да пресека реката

при Грийнвил или Виксбърг и по здрач да съм някъде във вътрешността на Тексас.

Или пък можеше да взема ляв завой, да тръгна на изток и да си поръчам много

късна вечеря някъде близо до Атланта.

Каква лудост. Как едно такова приятно градче бе стигнало до подобен кошмар?

Копнеех да се махна оттук.

Когато излязох от транса си, вече бях близо до Джак-сън.

Щатската психиатрична клиника беше на двайсет километра източно от Джаксън по

междущатската магистрала. Минах с блъф покрай пазача, използвайки името на един

лекар, когото бях открил, правейки справки по телефона.

Доктор Виро беше много зает и аз четох списания пред кабинета му цял час. Когато

уведомих момичето зад бюрото, че не смятам да си тръгвам и ако трябва, ще го

последвам до дома му, той някак си успя да ме вмести в програмата си.

Виро имаше дълга коса и сивкава брада. По акцента му личеше, че е израсъл някъде

в Средния запад. Двете дипломи на стената свидетелстваха, че е минал през

Северозападния университет и университета Джонс Хопкинс", макар на мътната

светлина в осеяния с боклуци кабинет да ми бе трудно да разчета подробностите.

Казах му какво се бе случило сутринта в Клантън. След като свърших, той заяви:

- Не мога да говоря за мистър Хутън. Както ви обяс

них по телефона, това е лекарска тайна.

Страница 153

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

- Вече не е. ,

-

386

387

ДЖОН ГРИШАМ

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

- Напротив, мистър Трейнър. Задълженията ми още са

в сила и се боя, че не мога да обсъждам този пациент.

Бях общувал с Хари Рекс достатъчно дълго, за да знам, че не трябва да приемаш

не" за отговор. Впуснах се в дълъг и подробен разказ за случая Паджит" - от

процеса през предсрочното освобождаване до събитията през изминалия месец и

напрежението в Клантън. Споменах как съм видял Ханк Хутън една неделна вечер в

Независимата църква на Калико Ридж и как някой не знаеше нищо за последните

години от живота му.

Тезата ми бе, че градът иска да знае какво го е накарало да откачи. Доколко

болен е бил? Защо е бил освободен? Имаше много въпроси, но преди ние" да

преодолеем трагичния епизод, имахме нужда от истината. Усетих се, че моля за

информация.

- Каква част ще публикувате? - поразчупи леда той.

- Ще публикувам каквото ми разрешите. Ако нещо не

бива да се разгласява, просто ми кажете.

- Да се поразходим тогава.

Взехме си кафе в картонени чаши и седнахме на една бетонна пейка в малко

сенчесто дворче.

- Ето какво можете да публикувате - започна Виро. -

Мистър Хутън бе приет тук през януари 1971 година.

Той бе диагностицирай като шизофреник, затворен в кли

никата, лекуван и изписан през октомври 1976 година."

- Кой постави диагнозата?

- Това вече си остава между нас. Съгласен ли сте?

- Добре.

- Не бива да се разгласява, мистър Трейнър. Трябва да

ми обещаете.

Оставих бележника и писалката си встрани и казах:

- Заклевам се в Библията, че това няма да се публи

кува.

Той дълго се колеба, отпи няколко глътки от кафето си и за миг ми се стори, че

може да млъкне и да ме помоли да си вървя. После малко се поотпусна и каза:

- Отначало аз лекувах мистър Хутън. В семейството

388

му имаше случаи на шизофрения. Майка му и вероятно баба му бяха страдали от

болестта. Често гените играят роля в такива случаи. Хутън бил диагностицирай още

в колежа, но някак си успял да завърши право. В средата на шейсетте се преместил

в Клантън след втория си развод с надеждата да започне живота си отново. Само че

пак се развел. Обожаваше жените, но не беше могъл да издържи никоя връзка. Беше

дълбоко влюбен в Рода Каселоу и твърдеше, че на няколко пъти я молел да се омъжи

за него. Сигурен съм, че младата дама си е имала едно наум. Убийството й беше

голяма травма за него. А когато заседателите отказаха да изпратят убиеца й на

смърт, той напълно изгуби контрол над себе си.

- Благодаря ви, че ми обяснихте с прости думи - казах

аз. Спомнях си диагнозата на града: луд за връзване".

- Чуваше гласове, предимно гласа на мис Каселоу.

Двете й малки дечица също му говорели. Описвали колко

е ужасно да видиш майка си изнасилена и убита в собст

веното й легло и обвинявали мистър Хутън, че не я е спа

сил. Убиецът й мистър Паджит също го тормозел и го

дразнел от затвора. Неведнъж съм виждал мистър Хутън

да крещи на Дани Паджит от стаята си тук, в клиниката.

- Споменаваше ли нещо за заседателите?

- О, да, непрекъснато. Знаеше, че трима от тях - мис

тър Фаргарсън, мистър Тийл и мисис Рут - са отказали да

гласуват за смъртно наказание. Крещеше имената им по

сред нощ.

- Удивително. Заседателите се бяха заклели никога да

не споменават кой как е гласувал. И ние не знаехме допре

ди месец.

- Все пак той е бил помощник-прокурор.

- Да, така е. - Ясно си спомнях как Ханк Хутън седе

ше до Ърни Гадис на процеса, без да каже и дума, сякаш

Страница 154

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

делото го отегчаваше и умът му бе някъде другаде. - Има

ше ли желание да отмъщава?

Глътка кафе и отново пауза, докато събеседникът ми размисляше дали да отговори.

389

ДЖОН ГРИШАМ

- Да. Той ги мразеше. Искаше да умрат, както и мис

тър Паджит.

- Тогава защо е бил изписан?

- Не мога да говоря за изписването му, мистър Трей-

нър. По онова време не бях тук и може би нашата инсти

туция носи известна отговорност.

- Не сте били тук?

- Отидох за две години в Чикаго да преподавам. Кога

то преди осемнайсет месеца се завърнах, мистър Хутън

го нямаше.

- Но сте прегледали картона му.

- Да, и в мое отсъствие състоянието му се бе подобри

ло значително. Лекарите открили точната комбинация

психотропни лекарства и симптомите му до голяма сте

пен били отшумели. Бил изписан и включен към програ

ма за наблюдение в Тюпълоу, откъдето изгубихме следи

те му. Едва ли е нужно да ви споменавам, мистър Трейнър,

че лечението на душевно болните не е приоритет нито в

този щат, нито в много други. Изпитваме остър недостиг

на хора и средства.

- Вие бихте ли го изписали?

- Не мога да отговоря на този въпрос. Засега ми се

струва, че съм казал достатъчно, мистър Трейнър.

Благодарих му за отделеното време и за откровеността и отново обещах да не

разгласявам чутото. Той ме помоли за един екземпляр от всичко, което публикувах

по въпроса.

Спрях пред някаква закусвалня в Джаксън за един чийзбургер. После намерих

телефонен автомат и се обадих в редакцията, като едва ли не се чудех дали в мое

отсъствие не е станала още някоя престрелка. Маргарет се зарадва, че чува гласа

ми.

- Трябва да се върнеш бързо, Уили - рече тя.

- Защо?

- Мис Кали е получила удар. В болницата е.

- Сериозно ли е?

- Боя се, че да.

390

г

Емисията облигации през 1977 г. бе финансирала основния ремонт на болницата. В

единия край на първия етаж имаше модерен, макар и доста тъмен параклис, където

някога бях седял с Маргарет и роднините й, докато майка й умираше. Тъкмо там

намерих семейство Ръфин -осемте деца, двайсет и двамата внуци и всички съпруги и

съпрузи освен жената на Леон. Преподобният Търстън Смол също бе тук заедно с

внушителен контингент от църквата. Исо беше горе в интензивното и чакаше пред

стаята на мис Кали.

Сам ми каза, че тя се събудила от следобедния си сън с остра болка в лявата

ръка, след което кракът й изтръпнал и не след дълго едва смогвала да говори.

Откарали я с линейка в болницата. Лекарят бил сигурен, че отначало е получила

удар, последван от лек инфаркт. Мис Кали получаваше сериозни медикаменти и

неотклонно внимание. Последното съобщение от доктора беше от осем вечерта;

състоянието й бе описано като сериозно, но стабилно".

Посетители не се позволяваха, така че не можехме да правим друго, освен да

чакаме, да се молим и да посрещаме приятелите, които идваха и си отиваха. След

един час в параклиса бях готов за леглото. Макс, трети поред в появата си на бял

свят, но иначе безспорен лидер, организира нощните смени. Поне две от децата на

мис Кали щяха да бъдат в болницата по всяко време.

Към единайсет отново говорихме с лекаря и той с уме-

391

ДЖОН ГРИШАМ

^ ^ оптимизъм заяви, че състоянието й още било стабил-^ Била заспала", както той

се изрази, но след това приз-, че са я приспали, за да предотвратят нов удар.

- Идете си и си починете - посъветва ни той. - Утре у бъде тежък ден.

Оставихме Марио и Етория в параклиса и вкупом оти-1, ^.ме у нас, където ядохме

сладолед на страничната ве-к лда. Сам бе прибрал Исо у дома им в Лоутаун. Радвах

че останалата част от семейството предпочита да дой-^рри мен.

Страница 155

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

От присъстващите тринайсет възрастни само Леон и на Карлота, Стърлинг, пиеха

алкохол. Отворих

илка вино и тримата се отказахме от сладоледа. " Всички бяха изтощени, особено

децата. Денят бе за- ,нал с уж кратка визита в съда, за да зърнат човека, кой-

тероризираше града ни. Оттогава сякаш бе минала ця-4 ^едмица. Около полунощ Ал

събра семейството в каби-, л ми за последна молитва. Верижна молитва", както я 1

.ече той, в която всеки възрастен и всяко дете благода-к^а за нещо и помолиха

Господ да пази мис Кали. Седнал ь канапето си, стиснал ръцете на Бони и

съпругата на 1 рио, аз усещах присъствието на Бога. Знаех, че моята А ^има

приятелка и тяхна майка и баба ще бъде добре.

Два часа по-късно лежах в леглото съвсем буден и все А чувах острия пукот на

пушката в съдебната зала, глу-у звук, с който куршумът се бе забил в Дани и

послед-^ата паника. Припомнях си всяка дума на доктор Виро 1 чудех в какъв ли ад

бе живял горкият Ханк Хутън през , ледните няколко години. Защо бе пуснат отново

на отбода?

Рсвен това се притеснявах за мис Кали, макар състоя-1уто й да изглеждаше

стабилизирано и тя да бе в добри

Ч -

В крайна сметка поспах два часа и слязох долу, където 1 ^ерих Марио и Леон да

пият кафе на кухненската маса. Ь рио бе дошъл от болницата преди час; нямало

особена Измяна. Вече обсъждаха строгия план за отслабване,

392

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

който семейството щеше да наложи на мис Кали веднага след нейното завръщане у

дома. Тя щеше да започне програма за раздвижване, която да включва дълги

ежедневни разходки из квартала. Редовни прегледи, витамини, нискокалорични

храни.

Говореха сериозно за този здравословен режим, макар всички да знаеха, че мис

Кали прави каквото си иска.

Няколко часа по-късно се заех да прибирам в кашони вещите и боклуците, които бях

събрал през тези девет години, и да разчиствам редакцията. Новият редактор бе

приятна дама от Меридиън, Мисисипи, която искаше да започне до края на

седмицата. Маргарет бе предложила да ми помогне, но аз исках да действам бавно и

да се връщам към спомените си, докато изпразвах чекмеджета и папки. Моментът

беше твърде личен и предпочитах да съм сам.

Книгите на мистър Кодъл най-сетне бяха извадени от прашните лавици, където бяха

наредени дълго преди пристигането ми. Смятах да ги складирам някъде у дома, за

да бъда подготвен в случай, че се появеше негов наследник и започнеше да задава

въпроси.

Изпитвах смесени чувства. Всичко, до което се докосвах, ми напомняше за някаква

история, за неотложен репортаж, за път, пропътувай в търсене на информация, за

среща със свидетел или пък с някой, който можеше да се окаже достатъчно

интересен за журналистически профил. От друга страна, колкото по-бързо приключех

с опаковането, толкова по-скоро щях да изляза от сградата и да хвана някой

самолет.

В девет и половина ми се обади Боби Ръфин. Мис Кали била будна, седяла в леглото

и пиела чай, така че пускали посетители за няколко минути. Веднага тръгнах към

болницата. Сам ме посрещна в коридора и ме преведе през лабиринта от стаи и ниши

в интензивното отделение.

- Не споменавай нищо за станалото вчера - помоли ме той пътьом.

393

ДЖОН ГРИШАМ

- Добре.

- Не трябва да се вълнува. Дори не пускат внуците й

да влязат, от страх да не се ускори пулсът й. Тя има нужда

от пълно спокойствие.

Мис Кали бе будна, но само толкова. Очаквах да видя грейналите очи и сияйната

усмивка, но тя едва бе в съзнание. Позна ме, прегърнахме се и аз я потупах по

дясната ръка. На лявата имаше система. В стаята бяха Сам, Исо и Глория.

Исках да остана насаме с нея за няколко минути, за да мога най-сетне да й кажа

за продажбата на вестника, но тя не бе в състояние да слуша такива новини. Беше

будна вече почти два часа и очевидно имаше нужда от още сън. Може би след

един-два дни щяхме да си побъбрим по въпроса.

След петнайсет минути влезе лекар и ни помоли да я оставим. Така идвахме и си

отивахме, и бдението продължи и след Четвърти юли, макар повече да не ни пуснаха

в интензивното.

Кметът реши, че няма да има фойерверки по случай празника. Бяхме чули достатъчно

експлозии и се бяхме напатили от барут. Нервите на всички бяха толкова изопнати, че никой не възрази. Оркестрите маршируваха, парадът продължаваше, политическите

Страница 156

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

речи бяха същите като всеки път, макар и с по-малко кандидати. Липсата на

сенатор Тео Мортън бе твърде подозрителна. Имаше сладолед, лимонада, барбекю и

захарен памук - обичайните храни и почерпки на моравата пред съда.

И все пак градът беше унил. Или може би само аз. Може би това място ми бе

омръзнало толкова, че нищо не ми се струваше както трябва. Определено знаех

какво да направя по въпроса.

След речите напуснах площада и се върнах в болницата - малка отбивка, която

започваше да ми става навик. Поговорих с Фъзи, който метеше болничния паркинг, и

с

394

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

Ралф, който миеше прозорците във фоайето. Спрях в стола и купих още една

лимонада на Хейзъл, после говорих с мисис Естьр Елън Тръсел, която седеше на

рецепцията от името на Розовите дами, чиято организация помагаше доброволно на

болницата. В чакалнята на втория етаж намерих Боби със съпругата на Ал; гледаха

телевизия като зомбита. Тъкмо разтворих списание, когато влетя Сам.

- Втори инфаркт! - рече той.

Тримата скочихме на крака, като че имахме къде да идем.

- Току-що го получи! Извикаха бърза помощ!

- Ще се обадя у тях - казах аз и отидох до телефонния

автомат в коридора. Вдигна Макс и петнайсет минути по-

късно цялото семейство се изсипа в параклиса в болницата.

Чакахме цяла вечност да ни кажат какво става. Беше почти осем часът, преди

лекуващият лекар да влезе в параклиса. Обикновено лекарите са доста

непроницаеми, но по унилия му поглед и смръщеното чело не беше трудно да

разберем какво става. Когато той описа масивния инфаркт, осемте деца на мис Кали

посърнаха. Била с рес-пиратор и вече не можела да диша сама.

За по-малко от час параклисът се напълни с нейни приятели. Преподобният Търстън

Смол се молеше неспирно пред олтара и който искаше, можеше да се включи. Горкият

Исо седеше на последния ред - превит и напълно изтощен. Внуците му бяха около

него, притихнали и смълчани.

Чакахме с часове. И макар да се усмихвахме и да се опитвахме да бъдем оптимисти, витаеше усещането за обреченост. Сякаш погребението вече беше започнало.

Маргарет се отби и поприказвахме в коридора. По-късно мистър и мисис Фаргарсън

ме намериха и помолиха да говорят с Исо. Заведох ги в параклиса, където бяха

посрещнати топло от семейство Ръфин, които изразиха съчувствие за загубата на

сина им.

Към полунощ всички бяхме вцепенени и изгубили представа за времето. Минутите се

влачеха, но когато

395

ДЖОН ГРИШАМ

погледнех часовника на стената, се чудех къде ли е изтекъл последният час. Исках

да изляза, дори и само да се покажа навън и да подишам чист въздух. Лекарят

обаче настояваше да сме наблизо.

Осъзнахме ужаса на ставащото, когато той ни събра и каза мрачно, че е дошло

време за последни мигове със семейството". Имаше въздишки и сълзи. Никога няма

да забравя как Сам изви глас:

- Последни мигове ли?

- Нима умира? - попита абсолютно ужасена Глория.

Изплашени и изумени, излязохме след доктора от параклиса и го последвахме по

коридора и стълбите. Вървяхме тежко, сякаш отивахме на собствената си екзекуция.

Сестрите ни преведоха през лабиринта на интензивното отделение, а лицата им ни

казваха онова, от което най-много се страхувахме.

Докато семейството се точеше в тясната стаичка, лекарят докосна ръката ми и

каза:

- Това е само за роднините.

- Добре - отвърнах аз и се спрях.

- Няма нищо - рече Сам. - Той е с нас.

Събрахме се около мис Кали и животоподдържащите системи, повечето от които бяха

изключени. Двете най-малки деца бяха поставени до краката й. Исо застана

най-близо до нея и леко погали лицето й. Очите й бяха затворени; не си личеше да

диша.

Изглеждаше напълно спокойна. Съпругът и децата й я погалиха и сълзите им късаха

сърцето ми. Аз стоях в един ъгъл, свит между съпруга на Глория и жената на Ал, и

просто не можех да повярвам къде съм и какво правя.

Когато Макс успя да овладее емоциите си, той докосна ръката на мис Кали и каза:

- Нека се помолим.

Всички наведохме глави и плачът почти спря, поне за момента.

- Мили Боже, нека бъде твоята воля, а не нашата. В

Страница 157

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

твоите ръце предаваме духа на това вярно Божие чедо. Подготви място за нея в

своето царство небесно. Амин.

По изгрев седях на верандата пред редакцията. Исках да бъда сам, да се наплача

спокойно. Сълзите в къщата ми бяха повече, отколкото можех да понеса.

Когато мечтаех да обикалям света, все си представях как се връщам в Клантън с

подаръци за мис Кали. Щях да й донеса сребърна ваза от Англия, ленени чаршафи от

онази Италия, която тя никога нямаше да види, парфюми от Париж, шоколадови

бонбони от Белгия, ваза от Египет и малък диамант от мините на Южна Африка. Щях

да й ги подаря на верандата преди обяда, а после щяхме да си говорим за местата, откъдето ги носех. Щях да й изпращам картички от всяко място, което посещавах.

Щяхме да разглеждаме най-подробно снимките. Чрез мен тя щеше да види света.

Винаги щеше да бъде тук, да чака завръщането ми и да се чуди какво ли ще й

донеса. Щеше да изпълни дома си с малки частици от света и да притежава неща, които никой бял или чернокож жител на Клантън не бе имал.

Страдах от загубата на скъпата си приятелка. Беше внезапна и затова жестока, тъй

тежка, че не можех да си представя как ще се съвзема.

Докато под мен градът бавно оживяваше, аз отидох до бюрото си, свалих няколко

кашона и седнах. Взех писалката и дълго гледах празния бележник. После бавно и

мъчително започнах да пиша последния некролог. ,

396

БЕЛЕЖКА НА АВТОРА

Много малко закони остават непроменени. Веднъж влезли в сила, законите в

повечето случаи се проучват, променят, поправят... и в крайна сметка често се

отменят. Резултатите от непрекъснатата работа по тях от страна на съдии и

законодатели обикновено са твърде добри. Лошите закони се премахват. Слабите

закони се усъвършенстват. Добрите закони стават още по-добри.

Позволих си твърде голяма свобода на действие с някои от законите, прилагани в

щата Мисисипи през седемдесетте години на миналия век. Онези, които цитирам

доста субективно в книгата си, вече са поправени и определено са по-добри.

Използвах ги в името на разказа си. Правя го непрекъснато и никога не изпитвам

вина, защото винаги мога да поискам извинение на тази страница.

Ако откриете някакви подобни грешки, моля, не ми пишете. Признавам, че съм

сбъркал. И грешките са били съзнателни.

Благодаря на Грейди Толисън и на Ед Пери от Оксфорд, Мисисипи, за информацията, която ми предоставиха във връзка със стари закони и процедури. Благодаря и на

Дон Уитън и мистър Джеси Филипс от Оксфорд Игъл". И на Гари Грийн за

техническата помощ.

Страница 158